Икономист: Не трябва да се говори за мерки за спасяване и оцеляване, а за такива за растеж и възстановяване
Три са опциите за пренасочване на пари и подкрепяне на хората и бизнеса в страната. Това зяави Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) пред Българска национална телевизия.
„ Едната е опция е посредством т.нар буфери в бюджета по линия на обществените вложения. В последните няколко години планове се бавят и когато октомври - ноември останат непохарчени пари, те доста бързо се пренасочваха към планове в по напреднала фаза. Това е единият вътрешен запас, който съществува и тази година. “, разяснява Богданов.
По думите му данните за бюджета демонстрират, че разноските не порастват трагично, като дори в някои пера са свити
„ Вторият запас са оперативните стратегии. Тази година беше взето общоевропейско решение, което разреши на всички страни да харчат от оперативните си стратегии за незабавни настоящи планове. Тоест, отхвърляме се от избрани схеми и ограничения, които другояче биха лишили месеци и евентуално година за избрани вложения и други разноски и ги пренасочваме за непосредствени разходи, свързани с рецесията, в това число обществени и към бизнеса “, разясни той.
„ Третият запас, който в действителност още не е допрян, това е нарастването на средствата за кохезионната политика, което бе реализирано. Това са към 650 млн. евро, които теоретично могат да бъдат харчени даже и до края на тази година. Аз се колебая, че ще има нови схеми, с които те да влязат в българската стопанската система, само че по този начин или другояче това е запас. Ако има доста бързо подготвени някакви хрумвания за харчене, в това число във здравната сфера, това също ще може да бъде направено ноември-декември тази година. “, добави Богданов.
Той означи, че настрана има и фискален запас, който не е пипан.
„ Отделно имаме и един фискален запас, за който споделяме „ бели пари за черни дни “ – т.е., когато пристигна рецесия може да се пипне там. Засега той стои неизменен в последните четири месеца. На процедура не сме протегнали ръка на насъбраното в предходните години и нямаме недостиг “, разяснява Богаданов.
Според него на равнище настоящо осъществяване за тази година има запаси, само че въпроса е дали това може да бъде дълготрайна политика за идващите години.
„ Фискалните данни, които сме видели до момента, са малко лъжливи “, съобщи пред Българска национална телевизия Георги Вулджев от Експертен клуб за стопанска система и политика.
По думите му доста от заплащанията, изключително по програмата 60/40, са тръгнали постепенно. Той чака през второто полугодие разноските да порастват много по-съществено, заради което не би трябвало да разчитаме доста на фискалния остатък. Заради измененията на Данък добавена стойност, акцизи и други сходни разноските ще не престават да порастват нагоре, а приходите в хазната ще продължат да се свиват.
„ Голямата глътка въздух за бизнеса и за семействата беше в банковата система. Мораториумът и опцията да се отсрочат падежи и заплащания беше може би най-голямата, значимата, всеобхватната мярка за българската стопанска система ", разяснява Лъчезар Богданов. Според него би трябвало да се спре дебатът за ограничения за избавяне и оцеляване.
Двамата икономисти са единомислещи, че оттук нататък би трябвало да има ограничения за напредък и възобновяване
„ Едната е опция е посредством т.нар буфери в бюджета по линия на обществените вложения. В последните няколко години планове се бавят и когато октомври - ноември останат непохарчени пари, те доста бързо се пренасочваха към планове в по напреднала фаза. Това е единият вътрешен запас, който съществува и тази година. “, разяснява Богданов.
По думите му данните за бюджета демонстрират, че разноските не порастват трагично, като дори в някои пера са свити
„ Вторият запас са оперативните стратегии. Тази година беше взето общоевропейско решение, което разреши на всички страни да харчат от оперативните си стратегии за незабавни настоящи планове. Тоест, отхвърляме се от избрани схеми и ограничения, които другояче биха лишили месеци и евентуално година за избрани вложения и други разноски и ги пренасочваме за непосредствени разходи, свързани с рецесията, в това число обществени и към бизнеса “, разясни той.
„ Третият запас, който в действителност още не е допрян, това е нарастването на средствата за кохезионната политика, което бе реализирано. Това са към 650 млн. евро, които теоретично могат да бъдат харчени даже и до края на тази година. Аз се колебая, че ще има нови схеми, с които те да влязат в българската стопанската система, само че по този начин или другояче това е запас. Ако има доста бързо подготвени някакви хрумвания за харчене, в това число във здравната сфера, това също ще може да бъде направено ноември-декември тази година. “, добави Богданов.
Той означи, че настрана има и фискален запас, който не е пипан.
„ Отделно имаме и един фискален запас, за който споделяме „ бели пари за черни дни “ – т.е., когато пристигна рецесия може да се пипне там. Засега той стои неизменен в последните четири месеца. На процедура не сме протегнали ръка на насъбраното в предходните години и нямаме недостиг “, разяснява Богаданов.
Според него на равнище настоящо осъществяване за тази година има запаси, само че въпроса е дали това може да бъде дълготрайна политика за идващите години.
„ Фискалните данни, които сме видели до момента, са малко лъжливи “, съобщи пред Българска национална телевизия Георги Вулджев от Експертен клуб за стопанска система и политика.
По думите му доста от заплащанията, изключително по програмата 60/40, са тръгнали постепенно. Той чака през второто полугодие разноските да порастват много по-съществено, заради което не би трябвало да разчитаме доста на фискалния остатък. Заради измененията на Данък добавена стойност, акцизи и други сходни разноските ще не престават да порастват нагоре, а приходите в хазната ще продължат да се свиват.
„ Голямата глътка въздух за бизнеса и за семействата беше в банковата система. Мораториумът и опцията да се отсрочат падежи и заплащания беше може би най-голямата, значимата, всеобхватната мярка за българската стопанска система ", разяснява Лъчезар Богданов. Според него би трябвало да се спре дебатът за ограничения за избавяне и оцеляване.
Двамата икономисти са единомислещи, че оттук нататък би трябвало да има ограничения за напредък и възобновяване
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ