Църквата в потопеното село Живовци отново се показа от язовир Огоста
Църквата „ Свето Възнесение “ в село Живовци още веднъж може да се види.
Половин век язовир „ Огоста ” не съумява да потопи черквата. Сушата и това лято изпи притоците на река Огоста, а жаркото октомврийско слънце от ден на ден оголва крайбрежията на язовира край Монтана. Водите на голямото езеро се отдалечават от опустялата църква на тогавашното село Живовци. Половин век след изселването, потомците на живовчани още въздишат за красивия си храм, който към този момент не може да бъде избавен.
От надалеч черквата изглежда все по този начин здрава и постоянна, изправена като пазач край водите на язовира. Приближиш ли виждаш дълбоката цепнатина, през която към този момент проникват слънчевите лъчи. Разрухата от дълго време е обхванала и вътрешността на храма.
„ Жалко е … Спомням си учебното заведение което беше до черквата, тука са минали моите детски години, само че откакто стартира изселването на селото доста хора си отидоха ей по този начин, внезапно, от тъга по селото ”, спомня си Антоанета Димитрова.
Живовци е заличено от картата в края на 60-те години на предишния век, с цел да може да се построи язовир „ Огоста “. 350 къщи са останали под водата.
Божият храм и камбанарията са в неприятно положение, само че все пак има място където може да се възпламени свещичка.
Половин век язовир „ Огоста ” не съумява да потопи черквата. Сушата и това лято изпи притоците на река Огоста, а жаркото октомврийско слънце от ден на ден оголва крайбрежията на язовира край Монтана. Водите на голямото езеро се отдалечават от опустялата църква на тогавашното село Живовци. Половин век след изселването, потомците на живовчани още въздишат за красивия си храм, който към този момент не може да бъде избавен.
От надалеч черквата изглежда все по този начин здрава и постоянна, изправена като пазач край водите на язовира. Приближиш ли виждаш дълбоката цепнатина, през която към този момент проникват слънчевите лъчи. Разрухата от дълго време е обхванала и вътрешността на храма.
„ Жалко е … Спомням си учебното заведение което беше до черквата, тука са минали моите детски години, само че откакто стартира изселването на селото доста хора си отидоха ей по този начин, внезапно, от тъга по селото ”, спомня си Антоанета Димитрова.
Живовци е заличено от картата в края на 60-те години на предишния век, с цел да може да се построи язовир „ Огоста “. 350 къщи са останали под водата.
Божият храм и камбанарията са в неприятно положение, само че все пак има място където може да се възпламени свещичка.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ