Става все по-трудно да се започне бизнес в България
Твърдението, че дребният и междинен бизнес са локомотивът на българската стопанска система не е факсимиле. Този бизнес е стопанската система ни. Големите компании на пазара са дребен %. Проблемът е, към момента има доста административни, демографски и просветителни спънки пред бизнесмените.
Председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев оповести част от провокациите пред бизнеса по време на Българския стопански конгрес на тематика „ Българската стопанска система в края на 2019 година Перспективи пред дребния бизнес за 2020 година “. Основните спънки са неналичието на квалифицирана работна ръка (72%), корупцията (61%), бюрокрацията (61%), некачественото обучение (47%), неналичието на доверие и негативизъм по отношение на бизнеса (17%), неприятната инфраструктура (12%) и гражданският напън върху капиталови планове (5%).
За да се усъвършенства екосистемата, бизнесът в България чака предвидима правна среда, лимитирано взаимоотношение с администрацията, облекчени административни процедури, по-добър достъп до финансови принадлежности и, най-много – нужното количество и качество човешки запаси. Според Радосвет Радев, при оценката на бизнес средата би трябвало да бъдат регистрирани външни и вътрешни фактори. Сред външните фактори са икономическите проблеми с геополитически измерения, като продължаващият търговски спор сред Съединени американски щати и Китай и Brexit, както и рискът от световна криза. Вътрешните фактори са главно административно-правни (липсата на електронно държавно управление, нереформирани здравна и осигурителна системи, постоянно изменяща се нормативна уредба, времеемки процедури по издаване на документи), демографски (застаряващо население и нужда от импорт на квалифицирани работници) и просветителни.
Нормативната неустойчивост у нас продължава да е измежду най-сериозните проблеми. Оказва се, че единствено през последните 11 месеца Кодексът на труда е бил променян 10 пъти, а Кодексът за обществено обезпечаване – 4 пъти. По три пъти са били променяни Данъчно-осигурителният и процесуален кодекс, Кодексът за застраховането, Търговският закон и Законът за концесиите, а Законът за устройство на територията е променен шест пъти.
Според класацията на Световната банка „ Doing business 2019 “, България пада с 9 места (от 50-то на 59-то) по индикатора „ Лекота на правене на бизнес “. За пускане на бизнес у нас са нужни 23 дни и прекосяване през седем процедури, издаването на позволение за градеж минава през 19 процедури и лишава 97 дни, а за включване към електрическата мрежа са нужни 262 дни, което подрежда страната ни на 147-мо място измежду 190 страни, включени в класацията. „ На този декор, по никакъв начин не е изненадващо, че едвам 3,9% от българите имат намерение да започват бизнес през идващите три години, при приблизително 26% за останалите страни от групата на така наречен инвестиционно-обусловени стопански системи (вкл. Хърватия, Унгария, Полша, Латвия, Румъния и Македония) “, съобщи Радосвет Радев.
Промяната на неподходящите условия би трябвало да премине през основаване на благоприятстваща нововъведенията и бизнеса екосистема, която да дава опция на бизнесмените да основават нови компании.
Председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев оповести част от провокациите пред бизнеса по време на Българския стопански конгрес на тематика „ Българската стопанска система в края на 2019 година Перспективи пред дребния бизнес за 2020 година “. Основните спънки са неналичието на квалифицирана работна ръка (72%), корупцията (61%), бюрокрацията (61%), некачественото обучение (47%), неналичието на доверие и негативизъм по отношение на бизнеса (17%), неприятната инфраструктура (12%) и гражданският напън върху капиталови планове (5%).
За да се усъвършенства екосистемата, бизнесът в България чака предвидима правна среда, лимитирано взаимоотношение с администрацията, облекчени административни процедури, по-добър достъп до финансови принадлежности и, най-много – нужното количество и качество човешки запаси. Според Радосвет Радев, при оценката на бизнес средата би трябвало да бъдат регистрирани външни и вътрешни фактори. Сред външните фактори са икономическите проблеми с геополитически измерения, като продължаващият търговски спор сред Съединени американски щати и Китай и Brexit, както и рискът от световна криза. Вътрешните фактори са главно административно-правни (липсата на електронно държавно управление, нереформирани здравна и осигурителна системи, постоянно изменяща се нормативна уредба, времеемки процедури по издаване на документи), демографски (застаряващо население и нужда от импорт на квалифицирани работници) и просветителни.
Нормативната неустойчивост у нас продължава да е измежду най-сериозните проблеми. Оказва се, че единствено през последните 11 месеца Кодексът на труда е бил променян 10 пъти, а Кодексът за обществено обезпечаване – 4 пъти. По три пъти са били променяни Данъчно-осигурителният и процесуален кодекс, Кодексът за застраховането, Търговският закон и Законът за концесиите, а Законът за устройство на територията е променен шест пъти.
Според класацията на Световната банка „ Doing business 2019 “, България пада с 9 места (от 50-то на 59-то) по индикатора „ Лекота на правене на бизнес “. За пускане на бизнес у нас са нужни 23 дни и прекосяване през седем процедури, издаването на позволение за градеж минава през 19 процедури и лишава 97 дни, а за включване към електрическата мрежа са нужни 262 дни, което подрежда страната ни на 147-мо място измежду 190 страни, включени в класацията. „ На този декор, по никакъв начин не е изненадващо, че едвам 3,9% от българите имат намерение да започват бизнес през идващите три години, при приблизително 26% за останалите страни от групата на така наречен инвестиционно-обусловени стопански системи (вкл. Хърватия, Унгария, Полша, Латвия, Румъния и Македония) “, съобщи Радосвет Радев.
Промяната на неподходящите условия би трябвало да премине през основаване на благоприятстваща нововъведенията и бизнеса екосистема, която да дава опция на бизнесмените да основават нови компании.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ