България ще очаква тази зима над 1,7 млн. чуждестранни туристи
Туристическият отрасъл чака мощен зимен сезон, който ще бъде привързан освен със ски почивката и със снега, а и с балнео, спа и уелнес отдиха, визитите при близки, родни и другари, свързани с идните празници от църковния календар, с културния и бизнес туризма. България е хазаин и на множества надпревари, включително и за международната купа по ски спортовете, което ще притегли в допълнение туристи. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция шефът на Института за разбори и оценки в туризма Румен Драганов.
Тази зима българинът ще почива в планините, градовете и при околните си в страната, заключи Драганов упованията на бизнеса.
Той заяви, че упованията са през този зимен сезон да има нарастване на броя на задграничните туристи, които ще посетят България, по отношение на 2019 година, и те ще надвишават 1,7 млн. Около 3,5 млн. ще са пътуванията на българите в страната в този интервал.
Драганов разяснява, че двата военни спора нямат резултат върху макрорамката на туризма, тъй като за 2024 година упованията са да се надвишават размерите, осъществени през 2019 година, с към 5 на 100.
Чуждестранните посетители
Тази зима най-вече ще са визитите в България на туристите от страните от Европейски Съюз, като те ще са към 62 на 100 от всички посетители. Следващи са пазарите Англия и Турция. Независимо от военните дейности, тази година туристи от Израел се чака да изберат България за своята отмора през зимата, главно по-възрастни хора, като прогнозите са броят им да е към 50 на 100 от този през предишния сезон. Една от аргументите е това, че страната е измежду спокойните дестинации за отдих. Пазар Англия се движи с растеж, като се регистрира възобновяване на размерите от 2019 година и вероятността е броят на туристите за зимния сезон от тази страна да е с над 20 на 100 повече, разяснява специалистът. По отношение на прилежащите на България пазари упованията са за опазване на предходните размери, тъй като страната ни към този момент е постигнала съответната плътност от визити от тези страни. За Турция се чака нарастване в пъти на броя на гостите поради решението на Европейския съюз за въвеждането на електронни визи, с което ще се облекчат пътуванията, разяснява Драганов. Обнадеждаващи сигнали във връзка с туристите от Турция идват и от резултатите от туристическите тържища там. Експертът подсети, че годишният капацитет на посетители от Турция в България е към 1,3 млн. туристи. Драганов посочи, че главно става дума за бизнес пътувания, само че с подобряването на визовата политика се чака да станат обилни и визитите на турски жители до българските планински и морски курорти.
Българските туристи
Този зимен сезон се чака българите да създадат над 3,5 млн. пътувания. Най-интензивни ще са уикенд почивките в страната, визитите при близки, родственици и другари, отдихът в балнео, спа и ски курортите. Пикови ще са пътуванията по Коледа и за Нова година, за отбелязването на църковните празници и имените дни, както и визитите на ски надпреварите.
Само за двата идни зимни празника се чака близо 580 000 да са пътуванията на българите, от тях 410 000 ще са в страната.
Колко ще ни костват зимните празници?
Прогнозни планове сочат, че почивката по двата зимни празника в България ще излезе приблизително 350 - 370 лв.. Най-търсени са тридневните пакети с включена цена за храна. В чужбина празнуването ще ни коства приблизително към 470 - 500 лв..
И тази година, несъмнено, ще има и цени под 100 лв. дневно, както и " изненадващи ", които даже ще са по-високи от миналогодишните във Велинград и те ще бъдат към 4000 лв. за първокласни вили или жилища дневно, уточни Драганов. Той обаче подсети, че калкулацията при сходни обекти е въз основата на броя настанени там хора.
Ще продължат да са шлагер за зимна отмора къщи за посетители, дребните фамилни хотели и вили, като сходни места за настаняване са ангажирани още миналата година. Българинът ще резервира желанията си да съчетава зимния отдих със спа и балнео процедури.
Все по-отчетлива става наклонността да избираме отмора на море, изключително в курортите с минерални извори. Пример за това е к.к. " Св. св. Константин и Елена ", който към този момент се трансформира в целогодишен курорт, с отличната си балнео и спа база, аналогична е обстановката и за Поморие, а навътре в страната - Казанлък, Сапарева баня, Сандански, сподели специалистът. Все по-често, даже и при изборите ни за отмора в планински курорти през зимата, водещи са спа услугите наред с опциите за упражняване на ски туризъм, сподели Драганов. Той посочи интензивността на Българския съюз по балнеология и СПА за договорите със здравните каси на Австрия и Германия, с помощта на които гостите от тези страни могат целогодишно да дойдат в България за профилиран туризъм, а и за зимен отдих.
Рекламата в туризма
Добрите упования за зимния туристически сезон се дължат на взаимните напъните на страната и на сектора, уточни Драганов. Има огромно недоумение за националната ни реклама в туризма, разяснява Румен Драганов. Според него залаганите всяка година в бюджета средства за тази цел, които са в порядъка 16 - 17 млн. лв., са задоволителни за присъединяване в туристически тържища, само че към тях не се регистрират капиталовите разноски за реклама на туроператорите, хотелите, заведенията за хранене за вътрешния пазар и за участия в интернационалните туристически изложби. Средно става дума за към % - % и половина от оборота на хотелите, които работят с туроператори, и непрекъснато се отделят за реклама. Освен това, в която и да е от онлайн търсачките за места за настаняване, хотелиерите заплащат 18 % от цената на офертата, с цел да бъдат включени в нея и това също са пари за реклама, сподели специалистът. В този смисъл, Драганов уточни, че България общо харчи за реклама на туризма си към 36 млн. евро годишно, което способства за избора на дестинация България от 12 млн. туристи. Това е по 3 евро на екскурзиант, а в случай че сметнем, че огромна част от парите отиват за летен и земен проведен туризъм, ние харчим по 6 евро на екскурзиант и даже изпреварваме съдените ни страни, където за тази цел се отделят приблизително към 5 евро на екскурзиант за реклама, демонстрират изчисленията на специалиста.
Парите за националната ни реклама в туризма са безусловно задоволителни, просто тези, които приказват за нея, би трябвало да се издигнат едно ходило по-високо и да схванат, че туристите идват в България не поради парите, които харчи Министерството на туризма, а поради сумите, които бизнесът влага директно, с цел да дойдат у нас гостите, разяснява Драганов.
Национална туристическа организация към Министерския съвет
Според Румен Драганов България се нуждае от Национална туристическа организация към Министерския съвет. Тя би трябвало да е със статут на независима организация и да се занимава с националната реклама освен в туризма, само че и с вложенията в България - в селското ни стопанство, промишлеността, образованието, тъй като рекламата на България не се прави единствено от туризма. Средствата в тази организация би трябвало да са поравно разпределени сред страна и бизнеса и тогава тази организация за реклама и вложения ще може да прави промоция на България на друго ниво, счита специалистът. Драганов подсети, че в други страни от Европейски Съюз е основана сходна организация, която е обществено-държавна. Предложението за ръководството й идва от бизнеса, а Управителният й съвет се назначава от премиера. Самата организация е разпоредник на държавните и частните средства. По този метод отделените от бизнеса 36 млн. евро годишно за реклама на туризма би трябвало солидарно от страната да бъдат допълнени, тъй като огромният притежател на туристическите културни и естествени забележителности е точно тя и по тази причина би трябвало да влезе в ролята си на техен популяризатор, счита специалистът.
Последвайте канала на
Тази зима българинът ще почива в планините, градовете и при околните си в страната, заключи Драганов упованията на бизнеса.
Той заяви, че упованията са през този зимен сезон да има нарастване на броя на задграничните туристи, които ще посетят България, по отношение на 2019 година, и те ще надвишават 1,7 млн. Около 3,5 млн. ще са пътуванията на българите в страната в този интервал.
Драганов разяснява, че двата военни спора нямат резултат върху макрорамката на туризма, тъй като за 2024 година упованията са да се надвишават размерите, осъществени през 2019 година, с към 5 на 100.
Чуждестранните посетители
Тази зима най-вече ще са визитите в България на туристите от страните от Европейски Съюз, като те ще са към 62 на 100 от всички посетители. Следващи са пазарите Англия и Турция. Независимо от военните дейности, тази година туристи от Израел се чака да изберат България за своята отмора през зимата, главно по-възрастни хора, като прогнозите са броят им да е към 50 на 100 от този през предишния сезон. Една от аргументите е това, че страната е измежду спокойните дестинации за отдих. Пазар Англия се движи с растеж, като се регистрира възобновяване на размерите от 2019 година и вероятността е броят на туристите за зимния сезон от тази страна да е с над 20 на 100 повече, разяснява специалистът. По отношение на прилежащите на България пазари упованията са за опазване на предходните размери, тъй като страната ни към този момент е постигнала съответната плътност от визити от тези страни. За Турция се чака нарастване в пъти на броя на гостите поради решението на Европейския съюз за въвеждането на електронни визи, с което ще се облекчат пътуванията, разяснява Драганов. Обнадеждаващи сигнали във връзка с туристите от Турция идват и от резултатите от туристическите тържища там. Експертът подсети, че годишният капацитет на посетители от Турция в България е към 1,3 млн. туристи. Драганов посочи, че главно става дума за бизнес пътувания, само че с подобряването на визовата политика се чака да станат обилни и визитите на турски жители до българските планински и морски курорти.
Българските туристи
Този зимен сезон се чака българите да създадат над 3,5 млн. пътувания. Най-интензивни ще са уикенд почивките в страната, визитите при близки, родственици и другари, отдихът в балнео, спа и ски курортите. Пикови ще са пътуванията по Коледа и за Нова година, за отбелязването на църковните празници и имените дни, както и визитите на ски надпреварите.
Само за двата идни зимни празника се чака близо 580 000 да са пътуванията на българите, от тях 410 000 ще са в страната.
Колко ще ни костват зимните празници?
Прогнозни планове сочат, че почивката по двата зимни празника в България ще излезе приблизително 350 - 370 лв.. Най-търсени са тридневните пакети с включена цена за храна. В чужбина празнуването ще ни коства приблизително към 470 - 500 лв..
И тази година, несъмнено, ще има и цени под 100 лв. дневно, както и " изненадващи ", които даже ще са по-високи от миналогодишните във Велинград и те ще бъдат към 4000 лв. за първокласни вили или жилища дневно, уточни Драганов. Той обаче подсети, че калкулацията при сходни обекти е въз основата на броя настанени там хора.
Ще продължат да са шлагер за зимна отмора къщи за посетители, дребните фамилни хотели и вили, като сходни места за настаняване са ангажирани още миналата година. Българинът ще резервира желанията си да съчетава зимния отдих със спа и балнео процедури.
Все по-отчетлива става наклонността да избираме отмора на море, изключително в курортите с минерални извори. Пример за това е к.к. " Св. св. Константин и Елена ", който към този момент се трансформира в целогодишен курорт, с отличната си балнео и спа база, аналогична е обстановката и за Поморие, а навътре в страната - Казанлък, Сапарева баня, Сандански, сподели специалистът. Все по-често, даже и при изборите ни за отмора в планински курорти през зимата, водещи са спа услугите наред с опциите за упражняване на ски туризъм, сподели Драганов. Той посочи интензивността на Българския съюз по балнеология и СПА за договорите със здравните каси на Австрия и Германия, с помощта на които гостите от тези страни могат целогодишно да дойдат в България за профилиран туризъм, а и за зимен отдих.
Рекламата в туризма
Добрите упования за зимния туристически сезон се дължат на взаимните напъните на страната и на сектора, уточни Драганов. Има огромно недоумение за националната ни реклама в туризма, разяснява Румен Драганов. Според него залаганите всяка година в бюджета средства за тази цел, които са в порядъка 16 - 17 млн. лв., са задоволителни за присъединяване в туристически тържища, само че към тях не се регистрират капиталовите разноски за реклама на туроператорите, хотелите, заведенията за хранене за вътрешния пазар и за участия в интернационалните туристически изложби. Средно става дума за към % - % и половина от оборота на хотелите, които работят с туроператори, и непрекъснато се отделят за реклама. Освен това, в която и да е от онлайн търсачките за места за настаняване, хотелиерите заплащат 18 % от цената на офертата, с цел да бъдат включени в нея и това също са пари за реклама, сподели специалистът. В този смисъл, Драганов уточни, че България общо харчи за реклама на туризма си към 36 млн. евро годишно, което способства за избора на дестинация България от 12 млн. туристи. Това е по 3 евро на екскурзиант, а в случай че сметнем, че огромна част от парите отиват за летен и земен проведен туризъм, ние харчим по 6 евро на екскурзиант и даже изпреварваме съдените ни страни, където за тази цел се отделят приблизително към 5 евро на екскурзиант за реклама, демонстрират изчисленията на специалиста.
Парите за националната ни реклама в туризма са безусловно задоволителни, просто тези, които приказват за нея, би трябвало да се издигнат едно ходило по-високо и да схванат, че туристите идват в България не поради парите, които харчи Министерството на туризма, а поради сумите, които бизнесът влага директно, с цел да дойдат у нас гостите, разяснява Драганов.
Национална туристическа организация към Министерския съвет
Според Румен Драганов България се нуждае от Национална туристическа организация към Министерския съвет. Тя би трябвало да е със статут на независима организация и да се занимава с националната реклама освен в туризма, само че и с вложенията в България - в селското ни стопанство, промишлеността, образованието, тъй като рекламата на България не се прави единствено от туризма. Средствата в тази организация би трябвало да са поравно разпределени сред страна и бизнеса и тогава тази организация за реклама и вложения ще може да прави промоция на България на друго ниво, счита специалистът. Драганов подсети, че в други страни от Европейски Съюз е основана сходна организация, която е обществено-държавна. Предложението за ръководството й идва от бизнеса, а Управителният й съвет се назначава от премиера. Самата организация е разпоредник на държавните и частните средства. По този метод отделените от бизнеса 36 млн. евро годишно за реклама на туризма би трябвало солидарно от страната да бъдат допълнени, тъй като огромният притежател на туристическите културни и естествени забележителности е точно тя и по тази причина би трябвало да влезе в ролята си на техен популяризатор, счита специалистът.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ