Младите калайджии – заклещени между традициите и модерността
Тя не излиза сама от вкъщи си, постоянно я съпровождат родственици. Не остава и сама с гостите си, в случай че в компанията има момчета. На 21 години е и от към 5-6 години, когато е завършила с учебното заведение, поддържа връзка с връстници най-много през " Facebook " и то главно посредством затворени и секрети групи, налични единствено за нейния клан. С коса, дълга съвсем до земята, седи у дома, в пловдивското селце Три водиции, чака оня, който ще я пожелае за брачна половинка.
Целта на всички ограничавания е една - фамилията й да подсигурява на бъдещия й брачен партньор, че тя ще е девствена до сватбата си, достойнството й и достойнството на семейството ще бъдат опазени. От ромите-калайджии е.
Казва се Мария. Почти постоянно е усмихната. Изглежда щастлива, макар възбраните, макар изолацията и ясно предначертаната орис на майка и стопанка. За нея от най-ранно детство е било ясно по какъв начин ще тече животът й. Естествено - както на майка й, бабите, сестрите, братовчедките, приятелките. Дали в миналото е мечтала за нещо друго - не може да си спомни да си е представяла, че ще стане лекарка или артистка...
За ромите-калайджии, които са към 10 на 100 от всички роми в България или към 18 000 души, се знае малко, защото рядко позволяват външни хора във всекидневието си. Не живеят на групи, а са разпръснати по едно-две фамилии из разнообразни селца. Няма и ромска организация, която да ги подкрепя. Калайджиите съвсем в никакъв случай не разчитат на обществени помощи, работят, не се женят прекомерно млади, децата имат най-малко главно обучение. Дори деца, родени и отраснали в чужбина, идват в България, с цел да си намерят сътрудник от своята среда. Православни християни са и множеството са мощно вярващи.
Различията с останалите роми не свършват дотук – те имат и собствен акцент на ромския, който рядко е понятен за останалите. Калайджиите описват, че рядко поддържат другарски връзки с роми от други кланове, по-често се сближат с българи. Но най-често другарствата са затворени в калайджийската общественост.
Те не провокират проблеми и по тази причина рядко притеглят внимание. Медийният интерес се разсънва два пъти годишно около съборите, станали известни като " пазари на булки ".
А подмятанията за хиляди левове за някое момиче основават визията за продажба на младите калайджийски девойки.
" Татко в никакъв случай няма да ме даде на момче, което не одобрявам и с което не желая да съм, колкото и пари да му дава ", уверена е Мария.
" Вече не е като едно време, преди 30 години бащите имаха основната дума, каквото решаха, това ставаше, в този момент първо младите би трябвало да се опознаят, да се харесат и едвам тогава бащите сядат да се схванат кой какъв брой желае, кой какъв брой дава ", споделя Митко от прилежащото село Хаджиево, който към този момент е оженил три дъщери. Промяната настава най-много с навлизането на новите технологии и по-лесния метод за връзка сред младите през обществените мрежи. Вече младежите се опознават по-добре и сами вземат решение с кого желаят да живеят.
Преди си пишехме писма, в този момент те си споделят непрестанно, споделя Митко. Той счита, че в случай че бащата принуди щерка си да се ожени за някого, който не харесва, фамилията няма да е устойчиво и рано или късно ще се разпадне, а това би основало проблеми за цялата фамилия. " Ако пък я спра и не я дам на този, който е харесала, тя ще му пристане, в случай че си я прибера назад, макар срама, ще ми плаче дни, седмици, месеци и най-после отново ще би трябвало да му я дам ". Така станало с най-малката му щерка. " Избяга, само че аз отидох и си я прибрах, не ме интересуваха следствията, държах си я тук, убеждавахме я с майка й, само че тя не спираше да плаче. А момчето не спираше да идва и да си я желае. Накрая се разбрахме ", споделя Митко.
Тази история в последно време се случвала все по-често и с други девойки – в случай че не са съгласни с волята на бащите си, просто бягали с определения. Приставането трансформира много обстановката за младото момиче – за нея татко й към този момент едва ли ще може да вземе сериозна сума, а и ще я омъжи много мъчно. Така че девойките в действителност принуждават родителите си да ги дадат на определения от тях.
Така станало и с дъщерята на Йордан от пловдивското село Брестник. " Не желаех да я дам, не тъй като фамилията на момчето нямаше пари, а тъй като не харесвах въобще семейството му, не мислех, че ще се грижат добре за нея, че ще почитат ", споделя Йордан. Дъщеря му обаче избягала. Толкова бях сърдит, взех едни 1000 лв. за нея и на същия ден ги изхарчих, единствено и единствено да не ги държа в мен и да не мисля, спомня си той. Според него обаче в този момент щерка му си патела от избора и не била щастлива. В началото й бил сърдит, само че не се е отрекъл от нея, не я е отхвърлил и в този момент й помагал, когато имала потребност.
Макар възрастните да упорстват традициите да се съблюдават, склонни са и да вършат взаимни отстъпки, да се примирят. И с избягалите девойки.
Доста по-стриктни са обаче в настояването си младежите наложително да създадат семейство с някой от " своите ", с калайджия. Браковете с други роми, с българи или въобще с външни за групата се осъждат строго.
" Ако синът ми ми докара българка или момиче, друго от калайджийка, ще му кажа – ей по този начин в този момент си я дръж за ръчичка, излезте през тази врата и повече не ми се връщайте ", афишира Роси – дамата на Митко. Мъжът й се намесва - в никакъв случай няма да се примирят единственият им наследник да не вземе калайджийка. " Не поради това, че другите ще ме одумват, че дълго ще ме подкачат, че всички ще ни разискват, само че най-много поради самия мен, поради моите разбирания – няма да се примиря и това е ", декларира Митко.
© Волкер Хейман
За първи път от доста време Митко калайдисва. Тъй като в семействата към този момент рядко се употребяват медни съдове занаятът отмира. Въпреки това Митко е предал уменията си за калайдисване на сина си Тени и е убеден, че неговите внуци и правнуци също ще запазят традицията и занаята.
Техният наследник – Тени, е съвсем на 18 години, към този момент не бърза да се дами. От дребен знае, че би трябвало да е за калайджийка. Приема условието за нещо, което той самичък желае, на което той самичък държи. " Аз съм единствен наследник, би трябвало да се оженя за калайджийка, да продължа рода си, фамилната традиция, да продължа нашите хора ", споделя Тени, който към този момент е научил отмиращия поминък да калайдисва.
© Волкер Хейман
Много от калайджиите си изкарват прехраната с това, което знаят най-добре и то от генерации – обработка и корекция на железни предмети. Много постоянно биват викани за ремонт на покриви и улуци и са измежду най-хубавите в този тип активност в региона си. Тени се е качил на първия си покрив, с цел да оказва помощ на татко си още на 11 години. И въпреки да учи за лесовъд във Велинград, той продължава постоянно да оказва помощ на татко си
Младежът, който знае дълга си, има приятелка-българка, с която се познават от гимназията във Велинград, където учи. Много е хубава, изписана като кукличка, считат и родителите му Роси и Митко, които нямат нищо срещу синът им да излиза с момичето. Двамата вървят на нощни заведения, кафенета, стояли и до късно през нощта сами и се забавлявали – нещо, което Тени не би могъл да си разреши с калайджийско момиче. Младежът хем споделя, че изпитва усеща към момичето, хем, че един ден ще би трябвало да се раздели с нея, с цел да си откри жена от калайджийския жанр.
" Да, несъмнено ще ми е тъжно, ще ми липсва. Но аз ще се оженя за калайджийка ", повтаря Тени след неведнъж заложени въпроси. Но за какво? " Защото съм единствен наследник, аз го желая, желая да държа на нашето, да продължа нашето ", отново изяснява с усмивка.
© Волкер Хейман
Митко се.гордее е че е доста.добър танцьор. Особено обича да играе български хора
И Мария приема фамилните обичаи като нещо непроменимо. Семействата стопират девойките от учебно заведение малко откакто навлязат в пубертета. От тогава - в името на достойнството, те не излизат на никое място сами, вървят единствено на сбирките на калайджийте – по сватби, кръщенета, рождени дни, събори. Винаги измежду родственици и близки.
" Вие не разбирате, нашите празненства и занимания са доста по-големи и съществени от една ваша дискотека да вземем за пример ", усмихва се Мария. Но се натъжава, когато диалогът отива към това, че въпреки всичко другите девойки могат да вървят всяка вечер на дискотека, да излизат до късно сами, без риск да бъдат отлъчени от семейството. А какво ще направи татко й, в случай че просто излезе една вечер и се прибере в три през нощта? " Не знам, не ми е хрумвало да опитвам, може би би трябвало да опитам ", разсмива се тя.
" Надявам се нашият клан да става по-модерен, уповавам се да се промени. Ако един ден имам щерка, няма да я спирам, ще я пущам да върви на нощни заведения, да се забавлява, да излиза . Това е желанието ми, в случай че нищо не ми пречи или не ме стопира, аз персонално бих я пускала ".
Желанието да станат по-модерни съжителства с приемането на " пазара на булки ". Да, калайджиите не престават да държат на правилото фамилията на младоженеца да заплати на фамилията на булката. И в действителност сумата се дефинира след сходство на пазарлък, като младежът и родителите му могат да вървят няколко пъти, от време на време и десетки пъти, да желаят момичето за жена и да се пробват в продължителни договаряния да реализират с татко й търпима цена. Някои дават 10-20 хиляди лева за бъдещата брачна половинка. В общността се приказва, че за някои девойки са предлагани и повече.
Момичетата не виждат проблем, ласкаят се, в случай че за тях е препоръчана огромна сума, в случай че младежът ги желае толкоз, че фамилията му е склонно да даде доста.
Цената зависи от доста фактори. Красотата на момичето не е най-важният. Проучва се цялата история на фамилията. Ако е оскъдно или някой от мъжете, даже и момчетата, в него не работят, приема се, че нещо не е наред, че не са работливи, не са възпитали и работливо момиче и надлежно за нея няма да бъде препоръчана висока цена. " Евтино " излиза и в случай че девойката избяга и към този момент не е девствена. Но не постоянно.
" Братовчедка ми се омъжи предишния месец, за нея дадоха 18 000 лв. ", споделя Албена, която също неотдавна се е омъжила. Добавя, че братовчедка й избягала с мъжа, за който е желала да се ожени и макар че към този момент не е била девствена, той е дал на татко й сериозната сума. Съпругът към този момент е бил един път женен и е разведен, а това значи, че мъчно ще си откри нова жена и би трябвало да е подготвен да заплати повече.
Семействата на младежите също минават през съществено изследване от страна на родителите на момичето.
" Дойде един да желае племенницата ми и предложи 45 000 лв., ние обаче отказахме. Поразучихме и се оказа, че парите не са от чист бизнес , не са от работа, а има нещо обвързвано с опиати ", споделя Йордан от Брестник.
Калайджиите разпалено изясняват, че това, което се приказва и написа за пазарите на булки е изопачено. Важно е момичето да отиде при положително семейство и бащата би отказал и съществени суми, в случай че се съмнява, че щерка му няма да е щастлива в новия си дом. Все отново бащите се пробват да реализират добра цена. " Идваха да ме желаят седем-осем пъти, пазариха се с татко ми, тръгваха си, отново идваха, до момента в който най-после не се съгласиха на сумата, която искаше татко ми ", споделя Албена. За нея са платени 8000 лв.. Момичето счита, че цената не е неприятна, само че имало и много по-добри. " Аз не че имах нещо срещу, само че като че ли нашите упорстваха повече, не аз ", напомня си Албена. Тя даже не е познавала бъдещия си мъж, преди той да пристигна да я желае за жена.
Уговарянето на брака не е единствено договорка. Момчето получава позволение да се вижда с бъдещата си брачна половинка в наличие на нейни родственици. Дори може да преспи няколко нощи в дома на девойката. Идеята е да се опознаят, да се види дали ще се харесат, дали са един за различен, изяснява Митко. И твърди, че към този момент съвсем в никакъв случай не се стига до насила, в случай че момичето в действителност не желае момчето, не я насилват. " Няма смисъл, тя няма да е щастлива и най-после бракът рано или късно ще се разпадне, а това ще сътвори компликации и за двете семейства ".
" Идвали са доста да ме желаят, давали са и доста пари, само че аз още не съм решила, не съм избрала. И татко ми чака аз да избера, аз имам това право, не ме насилва за нищо ", споделя и Мария. Не се тревожи, че някой би могъл да поблазни татко й със сериозна сума и той да я " продаде ".
" Пазарите за булки ", както са известни съборите на калайджиите през март в Стара Загора и август пред Бачковския манастир, са колкото известни, толкоз и неразбрани. Те не са нито пазари, нито пък има булки за обмен. Всъщност това е мястото, където младите могат да се срещнат, да се срещнат, да разменят по някоя дума. Там никой не се пазари, не се разменят пари за девойките. Но поради затворения метод на живот на девойките и разпръснатостта на калайджиите из страната, това са събитията, на които въобще младежите и девойките могат да поддържат връзка относително свободно. Да се веселят, да танцуват или да изпият по една кола дружно. Под зоркия взор на роднините, несъмнено.
Най-сериозният проблем не е размяната на пари преди брака, сходни ритуали има и при други, вземете да вземем за пример даже българските обичаи за приготовление на чеиз, пълнене на обувката на булката с банкноти и други, споделя Ганчо Илиев - ръководител на най-голямата ромска неправителствена организация в Стара Загора и района " Свят без граници ". Той е един от малцината, които са изследвали много затворената общественост на калайджиите. И изяснява:
" За мен най-сериозни последствия има от това, че девойките биват подготвяни само за домакини, не не престават учението си , стопират ги от познания, от това да са пригодни за друг живот отвън общността на калайджиите. "
Промяната би трябвало да тръгне от младите, те би трябвало да трансформират нещата от вътрешната страна, счита Звезда Валентинова, която му оказва помощ. Младата ромка е здравна сестра, която се е изправила против фамилията си и общността си поради желанието си да учи.
Проучването за публикацията е направено по време на фотосите на филм за ромите-калайджии на немско-френската телевизия ARTE. Филмът може да бъде забелязан тук.
Целта на всички ограничавания е една - фамилията й да подсигурява на бъдещия й брачен партньор, че тя ще е девствена до сватбата си, достойнството й и достойнството на семейството ще бъдат опазени. От ромите-калайджии е.
Казва се Мария. Почти постоянно е усмихната. Изглежда щастлива, макар възбраните, макар изолацията и ясно предначертаната орис на майка и стопанка. За нея от най-ранно детство е било ясно по какъв начин ще тече животът й. Естествено - както на майка й, бабите, сестрите, братовчедките, приятелките. Дали в миналото е мечтала за нещо друго - не може да си спомни да си е представяла, че ще стане лекарка или артистка...
За ромите-калайджии, които са към 10 на 100 от всички роми в България или към 18 000 души, се знае малко, защото рядко позволяват външни хора във всекидневието си. Не живеят на групи, а са разпръснати по едно-две фамилии из разнообразни селца. Няма и ромска организация, която да ги подкрепя. Калайджиите съвсем в никакъв случай не разчитат на обществени помощи, работят, не се женят прекомерно млади, децата имат най-малко главно обучение. Дори деца, родени и отраснали в чужбина, идват в България, с цел да си намерят сътрудник от своята среда. Православни християни са и множеството са мощно вярващи.
Различията с останалите роми не свършват дотук – те имат и собствен акцент на ромския, който рядко е понятен за останалите. Калайджиите описват, че рядко поддържат другарски връзки с роми от други кланове, по-често се сближат с българи. Но най-често другарствата са затворени в калайджийската общественост.
Те не провокират проблеми и по тази причина рядко притеглят внимание. Медийният интерес се разсънва два пъти годишно около съборите, станали известни като " пазари на булки ".
А подмятанията за хиляди левове за някое момиче основават визията за продажба на младите калайджийски девойки.
" Татко в никакъв случай няма да ме даде на момче, което не одобрявам и с което не желая да съм, колкото и пари да му дава ", уверена е Мария.
" Вече не е като едно време, преди 30 години бащите имаха основната дума, каквото решаха, това ставаше, в този момент първо младите би трябвало да се опознаят, да се харесат и едвам тогава бащите сядат да се схванат кой какъв брой желае, кой какъв брой дава ", споделя Митко от прилежащото село Хаджиево, който към този момент е оженил три дъщери. Промяната настава най-много с навлизането на новите технологии и по-лесния метод за връзка сред младите през обществените мрежи. Вече младежите се опознават по-добре и сами вземат решение с кого желаят да живеят.
Преди си пишехме писма, в този момент те си споделят непрестанно, споделя Митко. Той счита, че в случай че бащата принуди щерка си да се ожени за някого, който не харесва, фамилията няма да е устойчиво и рано или късно ще се разпадне, а това би основало проблеми за цялата фамилия. " Ако пък я спра и не я дам на този, който е харесала, тя ще му пристане, в случай че си я прибера назад, макар срама, ще ми плаче дни, седмици, месеци и най-после отново ще би трябвало да му я дам ". Така станало с най-малката му щерка. " Избяга, само че аз отидох и си я прибрах, не ме интересуваха следствията, държах си я тук, убеждавахме я с майка й, само че тя не спираше да плаче. А момчето не спираше да идва и да си я желае. Накрая се разбрахме ", споделя Митко.
Тази история в последно време се случвала все по-често и с други девойки – в случай че не са съгласни с волята на бащите си, просто бягали с определения. Приставането трансформира много обстановката за младото момиче – за нея татко й към този момент едва ли ще може да вземе сериозна сума, а и ще я омъжи много мъчно. Така че девойките в действителност принуждават родителите си да ги дадат на определения от тях.
Така станало и с дъщерята на Йордан от пловдивското село Брестник. " Не желаех да я дам, не тъй като фамилията на момчето нямаше пари, а тъй като не харесвах въобще семейството му, не мислех, че ще се грижат добре за нея, че ще почитат ", споделя Йордан. Дъщеря му обаче избягала. Толкова бях сърдит, взех едни 1000 лв. за нея и на същия ден ги изхарчих, единствено и единствено да не ги държа в мен и да не мисля, спомня си той. Според него обаче в този момент щерка му си патела от избора и не била щастлива. В началото й бил сърдит, само че не се е отрекъл от нея, не я е отхвърлил и в този момент й помагал, когато имала потребност.
Макар възрастните да упорстват традициите да се съблюдават, склонни са и да вършат взаимни отстъпки, да се примирят. И с избягалите девойки.
Доста по-стриктни са обаче в настояването си младежите наложително да създадат семейство с някой от " своите ", с калайджия. Браковете с други роми, с българи или въобще с външни за групата се осъждат строго.
" Ако синът ми ми докара българка или момиче, друго от калайджийка, ще му кажа – ей по този начин в този момент си я дръж за ръчичка, излезте през тази врата и повече не ми се връщайте ", афишира Роси – дамата на Митко. Мъжът й се намесва - в никакъв случай няма да се примирят единственият им наследник да не вземе калайджийка. " Не поради това, че другите ще ме одумват, че дълго ще ме подкачат, че всички ще ни разискват, само че най-много поради самия мен, поради моите разбирания – няма да се примиря и това е ", декларира Митко.
© Волкер Хейман
За първи път от доста време Митко калайдисва. Тъй като в семействата към този момент рядко се употребяват медни съдове занаятът отмира. Въпреки това Митко е предал уменията си за калайдисване на сина си Тени и е убеден, че неговите внуци и правнуци също ще запазят традицията и занаята.
Техният наследник – Тени, е съвсем на 18 години, към този момент не бърза да се дами. От дребен знае, че би трябвало да е за калайджийка. Приема условието за нещо, което той самичък желае, на което той самичък държи. " Аз съм единствен наследник, би трябвало да се оженя за калайджийка, да продължа рода си, фамилната традиция, да продължа нашите хора ", споделя Тени, който към този момент е научил отмиращия поминък да калайдисва.
© Волкер Хейман
Много от калайджиите си изкарват прехраната с това, което знаят най-добре и то от генерации – обработка и корекция на железни предмети. Много постоянно биват викани за ремонт на покриви и улуци и са измежду най-хубавите в този тип активност в региона си. Тени се е качил на първия си покрив, с цел да оказва помощ на татко си още на 11 години. И въпреки да учи за лесовъд във Велинград, той продължава постоянно да оказва помощ на татко си
Младежът, който знае дълга си, има приятелка-българка, с която се познават от гимназията във Велинград, където учи. Много е хубава, изписана като кукличка, считат и родителите му Роси и Митко, които нямат нищо срещу синът им да излиза с момичето. Двамата вървят на нощни заведения, кафенета, стояли и до късно през нощта сами и се забавлявали – нещо, което Тени не би могъл да си разреши с калайджийско момиче. Младежът хем споделя, че изпитва усеща към момичето, хем, че един ден ще би трябвало да се раздели с нея, с цел да си откри жена от калайджийския жанр.
" Да, несъмнено ще ми е тъжно, ще ми липсва. Но аз ще се оженя за калайджийка ", повтаря Тени след неведнъж заложени въпроси. Но за какво? " Защото съм единствен наследник, аз го желая, желая да държа на нашето, да продължа нашето ", отново изяснява с усмивка.
© Волкер Хейман
Митко се.гордее е че е доста.добър танцьор. Особено обича да играе български хора
И Мария приема фамилните обичаи като нещо непроменимо. Семействата стопират девойките от учебно заведение малко откакто навлязат в пубертета. От тогава - в името на достойнството, те не излизат на никое място сами, вървят единствено на сбирките на калайджийте – по сватби, кръщенета, рождени дни, събори. Винаги измежду родственици и близки.
" Вие не разбирате, нашите празненства и занимания са доста по-големи и съществени от една ваша дискотека да вземем за пример ", усмихва се Мария. Но се натъжава, когато диалогът отива към това, че въпреки всичко другите девойки могат да вървят всяка вечер на дискотека, да излизат до късно сами, без риск да бъдат отлъчени от семейството. А какво ще направи татко й, в случай че просто излезе една вечер и се прибере в три през нощта? " Не знам, не ми е хрумвало да опитвам, може би би трябвало да опитам ", разсмива се тя.
" Надявам се нашият клан да става по-модерен, уповавам се да се промени. Ако един ден имам щерка, няма да я спирам, ще я пущам да върви на нощни заведения, да се забавлява, да излиза . Това е желанието ми, в случай че нищо не ми пречи или не ме стопира, аз персонално бих я пускала ".
Желанието да станат по-модерни съжителства с приемането на " пазара на булки ". Да, калайджиите не престават да държат на правилото фамилията на младоженеца да заплати на фамилията на булката. И в действителност сумата се дефинира след сходство на пазарлък, като младежът и родителите му могат да вървят няколко пъти, от време на време и десетки пъти, да желаят момичето за жена и да се пробват в продължителни договаряния да реализират с татко й търпима цена. Някои дават 10-20 хиляди лева за бъдещата брачна половинка. В общността се приказва, че за някои девойки са предлагани и повече.
Момичетата не виждат проблем, ласкаят се, в случай че за тях е препоръчана огромна сума, в случай че младежът ги желае толкоз, че фамилията му е склонно да даде доста.
Цената зависи от доста фактори. Красотата на момичето не е най-важният. Проучва се цялата история на фамилията. Ако е оскъдно или някой от мъжете, даже и момчетата, в него не работят, приема се, че нещо не е наред, че не са работливи, не са възпитали и работливо момиче и надлежно за нея няма да бъде препоръчана висока цена. " Евтино " излиза и в случай че девойката избяга и към този момент не е девствена. Но не постоянно.
" Братовчедка ми се омъжи предишния месец, за нея дадоха 18 000 лв. ", споделя Албена, която също неотдавна се е омъжила. Добавя, че братовчедка й избягала с мъжа, за който е желала да се ожени и макар че към този момент не е била девствена, той е дал на татко й сериозната сума. Съпругът към този момент е бил един път женен и е разведен, а това значи, че мъчно ще си откри нова жена и би трябвало да е подготвен да заплати повече.
Семействата на младежите също минават през съществено изследване от страна на родителите на момичето.
" Дойде един да желае племенницата ми и предложи 45 000 лв., ние обаче отказахме. Поразучихме и се оказа, че парите не са от чист бизнес , не са от работа, а има нещо обвързвано с опиати ", споделя Йордан от Брестник.
Калайджиите разпалено изясняват, че това, което се приказва и написа за пазарите на булки е изопачено. Важно е момичето да отиде при положително семейство и бащата би отказал и съществени суми, в случай че се съмнява, че щерка му няма да е щастлива в новия си дом. Все отново бащите се пробват да реализират добра цена. " Идваха да ме желаят седем-осем пъти, пазариха се с татко ми, тръгваха си, отново идваха, до момента в който най-после не се съгласиха на сумата, която искаше татко ми ", споделя Албена. За нея са платени 8000 лв.. Момичето счита, че цената не е неприятна, само че имало и много по-добри. " Аз не че имах нещо срещу, само че като че ли нашите упорстваха повече, не аз ", напомня си Албена. Тя даже не е познавала бъдещия си мъж, преди той да пристигна да я желае за жена.
Уговарянето на брака не е единствено договорка. Момчето получава позволение да се вижда с бъдещата си брачна половинка в наличие на нейни родственици. Дори може да преспи няколко нощи в дома на девойката. Идеята е да се опознаят, да се види дали ще се харесат, дали са един за различен, изяснява Митко. И твърди, че към този момент съвсем в никакъв случай не се стига до насила, в случай че момичето в действителност не желае момчето, не я насилват. " Няма смисъл, тя няма да е щастлива и най-после бракът рано или късно ще се разпадне, а това ще сътвори компликации и за двете семейства ".
" Идвали са доста да ме желаят, давали са и доста пари, само че аз още не съм решила, не съм избрала. И татко ми чака аз да избера, аз имам това право, не ме насилва за нищо ", споделя и Мария. Не се тревожи, че някой би могъл да поблазни татко й със сериозна сума и той да я " продаде ".
" Пазарите за булки ", както са известни съборите на калайджиите през март в Стара Загора и август пред Бачковския манастир, са колкото известни, толкоз и неразбрани. Те не са нито пазари, нито пък има булки за обмен. Всъщност това е мястото, където младите могат да се срещнат, да се срещнат, да разменят по някоя дума. Там никой не се пазари, не се разменят пари за девойките. Но поради затворения метод на живот на девойките и разпръснатостта на калайджиите из страната, това са събитията, на които въобще младежите и девойките могат да поддържат връзка относително свободно. Да се веселят, да танцуват или да изпият по една кола дружно. Под зоркия взор на роднините, несъмнено.
Най-сериозният проблем не е размяната на пари преди брака, сходни ритуали има и при други, вземете да вземем за пример даже българските обичаи за приготовление на чеиз, пълнене на обувката на булката с банкноти и други, споделя Ганчо Илиев - ръководител на най-голямата ромска неправителствена организация в Стара Загора и района " Свят без граници ". Той е един от малцината, които са изследвали много затворената общественост на калайджиите. И изяснява:
" За мен най-сериозни последствия има от това, че девойките биват подготвяни само за домакини, не не престават учението си , стопират ги от познания, от това да са пригодни за друг живот отвън общността на калайджиите. "
Промяната би трябвало да тръгне от младите, те би трябвало да трансформират нещата от вътрешната страна, счита Звезда Валентинова, която му оказва помощ. Младата ромка е здравна сестра, която се е изправила против фамилията си и общността си поради желанието си да учи.
Проучването за публикацията е направено по време на фотосите на филм за ромите-калайджии на немско-френската телевизия ARTE. Филмът може да бъде забелязан тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ