Тя беше напълно увлечена и аз я обичах, защото не

Тя беше изцяло увлечена и аз я обичах, тъй като не се облягаше на мен и не протягаше ръка към моята, даже не ме и поглеждаше, сякаш напълно не мислеше за мен и ме бе не запомнила. Не обичах да се смесват нещата, мразех кравешкото привличане един до различен, когато се раздипля хубостта и мощта на едно велико произведение на изкуството, ненавиждах прехласнатите погледи на влюбените двойки, това блажено-тъжно прилепяне, това неблагоприлично овчо благополучие, което в никакъв случай не може да се издигне над себе си, омразни ми бяха и брътвежите за сливането в едно посредством любовта, тъй като смятах, че човек не може да бъде задоволително колеблив, че хората напълно не могат задоволително постоянно да се отдалечават, с цел да се срещат още веднъж. Единствен оня, който постоянно е самичък, познава щастието да бъде дружно с различен. Всичко останало унищожава тайната на вътрешната натегнатост. А какво увлича по-силно в магическите кръгове на самотата от кипежа на възприятията, от отдаването на нещо прочувствено, от мощта на стихиите, на бурята, нощта, музиката? И на любовта... "

" Трима приятели " - Ерих Мария Ремарк
превод: Недялка Попова