Тя беше уникална жена, днес я рисувам и това ме

Тя беше неповторима жена, през днешния ден я рисувам и това ме успокоява, споделя маратонецът Ивелин Кръстев.

"Виктория ми показа, че желае да имаме дете и да заживеем дружно. "Искам отново бебе ", ми сподели в oткровен диалог. Не успяхме да го дочакаме! ", споделя пред "България през днешния ден " приятелят на грубо убитата журналистка Виктория Маринов.

40-годишният мъж е притежател и шеф на фитнес зала във Варна. С Виктория били дружно от половин година. Не съумяват да заживеят дружно.

Спортистът и журналистката се срещат през август 2017 година в обща компания в ресторант в Русе. Тогава Виктория и бащата на детето й Свилен към момента са дружно, а Ивелин е дружно с брат си и другари. Ивелин и Виктория се беседват на спортна тематика, която е общата им пристрастеност. Ивелин й споделя, че тренира по три пъти дневно и за него това е метод на живот. "Обичам спортове и надпревари на лимита. Бягане, плуване, подводно гмуркане, подводен лов на риба. Има ли конкуренция - там съм ", споделя Ивелин.

До тази пролет не поддържат контакт и не се чуват. "Виктория ми писа и инициира по-активното другарство сред нас. Не знаех, че те към този момент са разграничени, до момента в който един ден не ми показа. Каза ми, че е останала впечатлена от диалога ни в ресторанта в Русе. Отговорих, че мога да арестувам дъха си 5,40 мин и да слизам на 40-50 метра под вода, без да вдишвам ", връща лентата обратно Ивелин Кръстев. Постепенно сред двамата пламва обич.

Дъщеричката на Виктория - дребната Софи и Ивелин бързо се привързват един към различен, споделя ултрамаратонецът. "Уникално дете, заплашителен сладур е. Казваше на Вики: "Мамо, но той е доста прекрасен. Ако не го вземеш, аз ще се оженя за него, като порасна ". Много симпатична и умна. А Вики я възпитаваше да не бъде глезено дете като доста други и беше строга, само че обективна с нея ", споделя Ивелин.

"На 20 август тя имаше рожден ден. Не съумях да отида в Русе, тъй като имах служебни проблеми и нямах опция. И точно на нейния празник тя ми изпрати огромна торта "Гараш " във фитнес залата. Не аз на нея, а тя ми направи изненада точно на нейния рожден ден. Върху нея беше изписано "Поздрави от Русе ". "Ти си ми най-големият подарък ", ми отговори тя на въпроса какво желае да й подаря ", споделя Ивелин.

Покрай маратонеца Виктория се възпламенява по бягането и стартира интензивно да тренира по крайбрежната алея. Освен обичан човек във варненеца Вики открива и персонален мотиватор и треньор, който я направлява и поучава по какъв начин да тренира интензивно и здравословно. "Малцина знаят, че Вики тренираше за присъединяване в ултрамаратона "Каньон Крийк ". Той започва на 3 ноември край Басарбовския манастир до Русе. Подготовката й беше за тичане на 10 километра, което щеше да й бъде за първи път. Виждах какъв брой бързо напредва. Три седмици бяга по един и същи маршрут и даже й предложих да се опитва на 20 километра, само че тя не пожела. На същото съревнование аз се надбягвам на 50-километрова отдалеченост ", споделя Ивелин.

Вики по този начин и не съумява да дочака първото си огромно съревнование. На 5 октомври вечерта журналистката чете за някогашния началник на Интерпол Мън Хунвей, намиращ се в неопределеност от близо месец, и за брачната половинка му Грейс, която твърди, че не е сигурна дали мъжът й е жив, откакто е арестуван от китайските управляващи. На идващия ден - 6 октомври, в 10:29 ч. Вики изпраща последното си известие до Ивелин. "Имам среща по работа. Мисля да побягам след това ", написа Маринова. И не съумява да види отговора.

"Още не мога да осъзная, че нея я няма. Такъв неповторим човек и като душа, и като персона. Едновременно изпитвам яд, тъга, изтощение. В нищото съм. Сякаш четеш за Баташкото кръвопролитие и по какъв начин роми от прилежащи села и башибозуци са изнасилвали и убивали свиреп. Все едно това виждах пред очите ми ", разкрива душата си почерненият Ивелин и сълзи напират в очите му.

Криминалистите отхвърлят да му покажат фотоси на безжизнената Вики, с цел да не се разстрои. "Близо 10 часа ме разпитваха 10 криминалисти два дни след убийството. Дал съм всичката информация, която имам, и съм се опитал да оказа помощ на следствието с каквото мога ", споделя още Кръстев.

След разпита и всички диалози за трагичния случай половинката на Вики построява своя картина на бруталното закононарушение. "Около 45 минути оня я е убивал. Можете ли да си визиите какво изтезание е било и каква свирепост? И то измежду бял ден в събота на крайбрежната алея. Изнасилвал я е дълго време. Нанесъл й е доста тежки удари, евентуално с камък по главата. Тя се е борила и е викала за помощ. Онзи се е уплашил и е усетил, че Вики си отива. Тогава я е удушил съгласно мен ", чертае мрачния сюжет на кървавото действие Ивелин.

Трагедията се отразява извънредно зле на спортиста. "Рисувам я, това ме успокоява. Бях я завел на едно място на крайбрежната алея, от което се откриваше прелестна панорама към Варна. Онзи ден бягах 22 километра и отидох там. Това си остава нашето място. Седнах, изключих таймера и стоях 15 минути самичък с мислите си. Чаках я да пристигна. Но не пристигна ", едвам сдържа сълзите си Ивелин.

Сред вилнеещото море от страсти в душата на Ивелин се прокрадва и възприятие за виновност. За неистовото предпочитание да върне времето обратно и да предотврати нещастието. "Чувствам се виновен. Ако не я бях учил да бяга, можеше в никакъв случай това да не се случи. И в случай че знаех, че настилката е бетон, а не асфалт, по която тича, нямаше да й дам да бяга там. Това е доста зле за ходилата на бегачите ", размишлява ултрамаратонецът.

Най-голямата тъга Ивелин изживява на погребението. "Като ме видя, майка й се разплака и ме прегърна. Аз също се разплаках и мощно я прегърнах. "Виж какво ми пристигна на главата ", едвам ми сподели тя. Няма такава тъга, приятелю... Раната е неизлечима. Просто свикваш с болката и би трябвало да се научиш да живееш с нея. Да намериш сили и да продължиш напред ", изповядва Ивелин. "Дано да е на по-добро място в този момент. Пак ще се срещнем, само че не тук и не в този момент. Вярвам в прераждането ", споделя на финала Кръстев и насочва апел по-често да споделяме на индивида до себе си, че го обичаме, тъй като не се знае какъв изрод дебне зад храстите.

"След погребението отидох на крайбрежната алея, където Вики тичаше. Беше ми доста мъчително и тежко. Целият път минах и стоях на мястото 10 минути. Оглеждах и желаех да си показва какво тъкмо е станало ", разкрива Ивелин.

Точното място му е показано от мъж с колело, който всеки ден в продължение на 9 години върти педалите по алеята. Но в злощастния ден не съумял да отиде.

"Не мога да допускам още. Това грубо ликвидиране е казус в историята. И в случай че му дадат 30 години затвор, може да излезе на 50 години и даже още по-рано ", споделя варненецът.

Ивелин си спомня хайдушкия канон на Панайот Хитов. Преди да одобри искащите за хайдути, бунтовникът водил юнаците на коловете, на които били забучени хванати въстаници. "Мерете си дирниците, та в случай че турците ви заловен, да знаете какво ви чака. С дни ще умирате и ще молите за капка вода, а кучета ще раздират месата и кокалите ви ", казвал Хитов. "Това заслужава и килърът на Вики ", споделя Кръстев.

И продължава: "Това е подигравка! На такива положителни хора като Вики се случват сходни бруталности. Сякаш Вики е изкупвала греховете на хората, като я е убивал 45 минути. Така са разпвали Христос ".

Екстремните спортове били в кръвта на Вики. Показател за любовта й към адреналина е желанието й да скача сама с парашут и без ментор.

"Бащата на Вики е може би най-хубавият елмонтьор на селскостопански самолети. От него тя наследява привързаността към самолети от дребна и скача с парашут ", споделя Ивелин.

Затова Кръстев я среща с негов сътрудник, който също желае да лети в облаците. Двамата трябвало дружно да стартират уроци за самостоятелен скок с парашут от небето.