Наплив на петокласници заради учител по БЕЛ в Яворов”
Тя е от тези учители, които към този момент са се утвърдили като водещи експерти в своята област – български език и литература. И освен тъй като нейни възпитаници са имали 100 точки от НВО след седми клас. А тъй като изпитва наслада от специалността си и въодушевява учениците си. Защото е „ благословена c възмoжнocттa дa бъдe opиeнтиp и вoдaч нa cвoитe yчeници в пpoцeca нa oпoзнaвaнe и ocмиcлянe нa cвeтa ”. Тя е от учителите, които остават в сърцата на тези, на които са преподавали буйно и неофициално. Учителите, които обичаме поради житейските уроци, които ни завещават.
Запознайте се с Мария Камбурова - старши преподавател по български език и литература в СУ „ Пейо Кр. Яворов ” в Пловдив.
- Бихте ли се показали в резюме? Коя е Мария Камбурова?
- Предизвикателство е човек да приказва за себе си, още повече, когато казаното се трансформира в начало на изявление. Аз съм предишното си – отзвук от срещи и раздели, от чувство за родова памет, която запазвам и защищавам. Аз съм сегашното, в което пребивавам, обичам и се боря. И дружно с това съм упованието си за бъдеще, което ще ме продължи.
- Какво е за Вас учителството? Каква е задачата Ви като преподавател?
- Майка ми беше преподавател. И тогава – в детството ми – тази специалност се трансформира в територия на любовта: да даваш всичко от себе си, само че и да притежаваш скришен ключ към тези извори на мощ, другарство и религия, на които господари могат да бъдат само децата. Исках да бъда там – в магията на взаимоотношението сред преподавател и възпитаник. Доста по-късно – към този момент в зрелост, визиите ми за учителството и за неговата роля добиха по-реалистични и осъзнати измерения. Днес бих споделила, че учителят е блажен с опцията да взе участие в удивителния строеж на човешкото и да остави следа там – в погледите, в метода, по който животът може да бъде откривателстван и прегръщан.
- Кое ви стимулира и дава кураж да продължавате да сте възпитател?
- Не обичам изключително думата „ възпитател ”, тъй като отпраща към пространства, доминирани от научната причинност. Предпочитам да мисля за себе си като преподавател в оня по-широк древен смисъл на понятието, което се базира на разговор, на себепроекция върху сърцата и мозъците на тези, които са дружно с теб по пътя. Разбира се, не мога да не отбележа, че имам изключителния късмет да преподавам език и литература - две области на отвъдността. Неизразимо е удоволствието, което изпитвам, отваряйки вратите към тях за застаналите на прага им. Предвкусвам изненадата, изумлението и вярата, с която децата се изпълват, когато попадат в техния периметър.
- Лесно ли е да бъдеш добър преподавател?
- И да, и не. Понякога съм изпълнена със подозрения дали съм избрала най-верния метод, дали съм реагирала по точния метод... Шаблонно, а и погрешно е да се каже, че е задоволително да обичаш децата и предмета си, с цел да си добър преподавател. Всъщност се изисква самодисциплина, поредност и дарба за организация. Старая се да сътворявам уютна среда, а тя няма по какъв начин да се получи, в случай че авансово не зная ясно посоката, в която се пробвам да повеждам учениците си. Доверието им е подарък, само че с цел да го получа, на тях им е нужно моето успокоение и убеденост. Учителят няма привилегията на свободния създател, чиито мисъл и ентусиазъм необезпокоявано препускат през времето и пространството. Той е по-скоро като родител, на който е поверено скъпо парченце живот, за което би трябвало да се грижи и развива. Понякога това уморява. Има ли резултат обаче, всяко изпитание си е заслужавало.
- Доста публикувана процедура е да се разменят обвинявания сред родители и учители. Кои съгласно Вас са най-важните характерности на положителната връзка с родителите?
- Реалността, в която живеем, е белязана от разделения. В този смисъл напрежението сред родители и учители е предстоящо. Имала съм щастието да не бъда директен участник в сходни противодействия, само че съм ставала очевидец на такива. Интуитивно имам вяра, че в основата им постоянно стои страхът от незнайното. Именно той прави хората нападателни. Изпращаш детето си в учебно заведение и си напоен от неустановеност – ще го обичат ли, ще го оценят ли вярно, ще му оказват помощ ли, или в противен случай – ще съдят преднамерено, от позицията на личните си апатии, комплекси и разочарования. Разбирам тази тревога, тъй като и аз съм родител. Старая се да я предусещам и да слагам взаимоотношенията на ясна основа. Може би точно готовността ми да подкрепям стеснен контакт с родителите и да не поставям особени граници пред опцията им да влязат по отношение на мен са това, което ми е пособие през годините. В последна сметка, ние желаеме едно и също. Защо тогава да не си оказваме помощ в реализирането му?
- Кое прави учителя по български език и литература въодушевяващ?
- Колко прекрасен е този въпрос! На първо място, надалеч не всеки подобен преподавател е въодушевяващ. За страдание, актуалната просветителна система поставя съществени старания да рамкира и лимитира активността на преподавателите, да ги трансформира в админи, безусловно „ удавени ” в море от доклади, планирани резултати и проекти. Поради събитието, че забележителна част от националните външни оценения са във формат на тестови изпитвания точно по български език и литература, вдъхновяващата роля на предмета постоянно се оказва изместена от нуждата да се повтарят и заучават тъкмо избрани структури и обстоятелства, които да подсигуряват сполучливо показване на изпитите. Констатирането на тази наклонност е измежду нещата, които мощно ме тревожат в последните години. А другояче – контактът с изкуството в действителност може да бъде въодушевяващ. Учителят по литература не просто приказва – той е заповедник на словото. Думите му изкачват планини, разрушават граници, творят светове. Те са негова благословия и негова отговорност. А когато той съумее да ги трансформира в път към един собствен чист и богат свят, да направи от тях мост, отвеждащ към звезди и към бездни, няма по какъв начин да не бъде общопризнат като подстрекател и да не бъде обичан като подобен. Всеки от нас помни най-малко един собствен преподавател по български език и литература, който го е окрилил.
- Какво вършиме, с цел да сте в крайник с настоящите способи и трендове в образованието?
- Наскоро попаднах на изображения от разнообразни класни стаи – някои носеха духа на загатна, други имаха напълно футуристичен образ. Въпросът към читателите на материала беше коя от стаите би предпочел всеки един от нас. Моят избор падна върху тази с огромната библиотека, кръглите възглавници за сядане по пода и картините по стените. Мисля, че ненапълно това дава отговор на заложения въпрос. Приветствам желанието учебното заведение да е в крайник със актуалните трендове. Електронният дневник, интерактивните дъски, всички средства за визуализация на образователното наличие са чудесни. Заедно с това, по никакъв метод не абсолютизирам потребността от тоталното нахлуване на технологиите във всички сфери на просветителния развой. Някои от предметните области са мощно повлияни от опциите, които те оферират. Хуманитарното знание обаче не е безусловно обвързано с тях. То е територия на духа, на оживялата памет, на въображението. В този подтекст се блазня да напомня превъзходните стихове на Емили Дикинсън:
От какво се прави морава?
Нима не знаеш?
Трева,
и една пчела,
и да мечтаеш.
Ако пчелата не идва,
то и фантазията стига. J
- Каква е тайната за сполучливото образование на децата и ефикасното им приготовление за идни изпити и външни оценения?
- За положително или за неприятно тези изпити са факт и въпреки да се приказва доста за идното им преобразяване, към този момент съставляват общоприетия метод за премерване на ученическите достижения. В нашето учебно заведение се обръща съществено внимание на подготовката, обвързвана с тях. Работи се интензивно както в границите на образователните часове, по този начин и в провежданите в допълнение съвещания, пробни изпити и прочие Учениците се стимулират да вземат участие в разнообразни надпревари и състезания, с цел да получат задоволство от положения труд, да се окуражават в преследването на по-високи резултати и да усъвършенстват достиженията си. Учителите работят в екип, като непрестанно обменят хрумвания за рационализиране на методиката на преподаване с оглед усъвършенстване на урочната и извънурочна активност. Всъщност „ загадка ” няма. Има поредно и умело изпитание за реализиране на поставените цели, които непроменяемо са високи.
- Преходът сред четвърти и пети клас е може би най-тежък за учениците. Как подготвяте децата за този адаптационен интервал?
- Благодарение на прелестните ни преподаватели в начален стадий огромна част от петокласниците навлизат в този нов за тях учебен стадий готови. Разбира се, някои компликации са от обективно естество - ние си даваме сметка за това и ги преодоляваме с доброжелателност и внимание. Стараем се акомодацията да протича безпрепятствено и без непотребен стрес. Децата имат благоприятни условия за в допълнение консултиране, с тях работи екип от отлични експерти – педагогичен консултант, психолог и логопед, оферират се разнообразни извънкласни действия, където те могат да разпрострат своите гении, поддържа се тясна връзка с родителите, които приобщаваме към учебните дела. Петокласниците имат опция да посещават и следобедна занималня, където приготвят уроците си за идващия ден, опознават се в допълнение, намират схващане и поддръжка. Казано по различен метод – в учебно заведение „ Яворов ” петокласниците бързо осъзнават, че са попаднали в своя нов дом и като цяло се включват в образователната работа с готовност, намират нови другари и хоризонти за развиването си.
- Успехите на учениците са най-голямата премия на учителя. С какви достижения на Ваши възпитаници можете да се похвалите?
- Най-големият триумф няма цифрово изражение. Той е в осъзнаването, че си оказал помощ да поникнат нечии криле, че си дарил опцията за допир със света на огромното изкуство и си възпитал почитание към създателите, които го основават. Всяко дете има собствен път. Прекрасно е, в случай че най-малко мъничко си съдействал за това да го открие и да повярва, че е готово да поеме по него. Ако това е пътят на високите достижения по български език и литература, тогава идват и огромните победи за сътрудниците и мен. Такива са стоте точки на националното външно оценяване в седми клас и многото близки до максимума резултати, златните медали от регионалните и националните надпревари, извоюваните състезания за есета и разкази, призовите места на олимпиадите по БЕЛ, грамотите и купите от изиграните театрални спектакли, участията на наши възпитаници в научни конгреси и работни срещи, работата по новаторски планове, спечелили вниманието на учебни общности от цялата страна.
- Кое е първото нещо, което бихте трансформирали в образованието, в случай че имахте тази опция?
- С ясното схващане, че встъпвам в областта на фантазиите – в забележителна степен бих редуцирала броя на учениците в обособените паралелки и разширила опциите за самостоятелна работа. Бих дала на учителите доста по-голяма независимост в избора на образователно наличие и бих извела децата – най-малко в избрани интервали - от класните стаи, с цел да влязат по-масово в музеите, в театралните зали и киносалоните. Както обаче означих – това са единствено фантазии.
- Защо бъдещите петокласници да дойдат да учат в СУ „ Пейо Яворов ”?
- Защото имат чудесния късмет да го сторят. Защото ще поддържат връзка с ярки и способени преподаватели, ще се радват на обновената учебна база със светли и чудесно оборудвани кабинети и спортни площадки, ще намерят среда за изява и развиване на своите благоприятни условия, ще бъдат част от неповторимата и задружна яворова общественост.
Очакваме ги!
Запознайте се с Мария Камбурова - старши преподавател по български език и литература в СУ „ Пейо Кр. Яворов ” в Пловдив.
- Бихте ли се показали в резюме? Коя е Мария Камбурова?
- Предизвикателство е човек да приказва за себе си, още повече, когато казаното се трансформира в начало на изявление. Аз съм предишното си – отзвук от срещи и раздели, от чувство за родова памет, която запазвам и защищавам. Аз съм сегашното, в което пребивавам, обичам и се боря. И дружно с това съм упованието си за бъдеще, което ще ме продължи.
- Какво е за Вас учителството? Каква е задачата Ви като преподавател?
- Майка ми беше преподавател. И тогава – в детството ми – тази специалност се трансформира в територия на любовта: да даваш всичко от себе си, само че и да притежаваш скришен ключ към тези извори на мощ, другарство и религия, на които господари могат да бъдат само децата. Исках да бъда там – в магията на взаимоотношението сред преподавател и възпитаник. Доста по-късно – към този момент в зрелост, визиите ми за учителството и за неговата роля добиха по-реалистични и осъзнати измерения. Днес бих споделила, че учителят е блажен с опцията да взе участие в удивителния строеж на човешкото и да остави следа там – в погледите, в метода, по който животът може да бъде откривателстван и прегръщан.
- Кое ви стимулира и дава кураж да продължавате да сте възпитател?
- Не обичам изключително думата „ възпитател ”, тъй като отпраща към пространства, доминирани от научната причинност. Предпочитам да мисля за себе си като преподавател в оня по-широк древен смисъл на понятието, което се базира на разговор, на себепроекция върху сърцата и мозъците на тези, които са дружно с теб по пътя. Разбира се, не мога да не отбележа, че имам изключителния късмет да преподавам език и литература - две области на отвъдността. Неизразимо е удоволствието, което изпитвам, отваряйки вратите към тях за застаналите на прага им. Предвкусвам изненадата, изумлението и вярата, с която децата се изпълват, когато попадат в техния периметър.
- Лесно ли е да бъдеш добър преподавател?
- И да, и не. Понякога съм изпълнена със подозрения дали съм избрала най-верния метод, дали съм реагирала по точния метод... Шаблонно, а и погрешно е да се каже, че е задоволително да обичаш децата и предмета си, с цел да си добър преподавател. Всъщност се изисква самодисциплина, поредност и дарба за организация. Старая се да сътворявам уютна среда, а тя няма по какъв начин да се получи, в случай че авансово не зная ясно посоката, в която се пробвам да повеждам учениците си. Доверието им е подарък, само че с цел да го получа, на тях им е нужно моето успокоение и убеденост. Учителят няма привилегията на свободния създател, чиито мисъл и ентусиазъм необезпокоявано препускат през времето и пространството. Той е по-скоро като родител, на който е поверено скъпо парченце живот, за което би трябвало да се грижи и развива. Понякога това уморява. Има ли резултат обаче, всяко изпитание си е заслужавало.
- Доста публикувана процедура е да се разменят обвинявания сред родители и учители. Кои съгласно Вас са най-важните характерности на положителната връзка с родителите?
- Реалността, в която живеем, е белязана от разделения. В този смисъл напрежението сред родители и учители е предстоящо. Имала съм щастието да не бъда директен участник в сходни противодействия, само че съм ставала очевидец на такива. Интуитивно имам вяра, че в основата им постоянно стои страхът от незнайното. Именно той прави хората нападателни. Изпращаш детето си в учебно заведение и си напоен от неустановеност – ще го обичат ли, ще го оценят ли вярно, ще му оказват помощ ли, или в противен случай – ще съдят преднамерено, от позицията на личните си апатии, комплекси и разочарования. Разбирам тази тревога, тъй като и аз съм родител. Старая се да я предусещам и да слагам взаимоотношенията на ясна основа. Може би точно готовността ми да подкрепям стеснен контакт с родителите и да не поставям особени граници пред опцията им да влязат по отношение на мен са това, което ми е пособие през годините. В последна сметка, ние желаеме едно и също. Защо тогава да не си оказваме помощ в реализирането му?
- Кое прави учителя по български език и литература въодушевяващ?
- Колко прекрасен е този въпрос! На първо място, надалеч не всеки подобен преподавател е въодушевяващ. За страдание, актуалната просветителна система поставя съществени старания да рамкира и лимитира активността на преподавателите, да ги трансформира в админи, безусловно „ удавени ” в море от доклади, планирани резултати и проекти. Поради събитието, че забележителна част от националните външни оценения са във формат на тестови изпитвания точно по български език и литература, вдъхновяващата роля на предмета постоянно се оказва изместена от нуждата да се повтарят и заучават тъкмо избрани структури и обстоятелства, които да подсигуряват сполучливо показване на изпитите. Констатирането на тази наклонност е измежду нещата, които мощно ме тревожат в последните години. А другояче – контактът с изкуството в действителност може да бъде въодушевяващ. Учителят по литература не просто приказва – той е заповедник на словото. Думите му изкачват планини, разрушават граници, творят светове. Те са негова благословия и негова отговорност. А когато той съумее да ги трансформира в път към един собствен чист и богат свят, да направи от тях мост, отвеждащ към звезди и към бездни, няма по какъв начин да не бъде общопризнат като подстрекател и да не бъде обичан като подобен. Всеки от нас помни най-малко един собствен преподавател по български език и литература, който го е окрилил.
- Какво вършиме, с цел да сте в крайник с настоящите способи и трендове в образованието?
- Наскоро попаднах на изображения от разнообразни класни стаи – някои носеха духа на загатна, други имаха напълно футуристичен образ. Въпросът към читателите на материала беше коя от стаите би предпочел всеки един от нас. Моят избор падна върху тази с огромната библиотека, кръглите възглавници за сядане по пода и картините по стените. Мисля, че ненапълно това дава отговор на заложения въпрос. Приветствам желанието учебното заведение да е в крайник със актуалните трендове. Електронният дневник, интерактивните дъски, всички средства за визуализация на образователното наличие са чудесни. Заедно с това, по никакъв метод не абсолютизирам потребността от тоталното нахлуване на технологиите във всички сфери на просветителния развой. Някои от предметните области са мощно повлияни от опциите, които те оферират. Хуманитарното знание обаче не е безусловно обвързано с тях. То е територия на духа, на оживялата памет, на въображението. В този подтекст се блазня да напомня превъзходните стихове на Емили Дикинсън:
От какво се прави морава?
Нима не знаеш?
Трева,
и една пчела,
и да мечтаеш.
Ако пчелата не идва,
то и фантазията стига. J
- Каква е тайната за сполучливото образование на децата и ефикасното им приготовление за идни изпити и външни оценения?
- За положително или за неприятно тези изпити са факт и въпреки да се приказва доста за идното им преобразяване, към този момент съставляват общоприетия метод за премерване на ученическите достижения. В нашето учебно заведение се обръща съществено внимание на подготовката, обвързвана с тях. Работи се интензивно както в границите на образователните часове, по този начин и в провежданите в допълнение съвещания, пробни изпити и прочие Учениците се стимулират да вземат участие в разнообразни надпревари и състезания, с цел да получат задоволство от положения труд, да се окуражават в преследването на по-високи резултати и да усъвършенстват достиженията си. Учителите работят в екип, като непрестанно обменят хрумвания за рационализиране на методиката на преподаване с оглед усъвършенстване на урочната и извънурочна активност. Всъщност „ загадка ” няма. Има поредно и умело изпитание за реализиране на поставените цели, които непроменяемо са високи.
- Преходът сред четвърти и пети клас е може би най-тежък за учениците. Как подготвяте децата за този адаптационен интервал?
- Благодарение на прелестните ни преподаватели в начален стадий огромна част от петокласниците навлизат в този нов за тях учебен стадий готови. Разбира се, някои компликации са от обективно естество - ние си даваме сметка за това и ги преодоляваме с доброжелателност и внимание. Стараем се акомодацията да протича безпрепятствено и без непотребен стрес. Децата имат благоприятни условия за в допълнение консултиране, с тях работи екип от отлични експерти – педагогичен консултант, психолог и логопед, оферират се разнообразни извънкласни действия, където те могат да разпрострат своите гении, поддържа се тясна връзка с родителите, които приобщаваме към учебните дела. Петокласниците имат опция да посещават и следобедна занималня, където приготвят уроците си за идващия ден, опознават се в допълнение, намират схващане и поддръжка. Казано по различен метод – в учебно заведение „ Яворов ” петокласниците бързо осъзнават, че са попаднали в своя нов дом и като цяло се включват в образователната работа с готовност, намират нови другари и хоризонти за развиването си.
- Успехите на учениците са най-голямата премия на учителя. С какви достижения на Ваши възпитаници можете да се похвалите?
- Най-големият триумф няма цифрово изражение. Той е в осъзнаването, че си оказал помощ да поникнат нечии криле, че си дарил опцията за допир със света на огромното изкуство и си възпитал почитание към създателите, които го основават. Всяко дете има собствен път. Прекрасно е, в случай че най-малко мъничко си съдействал за това да го открие и да повярва, че е готово да поеме по него. Ако това е пътят на високите достижения по български език и литература, тогава идват и огромните победи за сътрудниците и мен. Такива са стоте точки на националното външно оценяване в седми клас и многото близки до максимума резултати, златните медали от регионалните и националните надпревари, извоюваните състезания за есета и разкази, призовите места на олимпиадите по БЕЛ, грамотите и купите от изиграните театрални спектакли, участията на наши възпитаници в научни конгреси и работни срещи, работата по новаторски планове, спечелили вниманието на учебни общности от цялата страна.
- Кое е първото нещо, което бихте трансформирали в образованието, в случай че имахте тази опция?
- С ясното схващане, че встъпвам в областта на фантазиите – в забележителна степен бих редуцирала броя на учениците в обособените паралелки и разширила опциите за самостоятелна работа. Бих дала на учителите доста по-голяма независимост в избора на образователно наличие и бих извела децата – най-малко в избрани интервали - от класните стаи, с цел да влязат по-масово в музеите, в театралните зали и киносалоните. Както обаче означих – това са единствено фантазии.
- Защо бъдещите петокласници да дойдат да учат в СУ „ Пейо Яворов ”?
- Защото имат чудесния късмет да го сторят. Защото ще поддържат връзка с ярки и способени преподаватели, ще се радват на обновената учебна база със светли и чудесно оборудвани кабинети и спортни площадки, ще намерят среда за изява и развиване на своите благоприятни условия, ще бъдат част от неповторимата и задружна яворова общественост.
Очакваме ги!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ