Проф. Михаил Константинов: Трябва да бъдем много внимателни по отношение на машинното гласуване
Трябва да бъдем доста деликатни във връзка с машинното гласоподаване. Това, което се предлага като смяна в съществуващото законодателство - да се гласоподава с 1000 машини е реализуемо, само че да се търси машинно гласоподаване в доста дребните секции, в преносимите секции, не е реализуемо. Това разяснява за Българска телеграфна агенция проф. Михаил Константинов, математик, политически анализатор и някогашен зам.-председател на ЦИК.
По-скоро съм песимистичен в изгодата от въвеждането на машинно гласоподаване, споделя професорът и се аргументира с това, че то съществува в Естония и няколко кантона в Швейцария, само че и там предходната година е посочило пробив в системата.
Къде в Европа се гласоподава с машини, пита професор Константинов. И дава отговор - сега на никое място. В Холандия и Германия имаше машинно гласоподаване, само че се отхвърлиха от него. Трикратното осъществяване на машинно гласоподаване в най-напредналата стопански страна в Европа, професорът дефинира като злополука. Само с един иск от двама юристи висшите съдии в Германия отсъждат, че това гласоподаване опонира на конституцията, тъй като никой не знае по-нататъшната орис на подадения от него глас.
Според българското законодателство хартиеното гласоподаване не се отстранява на никое място, което е разумно, тъй като не всички хора имат тези умения. При това състояние се получава съчетаване на дефекти. Предимството като скорост и акуратност малко се губи, изясни проф. Михаил Константинов. По думите му българските политици от една страна одобряват въвеждането на машинното гласоподаване, а от друга бягат от него. Според математика политиците ни се тормозят, че при подобен тип гласоподаване ще се усили доста вотът от ромските гета и този от Турция.
На национална конференция на тематика "Изборни системи ", която се организира през вчерашния ден и през днешния ден в София, проф. Константинов отбрани появилата се нова изборна технология през последните две години - така наречен блокчейн технология. Система, която съгласно него би могла да увеличи доверието към изборното гласоподаване. Чрез това гласоподаване всеки гласоподавател може да види личния си глас отразен, сходно на системата с виртуалните валути и обвързваните с тях технологии, счита математикът.
Като човек с доста огромен опит в провеждането на избори проф. Константинов изрази скептицизма си от скорошно въвеждане на електронно гласоподаване у нас. Логиката му е, че със сегашните машини е невероятно да се следи кой глас на кого е и е допустимо всеобщо заместване на гласоподаватели в цели квартали, села и гета. А избори без доверие са непотребни, счита той.
Ако погледнем картата - в Съединени американски щати се надпреварват в догадки за това от кое място идва манипулирането на изборите - от Русия или от Северна Корея. Страни като Холандия и Ирландия се отхвърлиха от електронно гласоподаване, а Франция не го разрешава за своите задгранични територии. На места като в Сиера Леоне обаче е употребена сполучливо блокчейн технология, както и в щата Вирджиния. Именно тези опити са показателни и това е пътят, по който би трябвало да се върви и в България, счита проф. Михаил Константинов.
На въпроса не крие ли премахването на номера в бюлетината, което се разисква с измененията в Изборния кодекс, въвеждане на изборен ценз, математикът уточни, че това е прилагано през 1999 година у нас на бюлетините за локални избори. "Слагането на номера зависи от локалното законодателство. Някъде има, някъде - не, само че в България на множеството места има. По тематиката има "за " и "против ", само че в последна сметка по този начин ще се подтиква грамотността ", разяснява професорът.
Попитан коя е най-удачната технология за гласоподаване у нас, проф. Константинов сподели, че технологията, с която в България се гласоподава е същата, която се ползва и в цяла Европа. "Както към този момент споделих, машинно гласоподаване в Европа няма на никое място, а отдалечено, електронно или интернет гласоподаване в една - две страни. В някои европейски страни се гласоподава и по пощата, това е тяхна традиция на повече от 100 години. За разлика от тях ние нямаме сходна ", разяснява професорът.
Гласовете от чужбина нямат никакво електорално, а по-скоро морално значение, счита Михаил Константинов. Въвеждането на отдалечено електронно гласоподаване или интернет гласоподаване би улеснило българите в чужбина и това е едно от предложенията - те да могат да гласоподават единствено по този метод. При това гласоподаване обаче стои въпросът за тайната на вота, която не може да се подсигурява, показва той.
Що се отнася до измененията в Изборния кодекс проф. Константинов не счита, че сега такива са наложителни, с изключение на да се отсрочи така наречен електронно гласоподаване досега, в който се изготви електронният указател на гласоподавателите. Засега нямаме подобен указател и това извънредно доста би затруднило електронното гласоподаване, безапелационен е проф. Константинов.
По-скоро съм песимистичен в изгодата от въвеждането на машинно гласоподаване, споделя професорът и се аргументира с това, че то съществува в Естония и няколко кантона в Швейцария, само че и там предходната година е посочило пробив в системата.
Къде в Европа се гласоподава с машини, пита професор Константинов. И дава отговор - сега на никое място. В Холандия и Германия имаше машинно гласоподаване, само че се отхвърлиха от него. Трикратното осъществяване на машинно гласоподаване в най-напредналата стопански страна в Европа, професорът дефинира като злополука. Само с един иск от двама юристи висшите съдии в Германия отсъждат, че това гласоподаване опонира на конституцията, тъй като никой не знае по-нататъшната орис на подадения от него глас.
Според българското законодателство хартиеното гласоподаване не се отстранява на никое място, което е разумно, тъй като не всички хора имат тези умения. При това състояние се получава съчетаване на дефекти. Предимството като скорост и акуратност малко се губи, изясни проф. Михаил Константинов. По думите му българските политици от една страна одобряват въвеждането на машинното гласоподаване, а от друга бягат от него. Според математика политиците ни се тормозят, че при подобен тип гласоподаване ще се усили доста вотът от ромските гета и този от Турция.
На национална конференция на тематика "Изборни системи ", която се организира през вчерашния ден и през днешния ден в София, проф. Константинов отбрани появилата се нова изборна технология през последните две години - така наречен блокчейн технология. Система, която съгласно него би могла да увеличи доверието към изборното гласоподаване. Чрез това гласоподаване всеки гласоподавател може да види личния си глас отразен, сходно на системата с виртуалните валути и обвързваните с тях технологии, счита математикът.
Като човек с доста огромен опит в провеждането на избори проф. Константинов изрази скептицизма си от скорошно въвеждане на електронно гласоподаване у нас. Логиката му е, че със сегашните машини е невероятно да се следи кой глас на кого е и е допустимо всеобщо заместване на гласоподаватели в цели квартали, села и гета. А избори без доверие са непотребни, счита той.
Ако погледнем картата - в Съединени американски щати се надпреварват в догадки за това от кое място идва манипулирането на изборите - от Русия или от Северна Корея. Страни като Холандия и Ирландия се отхвърлиха от електронно гласоподаване, а Франция не го разрешава за своите задгранични територии. На места като в Сиера Леоне обаче е употребена сполучливо блокчейн технология, както и в щата Вирджиния. Именно тези опити са показателни и това е пътят, по който би трябвало да се върви и в България, счита проф. Михаил Константинов.
На въпроса не крие ли премахването на номера в бюлетината, което се разисква с измененията в Изборния кодекс, въвеждане на изборен ценз, математикът уточни, че това е прилагано през 1999 година у нас на бюлетините за локални избори. "Слагането на номера зависи от локалното законодателство. Някъде има, някъде - не, само че в България на множеството места има. По тематиката има "за " и "против ", само че в последна сметка по този начин ще се подтиква грамотността ", разяснява професорът.
Попитан коя е най-удачната технология за гласоподаване у нас, проф. Константинов сподели, че технологията, с която в България се гласоподава е същата, която се ползва и в цяла Европа. "Както към този момент споделих, машинно гласоподаване в Европа няма на никое място, а отдалечено, електронно или интернет гласоподаване в една - две страни. В някои европейски страни се гласоподава и по пощата, това е тяхна традиция на повече от 100 години. За разлика от тях ние нямаме сходна ", разяснява професорът.
Гласовете от чужбина нямат никакво електорално, а по-скоро морално значение, счита Михаил Константинов. Въвеждането на отдалечено електронно гласоподаване или интернет гласоподаване би улеснило българите в чужбина и това е едно от предложенията - те да могат да гласоподават единствено по този метод. При това гласоподаване обаче стои въпросът за тайната на вота, която не може да се подсигурява, показва той.
Що се отнася до измененията в Изборния кодекс проф. Константинов не счита, че сега такива са наложителни, с изключение на да се отсрочи така наречен електронно гласоподаване досега, в който се изготви електронният указател на гласоподавателите. Засега нямаме подобен указател и това извънредно доста би затруднило електронното гласоподаване, безапелационен е проф. Константинов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ