Трябва ли всичко да има рамка за обществото?

Честно казано, през днешния ден съм се нахранила към този момент два пъти (а е още обяд) и не съм запалила нито една цигара. Странно ми действаш. Има дни, в които цигарите са всичко, от което нуждая се. Спокойна съм, не съм ти преровила страницата (а както споделих – е обяд). За първи път тая седмица се усмихнах на някой още сутринта (и не беше по задължение). Чудя се по какъв начин ли го правиш? Вероятно сексът е главен фактор. Ами да, сигурна съм, че при всяка жена е по този начин. Понякога всичките ни проблеми се вземат решение благодарение на шибания секс. Не си ми звънял 2 дни – след секс, това към този момент няма да има значение. Сутринта си се държал като гъз или още по-лошо – допускам те в „ скица с двойни стандарти “ (тоест ревнувам те от русата ти колежка), уверена съм, че сега, в който устните ти са върху тялото ми, а ръцете ти “бaвно слизат надолу ”… дори няма да си припомням защо съм била ядосана. Да, доста е значимо да се грижим за психическото и физическото си здраве. И друго доста значимо е мъжът до нас да е мъж, нали?

Все отново всеки избира да си рипийтва мощни тласъци, безумна пристрастеност, перверзни словосъчетания (няма да разказвам повече), вместо седемминутен зайчи сексуален спринт (от персонален опит го казвам).

И тука изплува въпросът, който в случай че не различен, то гузната ти съвест ще ти зададе (притисната от публичното мнение), ние гаджета ли сме? И първоначално ще си понагласиш мислите в посока на „ течението “, обаче с времето от ден на ден и повече ще търсиш и минималистични знаци от ориста, с цел да се „ успокоиш “. Пиша тия неща, тъй като много дълго време живеех в нравствен мир с мъжа, който има цялото ми създание, до един ден, когато се заслушах в „ безусловно дебилските логаритми за просъществуването на връзка “ съгласно щастливо влюбените. И защото ние с него не ходехме по заведения за хранене, не ходехме на кино и той не ми подаряваше цветя, аз започнах да се двоумя в възприятията му. Най-голямата ми неточност обаче беше, че забравих по какъв начин избираше пътищата с най-вече светофари до къщи, с цел да може да ме целува на „ алено “. Забравих по какъв начин ме е чакал по цели нощи да свърша работа, с цел да ме прибере, нахрани и завие със себе си. И даже тоя мъж да не беше най-романтичният на света, беше моят мъж и аз съм знаела какъв е още първоначално.

Както споделих, през днешния ден към този момент съм закусвала и обядвала, най-вероятно и ще вечерям просто защото  нощес е спал до мен, разказал ми е толкоз доста неща, тъй като желае да знам всичко, тъй като ми има вяра, тъй като съм аз.

Наблягам на това с храната не тъй като си мисля единствено какво да си хапна, а тъй като знам какво е да загивам, когато го няма, когато е ядосан, когато прави на инат, когато съм чула, че е бил някъде, с някоя… тогава не хапвам с дни. И тука „ ония “, дето доста схващат от връзки, ще ми изплюят в лицето „ аз ти споделих “. Да, ти ми сподели и аз те чух, само че за мен любовта не е това, което е за теб? Аз не те осъждам, когато споделяш с мен какъв брой скучно ти е към този момент в четвъртък да ходите на кино, в петък на вечеря, в събота да вършиме секс и бля-бля-бля. Аз не съм робот, не мога да се програмирам. Не обичам еднообразието, не обичам клишето, не обичам монотонното мисионерско битие. Всъщност на мен също пъклен доста ми се желае да облека бялата рокля, да развея воала и да кажа ДА! Но желая, когато го виждам, да пламтя, да приказвам нелепости от терзание, въпреки да сме дружно от епохи. Искам да ревнувам, да крещя, да разпилявам, да го нервирам, да я чувствам тая обич през всички пори.

Искам неспокойствие, полуда, страх… желая, когато е до мен, да настръхвам от погледа му, да трептя от допира, да живее в тялото ми…

Любовта ни се случва, в случай че й позволим. Ако стартираме да търсим доказателства за нея, обаче тя си потегля. Любовта за всеки е друга и в случай че една минута с някой е равна на безпределно лято, не търсете рози зад тила му, той ги носи в сърцето си.

Инфо: http://www.goguide.bg