Трима българи бяха удостоени с най-висшето държавно отличие, което Словакия

Трима българи бяха удостоени с най-висшето държавно отличие, което Словакия дава на чужденци. Александър Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев са единствените българи, които през 1968 година се опълчват обществено на окупацията на Чехословакия, заяви БНР.
За изключителни заслуги към отбраната на демокрацията и на човешките права Словакия отличава тримата българи с медал " Бял двоен кръст " - трета степен.

„ Човек постоянно би трябвало да пази достолепието си “, споделя Александър Димитров. Преди 50 години той, Едуард Генов и Валентин Радев - тогава студенти по история в Софийския университет - изготвят и популяризират в София и Пловдив позиви против присъединяване на България в окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския контракт, които смазват със мощ придвижването на Пражката пролет.

Ако през 1968 година можел да гласоподава против тази инвазия, нямало да хвърля позиви, споделя Александър Димитров. Той се е надявал, че това, което се случва в Чехословакия, ще настъпи в целия Източен блок.

След като научили, че чехите излезли по улиците и оказват опозиция, тримата български студенти решили, че също би трябвало да създадат нещо.

Те са хванати и системата ги смазва. Първо били оповестени за антипартийна група в Университета, а по-късно за врагове на народа. Александър Димитров е наказан на 2 години затвор. Излежава присъдата си в Старозагорския затвор. След това е изселен в Свищовско за три години.

С най-високото отличие на Словакия беше почетен посмъртно и Валентин Радев. Заради присъединяване си в протестната акция с позивите и той бил наказан на година и 2 месеца затвор. Умира през 1995 година. Отличието получи синът му Андрей Радев.За присъединяване на татко си в протестната акция и събитията по-късно той научил инцидентно.

Системата се пробвала да смаже и Едуард Генов. Той е наказан на три и половина години затвор, зарадипротеста против експанзията по отношение на Чехословакия. Излежава присъдата си в старозагорския затвор. Там е наказан на още осем години, поради опит за бягство. През 1987 година Генов е измежду подписалите Апела на шестимата - намерено писмо до интернационална конференция във Виена, отдадена на спазването на Хелзинкските съглашения. Година по-късно взе участие в основаването на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида. Властите го изпращат в Родопите, а по-късно го експулсират от страната. Установява се в Съединени американски щати, където умира през 2009 година. Синът му Гено Генов си спомня: „ Беше родолюбец на България до края на живота си “.

Припомнянето на събитията, свързани с окупацията на Чехословакия, е нужно, счита посланикът на Словакия в България Мануел Корчек: “По това време - през 1968 година, когато тримата български студенти са протестирали, ние не сме знаели по тази причина. Но, желаеме да почетем този техен героизъм, тъй като той е едно обръщение - освен за тези, които са претърпели събитията персонално, само че и за младите генерации, че би трябвало да се опълчват на антидемократичните прояви и да се застъпват за демокрацията и за човешките права”. Александър Димитров не счита, че преди 50 години е направил героизъм. Той споделя, че извършил гражданския си дълг.

Над две десетилетия били нужни - колелото на историята да застане на страната на тримата български студенти. Но даже да можеше да върне времето обратно, Александър Димитров отново би постъпил по същия метод. Истината побеждава - споделя първият президент на Чехословакия Томаш Гарик Масарик.