Прозрачност и частен контрол за държавните фирми
Цената на акциите ще е показателна за мениджмънта. Обикновено пазарът реагира авансово на неприятно ръководство или източване.
© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА Владислав Панев съпредседател на партия " Зелените ", част от " Демократична България " Ако дялове от тях се търгуват на борсата, ще стане доста мъчно за корупционните схеми .
Още по тематиката
Най-много активи: В сезона на вложенията
През 2017 година благосъстоянието на 50-те най-големи по активи предприятия в страната пораства с 2 милиарда лева и доближава до 62 милиарда лева
4 юли 2018
Изчезващите търговци на ток
От пазара излизат няколко огромни медиатора, защото по-пазарният модел от 1 юли върви с нови тежести за търговците на ток
29 юни 2018 В Румъния множеството държавни енергийни сдружения са листвани на фондовата борса. Съответно частните акционери в тях изискват резултати, тъй че в последна сметка да възвърнат вложенията си с облага. У нас енергетиката към момента се ръководи като държавно ведомство. Целта е да се закърпва ситуацията година за година и вероятно да се осъществя някаква корупционна скица. От този нрав страдаме всички. Ако не променим фундамента на ръководство, ще сме още веднъж и още веднъж в ситуацията " Искахме да се получи по-добре, само че стана както постоянно ". Не можеш да правиш едно и също и да очакваш разнообразни резултати. Предложението на " Демократична България " е да променим метода на ръководство на всички държавни компании, като листваме на фондовата борса 10-20% от техните акции. Частният интерес от добър мениджмънт ще бъде по-силен мотиватор от какъвто и да било избор на шефове и контролни органи или политическата отговорност на министри. Всичко това сме го пробвали и не работи. Но когато вложители вкарат действителни пари в една компания и имат skin in the game, те ще бъдат и доста по-голям поръчител за триумф. Ще пазят освен личния си, само че и държавния интерес. Защото ще изискват резултати, с цел да печелят. Законът за общественото предложение на скъпи бумаги им дава задоволително мощ, с цел да въздействат на шефовете, в това число да ги съдят за дейности в ущърб на сдружението. Да не приказваме за прозрачността, която борсово търгуваните компании са длъжни да поддържат. И най-важното – доста мъчно реализиране на неизгодни покупко-продажби с страната. Защото над избран размер те подлежат на гласоподаване от общо заседание, където акционерът, обвързван със договорката (държавата), няма да има право на глас. Така частните акционери сами ще вземат решение дали да разрешат сходни схеми. Като да вземем за пример тази отпреди седмица, когато държавното управление наля в Държавна консолидационна компания 500 млн. лв. ужким за ремонт на язовирни стени. Някои считат, че няма да има интерес към губещи компании и никой не би купил акции, даже и на алегорична цена. Първо, в случай че цената е алегорична, това е знак за съществени проблеми в сдружението и те би трябвало да бъдат позволени, а листването на борсата ще ги направи надалеч по-видими за всички. Второ, даже БДЖ може да печели в пазарни условия. При сключването на обективен контракт с страната, която да си заплаща за всички обществени функционалности (намалени билети за пенсионери и учащи, поддържане на нерентабилни линии), които компанията прави. На пръв взор е същото като сегашните дотации, само че се слага ясна граница къде приключва корпоративната активност на БДЖ и къде стартират обществените функционалности на страната. Изсветляването на сдружения като Държавна консолидационна компания, където са вкарани какви ли не странни активи, пък е повече от неотложно. Не е доста ясно кой какво влачи там, само че е ясно, че следа няма. В последна сметка това е пътят да създадем същински български мултинационални компании, които не просто да претърпяват, а да печелят, получават и активи в чужбина, вършат нововъведения и така нататък Като ЧЕЗ или ЕВН. Макар и най-вече държавни, те следва този принцип тъкмо поради интереса на частните си акционери. И още нещо. В момента пенсионните фондове нямат в какво да влагат в България. На самата борса няма ликвидност, доверието също не е на високи равнища. Листването на държавните компании ще значи стотици милиони да останат в страната, вместо да търсят мястото си на световните пазари. И Сребърният фонд ще бъде запълнен, което ще подсигурява опция и за малко по-високи пенсии. Отделно цената на акциите ще е показателна за мениджмънта. Обикновено пазарът реагира авансово на неприятно ръководство или източване. И един анекдот по тематиката: " 2079 година Връщаш се от екскурзия до Марс. Сваляш екзоскелета, нареждаш на ваната да се изпълни. Накрая влизаш, а водата – ледена. Съвсем си не запомнил, че " Топлофикация " прави профилактика. "
© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА Владислав Панев съпредседател на партия " Зелените ", част от " Демократична България " Ако дялове от тях се търгуват на борсата, ще стане доста мъчно за корупционните схеми .
Още по тематиката
Най-много активи: В сезона на вложенията
През 2017 година благосъстоянието на 50-те най-големи по активи предприятия в страната пораства с 2 милиарда лева и доближава до 62 милиарда лева
4 юли 2018
Изчезващите търговци на ток
От пазара излизат няколко огромни медиатора, защото по-пазарният модел от 1 юли върви с нови тежести за търговците на ток
29 юни 2018 В Румъния множеството държавни енергийни сдружения са листвани на фондовата борса. Съответно частните акционери в тях изискват резултати, тъй че в последна сметка да възвърнат вложенията си с облага. У нас енергетиката към момента се ръководи като държавно ведомство. Целта е да се закърпва ситуацията година за година и вероятно да се осъществя някаква корупционна скица. От този нрав страдаме всички. Ако не променим фундамента на ръководство, ще сме още веднъж и още веднъж в ситуацията " Искахме да се получи по-добре, само че стана както постоянно ". Не можеш да правиш едно и също и да очакваш разнообразни резултати. Предложението на " Демократична България " е да променим метода на ръководство на всички държавни компании, като листваме на фондовата борса 10-20% от техните акции. Частният интерес от добър мениджмънт ще бъде по-силен мотиватор от какъвто и да било избор на шефове и контролни органи или политическата отговорност на министри. Всичко това сме го пробвали и не работи. Но когато вложители вкарат действителни пари в една компания и имат skin in the game, те ще бъдат и доста по-голям поръчител за триумф. Ще пазят освен личния си, само че и държавния интерес. Защото ще изискват резултати, с цел да печелят. Законът за общественото предложение на скъпи бумаги им дава задоволително мощ, с цел да въздействат на шефовете, в това число да ги съдят за дейности в ущърб на сдружението. Да не приказваме за прозрачността, която борсово търгуваните компании са длъжни да поддържат. И най-важното – доста мъчно реализиране на неизгодни покупко-продажби с страната. Защото над избран размер те подлежат на гласоподаване от общо заседание, където акционерът, обвързван със договорката (държавата), няма да има право на глас. Така частните акционери сами ще вземат решение дали да разрешат сходни схеми. Като да вземем за пример тази отпреди седмица, когато държавното управление наля в Държавна консолидационна компания 500 млн. лв. ужким за ремонт на язовирни стени. Някои считат, че няма да има интерес към губещи компании и никой не би купил акции, даже и на алегорична цена. Първо, в случай че цената е алегорична, това е знак за съществени проблеми в сдружението и те би трябвало да бъдат позволени, а листването на борсата ще ги направи надалеч по-видими за всички. Второ, даже БДЖ може да печели в пазарни условия. При сключването на обективен контракт с страната, която да си заплаща за всички обществени функционалности (намалени билети за пенсионери и учащи, поддържане на нерентабилни линии), които компанията прави. На пръв взор е същото като сегашните дотации, само че се слага ясна граница къде приключва корпоративната активност на БДЖ и къде стартират обществените функционалности на страната. Изсветляването на сдружения като Държавна консолидационна компания, където са вкарани какви ли не странни активи, пък е повече от неотложно. Не е доста ясно кой какво влачи там, само че е ясно, че следа няма. В последна сметка това е пътят да създадем същински български мултинационални компании, които не просто да претърпяват, а да печелят, получават и активи в чужбина, вършат нововъведения и така нататък Като ЧЕЗ или ЕВН. Макар и най-вече държавни, те следва този принцип тъкмо поради интереса на частните си акционери. И още нещо. В момента пенсионните фондове нямат в какво да влагат в България. На самата борса няма ликвидност, доверието също не е на високи равнища. Листването на държавните компании ще значи стотици милиони да останат в страната, вместо да търсят мястото си на световните пазари. И Сребърният фонд ще бъде запълнен, което ще подсигурява опция и за малко по-високи пенсии. Отделно цената на акциите ще е показателна за мениджмънта. Обикновено пазарът реагира авансово на неприятно ръководство или източване. И един анекдот по тематиката: " 2079 година Връщаш се от екскурзия до Марс. Сваляш екзоскелета, нареждаш на ваната да се изпълни. Накрая влизаш, а водата – ледена. Съвсем си не запомнил, че " Топлофикация " прави профилактика. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ