Трябваше да отида на семинар по крия йога, за да

Трябваше да отида на семинар по укривам йога, с цел да схвана, че връзката сред въздуха и земята е моето тяло. И за какво не?

Но чакай малко, дали не бързам. За да се разбере едно нещо, не може просто то да се каже внезапно. За да се разбере едно нещо, би трябвало да се каже последователно, и освен да се каже последователно, а да се вдиша последователно, да се преживее последователно и след това да се издиша безпрепятствено и без напрежение.

В общи линии с изключение на характерните уроци, тези дни разбрах някои по-общи неща. А ги разбрах, тъй като ги претърпях – доста постепенно, последователно и фокусирано. Нещо като мудна храна за мозъка.

Ето дребното ми претърпяно резюме:
– Можеш да бъдеш идеален, когато напрежението изчезне;
– Когато напрежението изчезне, можеш да станеш доста съсредоточен;
– Когато ставаш доста концентриран, мозъкът ти работи в мощно друг и креативен порядък;
– Когато мозъкът ти работи в този порядък, всички твои трептения се трансформират, химията ти се трансформира, посланията на мозъка ти към самия теб се трансформират. Значи трансформират се играта и взаимоотношенията на съзнанието с подсъзнанието и несъзнаваното.Това е моментът, в който забравяш за всичко друго и превръщаш всеки момент в прекарване, натоварено със смисъл, пристрастеност, отдаване, основаване на нова креативна действителност.Сещаш ли се за някой огромен разум, мъдрец, художник, публицист, създател, академик, който да е достигнал до гениалното си създание небрежно, в обстановка на трескаво лутане, непрестанен стрес и напрежение. Не, не настоявам, че нещата стават безпрепятствено и гениално внезапно и от единствено себе си – без труд, без непрекъснати опити и непрекъснати провали. Но наподобява тук участва една съставния елемент, която някак постоянно ни убягва или нямаме време да се учим на нея – съсредоточаването, концентрацията, задълбочаването. Това е моментът, в който забравяш за всичко друго и превръщаш всеки момент в прекарване, натоварено със смисъл, пристрастеност, отдаване, основаване на нова креативна действителност. При това много сгъстена, съсредоточена действителност.

Учителят ни по укривам йога – явно космополит, живял в Австралия, Индия и Италия – сподели, че нищо няма да пишем, единствено ще практикуваме, т.е. ще изживяваме нещо фокусирано, с неговото подпомагане и указания. Мислех, че може би ще ни хвърли в дълбокото със комплицирани, сложни асани. Оказа се нещо доста друго – за два дни практикувахме не повече от няколко съществени асани, съпроводени с дишане и чакра медитации. Учихме се на доста, доста постепенно, фокусирано, съсредоточено прекарване. Толкова пъклен постепенно, концентрирано и задълбочено не съм правила в никакъв случай нищо.

И тук в този момент – внимание, тъй като това концентриране и задълбочаване не води до някаква външна условност или непотребна, необяснима ритуалност. Напротив – при мен се получи нещо доста забавно: започнаха спонтанни вътрешни прекарвания. Т.е. съсредоточаването не лишава от спонтанност, не, в противен случай – то извика прекарвания с дълбинен запас без всякаква мистичност.Съсредоточаването не лишава от спонтанност, не, в противен случай – то извиква прекарвания с дълбинен запас без всякаква мистичност.По едно извънредно неслучайно стичане на събитията, а другояче изцяло непреднамерено, в чантата ми беше една книга на Карл Юнг, която имам и чета от няколко къси дни – „ Човекът и неговите знаци “. Благодарение и на него някак съумях да вникна, че тези спонтанни преживявания са „ душевен наличия “, които не стоят в съзнанието ми, само че са навлезли там без съзнателното ми разрешение в резултат на тези практики от укривам йога, свързани с тренинг на концентрацията ми.

Съвсем съответно съумях да преживея тялото си като свързващ детайл сред въздуха и земята – посредством фокусираното прекарване на дъха си. Значи тялото диша, в случай че това стане със концентриране, някак разбираш, че тялото ти е инструмент – някаква тръба, фуния, флейта, нещо от сорта, – през което минава въздухът. Този към този момент видоизменен въздух посредством гравитацията на тялото ми реализира неповторим досег до земята, тъй като друго такова тяло и такава композиция от тяло и въздух не съществува. Това е единствено дребен образец.Окончателно съм сигурна, че бидейки комплицирани същества, ние не можем да разбираем себе си, само че можем и би трябвало да се опитваме.Прекрасно е, че Карл Юнг – доста малко преди да напусне този свят, дружно със свои почитатели – написва тази единствена и неповторима своя книга, предопределена за неспециалисти. Първоначално той твърдо отхвърля да написа за неспециалисти. Впоследствие след едно свое символно прекарване – един сън, той трансформира решението си. Така с негова помощ и малко укривам практики узнавам и претърпявам доста забавни неща.

Най-вече дефинитивно съм сигурна, че бидейки комплицирани същества, ние не можем да разбираем себе си, само че можем и би трябвало да се опитваме. В тези опити съумяваме да сътворяваме необясними неща, надалеч надскачащи границите на съзнателния ни разум.

Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук.