Димитър Недков:Дебатът за националния празник е бутафорен, без 3 март нямаше да има 6 и 22 септември
" Традиция стана да се помрачават празници от несгоди и нещастия. Самият празник не е бил толкоз радостен, когато се е осъществявало въпросното Съединение. Във връзка със сагата към бутафорния спор за националния празник - поражда въпросът за невъзможния без 3 март - 6 септември. За невъзможния без 3 март - Ден на независимостта - 22 септември. Какво обединяване и съединяване има, когато нямаш страна, държавност, когато те няма на географската карта? " Това попита писателят Димитър Недков в студиото на " Денят ON AIR ".
Според него, в случай че експертите се разровят по-аналитично в нашата история, те ще видят, че 3 март е консенсусна дата за двата враждуващи лагера в този момент.
" Съединението в действителност и до ден сегашен подухва горест. Съединението и въобще целият развой от Освобождението насам е оплискан с кръвта на мъчениците, на жертвите, на въстаниците, на опълченците на Шипка, само че, за жалост, цялата ни орис е написана от мастилото на великите сили, които очевидно са имали своите геополитически ползи на Балканите - да не се позволява единна мощна, с дух страна. Оттогава означаваме Съединение, само че до ден сегашен българите живеят в разнообразни страни, още по-болезнено е било тогава и фантазията за единство на народ, нация, е недостижима и до през днешния ден и го виждаме ", уточни Недков пред Bulgaria ON AIR.
Той напомни, че българите са имали разнообразни отзиви даже за слагането на пилона на " Рожен ". " За един стълб се изпокарахме върху свещена за нас планина, какво остава за другото? Лошо би било, в случай че Съединението и него го калкулират като вероятен празник, по какъв начин да оставим и речите в устата на непонасящи сами себе си политици, като какъв образец за единство, в името на какви национални идеали? ", попита писателят.
Според него всички опити да се пренаписва историята звучат " бутафорно ".
" Няма по какъв начин един народ да пренапише ориста си. Ние сме артикул на личната си орис. В същото време споделиха, че се навършват 100 дни на настоящето " мечтано " постоянно държавно управление и основната дума за коментара ми по това по какъв начин действа политическият ландшафт в България сега, е задкулисието ", сподели Недков.
" Задкулисието, което беше фрапантно илюстрирано посредством физическото премахване на знакова персона и фигура. Това нещо роди терминът и постоянно го използват. Всички заобикалят даже да му загатват името (Алексей Петров, бел. ред), а споделят " приятелят на бащата на Кирил Петков ". Ето го логаритъмът на механизма, по който се взема решение ръководството на страната. Това е срастването сред политическата и по този начин нареченият бранш на специфичните служби, на тази симбиоза, която е присъща за целия преход ", счита Недков.
Според него убийството на Алексей Петров е " изрично политическо ".
" Такъв вид убийства се случват по две аргументи - или нещо се е случило, или нещо не би трябвало да се случи. Убийството на подобен човек поражда доста въпросителни измежду политически хайлайф и въпросителните се редят за две категории хора, това е резултат от насъбрани условия по време на целия преход. Едната категория - от тези, които се разтревожват от това събитие, се пробва нещо да си спомни, с цел да търси аргумента, другата категория обаче се пробва нещо да не помни ", добави писателят.
" Всички политически партии сега в България са жертва на зависимости от техните водачи, всичко това предопределя политическото задкулисие ", безапелационен е Недков.
