Цветелина Пенкова е трета в листата с кандидати на БСП

...
Цветелина Пенкова е трета в листата с кандидати на БСП
Коментари Харесай

Цветелина Пенкова: Политика трябва да се прави в диалог с хората

Цветелина Пенкова е трета в листата с претенденти на Българска социалистическа партия за идните избори за Европейски Парламент. Тя стартира своята професионална кариера като капиталов банкер в Кралската банка на Шотландия (RBS). Завършва висшето си обучение с магистърска степен по финансова стопанска система в Университета Оксфорд във Англия, а преди този момент учи Финанси и стопанска система в Университета Бокони в Италия. Като част от образованието си в Бокони следва 2 години в Централния Европейски Университет в Унгария и 6 месеца в Университета МакГил в Канада.

В една от паузите сред многото срещи и пътувания в границите на акцията, съумяваме да й зададем няколко въпроса.

Вие сте релативно непознато име за необятната аудитория, а и за политическите анализатори. Обществените Ви изяви се свързват най-много с работата Ви като заместител ръководител на организацията на младите българи в чужбина „ Милениум “. Кое е най-важното, което би трябвало да знаем за Вас персонално и за вижданията Ви във връзка с посоката, в която би трябвало да се движи Европейски Съюз и България, като част от него?

Така е, аз съм непознато име и си давам сметка, че това неизбежно дава опция за всевъзможни спекулации. Преди време Джеф Безос сподели, че Интернет е машина, която ни убеждава в убежденията ни – т.е. в мрежата и в медиите хората търсят най-много удостоверение на личното си, авансово формирано мнение и аз няма по какъв начин да избегна това. Ще кажа, че сега съм финансов експерт в капиталов фонд в Лондон и претендент за евродепутат от листата на " Българска социалистическа партия за България ". По време на образованието и на работата ми в чужбина постоянно съм била публично дейна. По разбираеми аргументи напъните ми са били съсредоточени главно върху проблемите на българите в чужбина – да вземем за пример, облекчение на извънредно тромавата процедура за заверка на дипломите за обучение, разширение на опциите за търсене и промяна на работа, превъзмогване на рестриктивните мерки за присъединяване на българите зад граница в националните избори. Това са напълно действителни компликации в процеса на свободно придвижване на хора в Европейски Съюз и за тях би трябвало да се търсят на практика решения отвън чисто декларативните планове и обещания. Убеждението ми е, че по този начин би трябвало да се подхожда и към всяко предизвикателство в Европа. А такива има доста.

Един от главните проблеми на европейската стопанска система се корени в стагнацията във връзка с нови технологии, продуктивност и липса на нововъведения. За страдание в реториката в България към момента евтината работна ръка се регистрира като преимущество и метод за привличане на задгранични вложения. Това в действителност е признак на ниска продуктивност. Целта на България не е да притегля произвеждане поради ниски цени, а поради висока добавена стойност. Българинът не е втора употреба жител на Съюза и това не би трябвало да бъде просто девиз от тази акция, а идея, която споделят всички български евродепутати.

Не по-малко предизвикателство за Европа е да се пребори със общественото неравноправие и ниските приходи. Решението не е Европа на две скорости, а старания за предлагането на идентични благоприятни условия, без значение от страната членка. Да се работи в посока на действително използвани общи обществени политики в областта на образованието, опазването на здравето, трудовата претовареност и приходите, включително и със средства на Европейските фондове.

Клуб „ Милениум “ излезе със лична листа от оферти за евродепутати под надпис „ Път на младите “. Какво Ви накара да изберете да бъдете част от номинациите на Българска социалистическа партия, а не на сътрудниците Ви от сдружението?

Милениум Клуб България е неправителствена организация и няма по какъв начин да има лична листа на идните избори. Там членуват хора от целия политически набор: ляво-център-дясно. Членовете на Милениум Клуб постоянно са били експерти с разнородни политически пристрастия, само че обединени от общата цел да работят за страната и за възстановяване на разговора сред българите в България и тези, които са избрали да живеят и да се осъществят в чужбина. Някои от нашите членове се включиха в листата “Път на младите ”, която се записва от политическите партии Национална движение „Симеон Втори" и Новото време. Аз, от своя страна, вземам участие в листата на „ Българска социалистическа партия за България “. Член съм на Българска социалистическа партия от 2007 година

Щастлива съм, че през последните три години съм част от Милениум Клуб. Това е общество, в което членовете надмогват самостоятелните си политически пристрастия и отделят безплатно време и старания, с цел да градят мостове сред диаспората и българския бизнес и политика. Но в политиката имам вяра, че би трябвало да имаш явен политически профил и позиции, които да отстояваш.

При това състояние какво е отношението Ви към някои позиции, изразени от управлението на Българска социалистическа партия, които значително се разминават с тези на ПЕС – да вземем за пример, глобите във връзка с Русия, подписването на Истанбулската спогодба, Пактът за миграция. Като евродепутат чии позиции ще защитавате при сходни разминавания - тези на съпартийците си в България или тези на сътрудниците си в европейското политическо семейство?

Хубаво е да има разнообразни отзиви, когато те са ясно аргументирани. Всяка партия от фамилията на ПЕС образува своите разбирания предвид на националните си ползи, просвета и полезности – това не е качество, присъщо само на Българска социалистическа партия. И това не се случва единственот в ПЕС. Нормално е позициите да не се припокриват във всички аспекти. Като евродепутат ще се стремя да не отстъпвам вижданията на българските жители. Смятам, че прекомерно дълго време мнението на жителите не бе отчитано и за жалост точно това докара до тези мощни антиевропейски настроения, на които сме очевидци през днешния ден. Политиката би трябвало да се прави в разговор с хората – тяхното мнение би трябвало да бъде чуто деликатно и с схващане, а не да се подценява с лека ръка като несъстоятелно и некадърно.

Конкретно за Истанбулската спогодба се произнесоха Конституционният съд и Националният съвет на Българска социалистическа партия, откакто обществото реагира негативно. Документът слага на дневен ред извънредно значимия проблем за отбрана от домашно принуждение над дами и деца. Моето мнение е, че за тези проблеми предпочитано би трябвало да се търсят решения на национално равнище. Не би трябвало да забравяме, че нашият правов ред даже и без ратификация на Истанбулската спогодба планува санкции, а Българска социалистическа партия внесе спомагателни промени, които имат за цел да защитят дамите от домашно принуждение. Като правова страна имаме в ръцете си всички нужни механизми, с цел да реализираме това и без да разчитаме безусловно на Конвенцията.

Пактът за миграция е сензитивна тематика. Важно е да се регистрира, че разликите във връзка с тази политика в границите на Европейския съюз са резултат на ползи със характерна икономическа аргументация. Позицията на Българска социалистическа партия е, че страните би трябвало да имат надзор във връзка с миграционната политика. Като български представители в Европейския парламент, наше обвързване в този случай е да отстояваме на първо място интереса на българските жители и да защитим позиция, при която Пактът не постанова промени в нашето законодателство, които биха имали отрицателни стопански и обществени отблясъци в българското общество.

Същото се отнася и до глобите във връзка с Русия. България би трябвало да има своя явен и изразителен глас в процеса на взимане на решения на европейско равнище. Тя би трябвало да е деен участник в този развой, а не просто техен механически реализатор. Това е изключително значимо, когато става дума за търсенето на пресечна точка сред геополитически действителности и национални ползи. Санкциите досега очевидно не дават резултат, по тази причина е нужно да се търсят други способи за потребен ход в връзките с Русия на европейско равнище.

В каква тенденция и области са персоналните Ви професионални ползи в европейската политика?

Предвид професионалната ми реализация до този миг напълно естествено демонстрирам интерес към финансовите политики на европейско равнище. Опитът ми в областта на финансовата промишленост ще ми помогне да работя за по-справедлива финансова система посредством общоевропейски регулации. В момента Англия е финансовият център на Европа. Това ще се промени сега, когато Брекзит стане факт.

Освен финансист, аз съм и младеж. Моето разбиране е, че няма по какъв начин да си пълностоен, в случай че се стремиш единствено към лична реализация и не се опиташ да бъдеш потребен и на другите. Не ми е задоволително да знам, че аз съм ОК, в случай, че има доста младежи, които нямат достъп до качествено обучение или не могат да се развиват в специалността, за която са мечтали. Интересът ми е да вземам участие в създаването и използването на политики за подкрепяне на младежите и младите фамилии с съответни стратегии в областта на културата, образованието, опазването на здравето.

Кое е най-симпатичното Ви качество и кое е това, което ви основава най-вече проблеми към този момент?

Аз съм непосредствен и прям човек. Мисля, че това дава отговор на въпроса и в двата му нюанса.

Най-великата европейска ария или роман/ мислител/ академик или политик на всички времена?

Както и да отговоря на този въпрос, все ще е ненапълно и едностранчиво. Клише е да се каже, че Европа е люлка на западната цивилизация, само че пък повода една фраза да стане факсимиле е, тъй като в нея има доста истина. Европа е такава, каквато я познаваме през днешния ден, с помощта на гения и напъните на гениални мозъци, само че и на безчет безименни хора, които просто са ви вършели работата безрезервно и честно. Днес всеки знае имената на Дюма, Пушкин и Моцарт, на Тесла и Айнщайн и несъмнено - на строителите на обединена Европа Робер Шуман и Жан Моне, до които бих наредила и Бисмарк, и Левски. Все отново ми се желае тук да откроя особено името на Шарл дьо Монтескьо. С труда си „ За духа на законите “ той в действителност слага основите на постоянен и уравновесен правов ред на страните в Европа - ред, който възпира всевластието и абсолютизма и основава предпоставки за нравствен, политически и стопански напредък. Защото в случай че не дадем късмет на правото, ще се случи това, за което през днешния ден пеят едни други извънредно надарени европейци „ Muse ” – ще ни ръководи параноята, пиар акциите и „ дебелите котараци “. А като младеж, като българка и като европейка, аз не желая това.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР