Киев, Украйна – Според Реджеп Тайип Ердоган Русия и Западът са „еднакво“ надеждни и заслужаващи доверие.
Това каза турският президент на 18 септември, коментирайки надеждността на колективния Запад и разочарованието си от отдавна провалените опити на Турция да се присъедини към Европейския съюз.
Продължете четене
списък от 4 елементаТурция прави по-голямо от очакваното увеличение на лихвените проценти, цели инфлациятаАнализ: Приключи ли кандидатурата на Турция за членство в ЕС?Турция подкрепя „стъпките, предприети от Азербайджан“ в Нагорни Карабах: ЕрдоганКакво е да се върнеш на училище в земетръсната зона на Турция?край на списъка„Доколкото Западът е надежден, Русия е също толкова надеждна“, каза той пред PBS, американски телевизионен оператор. „През последните 50 години ние чакахме на прага на ЕС и в този момент аз вярвам на Русия точно толкова, колкото и на Запада.“
След посещението си в Русия на 4 септември, за да се срещне с президента Владимир Путин, Ердоган също вярва, че господарят на Кремъл иска бърз край на колебливото му тресавище в Украйна.
„Г-н Путин е на страната на тази война възможно най-скоро. Това каза той. И вярвам на думите му“, каза Ердоган.
Ердоган може да изглежда наивен, но той ръководи внимателно балансиране между воюващите страни, Запада, Китай и собствената си местна публика.
Неговата равноотдалечена позиция пожъна огромни икономически и политически ползи както за него, така и за нацията му, окуцана от продължила пет години рецесия и травматизирана от земетресението от 6 февруари, което уби десетки хиляди.
„Геополитиката на Ердоган се основава на балансиране на три точки на геополитическа конфронтация – Запад, Русия, Китай“, каза базираният в Киев анализатор Алексей Кущ пред Al Jazeera.
„От всички посоки Ердоган получава максимална печалба – пазари, технологии и икономическа модернизация от Запада, евтини суровини, гориво и център за природен газ от Русия, транзит [на стоки] и инвестиции от Китай“, каза той .
За някои украинци този баланс може да изглежда циничен.
„Той е като търговец на пазара – усмихва се и пита за семейството ви, но всичко, което иска, са парите ви и препоръката ви към друг купувач“, каза пред Al Валентин Алексашенко, базиран в Киев ИТ анализатор, който редовно почива в Турция Джазира.
Но позицията на Ердоган наистина помага на военните усилия на Киев.
Той нарича украинския президент Володимир Зеленски „скъп приятел“, наскоро го посрещна на червен килим в Истанбул и помогна за преговорите за освобождаване на военнопленници и удължаване на „сделката за зърно“ за транспортиране на украинска пшеница през Черно море.
Атакуващите дронове Bayraktar, произведени от компанията, която принадлежи на зетя на Ердоган, се оказаха толкова смъртоносно ефективни срещу руските войски, че украинците наричат на тях радиостанции, планове за мобилни телефони и менюта за бизнес обяд.
Нежеланието на Ердоган да вземе страна работи за него у дома – особено след като избирателите му осъзнават колко неохотно повечето държави-членки на ЕС допускат нацията си и как западните „двойни стандарти“ по отношение на миграцията стимулират антизападните настроения сред тях, каза Седа Демиралп от Истанбулския университет Isik.
„Неговите избиратели са убедени, че независимата позиция облагодетелства най-много интересите на Турция. Турските гласоподаватели наистина оценяват по-тесните връзки със Запада, като в същото време осъзнават, че Турция никога не е третирана като равностоен партньор от Запада“, каза тя пред Al Jazeera.
„От гледна точка на Ердоган е напълно рационално да се следват политики, които не се възприемат като подкрепящи изключително една партия. Той не може нито да отчужди Запада, нито Русия“, каза пред Ал Джазира Гьонул Тол, роден в Турция анализатор от Близкоизточния институт, мозъчен тръст във Вашингтон.
От друга страна, Брюксел, Вашингтон и Москва нямат друг избор, освен да се обръщат отново и отново към Ердоган.
„От западна и руска гледна точка, колкото и да са разочаровани от Ердоган, те също смятат, че трябва да си сътрудничат с Турция“, каза Тол.
И тогава има лична връзка между Ердоган и Путин, чиито политически траектории са донякъде сходни. И двамата са родени през 50-те години на миналия век и са били на власт повече от две десетилетия, преследвайки това, което критиците наричат все по-авторитарни и националистически политики, въпреки че Ердоган и неговите поддръжници отричат това.
И двамата изпитват носталгия по разцвета на империята на своите нации – и се стремят да го съживят въпреки всички трудности. И двамата се опитват да намерят общ език.
„Времето показа, че и двамата лидери следват интересите на своите нации, но могат да се споразумеят и да правят компромиси в същото време“, каза Емил Мустафаев, анализатор, базиран в Баку, столицата на Азербайджан, ключовият съюзник на Турция в бившия Съветски съюз .
„И въпреки безбройните им разногласия, това прави връзката им донякъде уникална в днешния свят“, каза той пред Ал Джазира.
И двамата пренаписват вековната история на много неспокойни връзки.
Руските царе и османските султани са били във война дузина пъти, а цар Николай I нарече Турция „болният човек на Европа“ преди Кримската война, която изправи Турция и западните сили срещу Русия през 1850 г.
Век и половина по-късно Москва изглежда като „болния човек на Европа“, тъй като нейното анексиране на Крим и войната в Украйна предизвикаха напрежение между приблизително едни и същи играчи.
През 2015 г., по време на кампанията на Русия за спасяване на разпадащия се режим на сирийския президент Башар ал-Асад, турските военновъздушни сили свалиха руски изтребител, за който Анкара твърдеше, че е нарушил въздушното й пространство.
Инцидентът провокира напрежение, тъй като Москва наложи санкции, забрани чартърните полети до Турция и нареди на туристическите компании да „евакуират“ десетки хиляди туристи.
Газпром, руският износител на природен газ, спря строителството на дълъг 1100 километра (683 мили) тръбопровод до Турция.
Но напрежението скоро приключи, руският газ беше изпомпван до Турция и по-нататък към Източна Европа, а Москва дори позволи на Анкара да отложи сметката за газ от 600 милиона долара.
След прекъсването на „Северен поток“, руски газопровод за Германия, Кремъл реши да създаде „газов хъб“ в Турция.
Но планът спря поради нещо, което може да е емблематично за връзките между Ердоган и Путин – страните не могат да се споразумеят кой ще има по-голям контрол над центъра, съобщи Ройтерс в средата на септември.
Източник: Ал Джазира
