Костадин Ангелов пред Betenemy: В момента сме на дъното, но българския футбол го чака светло бъдеще
Треньорът на Янтра Габрово, Костадин Ангелов – Лаптопа, даде извънредно изявление за Betenemy, в което приказва за възприятията си след разпадането на Витоша Бистрица и живота на треньор във Втора Лига. Ангелов засегна и тематиката за българския младежки футбол, споделяйки, че развиването на консуматорските пристрастености в обществото е довело и до сериозен спад в % на деца, които практикуват футбол в свободното си време.
Специалистът направи забавно съпоставяне с Колумбия, където виталният стандарт е надалеч по-нисък от този в нашата татковина.Бившият ментор и шеф на Витоша Бистрица има вяра, че макар нежеланото състояние на българския футбол понастоящем, положителните дни ще се завърнат напълно скоро. Той вижда положителни процеси в българските школи, като съгласно него последната стъпка би била по-масовото вложение в българския футбол, с цел да може и повече кадърни хора да влязат в ръководствата на родните футболни тимове.
- Здравейте, господин Ангелов! Преживяваме една турбулентна година, като това може да се отнася и за Вас в професионален проект, откакто Витоша Бистрица прекрати присъединяване си във Втора Лига. Как приехте новината, откакто бяхте част от клуба дълго време?
- Не може да ми е прелестно от обстановката, само че аз съм човек, който се стреми да не мисли за предишното или бъдещето. От предишното може да извлечем уроци, само че бъдещето е непредвидимо. Виждате и сегашната обстановка, кой можеше да предивиди сходно нещо? Не се притеснявам с огромни бъдещи проекти, а виждам да си свърша работата сега. Разбира се, че беше мъчно да приема края на работата ми във Витоша Бистрица, само че започнах ново предизвикателство, подобен е животът.
- Вече от известно време сте отпред на състава на Янтра Габрово. Как решихте да поемете тази крачка?
- Бързах, защото не обичам да заставам без работа. Мисля, че е значимо работата да те прави благополучен. Аз обичам треньорството, тъй че за мен този избор не беше сложен. Това беше и първият клуб, който ме предложения, аз съм работил и с изпълнителния шеф, тъй че нямах особени съмнения.
- Колко друг е животът на клуб от Втора Лига по отношение на тези в efbet Лига?
- Виждаме по какъв начин следващ тим, в лицето на Кариана, се отхвърля по средата на сезона… Така е и в международен мащаб. Ситуацията е сходна и в efbet Лига, един именит тим като Ботев Пловдив изнемогва. Трябва да се одобри обстановката и да се научим да живеем с ситуацията. Нивото е друго, сигурно. Най-впечатляващото нещо е материалната база. Терените и съблекалните са една концепция по-лоши, само че в последна сметка сме второ равнище, тъй че е резонно. На Запад няма такива разлики сред първо и второ, че дори и трето равнище, само че ние не сме богата страна, тъй че е обикновено
- Да поговорим малко и за юношеския ни футбол. Преди месеци Вие бяхте в Колумбия, където завързахте контакти с локалния футбол и при връщането си споделихте някои свои наблюдения по тематиката. Колко изоставаме от тази и други латиноамерикански страни във връзка с построяването на млади футболисти?
- Ние се цивилизирахме, а цивилизацията до известна степен убива манталитета на спортистите. Там цивилизацията не е на толкоз високо равнище. Децата са небогати, нямат пари за модерните механически устройства като таблети и смарт телефони, тъй че в свободното си време играят футбол. Ние се оплакваме, че децата няма къде да играят футбол, само че в случай че погледнем една София, ще забележим, че това не е правилно и че има много терени с изкуствена настилка. Това е разкош, в Колумбия играят на пясък. Според мен цивилизацията убива желанието за спорт, тъй като към този момент имаш други цели, елементарно се отказваш, когато нещата се получават елементарно в живота ти, а в спорта това е ключът – да не се отказваш елементарно. Липсват техническите уменията, тъй като прословутите 10 хиляди часа, които са нужни, с цел да станеш експерт, при нас се натрупват след 20-та годишнина на играчите. Затова изоставаме и механически.
- Самият изтъкнахте, че подрастващите български играчи надалеч не прекарват задоволително време с топката в крайници, с цел да доближат котата от 10 хиляди часа, която се счита за белег на професионализъм. Поемат ли задоволително самодейността българските школи за решението на този проблем?
- Има доста млади и интелигентни хора във футбола, на напълно друго интелектуално равнище от това, което беше налице, когато аз бях играч. Хора, които се пробват да научат децата да играят футбол. Ако се върнем 20 години обратно, наличинието на толкоз доста частни школи през днешния ден и усъвършенстваните условия карат децата да играят футбол. Нищо не е черно и бяло, постоянно има плюсове и минуси. Треньорите са знаещи, само че не могат да демонстрират механически какво желаят от играчите, тъй като не са играли футбол, част от тях. Въпреки това, те черпят познания от доста източници, тъй че който желае да се научи има тази опция, на времето не беше по този начин.
- Смятате ли, че би трябвало да се построи конструкция, където тези интелигентни хора, които нямат техническите умения да учат децата на футбол, да бъдат интегрирани в работния развой под друга форма, с цел да са потребни с друго?
- Това е ролята на методистите и методиката. Ние нямаме съвсем никакви методисти в България. Те правят същинската работа в това отношение, тъй като постановат избрана методика, наблюдават спазването ѝ и по този начин треньорите привикват с условията и нещата се получават. Доколкото знам в Левски има методика, може би и в Ботев Пловдив, само че в доста малко клубове има сходно нещо. БФС спусна методика, само че това няма общо с модела в Белгия, да вземем за пример. Там, примерно, желаят да развиват флангови играчи и се стартира работа от клубно равнище, футболният съюз постанова избран жанр на игра, до момента в който ние нямаме устременост какъв жанр и какви играчи желаеме да произвеждаме. Родните клубове не желаят да продават и развиват свои фрагменти, залагат на чужденци. Нещата обаче ще се оправят. В момента сме на дъното, само че в даден миг ще влязат образовани хора, разбиращи от футбол, мениджмънт, ПР и други неща, без които нищо не е допустимо. Това ще се случи рано или късно.
- Има ли първи проблясъци на усъвършенствания в тази тенденция в родния футбол?
- Да, в двете ЦСКА-та се вършат опити. Митко Джоров, мой добър другар, спуска методиката в ЦСКА 1948, а в ЦСКА също има лична организация за насърчаване на гении. Левски е водещ в множеството възрасти, Лудогорец също. Преди години един испанец правеше тяхната методика, само че не знам дали са я запазили, откакто той си потегли. Вторият тим на Лудогорец демонстрира напредъка на школата като цяло.
- Националният тим претърпя много неприятна година, във връзка с представяния и резултати. Наблюдава се, въпреки всичко, едно подмладяване, като привидно изпод идват много надарени момчета. Оптимист ли сте за бъдещето на българския футбол, най-малко в кратковременен проект?
- Определено съм оптимист. В тима до 17-годишна възраст има 3-4 момчета, които играят на доста високо равнище. Едно момче е в Бенфика, друго играе в Интер, едно момче в Испания, това са все гении, които би трябвало да се развият. Отборът до 19-годишна възраст също се показва добре и има доста качествени момчета. Младежкият народен тим се показа отлично за мен, тъй като надигра противници, против които първият тим не мисля, че щеше да има късмет да се опълчи.
Имахме набор 1998, който победи Португалия и Франция. Говорих с един сътрудник, който ми сподели, че всички тези момчета към този момент играят на високо равнище. Мисля, че там се къса нишката, тъй като ние, треньорите, нямаме задоволително храброст, с цел да изтърпим грешките на тези млади играчи. Забравяме, че това, което построява един експерт, във всяка активност, са грешките. В тези прословути 10 хиляди часа започваш с извънредно доста неточности. За страдание, ние в България сме доста сериозни към всеки, който позволява неточности, изключително във футбола. Отдолу обаче идва едно потомство, което не мисли по този метод и съм сигурен, че българският футбол го чака ярко бъдеще.
- И за край – какво си пожелавате в персонален и в професионален проект в идващите 12 месеца?
- Пожелавам си да имам избистрен разум и да си правя всеки ден работата, както би трябвало да я правя. За българския футбол мисля, че това, което най-вече му липсва, са финансите. Лудогорец го потвърждава. Когато има задоволително финанси, то ще се построи добра конструкция и положително ръководство. Сигурен съм, че в България има положителни млади мениджъри, които да ръководят клубовете. Това си поисквам, тъй като без финанси във футбола, хората не могат да осъществят капацитета си.
Специалистът направи забавно съпоставяне с Колумбия, където виталният стандарт е надалеч по-нисък от този в нашата татковина.Бившият ментор и шеф на Витоша Бистрица има вяра, че макар нежеланото състояние на българския футбол понастоящем, положителните дни ще се завърнат напълно скоро. Той вижда положителни процеси в българските школи, като съгласно него последната стъпка би била по-масовото вложение в българския футбол, с цел да може и повече кадърни хора да влязат в ръководствата на родните футболни тимове.
- Здравейте, господин Ангелов! Преживяваме една турбулентна година, като това може да се отнася и за Вас в професионален проект, откакто Витоша Бистрица прекрати присъединяване си във Втора Лига. Как приехте новината, откакто бяхте част от клуба дълго време?
- Не може да ми е прелестно от обстановката, само че аз съм човек, който се стреми да не мисли за предишното или бъдещето. От предишното може да извлечем уроци, само че бъдещето е непредвидимо. Виждате и сегашната обстановка, кой можеше да предивиди сходно нещо? Не се притеснявам с огромни бъдещи проекти, а виждам да си свърша работата сега. Разбира се, че беше мъчно да приема края на работата ми във Витоша Бистрица, само че започнах ново предизвикателство, подобен е животът.
- Вече от известно време сте отпред на състава на Янтра Габрово. Как решихте да поемете тази крачка?
- Бързах, защото не обичам да заставам без работа. Мисля, че е значимо работата да те прави благополучен. Аз обичам треньорството, тъй че за мен този избор не беше сложен. Това беше и първият клуб, който ме предложения, аз съм работил и с изпълнителния шеф, тъй че нямах особени съмнения.
- Колко друг е животът на клуб от Втора Лига по отношение на тези в efbet Лига?
- Виждаме по какъв начин следващ тим, в лицето на Кариана, се отхвърля по средата на сезона… Така е и в международен мащаб. Ситуацията е сходна и в efbet Лига, един именит тим като Ботев Пловдив изнемогва. Трябва да се одобри обстановката и да се научим да живеем с ситуацията. Нивото е друго, сигурно. Най-впечатляващото нещо е материалната база. Терените и съблекалните са една концепция по-лоши, само че в последна сметка сме второ равнище, тъй че е резонно. На Запад няма такива разлики сред първо и второ, че дори и трето равнище, само че ние не сме богата страна, тъй че е обикновено
- Да поговорим малко и за юношеския ни футбол. Преди месеци Вие бяхте в Колумбия, където завързахте контакти с локалния футбол и при връщането си споделихте някои свои наблюдения по тематиката. Колко изоставаме от тази и други латиноамерикански страни във връзка с построяването на млади футболисти?
- Ние се цивилизирахме, а цивилизацията до известна степен убива манталитета на спортистите. Там цивилизацията не е на толкоз високо равнище. Децата са небогати, нямат пари за модерните механически устройства като таблети и смарт телефони, тъй че в свободното си време играят футбол. Ние се оплакваме, че децата няма къде да играят футбол, само че в случай че погледнем една София, ще забележим, че това не е правилно и че има много терени с изкуствена настилка. Това е разкош, в Колумбия играят на пясък. Според мен цивилизацията убива желанието за спорт, тъй като към този момент имаш други цели, елементарно се отказваш, когато нещата се получават елементарно в живота ти, а в спорта това е ключът – да не се отказваш елементарно. Липсват техническите уменията, тъй като прословутите 10 хиляди часа, които са нужни, с цел да станеш експерт, при нас се натрупват след 20-та годишнина на играчите. Затова изоставаме и механически.
- Самият изтъкнахте, че подрастващите български играчи надалеч не прекарват задоволително време с топката в крайници, с цел да доближат котата от 10 хиляди часа, която се счита за белег на професионализъм. Поемат ли задоволително самодейността българските школи за решението на този проблем?
- Има доста млади и интелигентни хора във футбола, на напълно друго интелектуално равнище от това, което беше налице, когато аз бях играч. Хора, които се пробват да научат децата да играят футбол. Ако се върнем 20 години обратно, наличинието на толкоз доста частни школи през днешния ден и усъвършенстваните условия карат децата да играят футбол. Нищо не е черно и бяло, постоянно има плюсове и минуси. Треньорите са знаещи, само че не могат да демонстрират механически какво желаят от играчите, тъй като не са играли футбол, част от тях. Въпреки това, те черпят познания от доста източници, тъй че който желае да се научи има тази опция, на времето не беше по този начин.
- Смятате ли, че би трябвало да се построи конструкция, където тези интелигентни хора, които нямат техническите умения да учат децата на футбол, да бъдат интегрирани в работния развой под друга форма, с цел да са потребни с друго?
- Това е ролята на методистите и методиката. Ние нямаме съвсем никакви методисти в България. Те правят същинската работа в това отношение, тъй като постановат избрана методика, наблюдават спазването ѝ и по този начин треньорите привикват с условията и нещата се получават. Доколкото знам в Левски има методика, може би и в Ботев Пловдив, само че в доста малко клубове има сходно нещо. БФС спусна методика, само че това няма общо с модела в Белгия, да вземем за пример. Там, примерно, желаят да развиват флангови играчи и се стартира работа от клубно равнище, футболният съюз постанова избран жанр на игра, до момента в който ние нямаме устременост какъв жанр и какви играчи желаеме да произвеждаме. Родните клубове не желаят да продават и развиват свои фрагменти, залагат на чужденци. Нещата обаче ще се оправят. В момента сме на дъното, само че в даден миг ще влязат образовани хора, разбиращи от футбол, мениджмънт, ПР и други неща, без които нищо не е допустимо. Това ще се случи рано или късно.
- Има ли първи проблясъци на усъвършенствания в тази тенденция в родния футбол?
- Да, в двете ЦСКА-та се вършат опити. Митко Джоров, мой добър другар, спуска методиката в ЦСКА 1948, а в ЦСКА също има лична организация за насърчаване на гении. Левски е водещ в множеството възрасти, Лудогорец също. Преди години един испанец правеше тяхната методика, само че не знам дали са я запазили, откакто той си потегли. Вторият тим на Лудогорец демонстрира напредъка на школата като цяло.
- Националният тим претърпя много неприятна година, във връзка с представяния и резултати. Наблюдава се, въпреки всичко, едно подмладяване, като привидно изпод идват много надарени момчета. Оптимист ли сте за бъдещето на българския футбол, най-малко в кратковременен проект?
- Определено съм оптимист. В тима до 17-годишна възраст има 3-4 момчета, които играят на доста високо равнище. Едно момче е в Бенфика, друго играе в Интер, едно момче в Испания, това са все гении, които би трябвало да се развият. Отборът до 19-годишна възраст също се показва добре и има доста качествени момчета. Младежкият народен тим се показа отлично за мен, тъй като надигра противници, против които първият тим не мисля, че щеше да има късмет да се опълчи.
Имахме набор 1998, който победи Португалия и Франция. Говорих с един сътрудник, който ми сподели, че всички тези момчета към този момент играят на високо равнище. Мисля, че там се къса нишката, тъй като ние, треньорите, нямаме задоволително храброст, с цел да изтърпим грешките на тези млади играчи. Забравяме, че това, което построява един експерт, във всяка активност, са грешките. В тези прословути 10 хиляди часа започваш с извънредно доста неточности. За страдание, ние в България сме доста сериозни към всеки, който позволява неточности, изключително във футбола. Отдолу обаче идва едно потомство, което не мисли по този метод и съм сигурен, че българският футбол го чака ярко бъдеще.
- И за край – какво си пожелавате в персонален и в професионален проект в идващите 12 месеца?
- Пожелавам си да имам избистрен разум и да си правя всеки ден работата, както би трябвало да я правя. За българския футбол мисля, че това, което най-вече му липсва, са финансите. Лудогорец го потвърждава. Когато има задоволително финанси, то ще се построи добра конструкция и положително ръководство. Сигурен съм, че в България има положителни млади мениджъри, които да ръководят клубовете. Това си поисквам, тъй като без финанси във футбола, хората не могат да осъществят капацитета си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ