Приказката на Весела Данчева
Тя е измежду най-хубавите модерни български режисьори и продуценти на анимационни филми, един от основателите на от емблематичния кръг Compote Collective. Един от създателите на кино лентата “Баща ”, спечелил досега 26 интернационалните награди.
Коя е Весела Данчева, тук и в този момент?
Весела е името ми, с което са ме нарекли майка ми и татко ми. Харесвам го и съм радостна. Сега съм на 39 години, фамилна и майка на прелестно 8-годишно момче. По специалност – режисьор и продуцент на анимационни филми, които се пробвам да сътворявам с моя най-хубав другар Иван Богданов.
От какво е направена?
80% обич. Другите 20% към момента ги диря и непрекъснато ме изненадват. Понякога са кристално ясни, от време на време се спотаяват в някой мрачен ъгъл и си бърборят на неясен за мен език.
Разкажи ни за новия ви план “Щрих и стих “.
“Щрих и стих ” е кино план, който основава мост сред лирика и анимация. Включва 6 авторски образни тълкования на 6 модерни български стихотворения. В анимацията няма стилистични или жанрови ограничавания. Тя носи силата на образните знаци и метафори по сходен метод, по който поезията вплита знаците и метафорите на езика. Водещо в плана “Щрих и стих ” е търсенето на разговор сред аудио-визуалната форма и литературния език. Разкази за обречени хартиени корабчета, плуващи в нечия ръка, интимни препратки към емблеми в киното, утринни убийства по нехайство, сладоледени очаквания, междуетажни настроения и индустриални откровения се преплитат в облиците на шестте образни поеми. “Добрият усет ” е нещо доста субективно. Откровеността е най-верният път към положителния усет.Стихотворенията, включени в плана, са на Георги Господинов, Димитър Воев, Калоян Праматаров и Дилян Еленков. Режисьорите на обособените филми са Аспарух Петров, Борис Праматаров, Дмитрий Ягодин, Милен Витанов, Борис Десподов и Иван Богданов.
Надявам се доста скоро планът “Щрих и стих ” да бъде показан пред българската аудитория. Плануваме да създадем премиера в границите на София Филм Фест през март.
А какво става с предходните ти кино планове “Анна Блуме ” и “Баща ”?
Това са двата анимационни кино плана с които аз и моят сътрудник Иван Богданов сме познати на българската аудитория. “Анна Блуме ” е първият филм, който реализирахме в България и който беше отличен с много интернационалните награди, сред които и премията на Българската кино Академия за най-хубав анимационен филм през 2010 година
“Баща ” също стана извънредно известен – това е филмът, посредством който тествахме концепцията за Компот Колектив. Той разплита пет персонални, документални истории на пораснали деца и техните татковци. Чрез кино лентата те водят разговор, който в никакъв случай не е съумял да се случи тук и в този момент. Всяка от историите е интерпретирана от друг автор-режисьор в присъщия за неговата работа образен език. Засега това е най-мащабният план, който сме инициирали – 16-минутна копродукция сред три страни, с шестима режисьори и 26 интернационалните награди.
Как се роди концепцията за Компот Колектив?
От 2006 година пребивавам със фамилията си в България. Преди това учих и живях 10 години в Холандия.
Компот Колектив се роди като естествено уголемение на тандема ФинФилм, учреден от мен и Иван Богданов. Идеята беше да създадем контакт сред самостоятелни създатели, които да си партнират в разнообразни самостоятелни и комерсиални планове. Чрез тази платформа ние създадохме креативна среда, способна да обменя опит и да се надгражда.
Чрез концепцията за Компот Колектив се свързваме с хора, които се показват образно и вършат това по собствен неповторим и самостоятелен метод. Споделяме опита си в основаването на анимационни филми и се опитваме да насърчаваме по-младите от нас да осъществят концепциите си.
Истински се радваме, че с изключение на като студио за продукция на анимационни филми, Компот Колектив се разпознава и като обществено ангажирана креативна платформа, чиито създатели се открояват със независимост на изложение, характерност и екипност.
Каква е българската аудитория, какво харесва и какво не?
Българската аудитория, която се вълнува от анимационно кино, е много дребна, само че и броят на създаваните филми не е огромен. Всичко е въпрос на видимост и взаимоотношение. Късометражното анимационно кино е персонално и некомерсиално изкуство, тъй че е напълно обикновено да доближава до незначителен брой хора. В последните години има два анимационни фестивала в България, които култивират нова аудитория и стават все по-популярни.
Кои са съставките на положителния усет?
“Добрият усет ” е нещо доста субективно, подвластно на времето и на общото групово схващане. Аз персонално виждам да заобикалям определенията, трендовете и обобщенията. Когато сътворявам филми, се пробвам да диря достоверното, откровеното и персоналното. И мисля, че откровеността е най-верният път към положителния усет.
Кое ти дава сили?
Когато върша неща, които обичам, имам сили. Опитвам се да различавам и да видоизменявам това, което ми изчерпва силите.
Къде е у дома и какъв брой постоянно се прибираш там?
Вкъщи е там, където имаш време и където душата ти е спокойна. Гледам да съм у дома или най-малко наоколо.
Любимият ти градски маршрут е...
Харесвам дребните улици в центъра на София, изключително тези, по които не минавам всеки ден. Обичам да чувствам наличието на Витоша, да рея взор в небето и да вървя по жълтите павета.
Разкажи ни една приказка...
Аз преди малко ви я описах. Приказката на Весела Данчева.
Коя е Весела Данчева, тук и в този момент?
Весела е името ми, с което са ме нарекли майка ми и татко ми. Харесвам го и съм радостна. Сега съм на 39 години, фамилна и майка на прелестно 8-годишно момче. По специалност – режисьор и продуцент на анимационни филми, които се пробвам да сътворявам с моя най-хубав другар Иван Богданов.
От какво е направена?
80% обич. Другите 20% към момента ги диря и непрекъснато ме изненадват. Понякога са кристално ясни, от време на време се спотаяват в някой мрачен ъгъл и си бърборят на неясен за мен език.
Разкажи ни за новия ви план “Щрих и стих “.
“Щрих и стих ” е кино план, който основава мост сред лирика и анимация. Включва 6 авторски образни тълкования на 6 модерни български стихотворения. В анимацията няма стилистични или жанрови ограничавания. Тя носи силата на образните знаци и метафори по сходен метод, по който поезията вплита знаците и метафорите на езика. Водещо в плана “Щрих и стих ” е търсенето на разговор сред аудио-визуалната форма и литературния език. Разкази за обречени хартиени корабчета, плуващи в нечия ръка, интимни препратки към емблеми в киното, утринни убийства по нехайство, сладоледени очаквания, междуетажни настроения и индустриални откровения се преплитат в облиците на шестте образни поеми. “Добрият усет ” е нещо доста субективно. Откровеността е най-верният път към положителния усет.Стихотворенията, включени в плана, са на Георги Господинов, Димитър Воев, Калоян Праматаров и Дилян Еленков. Режисьорите на обособените филми са Аспарух Петров, Борис Праматаров, Дмитрий Ягодин, Милен Витанов, Борис Десподов и Иван Богданов.
Надявам се доста скоро планът “Щрих и стих ” да бъде показан пред българската аудитория. Плануваме да създадем премиера в границите на София Филм Фест през март.
А какво става с предходните ти кино планове “Анна Блуме ” и “Баща ”?
Това са двата анимационни кино плана с които аз и моят сътрудник Иван Богданов сме познати на българската аудитория. “Анна Блуме ” е първият филм, който реализирахме в България и който беше отличен с много интернационалните награди, сред които и премията на Българската кино Академия за най-хубав анимационен филм през 2010 година
“Баща ” също стана извънредно известен – това е филмът, посредством който тествахме концепцията за Компот Колектив. Той разплита пет персонални, документални истории на пораснали деца и техните татковци. Чрез кино лентата те водят разговор, който в никакъв случай не е съумял да се случи тук и в този момент. Всяка от историите е интерпретирана от друг автор-режисьор в присъщия за неговата работа образен език. Засега това е най-мащабният план, който сме инициирали – 16-минутна копродукция сред три страни, с шестима режисьори и 26 интернационалните награди.
Как се роди концепцията за Компот Колектив?
От 2006 година пребивавам със фамилията си в България. Преди това учих и живях 10 години в Холандия.
Компот Колектив се роди като естествено уголемение на тандема ФинФилм, учреден от мен и Иван Богданов. Идеята беше да създадем контакт сред самостоятелни създатели, които да си партнират в разнообразни самостоятелни и комерсиални планове. Чрез тази платформа ние създадохме креативна среда, способна да обменя опит и да се надгражда.
Чрез концепцията за Компот Колектив се свързваме с хора, които се показват образно и вършат това по собствен неповторим и самостоятелен метод. Споделяме опита си в основаването на анимационни филми и се опитваме да насърчаваме по-младите от нас да осъществят концепциите си.
Истински се радваме, че с изключение на като студио за продукция на анимационни филми, Компот Колектив се разпознава и като обществено ангажирана креативна платформа, чиито създатели се открояват със независимост на изложение, характерност и екипност.
Каква е българската аудитория, какво харесва и какво не?
Българската аудитория, която се вълнува от анимационно кино, е много дребна, само че и броят на създаваните филми не е огромен. Всичко е въпрос на видимост и взаимоотношение. Късометражното анимационно кино е персонално и некомерсиално изкуство, тъй че е напълно обикновено да доближава до незначителен брой хора. В последните години има два анимационни фестивала в България, които култивират нова аудитория и стават все по-популярни.
Кои са съставките на положителния усет?
“Добрият усет ” е нещо доста субективно, подвластно на времето и на общото групово схващане. Аз персонално виждам да заобикалям определенията, трендовете и обобщенията. Когато сътворявам филми, се пробвам да диря достоверното, откровеното и персоналното. И мисля, че откровеността е най-верният път към положителния усет.
Кое ти дава сили?
Когато върша неща, които обичам, имам сили. Опитвам се да различавам и да видоизменявам това, което ми изчерпва силите.
Къде е у дома и какъв брой постоянно се прибираш там?
Вкъщи е там, където имаш време и където душата ти е спокойна. Гледам да съм у дома или най-малко наоколо.
Любимият ти градски маршрут е...
Харесвам дребните улици в центъра на София, изключително тези, по които не минавам всеки ден. Обичам да чувствам наличието на Витоша, да рея взор в небето и да вървя по жълтите павета.
Разкажи ни една приказка...
Аз преди малко ви я описах. Приказката на Весела Данчева.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ