Азбучник на българския хаос: АГЕНТ
Този коментар е прекомерно персонален за мен. Надявам се да съумея да бъда справедлив.
Тогава татко ми беше един от шефовете в окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи – Габрово. Говоря за последните десет-петнайсет години преди да ни връхлети по този начин наречения Преход. Това бяха годините, в които учих приблизително обучение, приключих висше обучение (Българска филология), първите години, в които започвах работа, първите написани журналистически материали и пиеси, първите литературни награди.
Неуспешните офанзиви да бъда притеглен за чиновник на Държавна сигурност започнаха още преди да завърша междинното си обучение, продължиха по време на казармата. Бяха най-вече от страна на сътрудниците на татко ми, несъмнено с неговото безмълвно съгласие; той ме познаваше задоволително добре и авансово знаеше какъв ще е резултатът. Натискът да бъда вербуван, в случай че не като чиновник, то най-малко като сътрудник на Държавна сигурност, продължи по време на следването ми в университета, не престана и откакто започнах работа като публицист и продължи съвсем да 1989 година. Никога не съм имал подозрение, че на сходни „ оферти ” се отхвърля мъчно и нормално не без последици. Да, аз имах привилегията да откажа, без да бъда глобен, пазеше ме необятният наставнически тил. Не зная по какъв начин бих реагирал при друго стичане на събитията и никога не се върша на воин. В същото време приятелите и познатите ми не можеха да повярват, че отхвърлям сходна оферта – та тогава куцо и сакато се натискаше да влезе в Държавна сигурност. Тогава изразът: „ Той е от Държавна сигурност ” се произнасяше със злоба, означаваше, че можеш да имаш всичко, че всичко ти е разрешено, че другите се опасяват от теб.
Съблазнителите използваха три примамки. Първата бе да го ударят на чест (тогава това към момента означаваше нещо) – аз съм наследник на чиновник на Министерство на вътрешните работи и правилен наследник на партията, подразбира се, че би трябвало да стана като татко си. Спомням си, един приветлив, образован подполковник, с цел да ме завоюва, употребява следния аргумент: „ Зная, че пишеш. Никой не ти пречи да станеш публицист. Той и Джордж Оруел е бил и публицист, и болшевик, и човек на службите ”. Това, несъмнено, не е напълно по този начин и който е осведомен, незабавно ще разбере, че смесването на истина, полуистина и неистина още тогава е била обичан прийом на службите.
Втората въдица, на която разчитаха, бе високата заплата и интернационалните командировки. Не беше за занемаряване, изключително като се има поради, че пътуването на Запад беше ъгъл.
И третата стръв, на която ми се желае да обърна най-вече внимание, работи и до ден сегашен. Става дума за Държавна сигурност като пружина в кариерното развиване, става дума за Държавна сигурност като неограничена власт и въздействие.
България е единствената страна от Източна Европа, където не е направена лустрация, единствено от време на време бяха комфортно осветявани разнообразни фигури с въздействие. Сред тях има президент, политици, бизнесмени, публицисти, създатели, какви ли не. Ако проследим кариерата им, не можем да не се съгласим с обстоятелството, че Държавна сигурност е дала на тези хора не малко, освен това освен по времето на социализма, само че и през днешния ден, по времето на Прехода и Българския безпорядък.
За мен постоянно е било най-интересно кое е това, с което сътрудниците държат своите жертви (самите те постоянно също са в ролята на жертви). Отговорът е един – тайните на хората са най-търсената стока на пазара. В този смисъл сътрудниците на Държавна сигурност са като плъхове в мръсните канали на човешките връзки. Там, долу, в канала, няма секрети, незабавно ще подушиш секретите, телесните и духовни разстройства на хората, незабавно ще лъснат проблемите им. Информацията от мръсните канали постоянно е управлявала и ръководи света, а плъховете (агентите) са нормалните брокери за тази нечистоплътна, само че скъпо платена търговия.
Знаете ли по какъв начин се отглеждат плъходави? Затваряте няколко плъха в кофа за отпадък, подхвърляте им два-три къса кърваво месо и изчаквате известно време. След като изядат месото, ще стартират да се раздират един различен. Докато останат най-свирепите, най-силните и кръвожадните.
Огледайте се, елементарно ще ги разпознаете.
Автор: Калин Илиев
___
„ Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Тогава татко ми беше един от шефовете в окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи – Габрово. Говоря за последните десет-петнайсет години преди да ни връхлети по този начин наречения Преход. Това бяха годините, в които учих приблизително обучение, приключих висше обучение (Българска филология), първите години, в които започвах работа, първите написани журналистически материали и пиеси, първите литературни награди.
Неуспешните офанзиви да бъда притеглен за чиновник на Държавна сигурност започнаха още преди да завърша междинното си обучение, продължиха по време на казармата. Бяха най-вече от страна на сътрудниците на татко ми, несъмнено с неговото безмълвно съгласие; той ме познаваше задоволително добре и авансово знаеше какъв ще е резултатът. Натискът да бъда вербуван, в случай че не като чиновник, то най-малко като сътрудник на Държавна сигурност, продължи по време на следването ми в университета, не престана и откакто започнах работа като публицист и продължи съвсем да 1989 година. Никога не съм имал подозрение, че на сходни „ оферти ” се отхвърля мъчно и нормално не без последици. Да, аз имах привилегията да откажа, без да бъда глобен, пазеше ме необятният наставнически тил. Не зная по какъв начин бих реагирал при друго стичане на събитията и никога не се върша на воин. В същото време приятелите и познатите ми не можеха да повярват, че отхвърлям сходна оферта – та тогава куцо и сакато се натискаше да влезе в Държавна сигурност. Тогава изразът: „ Той е от Държавна сигурност ” се произнасяше със злоба, означаваше, че можеш да имаш всичко, че всичко ти е разрешено, че другите се опасяват от теб.
Съблазнителите използваха три примамки. Първата бе да го ударят на чест (тогава това към момента означаваше нещо) – аз съм наследник на чиновник на Министерство на вътрешните работи и правилен наследник на партията, подразбира се, че би трябвало да стана като татко си. Спомням си, един приветлив, образован подполковник, с цел да ме завоюва, употребява следния аргумент: „ Зная, че пишеш. Никой не ти пречи да станеш публицист. Той и Джордж Оруел е бил и публицист, и болшевик, и човек на службите ”. Това, несъмнено, не е напълно по този начин и който е осведомен, незабавно ще разбере, че смесването на истина, полуистина и неистина още тогава е била обичан прийом на службите.
Втората въдица, на която разчитаха, бе високата заплата и интернационалните командировки. Не беше за занемаряване, изключително като се има поради, че пътуването на Запад беше ъгъл.
И третата стръв, на която ми се желае да обърна най-вече внимание, работи и до ден сегашен. Става дума за Държавна сигурност като пружина в кариерното развиване, става дума за Държавна сигурност като неограничена власт и въздействие.
България е единствената страна от Източна Европа, където не е направена лустрация, единствено от време на време бяха комфортно осветявани разнообразни фигури с въздействие. Сред тях има президент, политици, бизнесмени, публицисти, създатели, какви ли не. Ако проследим кариерата им, не можем да не се съгласим с обстоятелството, че Държавна сигурност е дала на тези хора не малко, освен това освен по времето на социализма, само че и през днешния ден, по времето на Прехода и Българския безпорядък.
За мен постоянно е било най-интересно кое е това, с което сътрудниците държат своите жертви (самите те постоянно също са в ролята на жертви). Отговорът е един – тайните на хората са най-търсената стока на пазара. В този смисъл сътрудниците на Държавна сигурност са като плъхове в мръсните канали на човешките връзки. Там, долу, в канала, няма секрети, незабавно ще подушиш секретите, телесните и духовни разстройства на хората, незабавно ще лъснат проблемите им. Информацията от мръсните канали постоянно е управлявала и ръководи света, а плъховете (агентите) са нормалните брокери за тази нечистоплътна, само че скъпо платена търговия.
Знаете ли по какъв начин се отглеждат плъходави? Затваряте няколко плъха в кофа за отпадък, подхвърляте им два-три къса кърваво месо и изчаквате известно време. След като изядат месото, ще стартират да се раздират един различен. Докато останат най-свирепите, най-силните и кръвожадните.
Огледайте се, елементарно ще ги разпознаете.
Автор: Калин Илиев
___
„ Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ