Последното пътешествие на Залмоксис
" Царю и Първоначалнико/ Залмоксис/ преподавател или възпитаник на Питагор/ Теб който те наричат/ в Елада - Кронос/ и в Рим - Сатурн/ Яма в Индия/ и Йима във Иран/ преподавател на учителите по/ безсмъртие/ на живите наставник/ и на безсмъртните владетел/ подготви се/ за последното си странствуване. Така стартира мистичната поема на Иван Гранитски " Залмоксис ". Тя излиза в прелестно завършена и богато илюстрирана книга, издание на " Захарий Стоянов ", дружно с редом вървящ с нея критически коментар на най-хубавия ценител у нас на траките и античната митология Иван Маразов, озаглавен " Залмоксис и неговия аед ".
" Поемата се чете като химн на гетското провидение, сходен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с послание към бога - като че ли го приканва да стане очевидец на човешкото познание за него. След като дефинира функционалностите му, които се чака да бъдат осъществени, създателят изпраща Залмоксис в неговото странствуване из ойкумената - познатия свят " - написа Иван Маразов. Последното странствуване на Залмоксис минава през девет песни, с цел да разкрие концепцията на поета за безсмъртието посредством мита за тракийския господ. Вярата на траките за живота след гибелта ги обособявала в Античността, тя ги правила по-храбри и презиращи гибелта, по-независими и свободолюбиви. Траките Орфей и Залмоксис са двамата, които са били в отвъдния свят и са се върнали. Иван Маразов акцентира още, че езикът на поемата е херметичен, непосредствен до езика на мистериалните текстове. И поетът основава атмосфера на загадъчност и " обгръщаща загадка ", в която могат да обхванат единствено отдадените, условия за търсене на тайното познание. И това е пътешестване измежду митичния свят на божества и демони, само че и в неизброимите пространства на познанието. Иван Гранитски не би могъл да напише тази поема, която разкрива философията на Залмоксис за безсмъртието, същността на неговите учения, описанията на " отвъдното ", архичната визия за времето, в случай че не бе проникнал надълбоко в тракийската и античната митология. В последната, девета ария в поемата акцентът е върху демиургичните свойства на числата: " А в началото/ е въздесъщото Едно/ то крие структурата на Душата и движи еволюцията на типовете ", само че има и друго: " В Девет всичко почва/ изначало ".
В книгата е оповестена и студията на Иван Маразов " Залмоксис и индоевропейските царе на златната химера ". От нея читателят ще научи за " Златния век ", за " царството на блажените ", в които отиват определени герои, с цел да живеят като безсмъртни, ще узнае какво е обещавал по време на " угощенията " гетският " бог/цар/ сановник " Залмоксис, какво още не знаем за Голямата Косматка, в която тракийският държател е направил обиколка на света - през долното царство към горното царство на светлината - белия свят ".
В книгата " Залмоксис " по невероятен метод се съчетават мистичната лирика с критическия разбор и с научното проучване. В името на познанието.
Книгата ще бъде показана през днешния ден, 5 декември, от 17 ч. в огромния салон на Българска академия на науките. Премиерата е проведена от Българска академия на науките, Съюза на българските писатели и издателство " Захарий Стоянов ".
" Поемата се чете като химн на гетското провидение, сходен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с послание към бога - като че ли го приканва да стане очевидец на човешкото познание за него. След като дефинира функционалностите му, които се чака да бъдат осъществени, създателят изпраща Залмоксис в неговото странствуване из ойкумената - познатия свят " - написа Иван Маразов. Последното странствуване на Залмоксис минава през девет песни, с цел да разкрие концепцията на поета за безсмъртието посредством мита за тракийския господ. Вярата на траките за живота след гибелта ги обособявала в Античността, тя ги правила по-храбри и презиращи гибелта, по-независими и свободолюбиви. Траките Орфей и Залмоксис са двамата, които са били в отвъдния свят и са се върнали. Иван Маразов акцентира още, че езикът на поемата е херметичен, непосредствен до езика на мистериалните текстове. И поетът основава атмосфера на загадъчност и " обгръщаща загадка ", в която могат да обхванат единствено отдадените, условия за търсене на тайното познание. И това е пътешестване измежду митичния свят на божества и демони, само че и в неизброимите пространства на познанието. Иван Гранитски не би могъл да напише тази поема, която разкрива философията на Залмоксис за безсмъртието, същността на неговите учения, описанията на " отвъдното ", архичната визия за времето, в случай че не бе проникнал надълбоко в тракийската и античната митология. В последната, девета ария в поемата акцентът е върху демиургичните свойства на числата: " А в началото/ е въздесъщото Едно/ то крие структурата на Душата и движи еволюцията на типовете ", само че има и друго: " В Девет всичко почва/ изначало ".
В книгата е оповестена и студията на Иван Маразов " Залмоксис и индоевропейските царе на златната химера ". От нея читателят ще научи за " Златния век ", за " царството на блажените ", в които отиват определени герои, с цел да живеят като безсмъртни, ще узнае какво е обещавал по време на " угощенията " гетският " бог/цар/ сановник " Залмоксис, какво още не знаем за Голямата Косматка, в която тракийският държател е направил обиколка на света - през долното царство към горното царство на светлината - белия свят ".
В книгата " Залмоксис " по невероятен метод се съчетават мистичната лирика с критическия разбор и с научното проучване. В името на познанието.
Книгата ще бъде показана през днешния ден, 5 декември, от 17 ч. в огромния салон на Българска академия на науките. Премиерата е проведена от Българска академия на науките, Съюза на българските писатели и издателство " Захарий Стоянов ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ