Цената на електроенергията на свободния пазар се определя от търсенето

Цената на електрическата енергия на свободния пазар се дефинира от търсенето и предлагането. Това разяснява в утринния блок на bTV министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя изясни, че няма по какъв начин страната да оказва въздействие върху свободния пазар на електрическа енергия, а в случай че бизнесът разполага с данни, че търговци на електрическа сила вършат картелни съглашение да се извърнат към Комисията за защита на конкуренцията.. „ Това е сериозен проблем. Призовавам българският бизнес, в случай че разполага с данни за това, да сезира способния орган – Комисия за защита на конкуренцията “, сподели министърът в коментар на въпрос за изказванията на бизнеса, че тока от февруари ще нарастне с 30 до 60 %, което надлежно ще се отрази на огромна част от стоките и услугите.
„ Когато става въпрос за цената на електрическата сила на свободния пазар, желая да създадем едно доста значимо конкретизиране. То е обвързвано с това, че цената на електрическата сила на свободния пазар, където се намира българският бизнес и българската промишленост, която е присъединена към мрежите за високо и приблизително напрежение, цената се дефинира от търсенето и предлагането “, напомни министър Петкова. В допълнение тя изясни, че от 2016 година работи българската самостоятелна енергийна борса, на която постигнатите цени са идентични с тези на прилежащите тържища.
Министър Петкова изясни още, че „ конкурентоспособността на българската стопанска система и българския бизнес е доста значим наш приоритет и значима наша задача. Ние работим по тази тематика още в границите на нашия предходен управнически мандат. Още през март 2015 година беше направена смяна в Закона за енергетиката и с помощта на тази смяна, българският бизнес се употребява с държавна помощ. До този миг тази държавна помощ е над 270 млн. лв. за година, година и половина “, напомни министър Петкова, визирайки Наредбата за понижаване на тежестта на бизнеса във връзка с силата от ВЕИ. По думите й тази помощ ще се получава до 2020 година
В коментар за отчета за АЕЦ „ Белене “ и доставеното съоръжение, министър Петкова изясни, че за строителството на нова мощ е нужен доста сериозен разбор, в това число и на оценка за бъдещето на огромните горивни съоръжения предвид на европейските условия. Тя изрази очакване за сериозен спор след даване на отчета на Българска академия на науките на парламентарната комисия по енергетика, а надлежно и за взимане на отговорно решение при необятен консенсус.
В отговор на въпрос за оборудването за АЕЦ „ Белене “ енергийният министър съобщи, че в действителност „ стои въпросът по какъв начин да бъде оползотворено оборудването по най-хубав метод “. Петкова напомни, че предходното съоръжение е върнато за жълти стотинки на Русия и това не би трябвало да се позволява във връзка с настоящето и бе безапелационна, че би трябвало да се направи задълбочена оценка на цялата обстановка. В допълнение енергийният министър повтори желанието за обособяване на активите на компанията за Белене и търсене на стратегически вложител.
По отношение на декларираното предпочитание от страна на азербайджанската Сокар за газификация, министърът изясни, че това е доста сложен развой, само че все би трябвало да се стартира отнякъде. Тя съпостави обстановката сред България и Грузия. По думите й единствено за няколко години от навлизането на Сокар на грузинския пазар към този момент има няколко хиляди клиенти, до момента в който в България за 20 години газификацията си остава в границите на 3 %.