Ето защо най-силните жени често се чувстват толкова разбити отвътре
Тя е волева и буйна жена, която не разрешава нищо да я засегне. Тя минава през живота, плъзгайки се през всевъзможни проблеми. Сърдечни болки. Неуспешни, дисфункционални връзки. Разочарования. Грешки.
И въпреки всичко я виждате с блестяща усмивка, когато споделя за деня си, като че ли нищо не се е случило.
Тя е дамата, която незабавно ви развеселява с красивата си усмивка. Момичето, което озарява деня ви и наподобява като че ли изпитва безкрайна обич към всичко към себе си.
Жената, която носи бремето на този свят, към момента наподобява по този начин, като че ли няма нито една грижа в мозъка си.
Хората я гледат и си мислят, че има всичко. Тя има живота си дружно. Защото е мощна и сполучлива. Но малко знаят, че тъкмо това взема решение да покаже за себе си.
Да, наподобява, че има крепко сърце и настройка „ Мога да го направя “, само че това е страната, която разрешава другите да видят.
Тя наподобява несломима, само че никой не знае какво е възприятието в сърцето й. И никой в никакъв случай не би могъл да издържи болката, която тя носи в себе си.
Те я виждат денем, цялата облечена с нейната прелестна обещаваща усмивка, когато има силата да се преструва. Но никой не знае по какъв начин наподобява и по какъв начин се усеща тя през нощта, когато след дълъг ден на битка да се събере, тя най-сетне ляга на леглото си и кошмарите стартират да се разплитат.
Защото тя в никакъв случай няма да разреши на никого да я хване в нейната накърнимост.
Тя постоянно ще бъде до вас, с цел да повдигне настроението ви, когато ви става неприятно, само че когато почувства мъчителното предпочитание да изплаче сърцето си, тя просто ще преглъща сълзите си, до момента в който има шанса да се потопи в самотата си и да се остави на нейният поток от болежка.
Всеки път, когато светът е прекомерно тежък за нея и тя е на ръба на лошотия срив, тя се оправя с това сама. Тя избира да страда безмълвно. Защото се опасява прекалено много да покаже минусите си на жестокия, лицемерен свят. Страхува се прекалено много да съблече душата си гола и да я разкрие на другите.
Хората я разказват като най-шумното и радостно момиче. Те я смятат за собствен безоблачен лъч. Най-доброто решение на проблеми. Всички те идват при нея с молба за стабилен съвет по отношение на техните проблеми.
Защото тя постоянно е тази, която знае какво да прави.
Те чакат от нея постоянно да е стипила крепко на земята. Защото нищо в живота не може да я пречупи.
И тя просто кима и предлага по този начин нужната разтуха за техните проблеми, макар че просто желае да изкрещи от дъното на дробовете си и да им каже, че те даже нямат визия какво в действителност са същинските проблеми.
Но стопира поривите си и просто слуша. Разбира и се пробва да бъде добър другар.
В края на краищата „ нито един от моите проблеми не би трябвало да бъде тяхна грижа “, споделя тя на себе си.
И в секундата, в която се прибира вкъщи, всички несигурности, страхове и вътрешни демони излизат, с цел да я изтезават. Колкото и да избира да бъде оставена сама, тя ненавижда тези меланхолични, среднощни часове. Защото тогава идват да я атакуван.
Въпреки че нейната блестяща ризница наподобява неразрушима, нейните нездравословни страсти я потискат и я унищожават.
Несигурността й пречи на увереността й, страховете й убиват и последните очаквания за намиране на благополучие, а демоните й я карат да се усеща безполезна.
Но това, което не осъзнава, е, че в действителност е мощна. Тя е могъща. И е пъклен смела!
Тя се бори, само че всеки ден взема решение да продължи напред. Въпреки скръбта. Въпреки мощната сърдечна болежка.
След всичко въпреки всичко намира метод да се разсъни заран, да изкопае последната парченце вяра и да се усмихне през болката.
Тя е мощна, тъй като съумя да оцелее в жестокостта на този свят и въпреки всичко да стои на краката си.
А това изисква огромна доза храброст.
От Стефани Рийдс
