С рекордна активност турците в чужбина може да решат резултата от изборите
Турците в чужбина завършиха с гласуването на 19 юни, а тези, които желаят да пътуват до Турция, още могат да го създадат на 34 контролно-пропускателни пункта по границите на страната.
В условия, когато изследванията позволяват опцията президентът Реджеп Тайип Ердоган да отиде на балотаж, а партията му да загуби болшинството си в Народното събрание, 3.05 млн. гласоподаватели в чужбина не са за подценяване.
Турските медии регистрираха, че интензивността в чужбина е била рекордна - към 1.49 млн. са упражнили правото си глас в дипломатически задачи в 60 страни (предишният връх, на референдума през април, бе 1.4 млн. души). Много от тях са в Европа.
В Австрия над 52% от турските жители, които са общо над 106 хиляди души, упражниха правото си на глас. В Белгия и Швейцария гласувалите даже малко повече, надлежно 58 и 57%.
Малко по-слаба е интензивността в Германия, където 1.4 млн. турци имат право на глас - там гласувалите са 50% от електората. Тези стойности, въпреки да наподобяват високи за Западна Европа, мъчно се съпоставят с доста по-високата изборна интензивност на територията на Турция, където вотът е наложителен.
В Белгия консуматори на обществените мрежи се тормозиха от фотография на жена, отишла в 2 разнообразни дни да гласоподава. Според представител на опозиционната Републиканска национална партия (РНП) обаче тя най-вероятно е гласувала единия път, а другия единствено е театралничила за фотография, защото системата не би разрешила това да се случи два пъти, написа австрийският в. " Ди пресе ".
Изданието споделя, че още от 7 юни е имало огромни опашки за вота в Австрия пред турските дипломатически задачи. В последните години обаче това не е извънредно - турците в чужбина могат да гласоподават едвам от 2014 година, когато това стана допустимо съгласно турското законодателство.
Предишните резултати
В страната през 2015 година 64% гласоподаваха за ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР), а 73% - с " да " на референдума за президентска република 2 година по-късно. В Германия, Франция и Холандия делът дали своят вот за ръководещите беше малко над половината.
В Германия и Франция обаче втора по резултати бе прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), защото там има многочислено кюрдско население (макар някои от тях да избират ПСР).
Управляващите не можаха да получат по-голямата част от гласовете през 2015 година във Англия, където ДПН получи съвсем 60% от гласовете, а ПСР бяха едвам трети. Във Финландия, Швеция и Швейцария партията на Ердоган също не съумя да " победи " - едно от вероятните пояснения е, че политическите бежанци в лявата част на спектъра, емигрирали след преврата от 1980 година, в огромната си част живеят там. Това се повтори и на референдума предходната година.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (394)
В условия, когато изследванията позволяват опцията президентът Реджеп Тайип Ердоган да отиде на балотаж, а партията му да загуби болшинството си в Народното събрание, 3.05 млн. гласоподаватели в чужбина не са за подценяване.
Турските медии регистрираха, че интензивността в чужбина е била рекордна - към 1.49 млн. са упражнили правото си глас в дипломатически задачи в 60 страни (предишният връх, на референдума през април, бе 1.4 млн. души). Много от тях са в Европа.
В Австрия над 52% от турските жители, които са общо над 106 хиляди души, упражниха правото си на глас. В Белгия и Швейцария гласувалите даже малко повече, надлежно 58 и 57%.
Малко по-слаба е интензивността в Германия, където 1.4 млн. турци имат право на глас - там гласувалите са 50% от електората. Тези стойности, въпреки да наподобяват високи за Западна Европа, мъчно се съпоставят с доста по-високата изборна интензивност на територията на Турция, където вотът е наложителен.
В Белгия консуматори на обществените мрежи се тормозиха от фотография на жена, отишла в 2 разнообразни дни да гласоподава. Според представител на опозиционната Републиканска национална партия (РНП) обаче тя най-вероятно е гласувала единия път, а другия единствено е театралничила за фотография, защото системата не би разрешила това да се случи два пъти, написа австрийският в. " Ди пресе ".
Изданието споделя, че още от 7 юни е имало огромни опашки за вота в Австрия пред турските дипломатически задачи. В последните години обаче това не е извънредно - турците в чужбина могат да гласоподават едвам от 2014 година, когато това стана допустимо съгласно турското законодателство.
Предишните резултати
В страната през 2015 година 64% гласоподаваха за ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР), а 73% - с " да " на референдума за президентска република 2 година по-късно. В Германия, Франция и Холандия делът дали своят вот за ръководещите беше малко над половината.
В Германия и Франция обаче втора по резултати бе прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), защото там има многочислено кюрдско население (макар някои от тях да избират ПСР).
Управляващите не можаха да получат по-голямата част от гласовете през 2015 година във Англия, където ДПН получи съвсем 60% от гласовете, а ПСР бяха едвам трети. Във Финландия, Швеция и Швейцария партията на Ердоган също не съумя да " победи " - едно от вероятните пояснения е, че политическите бежанци в лявата част на спектъра, емигрирали след преврата от 1980 година, в огромната си част живеят там. Това се повтори и на референдума предходната година.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (394)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ