Мая Минчева – от любим кмет в Обнова до любима учителка в Сиатъл
Тя е дъщерята на обичаната учителка Мария Христова, възпитала няколко генерации обновчани. Тя самата също е обичана учителка, а след това – и обичан кмет цели 8 години. До една съдбовна преживелица, която прекатурва живота й и я запраща отвъд океана. Днес Мая Минчева също е фаворитка на български деца, единствено че не в Обнова, а в Сиатъл. След 7 години в Съединени американски щати продължава да лети в сънищата си над улиците на Обнова и да беседва с хората – както по времето, когато е била техен обичан кмет.
„ Не се считам за бежанец и пребиваването ми в Сиатъл е за избран период – 10 години “, прецизира Мая. Тръгнала си е от България, разочарована и омерзена от доста неща, които й се случват, макар че е работила безрезервно за селото си – и като преподавател, и като кмет. Гордее се, че Обнова е едно от най-китните и непокътнати села в Плевенско. Знаят го освен пътуващите по маршрута София – Русе. Там стопират за отмора всички рейсове, има кафенета, заведения за хранене, магазини. Много от къщите светят след ремонт, проличава си отдалече, че е ръководено от грижовни ръце.
Мая се ражда в фамилията на учителите Мария и Радион Христови. Възпитавана е да бъде почтена, работлива, всеотдайна и родолюбива българка. Завършва съветска лингвистика във Великотърновския университет и се впуска с доста възторг в работата си като учителка в локалното учебно заведение. След 6 години
ненадейно за всички е съкратена
И то в случай, че е обичана учителка на децата и че е измежду тримата педагози с висше обучение. Страда доста, само че преглъща някак обидата. Не търси работа в учебни заведения на други места, тъй като е мощно привързана към селото си. „ Това редуциране беше другата причина да остана в Сиатъл, другояче цялостен живот щях да си бъда преподавател в Обнова “, споделя тя.
Мая не е привикнала да лежи на гърба на другите и да се реди за помощи на борсата. Работи две години по заменяне в „ Социални грижи “. После основава и управлява зеленчукова бригада с безработните хора от селото, а продукцията дават на консервен комбинат. Така 3 години обичаната учителка бере краставички на слънцето като чорбаджия на безработните. Проектът в действителност е добър – вземат неразработени площи, които са целина и торища, разорават ги и вършат от тях зеленчукови градини. „ Важното е, че хората имаха работа и самун “, споделя Мая. След 3 години консервната фабрика завършва със зеленчуците и тя още веднъж е без работа.
Лъчезарната и постоянно усмихната Мая
печели без проблем два следващи избора
за кмет, подкрепена от локална групировка. Обновчани ще запомнят осемте й години на кметския стол с доста хубави неща. Веднага след избирането си тя се втурва да благоустроява селото. Заварва го безусловно разкопано и разорано, а всички публични здания са олющени и изоставени. За ремонта на читалището сама си прави плана. Трябва да се вмести в бюджет от 10 хиляди лв., които първото държавно управление на Симеон Сакскобургготски отпуска – по този начин наречените „ пари за чешмички “. Купува материали и включва в ремонта хора от селото, ангажирани по програмата за краткотрайна претовареност. Площадът блества и обновчани стартират на драго сърце да се събират там на празници.
Въодушевена, Мая продължава с главен ремонт на здравната работа, детската ясла, детската градина, читалището, кметството. Оправната господарка на Обнова вкарва ред и в сметосъбирането и сметоизвозването, ликвидира всички противозаконни сметища и праща общинската защита да ревизира.
В селото има две църкви – в Горната махала, или Радиненец, която е настояща, и в Долната махала, която е в отломки. Мая провежда главен ремонт и следи работата на строителите. Понеже иконите са откраднати, взема решение сама да направи нови. Съветва се с плевенския епископ, той й споделя да не купуват нови икони, тъй като може и тях да откраднат. Тя купува подготвени принтове на икони от църковния магазин във Врачеш. После ги залепва на дърво и ги доукрасява със златни бои. „ Бях трансформирала една стая в кметството в ателие. Направих и свещници от подръчни материали и църквичката си изглеждаше доста добре “, споделя Мая. Тя сама търси имената на починалите във войните обновчани и слага паметна плоча на кметството.
Обновчани обичат Мая, тъй като виждат, че влага душа и сърце в работата си. По улиците наложително се стопира да беседва със старците, седнали пред къщите си. Те първо й описват мемоари за обичаната й майка, а след това разясняват по какъв начин
„ крушата не пада по-далече от дървото “
„ То е, тъй като ми е благо за тях и все им обръщам повечко внимание – споделя Мая. – Нищо друго не им е останало какво да получат от живота, с изключение на човещина. Опитвам се да им я давам, доколкото мога. Ако би трябвало да бъда откровена, чувствала съм омраза единствено от хора, на които не съм разрешила да пипат предпазената ни околност Герена. С еколога на община Левски Вероника Славова защитавахме рядкото растение разрешение, или marsilea quadrifolia. Има го единствено на 3 места в Европа, като едното е Обнова. “ При промяна на река Осъм е унищожена част от екосистемата, изсечени са скъпи дървета и Мая провежда засаждане на нови.
Когато през 2011 година се кандидатира за трети мандат като кмет, една грозна преживелица прекатурва живота й. Както си седи на двора и приготвя зимнина, на портата се чука. Тя излиза и вижда трима мъже с черни очила, които
слизат от скъпа кола и я пребиват
Оттам нататък спомените й се губят, тъй като изпада в безсъзнание, само че помни по какъв начин й изсъскват: „ Кандидатираш се отново за кмет, а? “ След това седмици наред не може да се опомни от обидата и унижението. Тя, която постоянно е горяла в работата си като кмет, това ли е заслужила? Не отдръпва обаче кандидатурата си, даже разгласява във фейсбук фотоси със синините по тялото си. Губи изборите с 50-60 гласа. „ След като хората са споделили „ Не те желаеме повече “, нямаше смисъл да продължа “, спомня си Мая.
Когато се поопомня от претърпяното, взема решение за замине за малко, с цел да прочисти мислите си и да реши какво да прави по-нататък. Отдавна възнамерява да си подари за 50-годишния си празник екскурзия до Сиатъл, където има другари. „ Знаеш ли, обидата от отношението ме изкара от Обнова – споделя тя. – Трябваше да обърна всичко на 180 градуса, с цел да мога да стартира живота си отначало. Понякога си изправен пред избор дали да постъпиш по метод, който всички чакат от теб и да се примириш, или да оставиш душата си да избере път, който може да не се харесва на всички, само че да е път към теб самия. Дължим си го. Дължим го и на децата и внуците си. Можем да позволим да ни видят по какъв начин изгубваме религия и вяра и се предаваме, само че можем да им покажем също, че в никакъв случай не е късно да сбъдват фантазиите си, да откриват нови пътища и да сглобяват пъзела на личната си същина “, споделя Мая.
В Сиатъл сега тя
работи на три места
Грижи се за едно дете към този момент шест години и с доста любов го назовава „петото внуче“. През 2012 година стартира работа и в българското неделно учебно заведение в Сиатъл. Приела го е като задача да поддържа езика ни жив. „ Децата са прелестни. Свива ми се сърцето, тъга ми е, че тези свестни младежи и децата им не са в България – споделя с горест учителката. – Единственото, което мога да направя, е да подкрепям интереса и обичта им към България живи. Все някой от тях ще се завърне. И това ме кара да мисля, че е имало за какво да дойда тук. Може би това е част от задачата ми в живота. “
Вечер тя работи в магазин за облекла до 22.30 ч. Прави го, тъй като оцеляването в Щатите е мъчно, наемите са доста високи. „ Много хора си мислят, че в Америка заран като си отвориш прозореца и доларите като пеперуди ти кацат в ръцете. Е, не е по този начин. Работи се доста, провокациите нямат край. “
Семейство от водачи
Със брачна половинка си Светослав и внуците
Докато Мая Минчева е кмет, някои хора са срещу властта в Обнова да е в ръцете на едно семейство, тъй като брачният партньор й Светослав Минчев е сполучлив ръководител на една от кооперациите в селото. „ Няма да се оправдавам на никого, че съм гледала преди време и съм се омъжила за сръчен човек – споделя Мая. – Плюс това той не се е самопредложил за ръководител, а го извикаха, с цел да го изберат. Слави е един извънредно трудолюбив и изобретателен човек и се гордея с мъжа си. “
Днес Мая постоянно повтаря: „ Да е жив и здрав интернетът “, който я свързва с двете й деца и четирите й внучета. Те към този момент са младежи, само че не пропущат да й кажат по скайп какъв брой я обичат. „ Чуваме се и със Слави, грижим се дружно за децата, гледаме да са добре. Съзнаваме ясно, че тази разлъка е тежка, само че е за по-доброто бъдеще на децата. Предпочитам да поработя 10 години, с цел да получа добра пенсия и сама да си осигуря старините в България, а не да тежа на децата си, и това ще е най-големият подарък за тях в бъдеще “, споделя Мая.
„ Аз не съм излизала една минута от България – споделя тя. – На мен душата ми е в България всяка секунда от живота ми. Всеки един мирис, който поемам дъх и издишвам, е с мисълта за България. Когато заспя нощем, хвърча над Обнова, краката ми стъпват на улиците на Обнова, мога да усетя всяко едно камъче… Осма година след заминаването ми е все по този начин. Знаеш ли, имала съм сънища, в които си ходя по улицата и приказвам с хората, както когато бях кмет… “
В красивия свят на вдъхновението
Копринен шал по дизайн на Мая Минчева
Мая мечтае да има задоволително свободно време, с цел да се посвети на обичаните си занимания. А те са все изобретателни неща и разкриват разностранните й гении – изобразяване върху платно и върху плат, писане на стихове и приказки, портретна и пейзажна снимка, фелтинг (плъстене), правене на бижута и аксесоари, цветя, плетене, бродиране, въобще да основава нещо с ръцете си. Подобно на надарените си и артистични родители взе участие в самодейни театрални постановки.
Преди година, след няколко предложения от уебсайт за дизайнерски дрехи и аксесоари, тя изпраща свои образци за дизайн и стартира работа с екипа. Предлага им сюжети от художествената си снимка или напряко свои картини, оферти за текстилен дизайн за облекла, шалове, клинове, чанти и други аксесоари. От тези образци се създават мостри, които се отпечатват върху коприна, кашмир или различен текстил. Някои от тях се отпечатват и върху чинии, свещи.
„ Бъдещето в Сиатъл? О, в случай че мога да продължа да върша нещо с дизайн, ще е отлично. Английският ми към този момент е задоволително добър и наесен ще опитам в американско учебно заведение “, споделя Мая.
„ Не се считам за бежанец и пребиваването ми в Сиатъл е за избран период – 10 години “, прецизира Мая. Тръгнала си е от България, разочарована и омерзена от доста неща, които й се случват, макар че е работила безрезервно за селото си – и като преподавател, и като кмет. Гордее се, че Обнова е едно от най-китните и непокътнати села в Плевенско. Знаят го освен пътуващите по маршрута София – Русе. Там стопират за отмора всички рейсове, има кафенета, заведения за хранене, магазини. Много от къщите светят след ремонт, проличава си отдалече, че е ръководено от грижовни ръце.
Мая се ражда в фамилията на учителите Мария и Радион Христови. Възпитавана е да бъде почтена, работлива, всеотдайна и родолюбива българка. Завършва съветска лингвистика във Великотърновския университет и се впуска с доста възторг в работата си като учителка в локалното учебно заведение. След 6 години
ненадейно за всички е съкратена
И то в случай, че е обичана учителка на децата и че е измежду тримата педагози с висше обучение. Страда доста, само че преглъща някак обидата. Не търси работа в учебни заведения на други места, тъй като е мощно привързана към селото си. „ Това редуциране беше другата причина да остана в Сиатъл, другояче цялостен живот щях да си бъда преподавател в Обнова “, споделя тя.
Мая не е привикнала да лежи на гърба на другите и да се реди за помощи на борсата. Работи две години по заменяне в „ Социални грижи “. После основава и управлява зеленчукова бригада с безработните хора от селото, а продукцията дават на консервен комбинат. Така 3 години обичаната учителка бере краставички на слънцето като чорбаджия на безработните. Проектът в действителност е добър – вземат неразработени площи, които са целина и торища, разорават ги и вършат от тях зеленчукови градини. „ Важното е, че хората имаха работа и самун “, споделя Мая. След 3 години консервната фабрика завършва със зеленчуците и тя още веднъж е без работа.
Лъчезарната и постоянно усмихната Мая
печели без проблем два следващи избора
за кмет, подкрепена от локална групировка. Обновчани ще запомнят осемте й години на кметския стол с доста хубави неща. Веднага след избирането си тя се втурва да благоустроява селото. Заварва го безусловно разкопано и разорано, а всички публични здания са олющени и изоставени. За ремонта на читалището сама си прави плана. Трябва да се вмести в бюджет от 10 хиляди лв., които първото държавно управление на Симеон Сакскобургготски отпуска – по този начин наречените „ пари за чешмички “. Купува материали и включва в ремонта хора от селото, ангажирани по програмата за краткотрайна претовареност. Площадът блества и обновчани стартират на драго сърце да се събират там на празници.
Въодушевена, Мая продължава с главен ремонт на здравната работа, детската ясла, детската градина, читалището, кметството. Оправната господарка на Обнова вкарва ред и в сметосъбирането и сметоизвозването, ликвидира всички противозаконни сметища и праща общинската защита да ревизира.
В селото има две църкви – в Горната махала, или Радиненец, която е настояща, и в Долната махала, която е в отломки. Мая провежда главен ремонт и следи работата на строителите. Понеже иконите са откраднати, взема решение сама да направи нови. Съветва се с плевенския епископ, той й споделя да не купуват нови икони, тъй като може и тях да откраднат. Тя купува подготвени принтове на икони от църковния магазин във Врачеш. После ги залепва на дърво и ги доукрасява със златни бои. „ Бях трансформирала една стая в кметството в ателие. Направих и свещници от подръчни материали и църквичката си изглеждаше доста добре “, споделя Мая. Тя сама търси имената на починалите във войните обновчани и слага паметна плоча на кметството.
Обновчани обичат Мая, тъй като виждат, че влага душа и сърце в работата си. По улиците наложително се стопира да беседва със старците, седнали пред къщите си. Те първо й описват мемоари за обичаната й майка, а след това разясняват по какъв начин
„ крушата не пада по-далече от дървото “
„ То е, тъй като ми е благо за тях и все им обръщам повечко внимание – споделя Мая. – Нищо друго не им е останало какво да получат от живота, с изключение на човещина. Опитвам се да им я давам, доколкото мога. Ако би трябвало да бъда откровена, чувствала съм омраза единствено от хора, на които не съм разрешила да пипат предпазената ни околност Герена. С еколога на община Левски Вероника Славова защитавахме рядкото растение разрешение, или marsilea quadrifolia. Има го единствено на 3 места в Европа, като едното е Обнова. “ При промяна на река Осъм е унищожена част от екосистемата, изсечени са скъпи дървета и Мая провежда засаждане на нови.
Когато през 2011 година се кандидатира за трети мандат като кмет, една грозна преживелица прекатурва живота й. Както си седи на двора и приготвя зимнина, на портата се чука. Тя излиза и вижда трима мъже с черни очила, които
слизат от скъпа кола и я пребиват
Оттам нататък спомените й се губят, тъй като изпада в безсъзнание, само че помни по какъв начин й изсъскват: „ Кандидатираш се отново за кмет, а? “ След това седмици наред не може да се опомни от обидата и унижението. Тя, която постоянно е горяла в работата си като кмет, това ли е заслужила? Не отдръпва обаче кандидатурата си, даже разгласява във фейсбук фотоси със синините по тялото си. Губи изборите с 50-60 гласа. „ След като хората са споделили „ Не те желаеме повече “, нямаше смисъл да продължа “, спомня си Мая.
Когато се поопомня от претърпяното, взема решение за замине за малко, с цел да прочисти мислите си и да реши какво да прави по-нататък. Отдавна възнамерява да си подари за 50-годишния си празник екскурзия до Сиатъл, където има другари. „ Знаеш ли, обидата от отношението ме изкара от Обнова – споделя тя. – Трябваше да обърна всичко на 180 градуса, с цел да мога да стартира живота си отначало. Понякога си изправен пред избор дали да постъпиш по метод, който всички чакат от теб и да се примириш, или да оставиш душата си да избере път, който може да не се харесва на всички, само че да е път към теб самия. Дължим си го. Дължим го и на децата и внуците си. Можем да позволим да ни видят по какъв начин изгубваме религия и вяра и се предаваме, само че можем да им покажем също, че в никакъв случай не е късно да сбъдват фантазиите си, да откриват нови пътища и да сглобяват пъзела на личната си същина “, споделя Мая.
В Сиатъл сега тя
работи на три места
Грижи се за едно дете към този момент шест години и с доста любов го назовава „петото внуче“. През 2012 година стартира работа и в българското неделно учебно заведение в Сиатъл. Приела го е като задача да поддържа езика ни жив. „ Децата са прелестни. Свива ми се сърцето, тъга ми е, че тези свестни младежи и децата им не са в България – споделя с горест учителката. – Единственото, което мога да направя, е да подкрепям интереса и обичта им към България живи. Все някой от тях ще се завърне. И това ме кара да мисля, че е имало за какво да дойда тук. Може би това е част от задачата ми в живота. “
Вечер тя работи в магазин за облекла до 22.30 ч. Прави го, тъй като оцеляването в Щатите е мъчно, наемите са доста високи. „ Много хора си мислят, че в Америка заран като си отвориш прозореца и доларите като пеперуди ти кацат в ръцете. Е, не е по този начин. Работи се доста, провокациите нямат край. “
Семейство от водачи
Със брачна половинка си Светослав и внуците Докато Мая Минчева е кмет, някои хора са срещу властта в Обнова да е в ръцете на едно семейство, тъй като брачният партньор й Светослав Минчев е сполучлив ръководител на една от кооперациите в селото. „ Няма да се оправдавам на никого, че съм гледала преди време и съм се омъжила за сръчен човек – споделя Мая. – Плюс това той не се е самопредложил за ръководител, а го извикаха, с цел да го изберат. Слави е един извънредно трудолюбив и изобретателен човек и се гордея с мъжа си. “
Днес Мая постоянно повтаря: „ Да е жив и здрав интернетът “, който я свързва с двете й деца и четирите й внучета. Те към този момент са младежи, само че не пропущат да й кажат по скайп какъв брой я обичат. „ Чуваме се и със Слави, грижим се дружно за децата, гледаме да са добре. Съзнаваме ясно, че тази разлъка е тежка, само че е за по-доброто бъдеще на децата. Предпочитам да поработя 10 години, с цел да получа добра пенсия и сама да си осигуря старините в България, а не да тежа на децата си, и това ще е най-големият подарък за тях в бъдеще “, споделя Мая.
„ Аз не съм излизала една минута от България – споделя тя. – На мен душата ми е в България всяка секунда от живота ми. Всеки един мирис, който поемам дъх и издишвам, е с мисълта за България. Когато заспя нощем, хвърча над Обнова, краката ми стъпват на улиците на Обнова, мога да усетя всяко едно камъче… Осма година след заминаването ми е все по този начин. Знаеш ли, имала съм сънища, в които си ходя по улицата и приказвам с хората, както когато бях кмет… “
В красивия свят на вдъхновението
Копринен шал по дизайн на Мая Минчева Мая мечтае да има задоволително свободно време, с цел да се посвети на обичаните си занимания. А те са все изобретателни неща и разкриват разностранните й гении – изобразяване върху платно и върху плат, писане на стихове и приказки, портретна и пейзажна снимка, фелтинг (плъстене), правене на бижута и аксесоари, цветя, плетене, бродиране, въобще да основава нещо с ръцете си. Подобно на надарените си и артистични родители взе участие в самодейни театрални постановки.
Преди година, след няколко предложения от уебсайт за дизайнерски дрехи и аксесоари, тя изпраща свои образци за дизайн и стартира работа с екипа. Предлага им сюжети от художествената си снимка или напряко свои картини, оферти за текстилен дизайн за облекла, шалове, клинове, чанти и други аксесоари. От тези образци се създават мостри, които се отпечатват върху коприна, кашмир или различен текстил. Някои от тях се отпечатват и върху чинии, свещи.
„ Бъдещето в Сиатъл? О, в случай че мога да продължа да върша нещо с дизайн, ще е отлично. Английският ми към този момент е задоволително добър и наесен ще опитам в американско учебно заведение “, споделя Мая.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ