Трите големи централни банки в света имаха заседания тази (миналата

Трите огромни централни банки в света имаха съвещания тази (миналата - бел. ред.) седмица - и пазарите съвсем не реагираха. Управлението за федерален запас (УФР) на Съединени американски щати увеличи лихвените проценти за трети път тази година и постави основите за по-нататъшно стягане на паричната политика. Европейската централна банка (ЕЦБ) резервира политиката си за стимулиране на стопанската система, само че удостовери проектите да понижи пазаруването на активи от идващия месец. Банк ъв Ингланд направи пауза след повишението на лихвите през ноември, само че даде сигнал, че ще ги вдигне още веднъж следващата година. Липсата на реакция на, както наподобява, идното в близко бъдеще стягане на паричната политика, е мотив за празнуване. Инвеститорите към този момент не чакат с боязън всяка дума на централните банкери, защото след най-големите избавителни интервенции от генерации множеството от водещите стопански системи са в обичайно здраве и паричната им политика стана напоследък по-предсказуема. В Съединени американски щати при мандата на президента на УФР Джанет Йелън, която скоро напуща поста, стопанската система се върна към цялостна претовареност, съпроводена, най-сетне, от повишение на трудовите хонорари. Тя също така се появи по-умела от своя предходник при прекратяването на едромащабната стратегия на американската централна банка за количествено облекчение, без да провокира земетресения на пазарите. В Европейски Съюз Марио Драги заслужава голямо почитание за това, че преодоля съпротивата против радикалните политики, които в този момент стартират да дават плодове: безработицата понижава в цялата еврозона и най-новите данни навеждат на мисълта, че блокът записва най-бързия си стопански напредък от седем години. Периферни стопански системи като Испания, Португалия и даже Гърция се възвръщат. Съседна Исландия - ранна жертва на международната финансова рецесия от 2008 година - стегна финансовия надзор и възстановява позициите си на интернационалните пазари. Перспективите пред Англия са по-малко удобни, поради несигурността към Брекзита. Глобалното възобновяване обаче най-малко омекотява удара и Марк Карни, шефът на централната банка, може да твърди, че неговата институция в този момент играе поддържаща, а не основна роля в драмата. Централните банкери обаче не могат да почиват на лаврите си. Решенията, които те би трябвало да вземат следващата година, за темповете и мащаба на стягането, ще бъдат бурно оспорвани и ще бъдат усложнени от неравномерните темпове на възобновяване, изключително в еврозоната. Междувременно посоката на паричната политика по всяка възможност ще стане по-малко предсказуема за вложителите, с вълна от нови назначения от УФР и към този момент започващи спекулации кой може да наследи Драги отпред на ЕЦБ през 2019 година. От една страна има безпокойствие, че прекомерно ранното преустановяване на стимулирането, в името на " нормализацията ", ще задуши икономическия напредък или ще провокира огромни падове на цените на активи и нови дългови проблеми. От друга - паника е, че един нескончаем интервал на свръхсмекчена политика ще докара до струпване на опасности във финансовата система, което пък може да аргументи идната рецесия - и централните банки могат да се окажат без задоволителни принадлежности за реагиране, когато тя удари. За хората, които дефинират паричната политика, прекомерно бързото стягане наподобява по-големия риск, поради упоритата липса на инфлационен напън. УФР избра да стартира цикъл на стягане, с вярата че подобряването на заетостта и икономическия напредък ще докара и до по-висока инфлация. Все още няма особени признаци за това. Последните прогнози на ЕЦБ демонстрират, че инфлацията към момента ще е под целевото ниво през 2020 година, даже лихвените проценти да останат на исторически най-малко. Това обаче е още по-основателна причина за централните банки да употребяват инструментите за понижаване на систематичния риск, които имат на свое разположение, с цел да лимитират финансовите опасности и да не позволен прегряване на цените на активи. Джероум Пауел, идващият президент на УФР, и Рандъл Куорлс, новият заместник-председател на управителния съвет на американската централна банка, отговарящ за надзора, не трябва да дерегулират прекомерно бързо. ЕЦБ има за задача да принуди банките да се оправят с неприятните заеми, които имат в завещание от рецесията: тя би трябвало да упорства по въпроса. Централните банки, за които се злословеше доста през последните години, в този момент могат да претендират, че техните неконвенционални политики са се увенчали с триумф. Работата им обаче напълно няма да стане по-лесна. По Българска телеграфна агенция.