Стряскащо: 80% от сградите у нас не са защитени срещу мълнии
Трагичният случай, при който гръмотевица умъртви 47-годишен мъж в столичния жк „ Люлин ”, освети за следващ път фрапиращи пропуски в законодателството, обвързвано с мълниезащитата, и отчайващото положение на постройките в съвсем цяла България в това отношение.
Поне 80% от постройките в България нямат мълниезащитни съоръжения или те не работят , пресметна Христомир Иванов от Камарата на инженерите в капиталовото планиране пред „ Сега ”. Същия % показва и инж. Ернесто Стефанов, създател на книга за отбраната от мълнии, пред „ Строителство и парцели ”. „ Сравнително положително е ситуацията с новите здания, защото те не могат да получат позволение за употреба от ДНСК без документ, че такава апаратура е построена. След това притежателят или шефът се задължава да прави съответните инспекции. При старите здания обстановката е доста неприятна, включително и с така наречен панелки. Те са строени преди 30-50 година, след което покривите им са претърпели голям брой поправки, без следващи инспекции за редовност на мълниезащитните съоръжения. Което е доста погрешно, тъй като едно от първите неща, които вършат майсторите, когато се качат на покрива да поставят нова изолираност, е да изрежат всички стърчащи стоманени детайли ”, разяснява Иванов.
В страната няма съответен орган или институция, който да дава отговор за контрола над мълниезащитните уреди, сподели допитване на „ Сега ” измежду експерти. Правилата за отбрана от мълнии са уредени в разпоредба на Министерството на районното развиване и благоустройството, призната през 2010 година Към нея обаче не е основана конструкция, която да я ползва. Задължението по спазването е поверено напълно на притежателите и ползвателите на здания. Те са натоварени и с отговорността за поддържането на мълниезащитните уредби. При многофамилните жилищни здания същата отговорност се пада на домоуправителите, а в учебните заведения - на шефовете. След това обаче нито един орган няма обвързване да следи по какъв начин тези хора извършват отговорностите си. „ Ако да вземем за пример дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията ” към Министерство на вътрешните работи установи, че дадена бензиностанция няма никаква или няма работеща мълниезащитна апаратура, тя няма на кого да съобщи сигнала си ", разяснява за „ Сега ” инж. Христомир Иванов от Камарата на инженерите в капиталовото планиране.
Наредбата на Министерство на регионалното развитие планува мълниезащитните уредби на жилищните кооперации да се инспектират най-малко през три години. Съгласно текста това може да се прави както от „ квалифицирани лица, способени в региона на инспекцията ”, по този начин и от „ личния състав на притежателя или ползвателя на постройката или обекта ”, а също и от „ външни експерти ”. След приключването й се изготвя отчет, който се комплектува с протоколите за извършените измервания и се подписва от лицата, направили инспекцията. „ Докладът може да съдържа рекомендации за ремонти и/или за усъвършенствания за привеждане на мълниезащитната уредба в сходство с условията, в случай че е належащо ”, написа в наредбата. Не се планува въпросният отчет да се показва някъде за следващ надзор. Не се показват и никакви наказания при нарушаване или неспазване на напътствията в наредбата. Установените при инспекциите несъответствия се записват в техническото досие на инсталацията и се подхващат съответните ограничения за отстраняването им „ в най-кратки периоди ”.
От Министерство на регионалното развитие разясниха пред " Сега ", че макар че Наредба №4 от 2010 година е основана от тяхното министерство, то не дава отговор за използването й и контрола. " Ефективен надзор се упражнява до въвеждане в употреба на градежите, в това число на мълниезащитните уредби, от участниците в строителството съгласно отговорностите им, избрани със Закона за устройство на територията (ЗУТ). За всяка мълниезащитна уредба след завършването й се прави начална инспекция, с цел да се удостовери сходството на уредбата с условията на плана и на използваните нормативни актове. Последващият надзор за обезпечаването на безвредната употреба на постройките е отговорност на техните притежатели или ползватели. На съображение член 195, алинея 4 от Закон за устройство на територията кметът на общината може да задължи със заповед притежателя на градежа да ремонтира и извърши в избран период нужните ремонтни и възстановителни действия за коригиране или укрепване. Състоянието на обектите и нужните ремонтни и възстановителни действия се открива с протокол от комисия, назначена със заповед на кмета на общината.
Според Христомир Иванов през последните години гръмотевичната активност се е нараснала 3-4 пъти. По данни, систематизирани в наредбата от 2010 година, междинният брой на дните с гръмотевици за страната е бил 30 на година. Над нормата са били Райково с 41 дни, Чирпан - 39.5, София – 38.5, Ботевград – 37, Враца - 36.5, Долна Митрополия – 35, и така нататък Годишно най-вече мълнии на квадратен километър падат в региона на Враца – 15, София, Кюстендил, Ботевград, Ловеч, Чирпан, Райково, Сандански – по 12, и т.н.
Поне 80% от постройките в България нямат мълниезащитни съоръжения или те не работят , пресметна Христомир Иванов от Камарата на инженерите в капиталовото планиране пред „ Сега ”. Същия % показва и инж. Ернесто Стефанов, създател на книга за отбраната от мълнии, пред „ Строителство и парцели ”. „ Сравнително положително е ситуацията с новите здания, защото те не могат да получат позволение за употреба от ДНСК без документ, че такава апаратура е построена. След това притежателят или шефът се задължава да прави съответните инспекции. При старите здания обстановката е доста неприятна, включително и с така наречен панелки. Те са строени преди 30-50 година, след което покривите им са претърпели голям брой поправки, без следващи инспекции за редовност на мълниезащитните съоръжения. Което е доста погрешно, тъй като едно от първите неща, които вършат майсторите, когато се качат на покрива да поставят нова изолираност, е да изрежат всички стърчащи стоманени детайли ”, разяснява Иванов.
В страната няма съответен орган или институция, който да дава отговор за контрола над мълниезащитните уреди, сподели допитване на „ Сега ” измежду експерти. Правилата за отбрана от мълнии са уредени в разпоредба на Министерството на районното развиване и благоустройството, призната през 2010 година Към нея обаче не е основана конструкция, която да я ползва. Задължението по спазването е поверено напълно на притежателите и ползвателите на здания. Те са натоварени и с отговорността за поддържането на мълниезащитните уредби. При многофамилните жилищни здания същата отговорност се пада на домоуправителите, а в учебните заведения - на шефовете. След това обаче нито един орган няма обвързване да следи по какъв начин тези хора извършват отговорностите си. „ Ако да вземем за пример дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията ” към Министерство на вътрешните работи установи, че дадена бензиностанция няма никаква или няма работеща мълниезащитна апаратура, тя няма на кого да съобщи сигнала си ", разяснява за „ Сега ” инж. Христомир Иванов от Камарата на инженерите в капиталовото планиране.
Наредбата на Министерство на регионалното развитие планува мълниезащитните уредби на жилищните кооперации да се инспектират най-малко през три години. Съгласно текста това може да се прави както от „ квалифицирани лица, способени в региона на инспекцията ”, по този начин и от „ личния състав на притежателя или ползвателя на постройката или обекта ”, а също и от „ външни експерти ”. След приключването й се изготвя отчет, който се комплектува с протоколите за извършените измервания и се подписва от лицата, направили инспекцията. „ Докладът може да съдържа рекомендации за ремонти и/или за усъвършенствания за привеждане на мълниезащитната уредба в сходство с условията, в случай че е належащо ”, написа в наредбата. Не се планува въпросният отчет да се показва някъде за следващ надзор. Не се показват и никакви наказания при нарушаване или неспазване на напътствията в наредбата. Установените при инспекциите несъответствия се записват в техническото досие на инсталацията и се подхващат съответните ограничения за отстраняването им „ в най-кратки периоди ”.
От Министерство на регионалното развитие разясниха пред " Сега ", че макар че Наредба №4 от 2010 година е основана от тяхното министерство, то не дава отговор за използването й и контрола. " Ефективен надзор се упражнява до въвеждане в употреба на градежите, в това число на мълниезащитните уредби, от участниците в строителството съгласно отговорностите им, избрани със Закона за устройство на територията (ЗУТ). За всяка мълниезащитна уредба след завършването й се прави начална инспекция, с цел да се удостовери сходството на уредбата с условията на плана и на използваните нормативни актове. Последващият надзор за обезпечаването на безвредната употреба на постройките е отговорност на техните притежатели или ползватели. На съображение член 195, алинея 4 от Закон за устройство на територията кметът на общината може да задължи със заповед притежателя на градежа да ремонтира и извърши в избран период нужните ремонтни и възстановителни действия за коригиране или укрепване. Състоянието на обектите и нужните ремонтни и възстановителни действия се открива с протокол от комисия, назначена със заповед на кмета на общината.
Според Христомир Иванов през последните години гръмотевичната активност се е нараснала 3-4 пъти. По данни, систематизирани в наредбата от 2010 година, междинният брой на дните с гръмотевици за страната е бил 30 на година. Над нормата са били Райково с 41 дни, Чирпан - 39.5, София – 38.5, Ботевград – 37, Враца - 36.5, Долна Митрополия – 35, и така нататък Годишно най-вече мълнии на квадратен километър падат в региона на Враца – 15, София, Кюстендил, Ботевград, Ловеч, Чирпан, Райково, Сандански – по 12, и т.н.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ