Тринайсет истории, своеобразно ехо на символни образи и теми от

Тринайсет истории, самобитно ехтене на символни облици и тематики от по-ранни произведения на неподражаемия занаятчия на късия роман Хорхе Луис Борхес – за двойниците, огледалата, лабиринтите, Платоновите архетипи, за една магична всеизразяваща дума, за времето като „ безкрайна плетеница от през вчерашния ден, през днешния ден, на следващия ден, постоянно и в никакъв случай “…
И този негов алманах, оповестен през 1975 година, още веднъж е пъстър с литературни и митологични препратки, езикът е спестовен и в същото време изобилен извор на мисловни провокации, тъй като, сходно на „ Пясъчната книга “ от едноименния роман, прозата на Борхес е „ чудовищно “ богата. В нея фантазното и действителното се преплитат, обстоятелствата са „ единствено насочни точки за измислиците и разсъжденията “. А сънищата, които я обитават, не престават „ да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите “, откакто затворят последната страница.
„ Каза ми, че книгата му се назовава „ Пясъчната книга “, тъй като както пясъкът, по този начин и тази книга няма нито начало, нито край. […] Ако пространството е безпределно, ние сме в коя да е точка от пространството. Ако времето е безпределно, ние сме в коя да е точка от времето. “
Xорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, само че едвам петнайсетгодишен отпътува за Женева. Там се среща с концепциите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се открива по-късно, попада в кръга на локалните писатели ултраисти. През 1921 година се завръща в Аржентина и взема присъединяване в основаването на няколко литературни и метафизичен списания. Световната си популярност дължи на първо място на своите къси разкази и литературни есета. Умира в Женева.