Гуверньорът на БНБ: Трябва да ускорим процеса на реална конвергенция
Трябва да ускорим процеса на действителна конвергенция. Предизвикателствата пред нас са структурни, а не фискални или парични. Предстои още работа и на институционалния фронт. Макар че институцията за ръководство на обществените финанси е образцова, както демонстрират резултатите, в някои други институции са нужни основни усъвършенствания. Това декларира шефът на Българска народна банка господин Димитър Радев във връзка кандидатурата на страната ни за участие в Европейския банков съюз и валутния механизъм ERM II, прочут като "чакалнята на еврозоната ".
В България публичната и политическата поддръжка за по-нататъшно задълбочаване на процеса на европейска интеграция "остава над междинните равнища за Европейски Съюз, макар, и вероятно ненапълно заради, развиването на настоящата обстановка, " показва Радев пред изданието MNI и прибавя, че "това към този момент става по-скоро разумен, а не прочувствен избор, и това е добра вест. "
Публикуваме цялото изявление, публикувано от пресцентъра на Централната банка:
Забавянето на стопанската система на еврозоната може да се окаже краткотрайно – съобщи шефът на Българската национална банка пред MNI. Съвсем не е несъмнено, обаче, дали Европа ще излезе от настоящия краткотраен застой през втората половина на 2019 година
„ Икономиката на еврозоната надмина упованията на доста икономисти през първото тримесечие на годината. Все още следва, обаче, да забележим какви ще бъдат темпът и посоката на развиване на стопанската система през идващите месеци и тримесечия,” съобщи Димитър Радев, който е член на Генералния съвет на Европейската централна банка от назначението му през 2015 година, като уточни продължаващото напрежение в международните търговски връзки и „ политическите събития “ в Европа.
„ Последните данни може да се поясняват като симптом, че забавянето на икономическата интензивност в района може да е краткотрайно,” сподели той в отговор на нашите въпроси по електронната поща тази седмица.
Запитан дали слабият стопански напредък на еврозоната е форма на „ японски сюжет “, той отговори: „ Като следим продължителни интервали на занимателен напредък, доста ниски лихвени проценти и застаряващо население в Европа, в действителност идват на разум съпоставения с предишни исторически епизоди и други стопански системи.”
„ Ответните реакции на политиката могат да са ефикасни единствено доколкото са ориентирани към структурни области като образованието, пазара на труда и пенсионните промени. Фокусът би трябвало да остане явен: стимулиране на продуктивността и конкурентоспособността,” сподели той, добавяйки, че фискалните политики би трябвало да са по-силно насочени към напредък.
„ Това не значи безусловно нарастване на разноските. Още повече, че по-големите разноски ще имат негативен резултат в страни без пространство за фискално маневриране.”
Радев бе деликатен в своята оценка на неотдавнашните апели за преразглеждане на тактиката на паричната политика на ЕЦБ. Той изрази нерешителност също и в отговор на предложенията, че институцията би трябвало да намали заложената си средносрочна цел за ритъм на инфлация от покрай, само че под 2%, на към 1%.
„ Може би има учредения да стартира да се мисли дали би трябвало да се прегледа опцията за смяна,” означи той. Но добави: “Каквото и решение да одобри ЕЦБ в това отношение (ако бъде взето такова), то следва да бъде под формата на добре комуникиран развой. Не мога да не се съглася изцяло с неотдавнашния коментар на Петер Прат, който предизвести, че такива обществени изказвания могат да бъдат изтълкувани погрешно и даже да бъдат признати като самопризнание от страна на ЕЦБ за несполучливо осъществяване на мандата си, което не е правилно.”
ЕЦБ разполага с „ огромен брой инструменти” при положение на сериозен стопански спад, сподели той, като добави: „ Вратата за покупки на активи не е затворена, както и не съществува заложено в предписание ограничаване за смяна на ставките като тези по улесненията с непрекъснат достъп или постоянните интервенции на открития пазар. “
„ Знаем, че може да има разнообразни степени на поддръжка в границите на Управителния съвет за избрани изключително ексцентрични ограничения, в случай че такива бъдат обсъждани. Следователно също по този начин е правилно, че успеваемостта на арсенала на ЕЦБ в последна сметка зависи от решимостта и управлението й, а не от разнообразието или мащаба на употребяваните принадлежности.”
Неутрализирането на отрицателните резултати от негативните лихвени проценти е съществена тематика на полемики от март, когато изявлението на Председателя на ЕЦБ Марио Драги във Франкфурт докара до догатката, че той обмисля въвеждането на диференциран лихвен % по депозити, държани в централната банка.
Радев съобщи: „ Има основателни причини за терзания от доста ниските или негативни лихвени проценти, изключително в случай че те остават на тези равнища. Банките може да бъдат по-слабо стимулирани да усъвършенстват успеваемостта заради ниските им разноски за финансиране. Същевременно, активите в балансите им може да ерозират и са изложени на предстоящ поврат в цикъла, и този риск би трябвало да бъде съответно оценен.”
България, която се причисли към Европейския съюз през 2007 година, към този момент дава отговор на основни критерии за приемане на еврото, а националната парична единица на страната се чака да се причисли към Валутния механизъм II на Европейски Съюз по-късно тази година.
Въпреки това, няма възможност страната да влезе във валутния съюз по-рано от средата на 2022 година, съобщи през януари Валдис Домбровскис, заместник–председател на Европейската комисия и отговарящ по въпросите на еврото, а Радев се съгласи, че остават някои спънки за присъединението.
„ Трябва да ускорим процеса на действителна конвергенция,” сподели той. „ Предизвикателствата пред нас са структурни, а не фискални или парични. Предстои още работа и на институционалния фронт. Макар че институцията за ръководство на обществените финанси е образцова, както демонстрират резултатите, в някои други институции са нужни основни усъвършенствания.”
В България публичната и политическата поддръжка за по-нататъшно задълбочаване на процеса на европейска интеграция „ остава над междинните равнища за Европейски Съюз, макар, и вероятно ненапълно заради, развиването на настоящата обстановка,” съобщи Радев.
„ Това към този момент става по-скоро разумен, а не прочувствен избор, и това е добра вест.”
В България публичната и политическата поддръжка за по-нататъшно задълбочаване на процеса на европейска интеграция "остава над междинните равнища за Европейски Съюз, макар, и вероятно ненапълно заради, развиването на настоящата обстановка, " показва Радев пред изданието MNI и прибавя, че "това към този момент става по-скоро разумен, а не прочувствен избор, и това е добра вест. "
Публикуваме цялото изявление, публикувано от пресцентъра на Централната банка:
Забавянето на стопанската система на еврозоната може да се окаже краткотрайно – съобщи шефът на Българската национална банка пред MNI. Съвсем не е несъмнено, обаче, дали Европа ще излезе от настоящия краткотраен застой през втората половина на 2019 година
„ Икономиката на еврозоната надмина упованията на доста икономисти през първото тримесечие на годината. Все още следва, обаче, да забележим какви ще бъдат темпът и посоката на развиване на стопанската система през идващите месеци и тримесечия,” съобщи Димитър Радев, който е член на Генералния съвет на Европейската централна банка от назначението му през 2015 година, като уточни продължаващото напрежение в международните търговски връзки и „ политическите събития “ в Европа.
„ Последните данни може да се поясняват като симптом, че забавянето на икономическата интензивност в района може да е краткотрайно,” сподели той в отговор на нашите въпроси по електронната поща тази седмица.
Запитан дали слабият стопански напредък на еврозоната е форма на „ японски сюжет “, той отговори: „ Като следим продължителни интервали на занимателен напредък, доста ниски лихвени проценти и застаряващо население в Европа, в действителност идват на разум съпоставения с предишни исторически епизоди и други стопански системи.”
„ Ответните реакции на политиката могат да са ефикасни единствено доколкото са ориентирани към структурни области като образованието, пазара на труда и пенсионните промени. Фокусът би трябвало да остане явен: стимулиране на продуктивността и конкурентоспособността,” сподели той, добавяйки, че фискалните политики би трябвало да са по-силно насочени към напредък.
„ Това не значи безусловно нарастване на разноските. Още повече, че по-големите разноски ще имат негативен резултат в страни без пространство за фискално маневриране.”
Радев бе деликатен в своята оценка на неотдавнашните апели за преразглеждане на тактиката на паричната политика на ЕЦБ. Той изрази нерешителност също и в отговор на предложенията, че институцията би трябвало да намали заложената си средносрочна цел за ритъм на инфлация от покрай, само че под 2%, на към 1%.
„ Може би има учредения да стартира да се мисли дали би трябвало да се прегледа опцията за смяна,” означи той. Но добави: “Каквото и решение да одобри ЕЦБ в това отношение (ако бъде взето такова), то следва да бъде под формата на добре комуникиран развой. Не мога да не се съглася изцяло с неотдавнашния коментар на Петер Прат, който предизвести, че такива обществени изказвания могат да бъдат изтълкувани погрешно и даже да бъдат признати като самопризнание от страна на ЕЦБ за несполучливо осъществяване на мандата си, което не е правилно.”
ЕЦБ разполага с „ огромен брой инструменти” при положение на сериозен стопански спад, сподели той, като добави: „ Вратата за покупки на активи не е затворена, както и не съществува заложено в предписание ограничаване за смяна на ставките като тези по улесненията с непрекъснат достъп или постоянните интервенции на открития пазар. “
„ Знаем, че може да има разнообразни степени на поддръжка в границите на Управителния съвет за избрани изключително ексцентрични ограничения, в случай че такива бъдат обсъждани. Следователно също по този начин е правилно, че успеваемостта на арсенала на ЕЦБ в последна сметка зависи от решимостта и управлението й, а не от разнообразието или мащаба на употребяваните принадлежности.”
Неутрализирането на отрицателните резултати от негативните лихвени проценти е съществена тематика на полемики от март, когато изявлението на Председателя на ЕЦБ Марио Драги във Франкфурт докара до догатката, че той обмисля въвеждането на диференциран лихвен % по депозити, държани в централната банка.
Радев съобщи: „ Има основателни причини за терзания от доста ниските или негативни лихвени проценти, изключително в случай че те остават на тези равнища. Банките може да бъдат по-слабо стимулирани да усъвършенстват успеваемостта заради ниските им разноски за финансиране. Същевременно, активите в балансите им може да ерозират и са изложени на предстоящ поврат в цикъла, и този риск би трябвало да бъде съответно оценен.”
България, която се причисли към Европейския съюз през 2007 година, към този момент дава отговор на основни критерии за приемане на еврото, а националната парична единица на страната се чака да се причисли към Валутния механизъм II на Европейски Съюз по-късно тази година.
Въпреки това, няма възможност страната да влезе във валутния съюз по-рано от средата на 2022 година, съобщи през януари Валдис Домбровскис, заместник–председател на Европейската комисия и отговарящ по въпросите на еврото, а Радев се съгласи, че остават някои спънки за присъединението.
„ Трябва да ускорим процеса на действителна конвергенция,” сподели той. „ Предизвикателствата пред нас са структурни, а не фискални или парични. Предстои още работа и на институционалния фронт. Макар че институцията за ръководство на обществените финанси е образцова, както демонстрират резултатите, в някои други институции са нужни основни усъвършенствания.”
В България публичната и политическата поддръжка за по-нататъшно задълбочаване на процеса на европейска интеграция „ остава над междинните равнища за Европейски Съюз, макар, и вероятно ненапълно заради, развиването на настоящата обстановка,” съобщи Радев.
„ Това към този момент става по-скоро разумен, а не прочувствен избор, и това е добра вест.”
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ