Ех, как ми липсват ретро чалгата и сандвичите с пастет
Този текст е за всички деца на 90-те. Те ще се познаят в него, ще познаят всекидневието си, метода, по който се забавляваха, живота на фамилиите си, всичко…
Защото ние сме последното потомство, което израсна без смарт телефони и без обществени мрежи. Ние бяхме на открито, на улицата, зад блока. Играехме на дама и на гоненица, не се прибирахме по през целия ден, а попивахме слънчевите лъчи и тичахме, до момента в който не се изтощим изцяло.
Не се събирахме в нечия къща, с цел да играем на компютъра или телефона, а се събирахме, с цел да виждам новата видеокасета, която са взели на съседчето от видеотеката. Още помня по какъв начин всички плакахме на “Цар Лъв”...
Най-близкото нещо до смарт технология, което притежавахме, беше тамагочито.
Istock
Ние сме последното потомство, което прекарваше летата си на село при баба и дядо, а не на ол инлузив в Гърция.
Последното потомство, което играеше от заран до мрак на улицата пред къщите, кръстосваше селото на колела, ядеше розови домати от градината и домашно сирене, направено от ръцете на някоя баба.
Ние сме последното потомство, което ходеше на рождени дни в нечий апартамент. Още не знам по какъв начин дребните ни панелни холове събираха над 20 деца. Помня сандвичите от франзела, които ни сервираха майките. Толкова ми липсват тези сандвичи с пастет и краставичка и солетите, подредени в чаша. И соковете степчета с най-различни усети. Със сигурност не бяха най-здравословните и потребни, само че оцеляхме.
Istock
Сега детските рождени дни са в празненство центрове или съвременни заведения. Децата хапват сандвичи с авокадо, тортите им са веган, без глутен, без гмо и без шоколад. Подаръците им от дълго време не са брошура или новата касетка на Слави. Сега са по-големи и по-лъскави.
И като заговорихме за касетки с музика… Липсват ми времената, когато да слушаш ретро чалга не беше срамно, а беше всекидневие. Да, това надали е музиката, с която да отгледаш цяло едно потомство, само че на нас ни се случи и познайте какво… ОЦЕЛЯХМЕ. И ние станахме хора, интелигенти, образовани, учещи и работещи, създаващи фамилии.
Istock
И да, множеството от нас от дълго време не слушат такава музика, само че това не ни пречи да се връщаме носталгично към шлагерите от 90-те и да ни се прияждат сандвичи с пастет и краставичка. Особено, когато сме на маса с другари и се заговорим за отминалите времена. Който е почтен, дано самичък хвърли камъка!
Може да упрекват нас, децата на 90-те защо ли не, само че никой няма право да ни упрекна, че не сме се трансформирали в положителни хора. Защото успяхме, макар (или с помощта) на ретро по-фолка, благодарение на това, че общувахме между тях същински, благодарение на това, че поемахме виновността, когато бяхме отговорни. С помощта на ожулените ни колене, на счупените прозорци от топките, които ритахме, в случай че щете и благодарение на латино сериалите, които гледахме с баба!
Този текст е за нас, децата на 90-те! Ние оцеляхме! Ние се превърнахме в хора!
Istock
Прочетете още:
С мирис на печени чушки и детство “Ние оцеляхме!” - всички родени сред 1950-та и 1990-та би трябвало да прочетат това прочувствено писм
Защото ние сме последното потомство, което израсна без смарт телефони и без обществени мрежи. Ние бяхме на открито, на улицата, зад блока. Играехме на дама и на гоненица, не се прибирахме по през целия ден, а попивахме слънчевите лъчи и тичахме, до момента в който не се изтощим изцяло.
Не се събирахме в нечия къща, с цел да играем на компютъра или телефона, а се събирахме, с цел да виждам новата видеокасета, която са взели на съседчето от видеотеката. Още помня по какъв начин всички плакахме на “Цар Лъв”...
Най-близкото нещо до смарт технология, което притежавахме, беше тамагочито.
Istock Ние сме последното потомство, което прекарваше летата си на село при баба и дядо, а не на ол инлузив в Гърция.
Последното потомство, което играеше от заран до мрак на улицата пред къщите, кръстосваше селото на колела, ядеше розови домати от градината и домашно сирене, направено от ръцете на някоя баба.
Ние сме последното потомство, което ходеше на рождени дни в нечий апартамент. Още не знам по какъв начин дребните ни панелни холове събираха над 20 деца. Помня сандвичите от франзела, които ни сервираха майките. Толкова ми липсват тези сандвичи с пастет и краставичка и солетите, подредени в чаша. И соковете степчета с най-различни усети. Със сигурност не бяха най-здравословните и потребни, само че оцеляхме.
Istock Сега детските рождени дни са в празненство центрове или съвременни заведения. Децата хапват сандвичи с авокадо, тортите им са веган, без глутен, без гмо и без шоколад. Подаръците им от дълго време не са брошура или новата касетка на Слави. Сега са по-големи и по-лъскави.
И като заговорихме за касетки с музика… Липсват ми времената, когато да слушаш ретро чалга не беше срамно, а беше всекидневие. Да, това надали е музиката, с която да отгледаш цяло едно потомство, само че на нас ни се случи и познайте какво… ОЦЕЛЯХМЕ. И ние станахме хора, интелигенти, образовани, учещи и работещи, създаващи фамилии.
Istock И да, множеството от нас от дълго време не слушат такава музика, само че това не ни пречи да се връщаме носталгично към шлагерите от 90-те и да ни се прияждат сандвичи с пастет и краставичка. Особено, когато сме на маса с другари и се заговорим за отминалите времена. Който е почтен, дано самичък хвърли камъка!
Може да упрекват нас, децата на 90-те защо ли не, само че никой няма право да ни упрекна, че не сме се трансформирали в положителни хора. Защото успяхме, макар (или с помощта) на ретро по-фолка, благодарение на това, че общувахме между тях същински, благодарение на това, че поемахме виновността, когато бяхме отговорни. С помощта на ожулените ни колене, на счупените прозорци от топките, които ритахме, в случай че щете и благодарение на латино сериалите, които гледахме с баба!
Този текст е за нас, децата на 90-те! Ние оцеляхме! Ние се превърнахме в хора!
Istock Прочетете още:
С мирис на печени чушки и детство “Ние оцеляхме!” - всички родени сред 1950-та и 1990-та би трябвало да прочетат това прочувствено писм
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ