Чудо - кабинетът ще приключва поземлената реституция!
Три десетилетия след приемането на най-важния реституционен нормативен акт - Законът за собствеността и използването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), кабинетът пусна за публично разискване план за смяната му, с който да бъде закрепен краят на поземлената реставрация.
Предлага се двугодишен период, в който собствениците/наследниците да подават искания до общинските служби по земеделие за определяне на границите на земеделските парцели, за които правото на възобновяване е прието с влезнало в действие решение на общинската работа по земеделие или със правосъден акт.
Имотите ще се разполагат върху земи, предоставени от общинския и държавния поземлени фондове, като за притежателите или наследниците, които не са подали искане за определяне на границите, това ще става служебно.
Един от най-срамните провали на правовата страна е редовно порицаван от европейските институции, като България е единствената страна членка от някогашния източен блок, страдаща от сходен синдром на институционално безвластие. Както сме писали неведнъж в " БАНКЕРЪ ", отводът за привършване на земеделската реставрация е правно незащитен, само че елементарно разбираем... с мераците за още един обир на нивите, одържавени наложително в зората на социализма.
" Парламентарната асамблея на Съвета на Европа одобри на 25 януари 2021 година Резолюция № 2358 (2021), в която показва сериозното си безпокойствие от броя неоправдателни решения на Европейския съд по правата на индивида, чието осъществяване не е завършило и се следи от Комитета на министрите на Съвета на Европа в продължение на повече от 5 години след постановяването им.
Република България е представена като една от страните членки на Съвета на Европа
с най-голям брой неизпълнени решения.
С цел превъзмогване на насъбраните проблеми, през март 2021 година със заповед на министъра на правораздаването е основана междуведомствена работна група за правене на Пътна карта за осъществяването на неоправдателните решения на Европейски съд по правата на човека против Република България, с присъединяване на виновните за осъществяването на ограниченията институции. Тя съдържа подробен лист на откритите от Европейски съд по правата на човека нарушавания на Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи (Конвенцията) по другите неоправдателни решения, отбелязва нужните ограничения за тяхното превъзмогване, показва виновните за тях институции в границите на изпълнителната власт и обвързва правенето на законодателни или други оферти в тази връзка с съответни периоди ", се споделя в претекстовете към плана.
В Пътната карта, признатата преди повече от половин година с решение на Министерския съвет, са включени и нужни ограничения за осъществяването на неоправдателните решения на Съда, свързани с използването на законодателството в региона на реституцията на аграрни земи.
Става въпрос както за обособени производства („ Василева и Дойчева против България “, „ Мутишев против България “), по този начин и за цели групи еднотипни каузи, по които са постановени неоправдателни решения („ Любомир Попов против България “, „ Сивова и Колева против България “) с безапелационен извод за прекалено, безпричинно, неприемливо и напряко необяснимо закъснение на реституционните процедури.
Съдът в Страсбург е дал
съответни рекомендации на България,
като въвеждането във вътрешното право на периоди за осъществяване на административните и правосъдните решения за възстановено право на благосъстоятелност е сложено преди всичко. Напредъкът по осъществяването на неоправдателните решения е предмет на разглеждане на срещата на Комитета на министрите този месец.
Умишленото безучастие на страната беше обезвредено ненапълно с временна забрана за предписание със земите от остатъчния аграрен фонд.
В края на 2020 година омбудсманът Диана Ковачева
изпрати остро писмо до тогавашния аграрни министър Десислава Танева
по отношение на изтичащия 5-годишен мораториум в тази тенденция.
" След слагането на краен период за привършване на поземлената реставрация на действително възстановимите парцели през 2007 година не се позволява признаването на нови реституционни права и по този начин остатъчният аграрен фонд е „ затворен “ в интерес на общините.
Противоречивото развиване на режима за предписание със земите от остатъчния аграрен фонд и посочените образци от практиката по използването му са доказателство, че политиката да се уголемяват правата на общините за предписание със земите преди да е завършила поземлената реставрация,
съществено компрометира гаранционната функционалност
на остатъчния аграрен фонд и слага под въпрос довършването на възстановителните и обезщетителните процедури със земя по реда на ЗСПЗЗ в интерес на правоимащите притежатели.
Неоспорим факт е, че след 30-годишното използване на закона, поземлената реставрация към момента не е завършила, а неглижирането на казуса значи лишаването от достъп до земя и продължително поддържане на огромни групи жители в положение на „ номинални “ притежатели ", написа омбудсманът с искане възбраната за предписание да бъде продължена.
Целта на проведеното институционално заграбване в заключителния етап на земеделската реставрация е реализиране на максимална вреда за правоимащите притежатели.
Иначе казано - наследниците да бъдат обезщетени с допустимо минимум земя от общинския и държавния поземлени фондове, и допустимо повече компенсационни бонове без действителна пазарна стойност.
И, до момента в който българските съдилища започнаха да преценяват практиката си с тази на Съда в Страсбург,
страната и общините продължиха да крадат парцели,
полагащи се на правоимащите.
Особено показателно за изначалните и трайни планове на поземлената администрация за несъблюдение на обезщетителната процедура е укриването и манипулирането на така наречен редукционен коефициент, въз основа на който се дефинира съотношението на компенсацията със земя и бонове.
След като поземлената администрация поддържаше умишлено в продължение на повече от десетилетие като „ временен “ редукционен коефициент 0.31, а след това стартира да твърди пред съда че цената му е 0.25, в първите решения за окончателното му определяне той се срина до мизерните 0.14 пункта.
И не е мъчно да сметнем защо " заграбване " на парцели става въпрос при съществуването на 11 000 дка. свободна и близо 48 000 дка декларирана за обезщетение земя единствено в и към София. Защото тъкмо отводът на поземлената администрация да дефинира окончателно редукционния коефициент беше основната пречка за привършване на обезщетителната процедура. Резултатът е покъртен - повече от половината налична свободна земя в действителност... я няма! И никакви височайши оправдания не могат да я възстановят на същинските й притежатели.
Предлага се двугодишен период, в който собствениците/наследниците да подават искания до общинските служби по земеделие за определяне на границите на земеделските парцели, за които правото на възобновяване е прието с влезнало в действие решение на общинската работа по земеделие или със правосъден акт.
Имотите ще се разполагат върху земи, предоставени от общинския и държавния поземлени фондове, като за притежателите или наследниците, които не са подали искане за определяне на границите, това ще става служебно.
Един от най-срамните провали на правовата страна е редовно порицаван от европейските институции, като България е единствената страна членка от някогашния източен блок, страдаща от сходен синдром на институционално безвластие. Както сме писали неведнъж в " БАНКЕРЪ ", отводът за привършване на земеделската реставрация е правно незащитен, само че елементарно разбираем... с мераците за още един обир на нивите, одържавени наложително в зората на социализма.
" Парламентарната асамблея на Съвета на Европа одобри на 25 януари 2021 година Резолюция № 2358 (2021), в която показва сериозното си безпокойствие от броя неоправдателни решения на Европейския съд по правата на индивида, чието осъществяване не е завършило и се следи от Комитета на министрите на Съвета на Европа в продължение на повече от 5 години след постановяването им.
Република България е представена като една от страните членки на Съвета на Европа
с най-голям брой неизпълнени решения.
С цел превъзмогване на насъбраните проблеми, през март 2021 година със заповед на министъра на правораздаването е основана междуведомствена работна група за правене на Пътна карта за осъществяването на неоправдателните решения на Европейски съд по правата на човека против Република България, с присъединяване на виновните за осъществяването на ограниченията институции. Тя съдържа подробен лист на откритите от Европейски съд по правата на човека нарушавания на Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи (Конвенцията) по другите неоправдателни решения, отбелязва нужните ограничения за тяхното превъзмогване, показва виновните за тях институции в границите на изпълнителната власт и обвързва правенето на законодателни или други оферти в тази връзка с съответни периоди ", се споделя в претекстовете към плана.
В Пътната карта, признатата преди повече от половин година с решение на Министерския съвет, са включени и нужни ограничения за осъществяването на неоправдателните решения на Съда, свързани с използването на законодателството в региона на реституцията на аграрни земи.
Става въпрос както за обособени производства („ Василева и Дойчева против България “, „ Мутишев против България “), по този начин и за цели групи еднотипни каузи, по които са постановени неоправдателни решения („ Любомир Попов против България “, „ Сивова и Колева против България “) с безапелационен извод за прекалено, безпричинно, неприемливо и напряко необяснимо закъснение на реституционните процедури.
Съдът в Страсбург е дал
съответни рекомендации на България,
като въвеждането във вътрешното право на периоди за осъществяване на административните и правосъдните решения за възстановено право на благосъстоятелност е сложено преди всичко. Напредъкът по осъществяването на неоправдателните решения е предмет на разглеждане на срещата на Комитета на министрите този месец.
Умишленото безучастие на страната беше обезвредено ненапълно с временна забрана за предписание със земите от остатъчния аграрен фонд.
В края на 2020 година омбудсманът Диана Ковачева
изпрати остро писмо до тогавашния аграрни министър Десислава Танева
по отношение на изтичащия 5-годишен мораториум в тази тенденция.
" След слагането на краен период за привършване на поземлената реставрация на действително възстановимите парцели през 2007 година не се позволява признаването на нови реституционни права и по този начин остатъчният аграрен фонд е „ затворен “ в интерес на общините.
Противоречивото развиване на режима за предписание със земите от остатъчния аграрен фонд и посочените образци от практиката по използването му са доказателство, че политиката да се уголемяват правата на общините за предписание със земите преди да е завършила поземлената реставрация,
съществено компрометира гаранционната функционалност
на остатъчния аграрен фонд и слага под въпрос довършването на възстановителните и обезщетителните процедури със земя по реда на ЗСПЗЗ в интерес на правоимащите притежатели.
Неоспорим факт е, че след 30-годишното използване на закона, поземлената реставрация към момента не е завършила, а неглижирането на казуса значи лишаването от достъп до земя и продължително поддържане на огромни групи жители в положение на „ номинални “ притежатели ", написа омбудсманът с искане възбраната за предписание да бъде продължена.
Целта на проведеното институционално заграбване в заключителния етап на земеделската реставрация е реализиране на максимална вреда за правоимащите притежатели.
Иначе казано - наследниците да бъдат обезщетени с допустимо минимум земя от общинския и държавния поземлени фондове, и допустимо повече компенсационни бонове без действителна пазарна стойност.
И, до момента в който българските съдилища започнаха да преценяват практиката си с тази на Съда в Страсбург,
страната и общините продължиха да крадат парцели,
полагащи се на правоимащите.
Особено показателно за изначалните и трайни планове на поземлената администрация за несъблюдение на обезщетителната процедура е укриването и манипулирането на така наречен редукционен коефициент, въз основа на който се дефинира съотношението на компенсацията със земя и бонове.
След като поземлената администрация поддържаше умишлено в продължение на повече от десетилетие като „ временен “ редукционен коефициент 0.31, а след това стартира да твърди пред съда че цената му е 0.25, в първите решения за окончателното му определяне той се срина до мизерните 0.14 пункта.
И не е мъчно да сметнем защо " заграбване " на парцели става въпрос при съществуването на 11 000 дка. свободна и близо 48 000 дка декларирана за обезщетение земя единствено в и към София. Защото тъкмо отводът на поземлената администрация да дефинира окончателно редукционния коефициент беше основната пречка за привършване на обезщетителната процедура. Резултатът е покъртен - повече от половината налична свободна земя в действителност... я няма! И никакви височайши оправдания не могат да я възстановят на същинските й притежатели.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ