Трима души - Христо Христов и проф. Евелина Келбечева от

...
Трима души - Христо Христов и проф. Евелина Келбечева от
Коментари Харесай

МОН налага политическа цензура в училище

Трима души - Христо Христов и проф. Евелина Келбечева от фондация " Истина и памет ", както и сподвижникът им Георги Михайлов, в действителност нападат новите учебници по история за Х клас за незадоволително опетняване на социалистическия режим. Именно те и необятното им отразяване из медиите доведоха до решението на министър Красимир Вълчев завчера да спре новите учебници. Министърът с писмо е изискал от петте издателства, предложили нови учебници, да ги добавят с 12 препоръчани от тримата " хрумвания ", научи ДУМА. В същото време и петте учебника са утвърдени от рецензентите, от две комисии в МОН, от учителите по история. Атаката пристигна тъкмо преди завършването на състезанието и подписа на министъра за стартирането на учебниците за щемпел. Вместо обаче да се довери на експертите и на учителите, Вълчев избра да удовлетвори щенията на неколцина известни пещерни антикомунисти и спря учебниците. Започналата през вчерашния ден подписка в мрежата в отбрана на науката и образованието у нас се афишира против налагането на политическа цензура в учебно заведение от страна на министъра, посредством него - и от държавното управление. В частта за предишното ни до 1944 година не се откриват ни закононарушения, ни зверства - загатва се единствено " радикализация на Българска комунистическа партия ", прелом 1934 година и избавяне на български евреи, без да е ясно от какво са спасявани. Затова пък в интервала след 1944 година следват 45 години зверства и закононарушения. Нищо друго. Така постановява и образователната стратегия, одобрена от министъра, за която ДУМА писа в детайли.

Във фейсбук може да бъдат видени отговорите на 12-те наставления на Красимир Вълчев, които издателството " Булвест " е изпратило до министъра. Автори на учебника на това издателство са проф. Искра Баева и проф. Евгения Калинова от СУ. Няма по какъв начин всички създатели на всички принадлежности, рецензентите и оценителите, учителите, които са ги избрали, да бъркат в позитивните си изводи, а двама души, самоназначили се за цензори, да се разгласят за носители на единствената и дефинитивна истина, разяснява проф. Искра Баева. Към това тук можем да прибавим обаче: кое дава право на министъра да занимава с изстъпленията на неколцина цялото общество, няколко издателства и най-малко десетина създатели, работили над учебниците съвсем година?

Малко последователност. Периодът на социализма в България влезе в учебниците още през 1996 година, когато бе разгласен конкурс за написването на нови учебници по история и в него се класираха три различни учебника. Други три се класираха през 2001 година при нов конкурс на министерството (тогава то се наричаше на просветата, само че терминът " култура " бе премахнат с новия учебен закон на ГЕРБ от 2016 г.). Сега към този момент работи нова образователна стратегия по история, одобрена от Вълчев предходната година, и още веднъж бе разгласен конкурс за написването на учебници. В самия завършек на процедурата се намесиха Келбечева и Христов. Впрочем Христо Христов е публицист, изследващ тематиката " Държавна сигурност " ; а съгласно учители историци Келбечева е писала за културата в България в Първата международна война, само че небрежно се е преквалифицирала за " специалист " по социализма... Мненията, по които се подведе министър Вълчев, са си чиста проба политическа страст и чиста антикомунистическа идеология, която няма общо с науката история, считат учени. Намесата в учебното заведение стана напълно политическа, откакто " корифеите " на антикомунизма бяха обществено подкрепени с петиции от банкрутирали политически организации като партиите Съюз на демократичните сили и Демократична България на Радан Кънев.

Предписанията и отговорите

На 25 страници е отговорът на " Булвест " на предписанията на министъра. Ето единствено няколко извадки за ориентировка на читателите.

Предписание

1. Според разнообразни източници убитите без съд и присъда в първите дни след 9 септември 1944 година са сред 18 000 и 30 000 души.

Отговор

След като никой не е направил цялостно проучване и не е препоръчана методика за провеждането му, числата наподобяват случайни, без съответни доказателства и в прекомерно необятен диапазон, в случай че приказваме за човешки жертви. Разбира се, в случай че такова изследване в бъдеще се появи, резултатите от него наложително би трябвало да се отразят в учебниците.

Предписание

6. В Белене и Ловеч са най-големите концлагери за политически съперници на Българска комунистическа партия.

Отговор

В учебника написа задоволително: " От основаването на лагера в Белене (юни 1949 г.) до закриването му (септември 1953 г.) през него минават над 10 200 души, като голямата част от тях са политически съперници на режима. Лагерът е възобновен в края на 1956 година и до закриването му (август 1959 г.) в него са въдворени 3900 души Ц към 600 по линия на Държавна сигурност (по политически причини), а останалите Ц по линия на милицията (за ДкриминалниУ и ДхулиганскиУ прояви). При закриването му там има 1423 души. Освободени са всичките 276 политически и 981 от общо 1147 ДкриминалниУ, а останалите са трансферирани в новия лагер край Ловеч. В лагера в Белене умират 154 души. В лагера край Ловеч от есента на 1959 година до закриването му през май 1962 година са въдворени сред 1200 и 1500 души (над 1000 ДкриминалниУ), а жертвите там са 147.У

Предписание

8. Да се отстрани внушението, че данните за убийството на Георги Марков са спорни.

Отговор

Твърдението, че в цитирания текст се прави някакво ДвнушениеУ, е прекомерно необичайно. Покушението против писателя на моста ДВатерлооУ в Лондон е на 7 септември 1978 година, а той умира в лондонска болница на 11 септември и това не е противоречивост, а безспорен факт. Що се отнася до изказванието ни, че за покушението и до през днешния ден има разнопосочни версии, то мъчно може да се оспори Ц българското и английското разследване не доближават до безапелационен извод, на който да се позовем... Затова ни се коства значимо да оставим най-малко уточнението, че версиите за покушението са разнопосочни, защото това подсказва, че изследванията не престават.

Учебниците икономисват истини

Александър Василев

преподавател по история,
49-о СОУ " Димитър Страшимиров ", София

В последните дни се разгаря една много " разгорещена " полемика, отнасяща се за учебниците за 10 клас. Поводът за това е, че в новата образователна стратегия, която ще влезе в действие от тази есен, както и в новите учебници липсва материал, има съществени фактологични пропуски, огромна част от истината е преекспонирана. В един от препоръчаните пет нови учебника, които следват програмата, заглавието на урока стартира по този начин: " Илюзиите на националната народна власт ", а точка първа е следната: " 9 септември 1944 година ", само че с изключение на в едно малко каре - " последователност ", не се загатва нищо съответно за тази дата. Прави много неприятно усещане, че една цяла ера от българската история е събрана в шест " небрежно " написани урока. Фактите следват един след различен, а действително причинно-следствените връзки не са обяснени.

Ако човек би трябвало да учи по това по този начин написано образователно наличие, би останал с хиляди въпроси, на които не се дава отговор, и с едно неприятно разбиране, че комунистическият режим е нещо ужасно, от което човек би трябвало да се пази. Такова усещане внушават даже единствено трите реда, разказващи в резюме за концлагерите след 1944 година Но до каква степен съм чел писания и литература в тази област, още по времето на Царска България се основава система от концлагери, в които властта депортира съперници на политиката си. В учебниците се загатва за договаряния сред Югославия и България за Южнославянска конфедерация, само че не се изяснява каква е повода за неуспеха на договарянията. Друг миг, в който има съществени пропуски, е, че главните водачи са упоменати с няколко фрази, а въпреки всичко мисля, че с цел да подчиниш цялостен един народ на една идеология, би трябвало да си най-малко оратор...

С оглед даже единствено на късите забележки нагоре, може да се каже, че в програмата и в учебниците историята в огромна степен е спестена или изкривена. Това е историята на един народ - нашия народ, и не би трябвало в нейното показване и проучване в учебно заведение да се взема страна и да се икономисват голям брой обстоятелства, да се включват единствено обособени подбрани събития, а би трябвало да се излагат обективно обстоятелствата, аргументите за процесите и събитията и за вземането на едни или други решения, както и техните последици. Този нищожен материал, който в този момент виждаме в образователното наличие, би довел до едно съмнение на младите към просветителната система, тъй като въпреки всичко членове на фамилиите на младото потомство на България са били участници в събитията преди 1944 година и родителите им са били очевидци на социалистическата ера по-късно и няма по какъв начин визията за историческото минало да се затвори единствено в половината от тях.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР