Трите компонента на виртуалната реалност
Целта е взаимоотношение по подсъзнателен и натурален метод
„ За да бъде ефикасна виртуалната среда, системата би трябвало да ни даде опция да желаеме да взаимодействаме с нея ”, споделя Димо Чотров, VR специалист и учител (снимка: Виктория Лазова / TechNews.bg)
Взаимодействието с виртуалната действителност би трябвало да става по подсъзнателен и натурален метод . Човек има пет сетива и към този момент е допустимо да се подтикват всичките, включително това за усета, съобщи Димо Чотров, VR специалист, учител в Технически университет-София и Нов български университет, по време на конференцията „ Astea Conference: Practical Magic ”.
Виртуалната действителност (VR) е средство за взаимоотношение сред човек и система – метод за предаване на команди от индивида към системата и връщане на противоположна връзка. Трите съществени съставния елемент на виртуалната действителност са така наречен I3 – Immersion (имерсия), Interaction (взаимодействие) и Imagination (въображение), описа Димо Чотров в лекцията си „ UI и взаимоотношение във виртуална действителност ”.
Имерсията съставлява степента на потапяне, или какъв брой на брой сетива на индивида подтиква системата за виртуална действителност. „ Човек има 5 сетива и към този момент е допустимо да се подтикват всичките, в това число и това за усета ”, уточни Чотров.
Вторият съставен елемент е взаимоотношението , или до каква степен ние хората имаме опция да взаимодействаме с виртуалната среда. „ За да бъде ефикасна виртуалната среда, системата би трябвало да ни даде опция да желаеме да взаимодействаме с нея ”, разясни той.
И третият съставен елемент е въображението – до каква степен средата може да обвърже нещата във виртуалната действителност и индивидът да ги възприема.
Днес съществуват доста устройства за взаимоотношение, в това число гривни, ръкавици, така наречен кинект устройства, разнообразни други контролери за ръка, както и благоприятни условия за изцяло следене на придвижването на хората. Основната цел е реализиране на проприоцепсия, т.е взаимоотношение по подсъзнателен и натурален метод. „ Засега обаче такова взаимоотношение към момента не може да се подтиква ”, разяснява Димо Чотров.
Потребителският интерфейс (UI) е част от средата за виртуална действителност, като съществуват няколко разновидността за неговото разполагане. Единият от тях е „ Heads Up Display ”, който обаче не е положително решение, тъй като скрива сцената и влиза в спор с обектите от нея. Затова за предпочитане са разновидностите „ World-bound ” и „ User-bound ”, които съставляват Diegetic UI, както и разновидността със систематични менюта.
Едно от рестриктивните мерки при потребителския интерфейс във виртуалната действителност е зрителното поле, изясни още Димо Чотров. Разработките сочат, че UI би трябвало да се разположи на разстояние към 1 м. Важна е също по този начин и региона на разполагане на наличието.
още по тематиката
В същото време значим детайл, на който би трябвало да се обърне особено внимание, е разполагането на текст в UI. „ Според статистиката, към 95% от хората не могат да четат текст в потребителския интерфейс за VR, по тази причина текстът в UI би трябвало да се заобикаля ”, изясни Димо Чотров. „ Човек доста по-лесно разпознава икони и по тази причина е по-добре да се разполагат такива детайли вместо текст ”, добави той.
Другите техники за взаимоотношение включват „ Ray/Cone-casting ”, „ Go-Go Hand ”, „ World in Miniature ” и „ Occlusion ”, а методите за привличане на внимание се свеждат до реагиране на деяние на потребителя, анимации и тон, разясни VR специалистът.
Като цяло през днешния ден множеството от интерфейсите са 2D, въпреки че съществуват и триизмерни (3D) интерфейси, сподели в умозаключение Димо Чотров.
„ За да бъде ефикасна виртуалната среда, системата би трябвало да ни даде опция да желаеме да взаимодействаме с нея ”, споделя Димо Чотров, VR специалист и учител (снимка: Виктория Лазова / TechNews.bg)
Взаимодействието с виртуалната действителност би трябвало да става по подсъзнателен и натурален метод . Човек има пет сетива и към този момент е допустимо да се подтикват всичките, включително това за усета, съобщи Димо Чотров, VR специалист, учител в Технически университет-София и Нов български университет, по време на конференцията „ Astea Conference: Practical Magic ”.
Виртуалната действителност (VR) е средство за взаимоотношение сред човек и система – метод за предаване на команди от индивида към системата и връщане на противоположна връзка. Трите съществени съставния елемент на виртуалната действителност са така наречен I3 – Immersion (имерсия), Interaction (взаимодействие) и Imagination (въображение), описа Димо Чотров в лекцията си „ UI и взаимоотношение във виртуална действителност ”.
Имерсията съставлява степента на потапяне, или какъв брой на брой сетива на индивида подтиква системата за виртуална действителност. „ Човек има 5 сетива и към този момент е допустимо да се подтикват всичките, в това число и това за усета ”, уточни Чотров.
Вторият съставен елемент е взаимоотношението , или до каква степен ние хората имаме опция да взаимодействаме с виртуалната среда. „ За да бъде ефикасна виртуалната среда, системата би трябвало да ни даде опция да желаеме да взаимодействаме с нея ”, разясни той.
И третият съставен елемент е въображението – до каква степен средата може да обвърже нещата във виртуалната действителност и индивидът да ги възприема.
Днес съществуват доста устройства за взаимоотношение, в това число гривни, ръкавици, така наречен кинект устройства, разнообразни други контролери за ръка, както и благоприятни условия за изцяло следене на придвижването на хората. Основната цел е реализиране на проприоцепсия, т.е взаимоотношение по подсъзнателен и натурален метод. „ Засега обаче такова взаимоотношение към момента не може да се подтиква ”, разяснява Димо Чотров.
Потребителският интерфейс (UI) е част от средата за виртуална действителност, като съществуват няколко разновидността за неговото разполагане. Единият от тях е „ Heads Up Display ”, който обаче не е положително решение, тъй като скрива сцената и влиза в спор с обектите от нея. Затова за предпочитане са разновидностите „ World-bound ” и „ User-bound ”, които съставляват Diegetic UI, както и разновидността със систематични менюта.
Едно от рестриктивните мерки при потребителския интерфейс във виртуалната действителност е зрителното поле, изясни още Димо Чотров. Разработките сочат, че UI би трябвало да се разположи на разстояние към 1 м. Важна е също по този начин и региона на разполагане на наличието.
още по тематиката
В същото време значим детайл, на който би трябвало да се обърне особено внимание, е разполагането на текст в UI. „ Според статистиката, към 95% от хората не могат да четат текст в потребителския интерфейс за VR, по тази причина текстът в UI би трябвало да се заобикаля ”, изясни Димо Чотров. „ Човек доста по-лесно разпознава икони и по тази причина е по-добре да се разполагат такива детайли вместо текст ”, добави той.
Другите техники за взаимоотношение включват „ Ray/Cone-casting ”, „ Go-Go Hand ”, „ World in Miniature ” и „ Occlusion ”, а методите за привличане на внимание се свеждат до реагиране на деяние на потребителя, анимации и тон, разясни VR специалистът.
Като цяло през днешния ден множеството от интерфейсите са 2D, въпреки че съществуват и триизмерни (3D) интерфейси, сподели в умозаключение Димо Чотров.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ