Оцелели при земетресенията в Турция, се борят с посттравматичен стрес
Турски деца, останали без дом вследствие на мощните земетресения, раздрусали Турция и Сирия предходната седмица, си играят на земетресение, пробвайки се да се оправят с контузията от случилото се, споделя учителка пред организация Ройтерс, съобщи Българска телеграфна агенция.
Бусра Чивелек е учителка, на която са поверени грижите за 22 деца в спонтанна класна стая на ферибот на пристанището в Искендерун, служител също като клиника и леговище за оживелите. Тя споделя, че децата разиграват земетресението в игрите си, строят блокове и се питат дали са устойчиви да понесат трус, играят с пожарни коли, с които бързат да доближат зоната на земетресението.
" През първите няколко дни, когато корабът се разклащаше, децата се притесняваха. Те си мислеха, че е земетресение ", прибавя учителката.
Хасибе Ебру, психиатър, който работи на ферибота, споделя, че хората плачат доста и мъчно заспиват.
" Казвам (на оживелите от земетресението), че това, което претърпяват, е обикновено и тези признаци последователно ще намалеят в безвредна среда ", сподели тя. " Това в действителност ги успокоява. Те се усещат облекчени да научат, че не са полудели, а в действителност са здрави и че това е нещо, което всеки естествен човек би претърпял ".
Дългосрочните последствия за психологичното здраве могат да бъдат разбрани единствено с течение на времето, защото хората преработват контузията по разнообразни способи, изяснява Ебру.
Степента на контузията, която оживелите са претърпели, е голяма. Някои от тях са били извадени от руините след часове в студа и тъмнината, с цел да открият, че членовете на фамилията им са починали или са изчезнали, а оживените квартали, в които са живели, са се трансформирали в купчини от разрушен бетон.
Лекари споделят, че лекуват от ден на ден пациенти, страдащи от посттравматично стресово разстройство и тревога.
Бусра Чивелек е учителка, на която са поверени грижите за 22 деца в спонтанна класна стая на ферибот на пристанището в Искендерун, служител също като клиника и леговище за оживелите. Тя споделя, че децата разиграват земетресението в игрите си, строят блокове и се питат дали са устойчиви да понесат трус, играят с пожарни коли, с които бързат да доближат зоната на земетресението.
" През първите няколко дни, когато корабът се разклащаше, децата се притесняваха. Те си мислеха, че е земетресение ", прибавя учителката.
Хасибе Ебру, психиатър, който работи на ферибота, споделя, че хората плачат доста и мъчно заспиват.
" Казвам (на оживелите от земетресението), че това, което претърпяват, е обикновено и тези признаци последователно ще намалеят в безвредна среда ", сподели тя. " Това в действителност ги успокоява. Те се усещат облекчени да научат, че не са полудели, а в действителност са здрави и че това е нещо, което всеки естествен човек би претърпял ".
Дългосрочните последствия за психологичното здраве могат да бъдат разбрани единствено с течение на времето, защото хората преработват контузията по разнообразни способи, изяснява Ебру.
Степента на контузията, която оживелите са претърпели, е голяма. Някои от тях са били извадени от руините след часове в студа и тъмнината, с цел да открият, че членовете на фамилията им са починали или са изчезнали, а оживените квартали, в които са живели, са се трансформирали в купчини от разрушен бетон.
Лекари споделят, че лекуват от ден на ден пациенти, страдащи от посттравматично стресово разстройство и тревога.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ