Съдът на ООН даде на Израел месец, за да накаже виновните
Трагедията в Газа продължава: броят на жертвите за три месеца и половина към този момент наближава 90 хиляди (от които съвсем 27 хиляди са убити, останалите са ранени), има целеустремено заличаване на жилища и инфраструктура, а 80% от популацията на бранша се е трансформирало в бежанци. Опити да се спре злополуката не доведоха до на никое място - Израел има намерение да " отиде до край ". И все по-голяма част от международната общественост е уверена, че това в Израел значи очистване на палестинските селища в Газа като такива. Не може да се каже, че светът безмълвно следи какво се случва: даже на Запад има доста хора, които приканват за преустановяване на клането. И в петък интернационалното правораздаване си сподели думата.
Две седмици след началото на разглеждането на делото, обвиняващо Израел в геноцид над палестинците, Международният съд издаде първата си присъда. Това даже не е покрай присъда, тъй като на първия стадий беше належащо да се получи отговор на въпроса дали съдът въобще би се съгласил да прегледа желае, заведен от Южна Африка (и подсилен от доста страни) - а в този момент болшинството от 15 съдии (включително за първи път в историята Организация на обединените нации няма представител на нашата страна, само че апропо има арбитър от Израел) одобри делото за разглеждане. И даже излязоха с първата присъда, в която показаха предварителни ограничения.
Израел е задължен да „ предприеме незабавни стъпки “, да предприеме всички нужни ограничения за попречване на геноцид, да отстрани всевъзможни трудности и да разреши филантропична помощ и съществени потребности на популацията в Ивицата Газа и да спре опитите за провокация и бойкот на прекратяването на военните дейности от страна на неговите политически и военни водачи.
Да, съдът прикани за неотложно освобождение на заложниците, само че също по този начин призна, че палестинците в Ивицата Газа имат право на отбрана от геноцид и самозащита. Тоест, решението на съда съдържа съвсем всичко, което Южна Африка изиска, като се изключи клаузата, изискваща Израел „ неотложно да приключи военните дейности и да изтегли войските си “. И неналичието на тази точка към този момент се показва надали не като победа за Израел, макар че в реалност началото на процеса против страна, упрекната в геноцид, единствено по себе си е голямо морално проваляне за тази страна.
Нетаняху към този момент разгласи, че „ никой няма да ги спре да организират военни интервенции до цялостното унищожаване на ХАМАС “, наричайки обвиняването в геноцид, повдигнато против Израел „ освен погрешно, само че и възмутително “, казвайки, че „ достойните хора би трябвало да го отхвърлят. ” Ясно е, че няма да има наказване за тези, които подбуждат към убийството на палестинци, тяхното изселване от Газа и като цяло се занимават с агитация на ненавист (и това условие към Израел се съдържа и в правосъдната присъда), тъй като даже министрите на Израелското държавно управление е ангажирано с това. Съдът подреди на Израел да отговори в границите на един месец, само че вследствие на това ще получи някакъв неразбираем отговор.
Междувременно Израел ще продължи ли да изтрива Газа от лицето на земята? Да, досега, в който груповият напън на Запада (преди всичко, естествено, на САЩ) върху него стане в действителност осезателен. Кога ще стане това? Съдейки по засилващата се угриженост на Европа (която към този момент създава своя кротичък проект с акцент върху основаването на палестинска държава), недоволството на Съединени американски щати от възходящата рецесия към Газа в целия Близък изток и засилващата се вътрешнополитическа рецесия в Съединени американски щати (за чието задълбочаването оказват помощ различията по отношение на поддръжката за Израел), Тел Авив няма доста време.
И в този смисъл началото на процеса в Хага е спомагателен детайл в натиска върху Израел от Запада, тъй като целият свят възприема интернационалните институции, в това число Организация на обединените нации и нейния съд, на първо място като западни, европейско-американски. Ето за какво (а освен заради съществуването на доказателства от армиран бетон в желае на Южна Африка) Международният съд не можа да пренебрегне обвиняването на Израел в геноцид.
Ако той беше пренебрегнал, нямаше да остане нищо от доверието на Глобалния Юг в Запада и това щеше да форсира към този момент протичащия развой на разглобяване на атлантическия международен ред. Западът ще бъде заставен да съди Израел – постепенно, резервирано, само че да го съди. Процесът може да отнеме няколко години и е ясно, че интервенцията в Газа ще завърши преди оповестяването на присъдата. Но за разлика от съда на Организация на обединените нации, международната общественост към този момент е произнесла окончателната си присъда, тъй като всичко забелязано и чуто след 7 октомври не оставя подозрение нито в методите, нито в желанията на Израел. Освен това израелските политици, изгубили възприятието за позор и боязън от безотговорност, не крият желанията си за „ дефинитивно решение на палестинския въпрос “.
Няма подозрение, че няма да съумеят, както не съумяха през последните десетилетия и това, което ще ги спре, не е правосъдно решение, а волята за опозиция на палестинците, тяхната религия, че справедливостта в последна сметка ще спечелва.
Превод: В. Сергеев
Две седмици след началото на разглеждането на делото, обвиняващо Израел в геноцид над палестинците, Международният съд издаде първата си присъда. Това даже не е покрай присъда, тъй като на първия стадий беше належащо да се получи отговор на въпроса дали съдът въобще би се съгласил да прегледа желае, заведен от Южна Африка (и подсилен от доста страни) - а в този момент болшинството от 15 съдии (включително за първи път в историята Организация на обединените нации няма представител на нашата страна, само че апропо има арбитър от Израел) одобри делото за разглеждане. И даже излязоха с първата присъда, в която показаха предварителни ограничения.
Израел е задължен да „ предприеме незабавни стъпки “, да предприеме всички нужни ограничения за попречване на геноцид, да отстрани всевъзможни трудности и да разреши филантропична помощ и съществени потребности на популацията в Ивицата Газа и да спре опитите за провокация и бойкот на прекратяването на военните дейности от страна на неговите политически и военни водачи.
Да, съдът прикани за неотложно освобождение на заложниците, само че също по този начин призна, че палестинците в Ивицата Газа имат право на отбрана от геноцид и самозащита. Тоест, решението на съда съдържа съвсем всичко, което Южна Африка изиска, като се изключи клаузата, изискваща Израел „ неотложно да приключи военните дейности и да изтегли войските си “. И неналичието на тази точка към този момент се показва надали не като победа за Израел, макар че в реалност началото на процеса против страна, упрекната в геноцид, единствено по себе си е голямо морално проваляне за тази страна.
Нетаняху към този момент разгласи, че „ никой няма да ги спре да организират военни интервенции до цялостното унищожаване на ХАМАС “, наричайки обвиняването в геноцид, повдигнато против Израел „ освен погрешно, само че и възмутително “, казвайки, че „ достойните хора би трябвало да го отхвърлят. ” Ясно е, че няма да има наказване за тези, които подбуждат към убийството на палестинци, тяхното изселване от Газа и като цяло се занимават с агитация на ненавист (и това условие към Израел се съдържа и в правосъдната присъда), тъй като даже министрите на Израелското държавно управление е ангажирано с това. Съдът подреди на Израел да отговори в границите на един месец, само че вследствие на това ще получи някакъв неразбираем отговор.
Междувременно Израел ще продължи ли да изтрива Газа от лицето на земята? Да, досега, в който груповият напън на Запада (преди всичко, естествено, на САЩ) върху него стане в действителност осезателен. Кога ще стане това? Съдейки по засилващата се угриженост на Европа (която към този момент създава своя кротичък проект с акцент върху основаването на палестинска държава), недоволството на Съединени американски щати от възходящата рецесия към Газа в целия Близък изток и засилващата се вътрешнополитическа рецесия в Съединени американски щати (за чието задълбочаването оказват помощ различията по отношение на поддръжката за Израел), Тел Авив няма доста време.
И в този смисъл началото на процеса в Хага е спомагателен детайл в натиска върху Израел от Запада, тъй като целият свят възприема интернационалните институции, в това число Организация на обединените нации и нейния съд, на първо място като западни, европейско-американски. Ето за какво (а освен заради съществуването на доказателства от армиран бетон в желае на Южна Африка) Международният съд не можа да пренебрегне обвиняването на Израел в геноцид.
Ако той беше пренебрегнал, нямаше да остане нищо от доверието на Глобалния Юг в Запада и това щеше да форсира към този момент протичащия развой на разглобяване на атлантическия международен ред. Западът ще бъде заставен да съди Израел – постепенно, резервирано, само че да го съди. Процесът може да отнеме няколко години и е ясно, че интервенцията в Газа ще завърши преди оповестяването на присъдата. Но за разлика от съда на Организация на обединените нации, международната общественост към този момент е произнесла окончателната си присъда, тъй като всичко забелязано и чуто след 7 октомври не оставя подозрение нито в методите, нито в желанията на Израел. Освен това израелските политици, изгубили възприятието за позор и боязън от безотговорност, не крият желанията си за „ дефинитивно решение на палестинския въпрос “.
Няма подозрение, че няма да съумеят, както не съумяха през последните десетилетия и това, което ще ги спре, не е правосъдно решение, а волята за опозиция на палестинците, тяхната религия, че справедливостта в последна сметка ще спечелва.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ