Цеца Петрова е преподавател по български език и литература в

...
Цеца Петрова е преподавател по български език и литература в
Коментари Харесай

В момента учителят се бори сам

Цеца Петрова е учител по български език и литература в 119 СУ. Има дългогодишна процедура. Участвала е в проверяващите екипи на миниматурите. " Стандарт " потърси мнението й за провокациите на онлайн образованието.
МОН да не ни раздава гъби и маркери, а безвъзмезден интернет и образования Хората, наречени " задължение за просветителната система ", я подвигнаха на крайници, споделя Цеца Петрова Контролът върху просветителния развой е подобен, какъвто не е бил в никакъв случай до момента Доказахме, че онлайн образованието работи. Въпросът е на каква цена Не може да има умения, без познания
 

- Госпожо Петрова, към този момент повече от две седмици тече образование онлайн. Как се отразява това на душeвността и на учители, и на възпитаници, има ли резултат от това образование?

- Дистанционното образование по нищо не отстъпва като качество на образованието в действителна среда, въпреки че започва много мъчно. Казвам това, тъй като за първи път в българското учебно заведение работят дружно учители, възпитаници и родители. И се оказа, че това е незаменимо работлив метод, тъй като контролът върху просветителния развой е подобен, какъвто не е бил в никакъв случай до момента. Както и в културата на другарство с учениците, и в методиката на преподаване, и във всичко, което остава неусетно в действителната класна стая. В този смисъл се надявам МОН, посредством шефовете, да прави мониторинг на това, което се включва в последните седмици, тъй че това в действителност голямо изпитание на учителите, учениците и родителите да не потъне в нищото. А вместо това да могат да се споделят положителните практики, родили се напълно естествено по този път.

В този смисъл съм доста сюрпризирана, че министърът продължава да приказва за удължение на образователната година. Разбирам, че има места, където отдалеченото образование не може да се случи. Но в случай че бъдем задоволително правилни към обществото и почтени към себе си, би трябвало да признаем, че по същия метод стоят нещата в тези учебни заведения и в действителното образование - индиферентност, непосещаване на учебно заведение.

- Може би въпреки всичко на разнообразни места се стига до друго ниво на подготовка на учениците, според от образователното заведение?

- Мисля, че образователните заведения в действителността са такива, каквито са и във виртуалното пространство. Наистина има разнообразни равнища, само че по тази причина би трябвало да има и мониторинг. Разбирам, че има обществени групи, които не могат да имат достъп до устройства, интернет и до този метод на образование, само че обстановката е такава, каквато е, когато сме и в действителната класна стая. Напоследък с сътрудници все по-често приказваме за това. Така че не виждам нещо, което да обременява или да осуетява обстановката в допълнение. Българското приблизително учебно заведение потвърди, че онлайн образованието работи.

Въпросът е на каква цена. Това, което ме предизвика, бе изказване на върховен държавен служител, който в ефира на БНР сподели, че позитива на обществената изолираност било стартирането на отдалеченото образование евтино и за никакво време. Ако ще приказваме за ниската цена - да, страната в действителност евтино продължава с онлайн образованието в тези сложни времена. Ние употребяваме персонални запаси - устройства, интернет, самообразоваме се по един, водещ надали не до душевен контузии метод. Защото са мобилизирани всички в близост ни - братя, сестри, съседи, синове, дъщери. Ако не се бе случило асистирането от околните ни хора, нямаше по какъв начин да се получи отдалеченото образование. И тук стигаме до нещо доста значимо - до квалификациите. Не е моментът да приказваме защо се харчат държавни пари, само че се видя, че не е моментът за педантизъм и за това по какъв начин някакви компании провеждат какви ли не квалификации, а по-късно с заемите от тях ни атестират. Понеже предстоят първите атестации по новия учебен закон, доста ми се желае и обществото да чуе какво направихме. Ние сме признателни за високия рейтинг, който сега получават и учителското съсловие, и лекарите, само че ни се желае служителите да проумеят, че тези оценки не би трябвало да се слагат през представянето на някакви портфолиа и заеми. Най-добрият отзив за българския преподавател са миналите три седмици. И се надявам това да не се не помни. Защото ние имаме навика, отмине ли бедата, да сме същите. Както и мощно се надявам, откакто казусът отмине, системата да не е същата. Защото стана ясно нещо - че тези 80 на 100 " застаряващи, ретроградни, скарани с технологиите учители, които са задължение за системата и я спъват ", подвигнаха същата тази система на крайници и й разрешиха да действа в изключителни условия. Може да има възражения към метода на преподаване и към наличието на учителя във виртуалното пространство, само че това се случва и в действителната класна стая. Това не е някаква стерилна обстановка, тя е в развиване.

- Наистина ли става въпрос за " никаквото " време? Познавам учители, които споделят, че работят по девет - 10 часа.

- Това е голям труд. Министърът сподели " за негативно време ", евентуално тъй като те споделиха " Системата потегля в петък ", а в понеделник започнахме. Пуснаха ни някакви обучителни курсове, които няма по какъв начин да ни дадат цялостна подготовка. Обучителите се бяха постарали, това бяха заместник-директорите по техническа подготовка в учебното заведение, само че ние към момента не бяхме свалили приложения, тъй че се получи по-скоро официално. Но в този миг шефовете и заместник-директорите се трансфораха в наши сътрудници, което за първи път означавам с огромно персонално задоволство.

Но ежедневната подготовка в действителност е голяма, тъй като другата истина, която лъсна в този интервал, е че не просто подмятането на електронни запаси обезпечава цифровото обучение. Дигиталните запаси би трябвало да се приспособяват към учениците, а и доста сътрудници, в това число аз, залагаме на материали, които приготвяме съгласно изпитите и съгласно качеството на ученическата среда. Съответно отдалеченото образование най-малко в 119 СУ, където работя, разчита на противоположна връзка. Подготвяш материали, качваш, изпращаш, чакаш противоположна връзка, редактираш, по-късно най-малко аз постоянно желая да ги редактират, тъй като без това не би имало никакъв смисъл. Лично аз съм задоволена и от учениците, и от себе си, тъй като тези приказки за учене през целия живот в действителност не са празни приказки. На всяка възраст може да ни се случи нещо сходно - и ето, то ни се случва. Но не е зле да помислим на каква цена. Дано това се започни в положителните времена, които ни чакат оттук нататък.

- Вие персонално по какъв брой часа работите?

- Аз работя непрекъснато и това не са превземки. Работя с четири седми класа, които се готвят за изпити за гимназии. Да, някои частни школи превключиха на отдалечено образование, само че се оказва, че това, което става в учебно заведение, е извънредно значимо и отговорно. В момента учителят се бори самичък и дано МОН да прозре това. И за в бъдеще да му спести непотребни условия, рекомендации, хрумвания. Догодина се надявам да ни дадат не гъба и маркер, когато на 15 септември стъпим в класните стаи, а да ни дадат устройства и да ни подсигурят безвъзмезден интернет. Както и качествено образование, с цел да бъдем съответни всички.

- Пълноценно ли вземат участие учениците в образованието?

- Учениците вземат участие доста по-активно и по-отговорно. Предполагам, тъй като са доста по-наблюдавани, а и част от родителите са вкъщи, виждат и следят и децата си, и учителите. Връзката става напълно директна и персонална. Това, което аз прозрях като минус на този вид образование, бе неадекватността на някои сътрудници, които считат, че изсипвайки една творба с въпроси и подхвърляйки някаква презентация, са завършили. И във виртуалната класна стая има методики и условия. Има доста работа за всички, не сме във почивка.

- Тоест сте безапелационна, че ваканцията не трябва да се удължи?

- За да се завърши административно, би могло с една седмица. Но да се взема занапред образователно наличие и да се задържа оценяването ми се коства излишно. За националното външно оценяване може да има нов календар, само че МОН ни стопила да пишем оценки сега. Това считам за нелогично и неефикасно. Дори мисля, че утежнява процеса, тъй като учениците ще изгубят тази нахъсаност. Ние знаем, че и оценката за тях е огромен претекст. Ако бяхме в действителната класна стая, по предмети като моя, по който има доста часове, децата към този момент би трябвало да имат една-две оценки. А аз виждам и в този момент, когато учат от у дома, че който и да им оказва помощ, откъдето и да виждат отговори, всеки е себе си. Или невнимателно чете задачата, или прекомерно бърза да я извърши. Не виждам причина децата да не бъдат оценени. Аз разбирам, че от МОН желаят обществена тишина и успокоение, само че това забавя нещата.

Както и условието да не представяме нов материал - несъмнено, че аз не се преценявам с това условие, тъй като нали споделят, че ние сме стопани на нашата класна стая.

- Но въпреки всичко допускам, че изпитът би могъл да бъде единствено върху взетия офлайн материал...

- Би могло, само че тук поражда различен въпрос. Тази година министерството ни освободи от условието да вършим годишни разпределения и ние не се движим в синхрон. Как от МОН ще преценяват до каква степен сме стигнали ние? Има хора, които започнаха с материала отзад-напред. Има деца от частни учебни заведения, които целия първи период са учили единствено български език, а през втория стартират с литературата. Ситуацията изисква доста изчерпателен разбор, в случай че ние желаеме да я управляваме и тя да бъде продуктивна. Иначе тя ще ни влачи, както и до момента. И дано търсят продуктивни отзиви от хора от системата. Това, което ме вбесява - някаква си асоциация предложила, някой си специалист споделил.. Тази система има своите обичаи, своята вътрешна логичност и би било добре да не се развива под външен напън. Това, което бе казано наскоро, бе, че изпитът ще ревизира умения, а не познания. Това е следващият оксиморон. Не може да има умения, без познания. Бояджията, когато тръгне да боядисва, знае, че би трябвало да си купи багра, а не мляко. Бих желала българското обучение да се сбогува вечно с тази теза, тъй като нещата са органично свързани.

А узаконяването на учебните заведения, което следва, може да се направи и съгласно метода, по който реагираха в тази обстановка.
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР