Бизнесът и висшето образование
„ Труд “ стартира професионална полемика за висшето обучение в България, като поканихме проф. Борислав Борисов в поредност от публикации да открои главните проблеми, които пречат на българските университети да реализират качеството на образование, авторитет и престиж на полученото обучение, съпоставим с този на водещите университети от страните в Европейски Съюз.
В първата публикация със заглавие „ Не е правилно, че университетите в България са доста “ на основата на калкулации бе потвърдено, че броят на университетите в България по отношение на нейното население е изцяло съпоставим с броя на университетите по отношение на популацията на обособените страни от Европейски Съюз.
Във втората публикация под заглавие „ Университетската ни система от специалности е деформирана “ проф. Борисов очерта главните насоки на деформацията в учебно-научните посоки в новопоявилите се, а по този начин също и в някои от „ старите “ висши учебни заведения.
В третата публикация на проф. Борисов със заглавие „ Основните параметри на университетския преподавателски състав се утежняват “ бяха обрисувани главните фактори и насоки за това утежняване.
В четвъртия текст под заглавие „ Всеки, приключил приблизително обучение, го чакат две свободни места в университетите “ проф. Борисов в детайли изясни, че при 2,3 пъти по-малък брой на завършващите приблизително обучение, броят на местата за банкет в университетите е повишен съвсем 2,5 пъти за 27 години.
В петата публикация „ Тенденциите във финансирането на висшето обучение не са положителни “ бяха прегледани наклонността за повишаването на финансовите средства за висшето обучение като безспорна сума и по едно и също време с това дългогодишната наклонност за понижаване на същото това финансиране като условен дял от Брутният вътрешен продукт.
“Системата на висшето обучение не приготвя фрагменти в сходство с потребностите на бизнеса! ”. Това е още един сериозен укор, отправян от всички вероятни среди и институции и най-много от самия бизнес към висшето обучение. Отговаря ли това на истината и в случай че дава отговор, в действителност ли виновността за това положение е единствено и само в университетите?
След като разгледахме главните параметри и конструкция на висшето обучение, дано да разгледаме структурата и главните характерности на българския бизнес, с цел да забележим къде двете системи се разминават в подготовката на фрагменти и в тяхната реализация в практиката. За задачата ще използваме интернационално възприетата система за установяване на структурата на предприятията, основаваща се на броя на заетите лица в тях. Според нея предприятията се разделят на: “малки ” – с личен състав от 10 до 49 души; “средни ” – с личен състав от 50 до 249 души и “големи ” – с над 250 заети лица. Предприятията с бройка на наетия личен състав по-малък от 10 души се отбелязват като „ микро “ и се включват в състава на „ дребните “ предприятия. Със събирателното разбиране „ дребни и междинни предприятия “ (МСП) се отбелязват всички предприятия от изброените, без да се включват тези, избрани като „ огромни “. Във Фиг. 1 е отразена структурата на българския бизнес съгласно тази интернационална подредба.
Данните от Фиг. 1 демонстрират, че относителният дял единствено на дребните предприятия съставлява 98,6% от всички предприятия в страната, а този на дребните и междинните предприятия е общо 99,8%. Делът на „ огромните “ предприятия е единствено 0,2%. При тази конструкция броят на работещите в обособените групи (видове) предприятия е както следва във Фиг. 2.
Може да обобщим, че от общо 2 156 511 работещи във всички предприятия в страната 1 615 267 от тях или съвсем 75% са заети в бранш МСП. Съответно междинната бройка на личния състав в тези 75% дребни и междинни предприятия е 4 души в едно дружество (Фиг. 3).
Ще допълня посочените параметри на българския бизнес и със следните данни:
• МСП обезпечават 75% от заетостта и 62% от добавената стойност.
• При междинна бройка от 4-ма заети в МСП половината от микрофирмите са с по 1 човек.
• Близо половината от заетите в МСП се занимават с хотелиерство и ресторантьорство, ремонт на коли, мотоциклети и битова техника, строителство и поправки, сухоземен превоз, депозиране и пощи и други неиндустриални действия, като над 30% от МСП са в бранш „ Търговия “ във всичките й разновидности, а в бранш „ Търговия на дребно “ имаме три пъти повече МСП от Европейски Съюз.
• В област „ Умения и нововъведения “ България заема последно място в Европейски Съюз, като микропредприятията са с съвсем нулева степен на иновативност.
• Само 0,8% от българските МСП са в бранша на високо- и среднотехнологичните производства. България е с извънредно невисок дял от 0,1% на предприятия с високотехнологично произвеждане, като делът на нискотехнологичните предприятия е над 73%.
След икономическата рецесия от 2009 година новоразкритите компании най-често са в следните посоки:
• търговия;
• ресторантьорство;
• сухопътен транспорт;
• ремонт на битова техника и строително-ремонтни действия и други
При тази конструкция на българския бизнес, когато МСП са 99,8% от всички предприятия в страната и те са със междинна бройка от 4,0 души заети в тях, то разумно поражда въпросът: В положение ли е българският бизнес и може ли изобщо той да предяви, да формулира някакви условия пред българското висше обучение по отношение на подготовката на бъдещите експерти? Изискване за образование по съответни специалности, за съдържателната страна на образованието в тези специалности, за обезпечаване на стаж на студентите, надлежно за подкрепяне на образованието и така нататък
Аз настоявам, че не е в положение! И казусът не е в структурата на бизнеса, както и казусът на висшето обучение не е в броя на университетите. Структурата на българския бизнес общо взето не се разграничава значително от структурата на бизнеса в другите страни от Европейски Съюз. Проблемът на първо място е в областите, в които са структурирани предприятията. Българският бизнес не е бизнес на производството и на високите технологии. В преобладаващата си част той е нискотехнологичен бизнес, бизнес на сергии и на магазинчета, на кафенета и заведения за хранене, на битови услуги, на ремонт на битова техника и коли и други действия от сферата на търговията и услугите и работа на ишлеме. На подобен бизнес, още повече при междинна бройка от 4 души във компания и в забележителна част на фамилен бизнес, висшисти не му трябват. В най-хубавия случай с висше обучение е предприемачът.
В такива предприятия няма вътрешно разделяне на труда и в случай че въпреки всичко бизнесът предяви някакви условия към висшето обучение, то условието ще бъде едно – експертът с висше обучение в такава компания да схваща от всичко. Той би трябвало да може да води счетоводството, да ръководи финансите, да реализира маркетинговата активност на предприятието, да дава отговор за човешките запаси (личен състав), да е осведомен с търговията и снабдяването, да е управител и изобщо – да бъде един експерт “пенкилер ”.
Такива експерти обаче не приготвя никое висше учебно заведение по света. Не се приготвят и от системата на българското висше обучение. Университетите имат друга цел в подготовката на бъдещите експерти. Тяхната задача е да им бъде основан пиедестал от познание и да ги научат на философията на това познание. Когато те имат този пиедестал и схващат неговата философия, когато са минали и през профилираното образование на специалностите, то бързото асимилиране на всяка една бъдеща съответна работа във компания, колкото и характерна да е тя, е въпрос единствено на несъмнено време и процедура.
Виновен ли е бизнесът обаче за тази своя конструкция? Въпросът е много риторичен. Вече близо 30 години я няма желязната ръка на страната, с цел да насочва капиталите в едно или друго произвеждане. Икономиката е пазарна, само че пазарът е единствено един от детайлите на бизнес средата, която според от това по какъв начин е построена, прави същата тази стопанска система просперираща или тромаво функционираща и изоставаща.
Възниква и още един въпрос. Може би също с риторичен темперамент. Дали не би трябвало институционално някой да се грижи за съществуването на сходство сред потребностите на бизнеса от експерти с висше обучение и това университетите да приготвят бъдещите висшисти по специалности, оптимално близки до тези потребности?
В поредицата от материали на проф. Борислав Борисов се употребяват данни на МОН, НАОА, Национален статистически институт, Евростат, Сметна палата и други публични източници, като за жалост, съгласно проф. Борисов, оповестените от тях стойности се разминават във връзка с някои от обектите, само че тези разлики не са от степен на значителност за направените заключения и получените резултати
С днешната публикация приключва поредицата от материали на проф. Борислав Борисов, които сложиха начало на полемиката на „ Труд “ за проблемите и вероятностите пред висшето обучение у нас.
След проф. Борисов присъединяване в полемиката са декларирали ректори на редица образователни заведения в София и страната.
В първата публикация със заглавие „ Не е правилно, че университетите в България са доста “ на основата на калкулации бе потвърдено, че броят на университетите в България по отношение на нейното население е изцяло съпоставим с броя на университетите по отношение на популацията на обособените страни от Европейски Съюз.
Във втората публикация под заглавие „ Университетската ни система от специалности е деформирана “ проф. Борисов очерта главните насоки на деформацията в учебно-научните посоки в новопоявилите се, а по този начин също и в някои от „ старите “ висши учебни заведения.
В третата публикация на проф. Борисов със заглавие „ Основните параметри на университетския преподавателски състав се утежняват “ бяха обрисувани главните фактори и насоки за това утежняване.
В четвъртия текст под заглавие „ Всеки, приключил приблизително обучение, го чакат две свободни места в университетите “ проф. Борисов в детайли изясни, че при 2,3 пъти по-малък брой на завършващите приблизително обучение, броят на местата за банкет в университетите е повишен съвсем 2,5 пъти за 27 години.
В петата публикация „ Тенденциите във финансирането на висшето обучение не са положителни “ бяха прегледани наклонността за повишаването на финансовите средства за висшето обучение като безспорна сума и по едно и също време с това дългогодишната наклонност за понижаване на същото това финансиране като условен дял от Брутният вътрешен продукт.
“Системата на висшето обучение не приготвя фрагменти в сходство с потребностите на бизнеса! ”. Това е още един сериозен укор, отправян от всички вероятни среди и институции и най-много от самия бизнес към висшето обучение. Отговаря ли това на истината и в случай че дава отговор, в действителност ли виновността за това положение е единствено и само в университетите?
След като разгледахме главните параметри и конструкция на висшето обучение, дано да разгледаме структурата и главните характерности на българския бизнес, с цел да забележим къде двете системи се разминават в подготовката на фрагменти и в тяхната реализация в практиката. За задачата ще използваме интернационално възприетата система за установяване на структурата на предприятията, основаваща се на броя на заетите лица в тях. Според нея предприятията се разделят на: “малки ” – с личен състав от 10 до 49 души; “средни ” – с личен състав от 50 до 249 души и “големи ” – с над 250 заети лица. Предприятията с бройка на наетия личен състав по-малък от 10 души се отбелязват като „ микро “ и се включват в състава на „ дребните “ предприятия. Със събирателното разбиране „ дребни и междинни предприятия “ (МСП) се отбелязват всички предприятия от изброените, без да се включват тези, избрани като „ огромни “. Във Фиг. 1 е отразена структурата на българския бизнес съгласно тази интернационална подредба.
Данните от Фиг. 1 демонстрират, че относителният дял единствено на дребните предприятия съставлява 98,6% от всички предприятия в страната, а този на дребните и междинните предприятия е общо 99,8%. Делът на „ огромните “ предприятия е единствено 0,2%. При тази конструкция броят на работещите в обособените групи (видове) предприятия е както следва във Фиг. 2. Може да обобщим, че от общо 2 156 511 работещи във всички предприятия в страната 1 615 267 от тях или съвсем 75% са заети в бранш МСП. Съответно междинната бройка на личния състав в тези 75% дребни и междинни предприятия е 4 души в едно дружество (Фиг. 3).
Ще допълня посочените параметри на българския бизнес и със следните данни:
• МСП обезпечават 75% от заетостта и 62% от добавената стойност.
• При междинна бройка от 4-ма заети в МСП половината от микрофирмите са с по 1 човек.
• Близо половината от заетите в МСП се занимават с хотелиерство и ресторантьорство, ремонт на коли, мотоциклети и битова техника, строителство и поправки, сухоземен превоз, депозиране и пощи и други неиндустриални действия, като над 30% от МСП са в бранш „ Търговия “ във всичките й разновидности, а в бранш „ Търговия на дребно “ имаме три пъти повече МСП от Европейски Съюз.
• В област „ Умения и нововъведения “ България заема последно място в Европейски Съюз, като микропредприятията са с съвсем нулева степен на иновативност.
• Само 0,8% от българските МСП са в бранша на високо- и среднотехнологичните производства. България е с извънредно невисок дял от 0,1% на предприятия с високотехнологично произвеждане, като делът на нискотехнологичните предприятия е над 73%.
След икономическата рецесия от 2009 година новоразкритите компании най-често са в следните посоки:
• търговия;
• ресторантьорство;
• сухопътен транспорт;
• ремонт на битова техника и строително-ремонтни действия и други
При тази конструкция на българския бизнес, когато МСП са 99,8% от всички предприятия в страната и те са със междинна бройка от 4,0 души заети в тях, то разумно поражда въпросът: В положение ли е българският бизнес и може ли изобщо той да предяви, да формулира някакви условия пред българското висше обучение по отношение на подготовката на бъдещите експерти? Изискване за образование по съответни специалности, за съдържателната страна на образованието в тези специалности, за обезпечаване на стаж на студентите, надлежно за подкрепяне на образованието и така нататък
Аз настоявам, че не е в положение! И казусът не е в структурата на бизнеса, както и казусът на висшето обучение не е в броя на университетите. Структурата на българския бизнес общо взето не се разграничава значително от структурата на бизнеса в другите страни от Европейски Съюз. Проблемът на първо място е в областите, в които са структурирани предприятията. Българският бизнес не е бизнес на производството и на високите технологии. В преобладаващата си част той е нискотехнологичен бизнес, бизнес на сергии и на магазинчета, на кафенета и заведения за хранене, на битови услуги, на ремонт на битова техника и коли и други действия от сферата на търговията и услугите и работа на ишлеме. На подобен бизнес, още повече при междинна бройка от 4 души във компания и в забележителна част на фамилен бизнес, висшисти не му трябват. В най-хубавия случай с висше обучение е предприемачът.
В такива предприятия няма вътрешно разделяне на труда и в случай че въпреки всичко бизнесът предяви някакви условия към висшето обучение, то условието ще бъде едно – експертът с висше обучение в такава компания да схваща от всичко. Той би трябвало да може да води счетоводството, да ръководи финансите, да реализира маркетинговата активност на предприятието, да дава отговор за човешките запаси (личен състав), да е осведомен с търговията и снабдяването, да е управител и изобщо – да бъде един експерт “пенкилер ”.
Такива експерти обаче не приготвя никое висше учебно заведение по света. Не се приготвят и от системата на българското висше обучение. Университетите имат друга цел в подготовката на бъдещите експерти. Тяхната задача е да им бъде основан пиедестал от познание и да ги научат на философията на това познание. Когато те имат този пиедестал и схващат неговата философия, когато са минали и през профилираното образование на специалностите, то бързото асимилиране на всяка една бъдеща съответна работа във компания, колкото и характерна да е тя, е въпрос единствено на несъмнено време и процедура.
Виновен ли е бизнесът обаче за тази своя конструкция? Въпросът е много риторичен. Вече близо 30 години я няма желязната ръка на страната, с цел да насочва капиталите в едно или друго произвеждане. Икономиката е пазарна, само че пазарът е единствено един от детайлите на бизнес средата, която според от това по какъв начин е построена, прави същата тази стопанска система просперираща или тромаво функционираща и изоставаща.
Възниква и още един въпрос. Може би също с риторичен темперамент. Дали не би трябвало институционално някой да се грижи за съществуването на сходство сред потребностите на бизнеса от експерти с висше обучение и това университетите да приготвят бъдещите висшисти по специалности, оптимално близки до тези потребности?
В поредицата от материали на проф. Борислав Борисов се употребяват данни на МОН, НАОА, Национален статистически институт, Евростат, Сметна палата и други публични източници, като за жалост, съгласно проф. Борисов, оповестените от тях стойности се разминават във връзка с някои от обектите, само че тези разлики не са от степен на значителност за направените заключения и получените резултати
С днешната публикация приключва поредицата от материали на проф. Борислав Борисов, които сложиха начало на полемиката на „ Труд “ за проблемите и вероятностите пред висшето обучение у нас.
След проф. Борисов присъединяване в полемиката са декларирали ректори на редица образователни заведения в София и страната.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ