Туризмът е един странен ритуал на модерния човек: трябва да

Туризмът е един чудноват обред на модерния човек: би трябвало да отидеш някъде, с цел да се върнеш и да се почувстваш на мястото си. Представят ти екзотични танци и достоверни гозби и ти доста добре знаеш, че това е спектакъл, само че си си платил и имаш интерес да вярваш.

Да погледнем и към оня, който населява туристическия спектакъл. Като че ли най-тежко претърпяха културния конфликт мюсюлманските страни като Тунис, Египет, Турция, където внезапно нахлуха богати чужденци - печаха се голи по плажовете, напиваха се, плащаха на локалните да ги обслужват. Една от аргументите за антизападните настроения евентуално идва от това.

България беше пощадена от сходен потрес, тъй като всеобщият туризъм потегли във времето на комунизма: гостите идваха най-вече от социалистическите страни и бяха също толкоз убоги и наплашени, колкото локалните, въпреки това контактите със западняците бяха мощно ограничавани. Когато режимът падна и промишлеността се развихри, хората към този момент бяха привикнали и даже еднополови двойки чужденци, хванати за ръка, през днешния ден будят единствено клюкарско любознание у нашенеца. Пък и за самите българи пътуването стана норма - от почивните станции те поеха съгласно опциите си към екзотични дестинации, където да обслужват самите тях.

Промяната, която донесе туризмът

Основният проблем, който сътвори туризмът в България, е обликът. Когато се чудиш по какъв начин да се продаваш на чужденците, въпросът по какъв начин изглеждаш добива екзистенциални измерения. Всъщност не сътвори, а задълбочи казуса с облика. Защото като млада и подвластна страна България постоянно се е оглеждала в очите на другите. Паисий приканва: " Четете и знайте, с цел да не бивате подигравани и укорявани от други племена и нации ", а смисълът на националната гражданска война за Левски е " да бъдем равни с другите европейски народи ". И така, в борбата за самоутвърждаване, започнахме да градим държавни институции и знаци, Народен спектакъл и музеи,  книжовен канон и железници.

Промяната, която донесе туризмът, беше неусетна. Тази нова татковина към този момент не трябва да е като на другите нации, а друга от тях - по-интересна, по-екзотична. Основен запас е природата, която идва да притегли жителя на индустриалния свят към приятните климатични особености. Разбира се, природата е изначален запас на българския национализъм, тъй като " благи ми са планините "  и " небето като от коприна ", а и националният ни химн е една разгърната естествена картина. Но тези пейзажи нямат изключително наличие - те просто възпитават у българина насладата, че е там, където е.

Туристическият пейзаж е от напълно различен темперамент. Вместо да унифицират, другите гордости фрагментират националната територия: едни се гордеят с морето, други с гледките от планините, трети хвалят чудодейните минерални води, лекували още римляните. При това туристите постоянно харесват неща, от които локалните малко се срамят. Например търсят у нас дивата природа, която за доста хора е просто простотия и недъгавост. Става по този начин, че едни пробват да продават биоразнообразие, други желаят да строят хотели.

Автентични и неавтентични митове

Природните явления се насищат с вярвания и митове. Повечето странни скали станаха праисторически долмени или най-малко източник на сили, с които пътешественикът може да се зареди. Митичният роман има чудесното свойство безспорност. Говори се, че скалата на Белинташ е била площадка за кацане на галактически транспортен съд. Вярно ли е това или не? Вярно е, че хората приказват, виж, за кораба не знаем. И ето ни при магията на туризма: приказват ти едни неща, които може и да не са по този начин, само че пък ти ги приказват. По тази логичност издигнаха десетки замъци с европейско финансиране, учредени на митове, в някои случаи самият архитект на обекта ги измисляше, тъй като кой да каже от кое място би трябвало да идва легендата, с цел да е достоверна? Архитектът, историкът, общинарят - не са ли те част от туземната просвета?

Към пейзажа се прибавя друго естествено свойство на мястото: фолклорът. Няма страна без фолклор и той е самобитен като извивките на земната повърхнина - та нали по определение предхожда унифициращата местата модерност. Само дано се разберем, приказваме не за националната просвета, която естествено практикуват хазяите и сервитьорите на приемащата страна, а за един реконструиран от етнографите, приповдигнат от идеолозите и в последна сметка поизмислен фолклор, който служи на туристите за нещо като културен GPS - озовахте се тъкмо тук, не другаде. Никой естествен българин не играе нестинарски танци в свободното си време, а в случай че си е направил кукерска маска, то не е тъй като има вяра в таласъми, а с цел да се яви на съответния фестивал.

Образът си желае своето

Вярва ли жителят на туристическата татковина в театъра, който самичък основава за гостите? Може би се вживява, както прави актьорът с ролята си - вживява се в тази неповторима, неповторима, антична и т. н. култура, която желае да продаде. Въпросът е излиза ли от ролята след това, когато остане уединено със съгражданите си в кръчмата? Или дефинитивно потъва в света на славната фикция?

Откъм история дребна страна като България няма какво да продаде на световния пазар: няма пълководци като Александър Велики, няма египетски пирамиди, няма даже концентрационни лагери, превърнати в музеи. Местните герои са най-много за вътрешния туризъм, където бройките запълват ученическите групи и политици, които сервират цветя на празници. От известно време срамежливо стартира присламчването на страната ни към по-глобалните неща. Започнаха турове на комунистическото завещание, тъй като Съветската империя е нещо, за което всички посетители са чували. Пак невидимо и изпод историческите възстановчици вкараха римските легиони, които отбраняват упоменатите замъци. " Римски "  в случая значи " византийски ", а подмяната на името не е от съображения за историческа уместност: просто генерации наред са възпитавани в ненавист към хипотетичното византийско иго, а ето, че туризмът май стартира да ни освобождава от него. Все още настойчиво се съпротивляваме да използваме като запас Османската империя, с целия ѝ екзотичен и застрашителен ореол, само че евентуално и това ще пристигна. Защото обликът си желае своето.

Тежки борби, които усилват националната обидчивост

Такава е тази промишленост и няма по какъв начин да я спрем. Вероятно някой ден и тук в центровете на Пловдив, София или Търново ще стартират да стачкуват против напора на туристи, които разстройват естествения живот, подвигат наемите и прогонват локалните. Вероятно ще има борба за регулации, за ограничение на евтините полети и системата Airbnb, както стана в градове като Венеция или Барселона. Но към този момент у нас туризмът е единствено златното пиле, което се надяваме да компенсира неналичието на фабрики и университети. Мислим го като метод да възникнем на международната сцена. Не идват просто да се напият - идват да ни почетат, да ни признаят, мислим си. Защото главната драма на България е, че това е място, за което никой нищо не знае.

Туризмът ускорява този народен комплекс. Розите, розовото масло? Ами къде са сега, с изключение на като възстановка за туристи? Киселото мляко? Трябваше ли " Данон " да пристигна да ни учи да го вършим? Шопската салата? С какво се разграничава от гръцката? Ракията? Че тя думата е турска... На всяка стъпка тежки борби, които усилват националната обидчивост. Така вместо да развива дружелюбността и лекотата, които свързваме с тази промишленост, туризмът у нас ускорява подозрението, че в действителност съществуваме.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

Вижте и тази изложба на Дъждовни води: