Тук започва всичко. Надали има разумен човек, който би оспорил,

Тук стартира всичко. Надали има рационален човек, който би оспорил, че точно тук, на тази канара стартира огромното разделяне в човешката цивилизация . Тук юдаизмът ражда двете по-млади монотеистични религии – християнството и исляма. Но това, което не допускате, е, че всичко стартира от една канара, която е съвсем колкото една човешка длан.

След като митичното животно с човешка глава и тяло на кон, Бурак, изхвърчало от Мека със спящия Мохамед на гърба си, той го стоварил на въпросната канара в Йерусалим. От нея пророкът потеглил към „ Нощното си пътешестване “, с цел да се убеди, че неговият бог съществува.

От скалата основният оракул в исляма се отправил към небесата. На всяко ходило нагоре Мохамед разговарял с по няколко към този момент познати древен облици от свещените книги на по-старите монотеистични религии.

Първо видял Адам, по-късно към тях се включил Яхия (познат на нас християните като Йоан Кръстител), Иса, наследник на Мариам (Исус, наследник на Мария), Юсуф (Йосиф), Идрис (познат в Библията като Енох), Харун (Аарон). Мохамед срещнал и разплакания Муса (Моисей), който страдал, тъй като бил схванал, че в парадайса щели да влязат повече мюсюлмани, в сравнение с евреи.

Това в общи линии е „ Нощното пътешестване “ на най-главния оракул в исляма съгласно Корана .

На скалата, откъдето то почнало, мюсюлманите издигнали „ Ал Акса” в превод „ най-далечната джамия”, тъй като по времето на Мохамед по-далечна просто нямало. Затова за няколко века мюсюлманите се молели с лице към „ Ал-масджид ал-акса “.

Нека в този момент погледнем на същото място, само че през призмата на Библията . Бог рекъл на Авраам: „ вземи едничкия си наследник Исаака, който ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа “(книга Битие 22:2).

С тъга на сърце Авраам намерил мястото, направил жертвеник, вързал сина си, взел ножа, допрял го до гърлото му, само че в последния миг „ ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; тъй като в този момент познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си наследник за Мене “ (Битие 22:12).

Това станало на същата канара.

В Корана този сюжет се повтаря, само че Авраам се споделя Ибрахим, а синът му не се споделя Исаак, а Исмаил . Според Библията пък Исмаил е първият наследник на Авраам от робинята му Агар, която той изгонва след подстрекателство на жена си Сарра, която след дълги години неплодородие ражда сина му Исаак.

Така синовете Аврамови се разделят – от Исмаил произтичат 12-те бедуински племена, които заживяват в пустинята. В Корана Исмаил е посочен като „ татко на арабите “, а за Библията брат му Исаак е един от тримата праотци на евреите. Затова хората тук – евреи и араби, когато са уединено със себе си, разумно се назовават едни други „ братовчеди “. И за тях тази канара ще е най-сакралното и най-свещеното място, което в никакъв случай няма да могат да разделят.

Цар Ирод построил Втория храм, от който е непокътната стената, наречена от евреите Стената на рева. Това още веднъж станало на същата тази канара.

Още ли се чудите за какво Йерусалим в никакъв случай не е бил обединен? Хайде, кажете кое е по-свято?

Вероятно ще пречупите отговора съгласно личната си вяра и вярвания, само че аз към момента нямам отговор. Защото в идващите страници ни следва едно тъжно пътешестване през спора сред израелци и палестинци из земите, които и двете страни назовават „ свещени “. Това е спорът на споровете и от него потеглят множеството проблеми в актуалния свят.

– Каква е задачата на визитата ви в Израел? – млада еврейка, отбиваща военната си работа ми задаваше този въпрос за трети път.

– Журналистическа – диалогът продължаваше над 30 минути, през които описах за себе си, фамилията си, специалността на родителите си, приятелката ми...

– Познавате ли някого в Израел? – попита този път по-строго младата дама, което беше знак, че скоро щяхме да приключим.

– Да, единствено един човек – българският дипломат в Тел Авив.

– Ще се срещнете ли с него?

– Разбира се, той ни чака – нито посланикът ни очакваше, нито имахме желание да се срещаме с него. Идеята и задачата ни беше единствено една – да забележим стената, да снимаме СТЕНАТА. Стената, която разделя този град...

Откъс от „ Пътуване по стената, която не падна” от книгата „ Там, където починаха дърветата” на Светослав Иванов.