Математикът академик Благовест Сендов пред „Труд”: Пълната автономия на университетите беше грешка
Цифровизацията и дигитализацията у нас и в Европа са измежду сферите, които ще получат най-вече пари. Какво значи това за нас, ще се обърне ли по-голямо внимание на образованието и науката. Как беше преди 1989 година, когато стилните думи тогава бяха механически напредък и модернизация. И още – за фамилната политика на страната, за депутатите като бойци на партията си, за патриотизма през днешния ден – по тези въпроси беседваме с акад. Благовест Сендов.
– От Европейската комисия оповестиха, че за идващия програмен интервал ще има повече пари за високи технологии, в сравнение с за инфраструктура. Като добър знак ли да разчитаме това, учен Сендов?
– Това е доста положително решение. Следя с интерес и това, което вестник „ Труд “ прави с полемиката за висшето обучение и науката. Похвално е, че се приказва за потребление на модерни технологии. Но е доста значимо да не се тръгне по повърхността, а да се видят основните проблеми. Реформите във висшето обучение би трябвало да вървят редом с промените в Българска академия на науките и на науката и висшето обучение да се гледа като на едно цяло. Постоянно се приказва за нововъведения, за цифровизации и дигитализации. Навремето беше модернизация, механически напредък, кибернетизация, компютъризация. Не е неприятно да има фешън думи, които да притеглят вниманието на обществото. Но е добре да се знае, че всяко изобретение може да има както позитивно, по този начин и негативно въздействие. Не може всичко да бъде позитивно. Цифровизацията е значим механически инструмент, само че в този момент във висшето обучение и науката има и различен доста значим проблем.
– А кой е този проблем?
– Проблемът е да се откри вярната организация, с цел да могат парите, които се дават, да се употребяват по-ефективно. Има една уязвимост на по този начин наречената демократизация – това е дадената цялостна автономност на научните и висшите образователни заведения. И управленията им се хлъзват към това да употребяват бизнес модела. А висшето обучение и науката не са бизнес в чист тип. Те са свързани с него, той зависи доста от тях и те от него, само че не са бизнес. Това е като основаването на децата. Това не е бизнес, а обич. Катастрофа е когато стане бизнес.
– След измененията през 1989 година всички се втурнахме в промени, само че поради доста от тях още не можем да се оправим.
– Тогава бях във водовъртежа на събитията, помня доста неща и за доста от тях и аз съм отговорен. Най-вече за това, че на Академията и на университетите се даде цялостна автономност. Но тогава това беше належащо. Трябваше да се пречупи цялостната взаимозависимост. Отдавна е време за промяна. Пълната автономност ти дава право да мислиш единствено за себе си, без да държиш сметка какъв брой си потребен. Присъствал съм на доста празненства в университети. Ректорите приказват единствено за пари. Или се хвалят какъв брой пари са спечелили от такси за образование или ругаят държавното управление, че не им дава задоволително пари. На тържествата в университета, ректорът би трябвало да чете академична тирада, в която да приказва за проблеми в развиването на науката, за нови открития, а не за пари. Парите би трябвало да дойдат без доста да се приказва за това.
– Но на университетите в действителност трябват пари. А във времето преди 1989-а страната се грижеше за всичко. Сега обаче не е по този начин.
– С тази автономност страната намерения, че не е виновна, а университетите са длъжни да извършват функционалността си в обществото. Това е огромна неточност. Държавата би трябвало да взе участие всъщност в ръководството на университетите.
– Добре, само че в България 34 от университетите са държавни, а останалите двайсетина са частни. Как да стане това?
– Оставете частните. В България решаващи са държавните университети. Частните са едно бижу, което в случай че се развие, е добре пристигнало. При нас не е като в Америка или Англия, където частните университети са на стотици години и имат големи финансови източници, а не гонят облаги. Трябва да се върне отговорността на страната в ръководството и на университетите, и на Академията. Научните ръководители би трябвало да имат цялостното право да дефинират научната стратегия, само че в ръководството им би трябвало да има хора, назначавани от държавното управление, а не избирани. Трябва да има един про ректор, или както желаете го наречете, с престиж, със познания, той няма потребност да е с научни звания. Ето – сегашният министър на образованието и науката Красимир Вълчев – за него доста шушукат, че не е професор и т. н. Но към този момент той е един сполучлив министър, тъй като гледа на нещата от позиция на мениджмънта, а ректорите да вземат решение научните въпроси.
– Сега непрестанно се пишат проекти, вършат се конференции и симпозиуми за нововъведения.
– Какво е иновация? Може ли в развиването на човечеството да няма новости? Винаги би трябвало да има ново образование, да има опити. От доста години непрестанно приказвам, че у нас би трябвало да има един Научно-изследователски институт по образованието. Може ли да вършиме промени в образованието без опити!
– Как може да станат тези опити?
– Не е мъчно – вземат решение в Народното събрание, че ще променят еди кой си закон. Вземат се 10 учебни заведения, намират се дейни откриватели, опитва се, правят оценка се резултатите и след това се взема решение. Кой у нас се занимава с това по какъв начин да се образоват децата с ниски стопански благоприятни условия. И основно става дума за циганчетата. Не считам, че би трябвало да кажа ромчетата. Циганин би трябвало да е горделивост, за какво не? Какво неприятно има в това? Децата от тези пластове са доста по-активни, доста по-фертилни. И от тях излизат почтени жители. Но те би трябвало да се обучат. Сега огромен % от децата не са на учебно заведение – а това си е нарушаване на Конституцията. До 16 години са длъжни да се образоват, а те даже на 7 не вървят на учебно заведение. Как може да се реши казусът с отпадането от учебно заведение до 16 годишна възраст? Правителството, според Конституцията, е длъжно да го реши. Има по какъв начин, само че няма кой.
От друга страна е противоположният проблем. Скоро четох проучването на една европейска психоложка за прекомерното внимание към детето. Тя задава въпроса „ Кой е най-важният член на фамилията? “. Детето, изключително в случай че е едно, се счита за най-важният член на фамилията и то знае това.
– А не е ли по този начин?
– Това е огромният проблем, детето би трябвало да пораства като знае, че най-важните хора в фамилията са майката и бащата. И да пораства с почитание към тях, да знае, че в случай че тях ги няма, и него няма да го има. А ние какво вършим – едно детенце и всички в близост работят и треперят за него. Така децата стават егоисти, чакат всичко да им пристигна наготово, тъй като те са най-важните. Трябва да се раждат по 2-3-4 деца в семейство…
– Виктор Орбан в Унгария има доста добра фамилна политика – дават се много пари и облекчения за трето и повече деца.
– Да, и освен Орбан, и Путин в Русия прави същото. А при нас за бетон и асфалт дават пари, а за хора – не дават. Ами това е главното произвеждане – основаването на бъдещи жители. Ето, към този момент внасяме служащи извън. Държавата би трябвало да има визия с изключение на накъде ще върви българската промишленост, земеделието и т. н., само че и за израстването на жителите и възпитанието на децата. Държавата се интересува основно в близка вероятност, когато ще са идващите избори. И в случай че нещо ще попречи на изборите, не го прави, тъй като няма да е той. Големите момчета на върха пък се щипят един различен. Може ли министър-председателят и президентът да вървят в разнообразни направления? Единият да гледа да натрие носа на другия – какво това възпитава жителите!
– От 30 години е все по този начин, учен Сендов. Не помните ли, че и по ваше време беше по този начин?
– Навремето, като станах ръководител на Народното събрание, първата ми работа беше да отида при президента Желю Желев. И му споделих: „ Д-р Желев, в този момент сме трима души, които са най-важни в България. Страната ни е в мъчно състояние, би трябвало да бъдем непрестанно на едно и също мнение по главните проблеми на страната и по тази причина предлагам всеки понеделник в 8 часа сутринта, в случай че желаете и от 7, да се събираме на закуска Жан Виденов, вие и аз. И да обсъждаме какво ще вършим през седмицата, ще споделяме какви са проблемите. “
– И по какъв начин одобри това предложение президентът Желев?
– Засмя се и сподели: „ Сендов, ние сме врагове, по какъв начин ще се срещаме? “ Сега е същото, от 30 години нищо не се е трансформирало. Били врагове! Какви врагове са, просто разсъждават по партийному.
– Констатацията, че ни е обзела ненавист, че народът ни е разграничен не е вест. Но партиите нямат ли съществена виновност за това положение?
– Така е, само че какво ще стане след 10 години, все по този начин ли ще бъде? Честно ще ви споделя – стартирам да мисля, че партиите стават нездравословни, че би трябвало да се забранят. Дотам ще го докараме. Каквото каже партията – това е. Спомняте ли си „ Партийо, ти си права когато съгрешиш даже “.
Народните представители по конституция гласоподават по съвест. Само че каква съвест, в случай че гласуваш друго от нареждането на партията, ще изхвърчиш. Аз за какво напуснах Парламента – нали му бях заместник-председател. Станишев ме натискаше да гласоподавам, както той каже.
– Сериозно? И какъв беше съответният мотив?
– Казах му тогава, че няма да гласоподавам за изпращане на български войски в Афганистан. – „ Ще, би трябвало да гласуваш “, продължава той. И взех решение – веднага като би трябвало да гласоподавам, вземам си шапката и си отпътувам. Сега е още по-страшно. Вижте какво се получава – ще се приема някакъв закон в Народното събрание и те знаят авансово по какъв начин ще се гласоподава. Ами за какво би трябвало изобщо да се гласоподава, това е безпредметно, обезсмисля се всичко, Народното събрание – също. Но това не е единствено в България. Каква е тази народна власт, партокрация!
– Академик Сендов, ще ви нарекат романтик в политиката. Мислите ли, че това въобще може да се промени – вижте по какъв начин всички са като бойци на партията си.
– Политиката през днешния ден се постанова със мощ. Народните представители би трябвало да си приказват между тях, а не да се ругаят непрестанно. А какво е в този момент – момчета заядливи, по този начин не може! Министър-председателят би трябвало постоянно да приказва почтително за президента и назад. Ако имат проблеми, да седнат и да си поприказват. А не единият като отиде на едно място, другият да не се появява. Както се споделя, народът, като децата, би трябвало да знае, че мама и баща не се карат.
– Сега Европа е пред тестване, казусът с мигрантите основава катаклизми вътре в огромните страни членки, а и в останалите. Какво е вашето мнение по този въпрос?
– Когато всеки дърпа чергата към себе си, за каква Европа приказваме? Големите вземат решение какво ще вършат, а дребните да слушат. Свикнали сме да се съгласяваме с началството. Всеки от ръководещите в България гледа да потвърди, че е добър. А по какъв начин става това – когато по-големите го потупат по рамото. Не съм песимист по повод нито на тези, които в този момент ръководят, нито на другите, които са в съпротива. Но дано да намерят метод да пернат колата всички дружно. Да намерят пресечна територия, на която всички мислят и теглят към една посока. Това са образованието и науката, възпитанието на обществото, освен на децата.
– При нас е различен казусът, че партиите, с цел да слагат някого в листата си, за това сякаш най-вече се цени лоялността и верността, попадат и доста хора без престиж.
– Съгласен съм, нещата са свързани. А партиите се изродиха и стартират да стават нездравословни. У нас остана единствено Българска социалистическа партия като партия с минало и корени. Но в този момент и тя се разрушава и както е тръгнало, и тя ще свърши. Защо би трябвало да си реже корените, може ли без авторитетни персони в партията?
– Напоследък доста от партиите употребяват патриотизма за разнообразни цели. Възраждането му освен у нас, само че и в цяла Европа е на ход. Група хора обаче счита това за популизъм, за остаряло и демоде. Добре ли е през днешния ден да си родолюбец?
– Смятам, че България е една велика страна, и не би трябвало да се срамим и забравяме това. Патриотизмът не е закононарушение, не можеш да не обичаш фамилията си, страната си. За страдание, някои през днешния ден считат, че колкото повече ругаеш България, толкоз си по-интелигентен. Представяте ли си каква нелепост е това.
Нашият посетител
Академик Благовест Сендов е математик, политик и посланик. Роден е през 1932 година в Асеновград. Ректор на Софийския университет (1973-1979 г.), ръководител на Българска академия на науките от 1988 до 1991 година През 1990 година взе участие като един от тримата самостоятелни в работата на Кръглата маса. Председател на 37-ото национално заседание (1995-1997 г.). Депутат от левицата в няколко Народното събрание. Посланик на България в Япония от 2003 до 2009 година.
– От Европейската комисия оповестиха, че за идващия програмен интервал ще има повече пари за високи технологии, в сравнение с за инфраструктура. Като добър знак ли да разчитаме това, учен Сендов?
– Това е доста положително решение. Следя с интерес и това, което вестник „ Труд “ прави с полемиката за висшето обучение и науката. Похвално е, че се приказва за потребление на модерни технологии. Но е доста значимо да не се тръгне по повърхността, а да се видят основните проблеми. Реформите във висшето обучение би трябвало да вървят редом с промените в Българска академия на науките и на науката и висшето обучение да се гледа като на едно цяло. Постоянно се приказва за нововъведения, за цифровизации и дигитализации. Навремето беше модернизация, механически напредък, кибернетизация, компютъризация. Не е неприятно да има фешън думи, които да притеглят вниманието на обществото. Но е добре да се знае, че всяко изобретение може да има както позитивно, по този начин и негативно въздействие. Не може всичко да бъде позитивно. Цифровизацията е значим механически инструмент, само че в този момент във висшето обучение и науката има и различен доста значим проблем.
– А кой е този проблем?
– Проблемът е да се откри вярната организация, с цел да могат парите, които се дават, да се употребяват по-ефективно. Има една уязвимост на по този начин наречената демократизация – това е дадената цялостна автономност на научните и висшите образователни заведения. И управленията им се хлъзват към това да употребяват бизнес модела. А висшето обучение и науката не са бизнес в чист тип. Те са свързани с него, той зависи доста от тях и те от него, само че не са бизнес. Това е като основаването на децата. Това не е бизнес, а обич. Катастрофа е когато стане бизнес.
– След измененията през 1989 година всички се втурнахме в промени, само че поради доста от тях още не можем да се оправим.
– Тогава бях във водовъртежа на събитията, помня доста неща и за доста от тях и аз съм отговорен. Най-вече за това, че на Академията и на университетите се даде цялостна автономност. Но тогава това беше належащо. Трябваше да се пречупи цялостната взаимозависимост. Отдавна е време за промяна. Пълната автономност ти дава право да мислиш единствено за себе си, без да държиш сметка какъв брой си потребен. Присъствал съм на доста празненства в университети. Ректорите приказват единствено за пари. Или се хвалят какъв брой пари са спечелили от такси за образование или ругаят държавното управление, че не им дава задоволително пари. На тържествата в университета, ректорът би трябвало да чете академична тирада, в която да приказва за проблеми в развиването на науката, за нови открития, а не за пари. Парите би трябвало да дойдат без доста да се приказва за това.
– Но на университетите в действителност трябват пари. А във времето преди 1989-а страната се грижеше за всичко. Сега обаче не е по този начин.
– С тази автономност страната намерения, че не е виновна, а университетите са длъжни да извършват функционалността си в обществото. Това е огромна неточност. Държавата би трябвало да взе участие всъщност в ръководството на университетите.
– Добре, само че в България 34 от университетите са държавни, а останалите двайсетина са частни. Как да стане това?
– Оставете частните. В България решаващи са държавните университети. Частните са едно бижу, което в случай че се развие, е добре пристигнало. При нас не е като в Америка или Англия, където частните университети са на стотици години и имат големи финансови източници, а не гонят облаги. Трябва да се върне отговорността на страната в ръководството и на университетите, и на Академията. Научните ръководители би трябвало да имат цялостното право да дефинират научната стратегия, само че в ръководството им би трябвало да има хора, назначавани от държавното управление, а не избирани. Трябва да има един про ректор, или както желаете го наречете, с престиж, със познания, той няма потребност да е с научни звания. Ето – сегашният министър на образованието и науката Красимир Вълчев – за него доста шушукат, че не е професор и т. н. Но към този момент той е един сполучлив министър, тъй като гледа на нещата от позиция на мениджмънта, а ректорите да вземат решение научните въпроси.
– Сега непрестанно се пишат проекти, вършат се конференции и симпозиуми за нововъведения.
– Какво е иновация? Може ли в развиването на човечеството да няма новости? Винаги би трябвало да има ново образование, да има опити. От доста години непрестанно приказвам, че у нас би трябвало да има един Научно-изследователски институт по образованието. Може ли да вършиме промени в образованието без опити!
– Как може да станат тези опити?
– Не е мъчно – вземат решение в Народното събрание, че ще променят еди кой си закон. Вземат се 10 учебни заведения, намират се дейни откриватели, опитва се, правят оценка се резултатите и след това се взема решение. Кой у нас се занимава с това по какъв начин да се образоват децата с ниски стопански благоприятни условия. И основно става дума за циганчетата. Не считам, че би трябвало да кажа ромчетата. Циганин би трябвало да е горделивост, за какво не? Какво неприятно има в това? Децата от тези пластове са доста по-активни, доста по-фертилни. И от тях излизат почтени жители. Но те би трябвало да се обучат. Сега огромен % от децата не са на учебно заведение – а това си е нарушаване на Конституцията. До 16 години са длъжни да се образоват, а те даже на 7 не вървят на учебно заведение. Как може да се реши казусът с отпадането от учебно заведение до 16 годишна възраст? Правителството, според Конституцията, е длъжно да го реши. Има по какъв начин, само че няма кой.
От друга страна е противоположният проблем. Скоро четох проучването на една европейска психоложка за прекомерното внимание към детето. Тя задава въпроса „ Кой е най-важният член на фамилията? “. Детето, изключително в случай че е едно, се счита за най-важният член на фамилията и то знае това.
– А не е ли по този начин?
– Това е огромният проблем, детето би трябвало да пораства като знае, че най-важните хора в фамилията са майката и бащата. И да пораства с почитание към тях, да знае, че в случай че тях ги няма, и него няма да го има. А ние какво вършим – едно детенце и всички в близост работят и треперят за него. Така децата стават егоисти, чакат всичко да им пристигна наготово, тъй като те са най-важните. Трябва да се раждат по 2-3-4 деца в семейство…
– Виктор Орбан в Унгария има доста добра фамилна политика – дават се много пари и облекчения за трето и повече деца.
– Да, и освен Орбан, и Путин в Русия прави същото. А при нас за бетон и асфалт дават пари, а за хора – не дават. Ами това е главното произвеждане – основаването на бъдещи жители. Ето, към този момент внасяме служащи извън. Държавата би трябвало да има визия с изключение на накъде ще върви българската промишленост, земеделието и т. н., само че и за израстването на жителите и възпитанието на децата. Държавата се интересува основно в близка вероятност, когато ще са идващите избори. И в случай че нещо ще попречи на изборите, не го прави, тъй като няма да е той. Големите момчета на върха пък се щипят един различен. Може ли министър-председателят и президентът да вървят в разнообразни направления? Единият да гледа да натрие носа на другия – какво това възпитава жителите!
– От 30 години е все по този начин, учен Сендов. Не помните ли, че и по ваше време беше по този начин?
– Навремето, като станах ръководител на Народното събрание, първата ми работа беше да отида при президента Желю Желев. И му споделих: „ Д-р Желев, в този момент сме трима души, които са най-важни в България. Страната ни е в мъчно състояние, би трябвало да бъдем непрестанно на едно и също мнение по главните проблеми на страната и по тази причина предлагам всеки понеделник в 8 часа сутринта, в случай че желаете и от 7, да се събираме на закуска Жан Виденов, вие и аз. И да обсъждаме какво ще вършим през седмицата, ще споделяме какви са проблемите. “
– И по какъв начин одобри това предложение президентът Желев?
– Засмя се и сподели: „ Сендов, ние сме врагове, по какъв начин ще се срещаме? “ Сега е същото, от 30 години нищо не се е трансформирало. Били врагове! Какви врагове са, просто разсъждават по партийному.
– Констатацията, че ни е обзела ненавист, че народът ни е разграничен не е вест. Но партиите нямат ли съществена виновност за това положение?
– Така е, само че какво ще стане след 10 години, все по този начин ли ще бъде? Честно ще ви споделя – стартирам да мисля, че партиите стават нездравословни, че би трябвало да се забранят. Дотам ще го докараме. Каквото каже партията – това е. Спомняте ли си „ Партийо, ти си права когато съгрешиш даже “.
Народните представители по конституция гласоподават по съвест. Само че каква съвест, в случай че гласуваш друго от нареждането на партията, ще изхвърчиш. Аз за какво напуснах Парламента – нали му бях заместник-председател. Станишев ме натискаше да гласоподавам, както той каже.
– Сериозно? И какъв беше съответният мотив?
– Казах му тогава, че няма да гласоподавам за изпращане на български войски в Афганистан. – „ Ще, би трябвало да гласуваш “, продължава той. И взех решение – веднага като би трябвало да гласоподавам, вземам си шапката и си отпътувам. Сега е още по-страшно. Вижте какво се получава – ще се приема някакъв закон в Народното събрание и те знаят авансово по какъв начин ще се гласоподава. Ами за какво би трябвало изобщо да се гласоподава, това е безпредметно, обезсмисля се всичко, Народното събрание – също. Но това не е единствено в България. Каква е тази народна власт, партокрация!
– Академик Сендов, ще ви нарекат романтик в политиката. Мислите ли, че това въобще може да се промени – вижте по какъв начин всички са като бойци на партията си.
– Политиката през днешния ден се постанова със мощ. Народните представители би трябвало да си приказват между тях, а не да се ругаят непрестанно. А какво е в този момент – момчета заядливи, по този начин не може! Министър-председателят би трябвало постоянно да приказва почтително за президента и назад. Ако имат проблеми, да седнат и да си поприказват. А не единият като отиде на едно място, другият да не се появява. Както се споделя, народът, като децата, би трябвало да знае, че мама и баща не се карат.
– Сега Европа е пред тестване, казусът с мигрантите основава катаклизми вътре в огромните страни членки, а и в останалите. Какво е вашето мнение по този въпрос?
– Когато всеки дърпа чергата към себе си, за каква Европа приказваме? Големите вземат решение какво ще вършат, а дребните да слушат. Свикнали сме да се съгласяваме с началството. Всеки от ръководещите в България гледа да потвърди, че е добър. А по какъв начин става това – когато по-големите го потупат по рамото. Не съм песимист по повод нито на тези, които в този момент ръководят, нито на другите, които са в съпротива. Но дано да намерят метод да пернат колата всички дружно. Да намерят пресечна територия, на която всички мислят и теглят към една посока. Това са образованието и науката, възпитанието на обществото, освен на децата.
– При нас е различен казусът, че партиите, с цел да слагат някого в листата си, за това сякаш най-вече се цени лоялността и верността, попадат и доста хора без престиж.
– Съгласен съм, нещата са свързани. А партиите се изродиха и стартират да стават нездравословни. У нас остана единствено Българска социалистическа партия като партия с минало и корени. Но в този момент и тя се разрушава и както е тръгнало, и тя ще свърши. Защо би трябвало да си реже корените, може ли без авторитетни персони в партията?
– Напоследък доста от партиите употребяват патриотизма за разнообразни цели. Възраждането му освен у нас, само че и в цяла Европа е на ход. Група хора обаче счита това за популизъм, за остаряло и демоде. Добре ли е през днешния ден да си родолюбец?
– Смятам, че България е една велика страна, и не би трябвало да се срамим и забравяме това. Патриотизмът не е закононарушение, не можеш да не обичаш фамилията си, страната си. За страдание, някои през днешния ден считат, че колкото повече ругаеш България, толкоз си по-интелигентен. Представяте ли си каква нелепост е това.
Нашият посетител
Академик Благовест Сендов е математик, политик и посланик. Роден е през 1932 година в Асеновград. Ректор на Софийския университет (1973-1979 г.), ръководител на Българска академия на науките от 1988 до 1991 година През 1990 година взе участие като един от тримата самостоятелни в работата на Кръглата маса. Председател на 37-ото национално заседание (1995-1997 г.). Депутат от левицата в няколко Народното събрание. Посланик на България в Япония от 2003 до 2009 година.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ