Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг Банковата криза направи

Цветослав Цачев, основен капиталов съветник, ЕЛАНА Трейдинг Банковата рецесия направи март един от най-динамичните месеци за пазарите по света отдавна насам. Тя върна мемоари от 2008 година, добавяйки и детайли от европейската дългова рецесия и даже от банковата почивка на президента Рузвелт от 1933 година Инвеститорите трябваше да преглътнат края на съществуването на две щатски банки с общо активи за 320 милиарда $ и на процедура на втората по величина швейцарска банка Credit Suisse. Нейният баланс беше за повече от половин трилион швейцарски франка, само че също така управляваше активи за 1.2 трилиона. Говоря за активите в минало време, защото банковата рецесия ни сподели Още по тематиката 5 апр 2020 по какъв начин се е трансформирал финансовият свят Това се оказа първото всеобщо изтегляне на депозити, което с помощта на онлайн опциите за прекачване на средства, видяхме над 40 милиарда $ да изоставен Silicon Valley Bank за ден. Вероятно това щеше да бъде последвано от още 100 милиарда, в случай че банката имаше толкоз налични средства, които да трансферира. Големите депозити над 250 хиляди $ не са обезпечени и по тази причина средствата по тях, в това число и от сметки за милиарди на софтуерни стартъпи, се насочиха към фондове на паричния пазар и към държавни облигации. Те търсиха сигурност от слуховете, че банката затъва, тъй като не е управлявала задоволително добре своите активи. Без подозрение, това е било по този начин. Дори Федералният запас призна, че SVB не извършва всички рекомендации и че дребните банки /тези с под 250 милиарда $ активи/ не се управляват толкоз добре и не дават отговор на високите стандарти на огромните. SVB е по-скоро изключение от правилото, когато става дума за потребление на набраните средства по депозити. Но доста бързите темпове на напредък на банката са показателни за друга значима наклонност. А точно повишаването на парите в американската стопанска система. От април предходната година до момента се регистрира понижение на паричния елемент М2 /парите в брой плюс депозити и спестовни сметки/ с близо трилион $. Това е голяма сума, само че е в действителност от 22 трилиона на 21 трилиона $. За съпоставяне, М2 беше 8.5 трилиона $ в края на Ипотечната рецесия. Федералният запас има голям принос за този напредък, по този начин както и за понижението в този момент. Другият тренд в банковата система, за който също отчасти може да обвиним Фед, е понижението на броя на банките. Те стават все по-малко на брой и все по-големи по активи, повишавайки и рисковете в системата. Отвъд банковата криза Кризата на доверие към банките последователно минава. Тя ще има друго отражение върху стопанската система и пазарите с течение на времето. Първият резултат е в кратковременен интервал и е обвързван с смяна на политиката на централните банки. На това в този момент залагат вложителите. Смятам, че е прекомерно оптимистично да се смята, че Федералният запас ще стартира да понижава лихвата по отношение на ликвидната рецесия в банковата система. И също по този начин, че парите, които централната банка налива в системата, ще раздвижат стопанската система нагоре. Точно противоположното, последните събития ще доведат до стягане на кредитната политика на банките. Въпросът е дали парите в международната стопанска система ще се насочат към финансовите пазари или ще търсят без рискови благоприятни условия, с цел да се предпазят от нова банкова рецесия и от криза. Защото това ще дефинира по какъв начин ще се показват показателите през второто тримесечие на годината. Първият вид ще донесе мощен напредък на акциите, а вторият ще докара до нови дъна. Преминаването на банковата рецесия сочи към първия сюжет на развиване. Тоест, към нараснал вкус към рискови активи в очакване на финансови потоци към акциите. Биткойн към този момент регистрира подобен интерес, само че считам, че фондовите пазари няма да порастват мощно и да забележим нови върхове на показателите. Причина за това ще стане нов спад на корпоративните облаги в докладите за първото тримесечие, които ще бъдат оповестени през април. Те евентуално няма да са доста неприятни, само че и надали мненията от фирмите ще бъдат оптимистични, с цел да задвижат пазара нагоре. Дори се тормозя, че прогнозите им ще бъдат много консервативни и ще забележим по какъв начин мениджмънтът се готви за стопански спад. Стимули или криза? В началото на март на конгреса в Китай, когато Си Дзинпин беше избран отново за трети мандат, видяхме смяна на икономическата политика към повече тласъци и агресия на кредитирането. Има разногласия, какъв брой това е допустимо в сегашния миг. От една страна е високата задлъжнялост и намаляващата успеваемост на вложенията в китайската стопанска система на фона на свиващ се пазар на парцели. А от друга са признаците, че икономическият напредък ще пристигна и от фокус към потребителските разноски. Например от това, че Китай се трансформира във водещата страна по потребление и произвеждане на електрически коли. Във всеки случай, тласъци за нарастване на кредитирането ще има и историята демонстрира, че това води до повече експорт на по-ниски цени. Тоест, до дезинфлация във водещите стопански системи. Именно на понижението на инфлацията ще се окаже главната вест за идващите месеци. Показателите, които допринасяха доста за нея /автомобили, горива и жилища/, в този момент демонстрират затихване. Това евентуално ще бъде добра вест за вложителите, само че инфлация към нулата ще изисква сериозен скок на безработицата. Причината е, че заплащането в този момент пораства по-бързо от продуктивността и фирмите би трябвало да го компенсират единствено с покачване на цените. И до момента в който няма свободна работна ръка, това няма по какъв начин да се промени. Затова показателите на инфлацията без храни и горива са високи. Промяната в тренда би трябвало да стартира скоро. Например, в строителството последователно ще приключат довършителни работи по отношение на строителния взрив преди 1-2 години и това ще освободи доста работна ръка. Съмнявам се, че по същия метод ще има огромни съкращения в другите браншове, само че през второто тримесечие безработицата би трябвало да пораства. Индексът S&P 500 се повиши с съвсем 4% през март до нивото от 4100 пункта. Това безспорно е триумф за месец с такива вести, само че още по-важното е, че показателят се върна във възходящия канал от октомври до момента. Големите софтуерни компании водеха пазара нагоре. Малките компании в Russell 2000 изоставаха и занапред би трябвало да създадат същото, което и S&P 500 – да се върнат в тренда. Това е сложна задача поради ударът, който понесоха районните банки. Но началото на април наподобява положително за акциите, най-малко до момента в който рецесията се появи и стягането на банковото кредитиране окаже своето въздействие върху стопанската система.