Най-дългата регатата в Европа навлезе в наши води
„ Три чебабче плийс “, поръчва си участничка в регатата „ ТИД “, застанала край спонтанна скара-бира на брега на Дунав до крайграничното видинско село Връв.
70-годишната Морийн от далечна Австралия пробва един път в годината усета на българското кебапче, когато най-дългата регата в Европа минава по традиция и през наша територия.
Близо 100 гребци от Германия, Англия, Холандия, Унгария, България, Съединени американски щати и дори от Австралия акостираха в събота на брега на реката за първи път на българска територия. Това е 64-то издание на грандиозния преход, откогато през 1956 година е поставено началото.
Регатата е дълга 2516 км и продължава към 75 дни. Задължително условие е да не се взе участие с моторни лодки. Дългият преход няма спортен темперамент и цели хората от разнообразни страни с разнообразни култури да се опознаят.
Австралийката Морийн изяснява, че дружно с три сънароднички се е присъединила в регатата в сръбския град Мохач. „ Това е четвъртото ми присъединяване, за първи път участвах през 2003 година. Идвам поради неповторимата природа и вълнуващите прекарвания и се включвам на по-късен стадий, тъй като ми харесва по какъв начин ни посрещат хората в България. Тук, за разлика от Сърбия, организацията е доста добра “, изяснява дамата.
62-годишният Бруно, музикант от градче в покрайнините на Мюнхен е напълно сбит по отношение на аргументите да се включва постоянно в регата. „ Няма какво да описвам толкоз – просто вижте гледката зад мен, тя споделя всичко… “, въздъхва немецът.
Веднага след идването си немските участници първи стартират да разпъват палатките, до момента в който нашенците и сърбите и другите балканци първо налитат на бирата, която грабят от небрежно конфигуриран край брега ледник. Преди това обаче идващите на групи и поединично изнурени гребци се разхлаждат в Дунава, откакто часове наред са гребали в непоносимата горещина. В средата на лагера се издига знамето на регатата, край което се прави паспортна и митническа инспекция, защото това е първият кей след прекосяването на границата.
Хората в този момент са очевидно изтощени при идването, тъй като през днешния ден е един от най-трудните стадии – от сръбския град Бърза паланка насам, изяснява Асен Гаджулов, който е отговорник за водния туризъм към Търговско дружество „ Бонония “-Видин. Той е постоянен участник в най-дългия речен поход и твърди, както и мнозина от чужденците, че най-атрактивен откъм естествени забележителности е българският сектор от трасето, защото ландшафтът тук е пъстър с голям брой острови.
Участниците в гребния поход са на възраст от 9 до към 80 години. Сред тях е и 9 годишния Виктор от Сърбия. Той е придружаван от дядо си и е нещо като амулет на настоящия преход, изясни уредникът на регатата от българска страна Йонко Кожухаров, който от 5 години се занимава с тази активност. В рамките на речните биваци на неподготвено върху сгъваеми масички „ чейнч бюро “ се обменят евро за левове по формалния курс. В края на деня се прави нещо сходно на вечерната инспекция в армията. Всяка страна си има отговорник, ревизира се по страни дали всички са налице. В неделя от ранни зори към Видин поеха първо германците, а най-сетне балканската диаспора като от брега край село Връв са се присъединили още 10 души, а от Видин – 30 гребци.
Според уредниците всяка година в речния поход се включват сред 600 и 1000 души, само че едвам към 20-25 от гребците устоят на голямото тестване, на което са подложени през целия преход от немския град Инголщад до устието на реката в Черно море.
„ Принципът ни е един човек – един каяк. Не би трябвало да се носи различен багаж настрана, а единствено този, който може да се побере в лодката “, изясняват уредниците. Това е видно и от претъпканите с десетки бутилки минерална вода и тоалетни рула и други движимости от първа нужда лодки.
Според Кожухаров огромен проблем са тоалетните по трасето на българска територия. По европейските условия, на тридесет души се поставя по една тоалетна, а сега имало конфигурирани едвам по две тоалетни на избраните места за отмора. Би трябвало да са най-малко по пет, имайки поради стотиците участници.
В късния следобяд в неделя след акостирането във Видин и устройването на палатков лагер наоколо до средновековната цитадела Баба Вида, участниците в регатата бяха нагостени с супа от два типа риба в особено приготвена за случая шатра от домакините от локалното туристическо сдружение „ Бонония “. Накрая австралийката Морийн, както и другите участници от по-далечните страни, ще продадат каяците си на алегорични цени, и следващата година отново са на Дунава…
70-годишната Морийн от далечна Австралия пробва един път в годината усета на българското кебапче, когато най-дългата регата в Европа минава по традиция и през наша територия.
Близо 100 гребци от Германия, Англия, Холандия, Унгария, България, Съединени американски щати и дори от Австралия акостираха в събота на брега на реката за първи път на българска територия. Това е 64-то издание на грандиозния преход, откогато през 1956 година е поставено началото.
Регатата е дълга 2516 км и продължава към 75 дни. Задължително условие е да не се взе участие с моторни лодки. Дългият преход няма спортен темперамент и цели хората от разнообразни страни с разнообразни култури да се опознаят.
Австралийката Морийн изяснява, че дружно с три сънароднички се е присъединила в регатата в сръбския град Мохач. „ Това е четвъртото ми присъединяване, за първи път участвах през 2003 година. Идвам поради неповторимата природа и вълнуващите прекарвания и се включвам на по-късен стадий, тъй като ми харесва по какъв начин ни посрещат хората в България. Тук, за разлика от Сърбия, организацията е доста добра “, изяснява дамата.
62-годишният Бруно, музикант от градче в покрайнините на Мюнхен е напълно сбит по отношение на аргументите да се включва постоянно в регата. „ Няма какво да описвам толкоз – просто вижте гледката зад мен, тя споделя всичко… “, въздъхва немецът.
Веднага след идването си немските участници първи стартират да разпъват палатките, до момента в който нашенците и сърбите и другите балканци първо налитат на бирата, която грабят от небрежно конфигуриран край брега ледник. Преди това обаче идващите на групи и поединично изнурени гребци се разхлаждат в Дунава, откакто часове наред са гребали в непоносимата горещина. В средата на лагера се издига знамето на регатата, край което се прави паспортна и митническа инспекция, защото това е първият кей след прекосяването на границата.
Хората в този момент са очевидно изтощени при идването, тъй като през днешния ден е един от най-трудните стадии – от сръбския град Бърза паланка насам, изяснява Асен Гаджулов, който е отговорник за водния туризъм към Търговско дружество „ Бонония “-Видин. Той е постоянен участник в най-дългия речен поход и твърди, както и мнозина от чужденците, че най-атрактивен откъм естествени забележителности е българският сектор от трасето, защото ландшафтът тук е пъстър с голям брой острови.
Участниците в гребния поход са на възраст от 9 до към 80 години. Сред тях е и 9 годишния Виктор от Сърбия. Той е придружаван от дядо си и е нещо като амулет на настоящия преход, изясни уредникът на регатата от българска страна Йонко Кожухаров, който от 5 години се занимава с тази активност. В рамките на речните биваци на неподготвено върху сгъваеми масички „ чейнч бюро “ се обменят евро за левове по формалния курс. В края на деня се прави нещо сходно на вечерната инспекция в армията. Всяка страна си има отговорник, ревизира се по страни дали всички са налице. В неделя от ранни зори към Видин поеха първо германците, а най-сетне балканската диаспора като от брега край село Връв са се присъединили още 10 души, а от Видин – 30 гребци.
Според уредниците всяка година в речния поход се включват сред 600 и 1000 души, само че едвам към 20-25 от гребците устоят на голямото тестване, на което са подложени през целия преход от немския град Инголщад до устието на реката в Черно море.
„ Принципът ни е един човек – един каяк. Не би трябвало да се носи различен багаж настрана, а единствено този, който може да се побере в лодката “, изясняват уредниците. Това е видно и от претъпканите с десетки бутилки минерална вода и тоалетни рула и други движимости от първа нужда лодки.
Според Кожухаров огромен проблем са тоалетните по трасето на българска територия. По европейските условия, на тридесет души се поставя по една тоалетна, а сега имало конфигурирани едвам по две тоалетни на избраните места за отмора. Би трябвало да са най-малко по пет, имайки поради стотиците участници.
В късния следобяд в неделя след акостирането във Видин и устройването на палатков лагер наоколо до средновековната цитадела Баба Вида, участниците в регатата бяха нагостени с супа от два типа риба в особено приготвена за случая шатра от домакините от локалното туристическо сдружение „ Бонония “. Накрая австралийката Морийн, както и другите участници от по-далечните страни, ще продадат каяците си на алегорични цени, и следващата година отново са на Дунава…
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ