Треньорът на Левски Станимир Стоилов говори в предаването Код спорт,

Треньорът на Левски Станимир Стоилов приказва в предаването " Код спорт ", в което разяснява всички най-горещи тематики в клуба след завръщането си през септември. Опитният експерт разгласи цел Европа пред 26-кратните първенци и акцентира, че има проект за " сините " и в това нежелано финансово положение на столиния гранд.

- Казваме добре пристигнал на Мъри Стоилов в „ Код Спорт “ 40 дни, откакто се завърна отпред на Левски и след втората за него като старши треньор мини пауза в шампионата поради мачове на националния тим. В каква кондиция си – изтощен, свръх окуражен, отчаян или оптимист? Какви усеща надвиват сега?
- Разочарован никога, свръх оптимист също. По-точният вид е реалист. Общо взето обстановката, както изглеждаше в профил, без да познавам в елементи „ кухнята “ на клуба, а и действителната игрова обстановка, която за мен също бе много неразбираема, методът, по който се представяха, не приказвам за резултати или за класиране, а за игра и жанр на игра. Така че общо взето нямаше какво да ме изненада. Знаех авансово с какво се захващаме, какви проблеми и страдания ще би трябвало да решаваме.

- В интерес на истината нито един път не си се оплакал до момента. Само в една обстановка съпостави клуба с Бангладеш. Поводът беше неналичието на обикновени принадлежности като GPS система. Месец по-късно има ли напредване към Европа?
- Мисля, че има някакви миши стъпчици, както аз обичам да споделям, в вярната посока. Наистина заварих обстановка, която под никаква форма и въобще не отива на името на Левски. Опитваме се всички дружно с хората от клуба всеки ден да вършим стъпчица напред. Вече откъм инсталация, организация, изчистване на щабове и на хора в клуба, мисля че стагнацията е сериозна. Изчистени са съвсем до най-много функционалностите, с цел да може вероятно след месец или два клубът към този момент да има доста по-ниски бюджети, а в същото време да има всичко належащо и да има хора, които да работят. Естествено, ще има усъвършенстване на позиции и на хора, които би трябвало да правят по няколко неща, с цел да се случат нещата в клуба.

- За тези 40 дни взе и решения за облекчение на бюджета, като най-вече се разясняваше закриването на скаутското звено. Това не е ли риск и планираш ли и други сходни по-генерални ходове?
- За страдание, с цел да подсигуряваме някакво финансово бъдеще на Левски и да се опитаме да спасим финансовото състояние, трябваше да се създадат много съкращения и много понижения на бюджета на клуба. Естествено, най-безобидно е да се редуцира по периферията. Там най-лесно стават съкращенията, тъй като има звена, които не можеш да пипаш като треньори в школи, като първи тим. Аз приказвам чисто за спортно-техническата част, имаше неща по периферията, които можехме да понижим. Естествено, пристигнаха и хора, а и още ще бъдат добавени, когато всичко е наред. Те ще могат да извършват и скаутски длъжности, а мисля, че и треньорите в школите също могат да извършват скаутска служба, тъй като всеки от тях е старши треньор на една възраст. Имат задоволително свободно време да гледат, да търсят футболисти. Според мен щатът е бил прекомерно раздут за финансовите благоприятни условия на клуба. Да, в случай че клубът е бил финансово самостоятелен или гарантиран, както е бил по времето на господин Божков, ги разбирам тези неща и ги поддържам. Но когато клубът е в това тежко финансово положение – към този момент година и половина да не се взимат такива решения за мен е необяснимо.

- Вечната тематика за гениите от школата на Левски. В момента като че ли те са в тимове по цяла България, а минимум са в мъжкия отбор на родния си клуб или това е единствено видимо? Кажи усещанията от дарованията, които в този момент са в отбора…
- Според мен Левски основава гении. Големият проблем е, че огромна част от младите футболисти потеглят или не са дообучени задоволително, не е довършено тяхното образование, с цел да могат да дават отговор на условията на европейския футбол, а и на Левски. Европейският футбол отиде прекомерно напред. Създаваме, както обичам да споделям, „ хибриди “ – полуобучени футболисти, полуготови и по тази причина се разпиляват по цяла България. Затова и доста огромна част от тях не могат да намерят място в първия тим.

- Ще се опита ли Мъри Стоилов да построи този Левски по модела на оня прочут интервал за теб и за клуба? Креативен състезател като Бардон, черноработник като Ричард, голмайстор като Домовчийски. Някой от актуалните ти състезатели може ли да влезе в техните „ обувки “?
- Едно е несъмнено – аз и целият щаб ще градим тим, който да играе футбола на Левски. Атакуващият футбол, атрактивният футбол, както аз го назовавам „ верният футбол “, който да подсигурява положително показване и в Европа. Под никаква форма не се отбивам от този път. Да, може би пътят ще е малко по-бавен заради няколко аргументи. В предходния интервал имаше много потвърдени футболисти с качества, които познавах и бързо съумяха да се приспособяват към условията. Сега може би ще има повече интервал на акомодация. Естествено, всичко ще зависи първо да стабилизираме като финанси клуба, с цел да не е под угрозата от банкрут или от големи отговорности, които съгласно мен Левски има сега, както и от нашата съвестност и условия, които ще слагаме на играчите, както и от желанието на футболистите. Така че главният ангажимент ще е нашият – треньорски. Да ги образоваме и да ги развиваме, всеки ден да им слагаме по-високи и по-високи условия. А те да се стараят да извършват и да желаят да порастват. Ако забележим, че някой футболист няма предпочитание да пораства или да се развива, незабавно би трябвало да решим този проблем.

- През годините, когато не беше на Герена, рядко си позволяваше да коментираш протичащото се в Левски. Говорили сме си с теб по въпроса импровизирано. В последна сметка не се ли стигна до една тотална безкритичност, която направи мъглата на самозаблудата в клуба доста гъста? Ще употребявам емблематичния към този момент за България въпрос КОЙ? Кой е отговорен за този интервал на суша към този момент 12-ата година? Може ли да се търси врагът с партиен билет – притежатели, шефове, треньори, играчи, публицисти, почитатели?
- Знам, че тематиката е мъчителна за доста хора, когато би трябвало да ги споменеш поименно. Един от най-големите проблеми е безкритичността, която цареше под всякаква форма. Опитваха се да прикриват проблемите или да си затваряме очите от очевидни неща. Също доста обичахме да посочваме врага, че той подлага на критика. Когато и да съм кажел какво мисля за Левски, в случай че е рецензия, в този момент не бил моментът, трябвало да е зимата, трябвало да е лятото и по този начин си вървяха… Много пъти се игнорираше казуса с други събития, с други неща. Но истината за Левски дълго време бодеше всички хора, които желаеха да я видят. Винаги съм казвал за мен най-големите виновници - постоянно стартирам от притежателите, тъй като те са хората, които избират идващите под тях. Така че всички хора, които ръководеха клуба и спортно-технически, и административно, носят виновност „ Левски “ да стигне дотук. Също считам, че прекомерно доста се залагаше на единичния триумф – да победим някого или да спечелим купата, или купата, вместо да се залагаше на построяването на същинския Левски. На Левски, който е бил и който би трябвало да бъде. Според мен прекомерно на дребно искахме да спечелим, а не световно да печелим. Ако искахме световно да печелим, нямаше да харчим по 20 и недостатък милиона, а тук щеше да има съвременен стадион примерно, естествено и съвременна база. Както виждате, за бранша остана напълно малко, с цел да кажем, че имаме най-модерния бранш в България. Виновниците по веригата са доста, само че единствените, които съгласно мен нямат виновност са последователите на тима, които непрекъснато са на стадиона, непрекъснато оказват помощ. Да, несъмнено и почитателите имат благосклонности към някого, само че не можеш да съдиш един последовател, че примерно харесва еди-кой си футболист или еди-кой си треньор, или еди-кой си шеф. Това е обикновено – те са на стадиона, заплащат си билетите, купуват си продукти, тъй че това са хората, които резервираха Левски през годините и не престават да го пазят. И сега това са хората, които на 50% и даже повече избавят Левски.

- Замислял ли си се дали не пое прекомерно огромен риск да се завърнеш в Левски в този момент? Тези 13 години разлъка сега могат ли да се окажат съдбовни за теб? Да изчезне да вземем за пример ореолът ти за най-успешния треньор на Левски?
- Аз изобщо не съм се тормозил и в първия ми престой, и в този момент, и където и да отивам за моя персонален ореол. Но особено за Левски изобщо не съм се тормозил дали ще се проваля. Единственото ми терзание постоянно е било, както и в първия интервал, когато доста постоянно ми задаваха въпросите за оставка. Казах, че не се тормозя за моето бъдеще, а за развиването и бъдещето на Левски. И в този момент, каквото и да се случи, не се тормозя въобще какво ще стане с мен. Никой не може под никаква форма да изтрие историята. Историята остава, тя е там. А който не почита историята си, не почита и сегашното си. В момента най-важното, когато съвсем легнахме на дъното, да успеем се надигнем и да стоим прави. Засега като футбол сме тръгнали малко да стъпваме на колене. Ако успеем да се надигнем, ще бъда същински благополучен. Въобще не ме тормози кой какво ще каже. Като треньор имам освен с Левски, а и с други тимове, и резултати, и триумфи. И всички са реализирали равнище, което аз желая и имам вяра.

- Колко огромна е разликата в клуба през 2006 година и в този момент?
- Огромна, в случай че би трябвало да съм почтен, във всяко едно естество, дори и в връзките, и в работата на хората, и на футболисти, и на треньори, и на всички. А другата е, че имаше финансова непоклатимост. Колкото и да съм подлагал на критика и господин Батков, само че от 2004 година, когато станах треньор, имаше въпреки и минимални средства, само че всеки месец всичко се поемаше като заплати и като обещания към футболистите. След това към този момент, когато тимът стартира да печели и то след една-две години съществени суми, се повдигнаха и заплатите, само че постоянно е имало финансова непоклатимост в клуба.

- Прословутият проект 2007 се реализира, имаш ли нов сходен проект в този момент за Левски? Апропо, да те попитам – импровизирано мнозина си приписват непосредственост до теб за основаването на проект 2007 - има ли изобщо подобен човек, с който да си обсъждал визията за бъдещия триумф?
- В интерес на истината аз имам проект по какъв начин да излезе Левски от тази обстановка. Даже и в неприятно финансово положение да бъде, след прочут интервал от време Левски може да се измъкне. Да, интервалът е по-дълъг, тъй като можеш да си измъкнеш в тази обстановка със свои фрагменти, със инцидентно попаднали футболисти, които да са положителни. По-бързият вид е в случай че има някаква финансова непоклатимост и Левски може да си разреши три-четири играчи, които да основат по-сериозна конкуренция в тима. Колкото до предходния проект, участваха в осъществяването всички хора в клуба, като започнеш първо от Сираков и от треньорския щаб. Преди въобще да почна работа и преди да ми бъде препоръчано, имах хрумвания в главата и бях коментирал с един мой другар, твой сътрудник и другар също. Не знам дали той има предпочитание да му загатвам името, с който съм коментирал напълно по какъв начин да наподобява Левски.

- Аз ще загатна – Жаклин Михайлов.
- Да. И по какъв начин да наподобява Левски по левскарски. Това е било главното. Колкото и да не им се харесва на някои хора, само че това е истината. С него стартира всичко в главата и с всички диалози по какъв начин да наподобява Левски по левскарски. Винаги по този начин съм съдил. И в този момент по какъв начин би трябвало да наподобява Левски, с цел да се харесва и да дава отговор на критерия Левски.

- Какво най-много се е трансформирало в теб от първия ти престой?
- Не знам тъкмо. Едно е несъмнено – аз имам вяра сляпо постоянно в треньорската работа. Вярвам сляпо в концепцията за „ верния футбол “, за положителния и атакуващия футбол. Даже и да играя с най-хубавите тимове в света, както съм играл, в никакъв случай няма да се откажа от атакуващия футбол, от футбола, който подсигурява почтено държание на терена. Не имам вяра и не желая да виждам Левски във вид „ рейс “. Левски би трябвало да дава отговор и на топ тимовете по игрово държание. Предпочитам някой път да изгубя с 0:5, в сравнение с с 0:1 и цялостен мач да не мога да мина центъра. Левски би трябвало да бъде горделив на терена, както е бил през годините. Това беше етап на развиване. Ще продължа да диря игровия образ на „ Левски “ и да го доближа до европейския образ, който да дава отговор на Левски. Сигурно има някакви промени, само че същото е, че не обичам да върша взаимни отстъпки във щета на „ Левски “. Така че няма да върша и взаимни отстъпки, нищо, което е във щета на Левски.

- Левски пусна кръв на ЦСКА и Лудогорец. Поведе в мачовете си против тях, само че в последна сметка загуби. Колко огромна е разликата сред отбора на „ сините “ и тези два съперника към днешна дата?
- В момента първата и съществена разлика е футболната убеденост, която имат тези два тима. Естествено имат убеденост в самостоятелната класа на избрани играчи и вършат по-малко неточности от нас, тъй като в двата мача отчетливо се видя като държание на терена, като игрови жанр, образ сме близо, да не кажа, че сме съвсем равностойни. Но самостоятелните неточности, които позволяваме, вземат решение незабавно. И те бяха отчетливо самостоятелни, а не както обичаме да споделяме, че той излъгал, пробил чисто и лека неточност. Но имам вяра, че тези самостоятелни неточности с струпване на работа, ще можем да ги отстраним. Вече упражняваме и демонстрираме огромна част от тези неточности, само че за жалост се случват на мач. Вярвам, че след няколко месеца, в случай че продължаваме да работим, тези неточности няма да се позволяват. Тогава Левски ще може да е още по-близо. Ако не позволява тези самостоятелни неточности, мъчно ще губи тези мачове. Но в случай че желаеме да ги печелим, както ги е печелил, би трябвало да прибавим и малко самостоятелна класа на играчите.

- Дошло ли е времето да назовеш действителната цел на Левски за този сезон?
- Винаги съм я казвал. Първото и най-важно нещо е стабилизирането на клуба – финансово и в игрови проект. Игрово към този момент виждам някакво минимално стабилизиране, виждам и някакво предпочитание в новите спонсори също да се стабилизират финансово нещата. Привържениците не престават да оказват помощ. Оттам нататък аз съм реалист. Не мога да чакам чудеса, само че виждам мечтана цел от мен, а мисля и клубът е сложил на играчите, ние би трябвало да търсим път към Европа. Дали ще бъде през купата, в случай че щеш и през седмото място, аз нямам терзания. Ако съумея да класирам Левски в евротурнирите, все едно, че сме станали първенци през тази година.

- Най-важното, което би трябвало да промениш в тима през зимната пауза? Чакаш ли я?
- Ако би трябвало да съм почтен, очаквам днешната подготовка доста повече, в сравнение с зимната пауза, тъй като мисля, че до нея можем да почистим много неща като тактическа дисциплинираност, игрова дисциплинираност, самостоятелни дейности и качества на играчите. Имаме потребност от всеки ден, всяка подготовка при нас е като въздуха за хората. А през зимната пауза вероятно играчите да поизчистят и да тръгнем всички дружно на подготовка от първия ден, тъй като това лято видяхте какво се случи. Тренират 7-8 футболисти, не отиват на подготовка, почват да се прибавят, по един идва, след един месец още един, още двама и по този начин е безусловно невероятно да се води подготовка. Абсурдно за тим като „ Левски “, тъй че не можем да упрекваме треньорите. Нямало е тим, с цел да има и треньори и така нататък Абсурдистан! На подготовката желая да тръгнем всички здрави. А в случай че имаме опция да сме на подготовката всички дружно и здрави, мисля че тимът ще надгради при всички положения.

- Селекция без пари – има ли такова животно във футбола?
- Ако би трябвало да съм почтен, има, само че то е обвързвано много с проба-грешка. Ако правиш селекция без пари или без задоволително пари, би трябвало да се позволяват и повече неточности. Но аз мисля, че с дълго наблюдение на играчите… Селекция без пари може да се направи в по-дълъг интервал от време. Ако би трябвало да съм почтен, в този момент се гледат играчи примерно за лятото или за идната зима, или за идващото лято, когато договорите им изтичат. Да можеш занапред да ги намериш, да може на Нова година да имаш предварителни контракти и с по-малко пари да направиш селекция, тъй като съвсем без пари е невероятно. И естествено да случиш на някакви случайности, както сме ги откривали и без пари и Томашич, и Бардон. Футболисти, които бяха свободни сътрудници и естествено ще зависи по какъв начин ще ги развием. По-лесният вид е когато имаш финансови благоприятни условия. По-бързо можеш да намериш нужните играчи.

- Отказа се от Валери Божинов, на процедура и от Симеон Славчев – футболисти с мачове в националния тим. Двамата въобще ли не можеха да оказват помощ в сегашната обстановка?
- Ако би трябвало да съм оптимално почтен, от Валери Божинов се отхвърлих, тъй като му споделих: „ Валери, аз последните две години не съм те видял като футболист, с цялото ми почитание и почит. За тези две години те видях единствено да загряваш. “ Аз не мога като треньор да си разреша повече гаврата Валери Божинов да загрява отдясно от мен и аз да се върша, че не го виждам. Това беше подигравка с името Божинов. Все отново от в този момент играещите футболисти в България, Валери Божинов е играчът с най-голямото име в българския футбол. Така че тази подигравка с Божинов трябваше да спре, да му се споделя, че е обединител или разединител, а в същото време по цялостен мач да загрява и да гледа в профил. Абсолютно несериозно първо към него, без значение дали той можеше да помогне. Другото, което споделих е, че на мен обединители или разединители… Аз съм индивидът, който сплотява и разединява там. Валери имаше изключителна опция през тези две години. Мислех, че трябваше да му се даде късмет да играе и да го забележим като футболист. Ако Валери беше влизал или играл непрекъснато, изобщо нямаше да има коментар на името Валери Божинов. За случая Славчев, мисля че при него главният проблем се оказаха непрекъснатите контузии, които имаше. Въобще не можа да си разкрие капацитета, който е показвал още в българския тим и в националния отбор. В идващия миг по-добрият вид и за него, и за нас е да завърши тази непрекъсната тъга – тренираш контузен, играеш… А финансовите условия са прекомерно високи, които „ Левски “ може въобще да си разреши да ги заплаща.

- Знам, че не си суеверен и въпреки всичко да те попитам – вярваш ли, че има някаква поличба тимът да не завоюва купа? Например съставът на Бенфика, който няма европейски трофей от средата на 60-те години след проклятието от изгонения тогава маджарски треньор Бела Гутман?
- Ако би трябвало да съм почтен, не. Не имам вяра доста на такива неща. Вярвам в треньорската работа и в тима. Ако треньорският щаб, тимът и естествено клубът сме задоволително положителни и имаме нужните финанси, мисля че и трофеите няма да закъснеят. Защото без добър тим и треньорски щаб, без добър клуб и без положително финансиране, мъчно може да имаш неизменност в триумфите и в резултатите.

- Доколко си наясно със отговорностите на клуба? Думата банкрут плаши ли още Левски?
- Според мен, да, тъй като отговорностите не са по никакъв начин дребни. Макар че такива световни отговорности, които преди се пишеха към хора, към компании, към компании, те или са отсрочени, или огромна част от притежателите, както е казусът с господин Божков, който сподели, че опрощава тези отговорности, както и господин Батков е опростил отговорностите си. Имаме повече отговорности към институции и към хора.

- Каква е повода съвсем всички български клубове да изживеят финансов прелом? Преди близо 20 години ти стартира да алармираш за неприятните терени, бази, остаряла методика, само че този SOS се приемаше дори с подигравка от някои, а в този момент напълно не ни е смешно…
- Аз персонално считам, че всички изпитват проблеми, тъй като футбола не го приватизирахме и не го направихме по европейски, както го направиха всички страни. Да го сложим на бизнес основа, да бъде чист футболен бизнес, а не да приказваме единствено за футбол и не да чакаме да пристигна чичко-паричко да излее един дъжд от пари за индивидуален триумф. Същевременно всички и ръководители, и притежатели, и треньори си затваряме очите за околната реалност. Като почнеш от минималното – терен, рейс или общежитие за децата. Тук трябваше да има съвременни игрища с риск за тимовете да нямат някакво огромно финансиране чисто за заплати. Каква беше изгодата като в България има и е имало баснословни заплати, като няма тим, който да има приключен стадион? Единствено в Лудогорец са на границата да свършат всичко, което им прави чест. И база, и стадион, и тимът естествено. Всички други клубове сме в окаяно положение. Ако един има база, няма стадион, а в случай че има някакво стадионче, няма база. Мисля, че и клубовете доста по-активно трябваше да се опитат да работят или казано на състезателен език – да притискат страната да оказва нужната помощ или страната да строи игрища, тъй като в огромни регионални градове напълно умерено и общини, и страна можеха да построят общински или държавни игрища, или пък минимум да имаме народен стадион.

- Какво си спомняш най-много от интервала ти отпред на националния тим? Докога той ще е месомелачка за треньори?
- В началото бях за два мача и бях много окуражен за националния тим. И двата ги спечелихме, имахме положително завещание и като точки, и като тим. Тогава в отбора бяха всичките ни тогавашни звезди. Мислех, че тимът умерено можеше да се класира, дори за мен е учудващо, че не успяхме. Вторият интервал, когато отидох в националния тим, пристигнаха може би към този момент чисто кадровите ни проблеми. Отказването на Бербатов от националния отбор, непрекъснатите контузии, надали не отказването на Мартин Петров заради травмите, тежките контузии на Тунчев, които лишиха отбраната, отказването на Томашич. Това бяха четири основни играчи, които смъкнаха класата на тима. Започнаха и непрестанните контузии на Чавдар Янков, доколкото си припомням. Тогава тези футболисти играеха в някое мощно състезание или тимове и оттова падна равнището на националния тим. А сривът, аз персонално считам, че дори и през този интервал към момента играехме като еднакъв с еднакъв. След това към този момент се виждаше, че просто не можем да отговорим на класата на другите тимове. Изцяло виновността за това нещо е в нас, клубните тимове и треньори. Там би трябвало да се развиват и играчите, и тимовете, а и футбола въобще. Ако искаш да имаш мощен народен тим, би трябвало да направиш мощни играчи. Естествено, те или ще минат през български клубове, или през задгранични. Но основата постоянно е в българските клубове.

- Само след два дни е Конгресът на БФС – за какво Левски поддържа Борислав Михайлов? Само тъй като ЦСКА издигна кандидатурата на Димитър Бербатов ли?
- Ако би трябвало да сме почтени, дори и Левски да не желае да поддържа Борислав Михайлов, би трябвало да го поддържа. Все отново той е легенда на Левски, три генерации вратари са пазили на „ Левски “. Изобщо не би трябвало да има диалози на тази тематика и някой да се съмнява в поддръжката на Левски към Михайлов. Личното ми мнение е, че аз също като човек и като левскар напълно поддържам Боби Михайлов. Мисля, че той към този момент е видял проблемите, грешките, които са допускали и би трябвало да се отстранят. Ако завоюва Конгреса, е наложително тези неща да се отстранят и да тръгне българският футбол още веднъж към висините. Конкуренцията в лицето на Бербатов също е съществено предизвикателство, само че всеки има право на избор. Моята страна я знаете всички. Аз съм на страната на Боби Михайлов.

- Има ли избавление, има ли финален аероплан за българския футбол към света на напредналите страни в тази велика игра или няма късмет да се излезе от предишния век?
- Аз мисля, че има. Ако някой желае да го чуе, мога обстойно и нашироко да им кажа какво мисля, без да споделям, че това е вярната формула. Българският футбол сега има потребност от вложения първо в инфраструктура. Също от вложения да се помогне на хората, които ще работят в треньорски щабове, в спортно-технически щабове като качества, като материали, като нововъведения, също и да се засилят знанията на всички нас, треньорите. Мисля, че тук към този момент е и ролята на БФС да потърси по-добро решение за ТВ правата, тъй като България има крещяща потребност от нови игрища и бази. Без това ние не можем да създадем от футболния артикул бизнес.