Цветница е! Осветените върбови клонки пазят от лоши сили и болести
Цветница е един от най-хубавите и шарени пролетни празници в българския обичаен календар. Той е прочут и като Цветна Неделя, Вая и Куклинден, само че на всички места е отдаден на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим.
Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клончета, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи " Осанна ", споделя библейската легенда за този ден.
У нас знак на този празник са върбовите клончета (вместо палмовите), откъдето идва и още едно име на празника - Връбница.
" На Цветница няма нещо, което да се случва като част от националната традиция, което да е отвън църковния обред. На този ден цялото семейство посещава църковната литургия като носи в себе си разлистили се върбови клончета, за разлика от прилежащи страни, където се носят лаврови или маслинени клонки ", споделя етнологът-куратор гл. ас. доктор Иглика Мишкова от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей.
След тържествената литургия, свещениците раздават на вярващите върбови клончета. Освещаването им се прави на нощно бдение в събота вечер. Всеки би трябвало да отнесе клонка в дома си - за здраве и берекет. Вярва се, че осветената върба пази от неприятни сили и заболявания. Затова се слага върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, което стои до идната година.
" Като че ли под напора на глобализацията през последните години, венците от върба се трансфораха в един от знаците на празника. Такива венци се употребяват и за декорация на великденските яйца. Любопитен факт за върбовото венче на Цветница е и вплитането му с дивесил в Подбалканския район. В Копривщица към венчето наложително се окачва и дивисил. В някои селища от този регион венецът се окачва на вратата на Цветница, а в други за Гергьовден ", споделя експертът по етнология и фолклористика.
На Цветница се извършва и последният лазарски бит - " Kумичене ". Преди обяд всички лазарки се насочат към реката. Всяка госпожица носи китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано " кукла ". Момите се подреждат една до друга около брега или на мост над реката и по едно и също време пускат китката, венеца или хлебчето. Онази госпожица, чийто венец или самун бъде повлечен най-бързо от водата и излезе на първо време, се избира за " кумица " или " кръстница " на лазарките. Нейната роля на " кумица " продължава до третия ден от Великден, когато кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка приключва и празничният лазарски комплекс, чрез който девойките показват своя нов обществен статус и годността си за бракосъчетание.
Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клончета, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи " Осанна ", споделя библейската легенда за този ден.
У нас знак на този празник са върбовите клончета (вместо палмовите), откъдето идва и още едно име на празника - Връбница.
" На Цветница няма нещо, което да се случва като част от националната традиция, което да е отвън църковния обред. На този ден цялото семейство посещава църковната литургия като носи в себе си разлистили се върбови клончета, за разлика от прилежащи страни, където се носят лаврови или маслинени клонки ", споделя етнологът-куратор гл. ас. доктор Иглика Мишкова от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей.
След тържествената литургия, свещениците раздават на вярващите върбови клончета. Освещаването им се прави на нощно бдение в събота вечер. Всеки би трябвало да отнесе клонка в дома си - за здраве и берекет. Вярва се, че осветената върба пази от неприятни сили и заболявания. Затова се слага върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, което стои до идната година.
" Като че ли под напора на глобализацията през последните години, венците от върба се трансфораха в един от знаците на празника. Такива венци се употребяват и за декорация на великденските яйца. Любопитен факт за върбовото венче на Цветница е и вплитането му с дивесил в Подбалканския район. В Копривщица към венчето наложително се окачва и дивисил. В някои селища от този регион венецът се окачва на вратата на Цветница, а в други за Гергьовден ", споделя експертът по етнология и фолклористика.
На Цветница се извършва и последният лазарски бит - " Kумичене ". Преди обяд всички лазарки се насочат към реката. Всяка госпожица носи китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано " кукла ". Момите се подреждат една до друга около брега или на мост над реката и по едно и също време пускат китката, венеца или хлебчето. Онази госпожица, чийто венец или самун бъде повлечен най-бързо от водата и излезе на първо време, се избира за " кумица " или " кръстница " на лазарките. Нейната роля на " кумица " продължава до третия ден от Великден, когато кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка приключва и празничният лазарски комплекс, чрез който девойките показват своя нов обществен статус и годността си за бракосъчетание.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ