Този април се навършват 30 години от началото на обсадата

Този април се навършват 30 години от началото на обсадата на Сараево. Тя продължава съвсем 4 години. Над 11 500 души губят живота си. Децата измежду жертвите са 1601.

Техните истории в никакъв случай не са звучали по-актуално от през днешния ден, когато войната още веднъж се върна в живота ни.



Ясмина Хостерт е народен представител от социалдемократическата партия в Германия и дете на войната.

" Нашето минало в никакъв случай не може да отмине ". Това са думи на босненския стихотворец Абдулах Сидран, които звучат настоящо и ужасно, изключително през днешния ден. Преди 30 години стартира обсадата на Сараево - най-дългата в новата история на Европа. Почти четири години гнет, апетит и изтезания. И хиляди разрушени ориси. В Сараево е и дребната 9-годишна Ясмина, която се сблъсква с войната доста преди да разбере, какво в действителност значи тази дума. Нейната история е минало, отразяващо настояще.

„ Като дете претърпях войната в Босна. Аз съм родена в тогавашната Югославия. Когато спорът избухна, бях с моето семейство в Сараево и в продължение на година живеех с войната. През първите дни след началото на нашествието в Украйна изключително фрагментите на майките с деца и дребните им ранички, в които са пъхнали дребна част от куклите си, ми напомняха на мен самата и моите прекарвания “, споделя Ясмина Хостерт, народен представител от социалдемократическата партия в Германия.



Кадрите, идващи от Украйна припомнят на Ясмина внезапната смяна в живота й преди 30 години. Без време и прелиминарен знак се сбогува с детството, такова, каквото е било до през вчерашния ден. Спира да посещава учебно заведение, дневната светлина се трансформира в разкош, а нощите - в безвремие в мазето.

„ В мазето бяхме доста хора, не бях сама, имаше и други деца. Спомням си, че баба ми ни разказваше приказки, с цел да ни разсее и да забравим за страха. Възрастните се опитваха да не ни предават терзанията си, само че ние ги усещахме. Усещахме, че се случва нещо неприятно. Имаше постоянно спагети, само че без никакъв сос и просто без нищо. Нямаше доста храна. Плодове или сладки храни. Моментите, когато получавахме нещо сладко за ястие, бяха специфични “, спомня си Ясмина.



Ясмина в никакъв случай няма да не помни и един от редките моменти на благополучие – последната филия самун с течен шоколад в Сараево:

„ Имаше един течен шоколад, споделяше " Еврокрем ". Моята баба ми направи филия с този течен шоколад и ми сподели – " Ясмина, това е последната филия с течен шоколад, наслаждения му се ". И аз му се любувах, концентрирах се върху тази филия и тя беше толкоз вкусна, с последния течен шоколад. “

Една нощ се оказва съдбовна за Ясмина, тогава животът й се прекатурва.

„ В 1 часа през нощта бяхме на открито и една граната падна в двора. Рани ръката ми толкоз мощно, че по-късно в болничното заведение се наложи да бъде ампутирана. Така изгубих ръката си освен това нахлуване, наложи се да бъда оперирана, само че се разви зараза. Както и в този момент в Украйна, и тогава в Босна и Херцеговина лечебни заведения се превръщаха в цели и грижите нямаше по какъв начин да са положителни “, споделя тя.

За да избави детето си, бащата на Ясмина би трябвало да вземе съдбовно решение. Избира да опита да избяга с щерка си от Сараево и да доближи до Германия, където Ясмина да бъде подложена на животоспасяваща интервенция и лекуване.

„ Сараево беше обкръжен. Имаше един-единствен път на избавление от града. Той беше рисков, тъй като минаваше край фронта. Изминахме най-опасната права за два часа, трябваше да се крием, да чакаме, да лежим на земята, да тичаме. Трябва да си визиите и че от самото начало се стреляше. Звуците от стрелбата бяха толкоз мощни! Страхувах се доста в този миг, че няма да преживеем това тестване “, спомня си Ясмина.

Раздялата с татковина, семейство и другари е сложна за Ясмина. С объркана детска душа, тя доближава до Германия, където стартира новият й път. Началото е мъчно, само че с годините връзката с новия й дом става все по-силна. Баща й се връща в Сараево, а тя избира да остане.

„ Когато войната в Босна свърши, бежанците трябваше да се върнат. И ние трябваше да се борим, с цел да остана в Германия, което беше тежка борба. Спомням си, че с моята приемна майка бяхме при някои политици, които молехме за помощ, с цел да мога да остана “, споделя още Ясмина.

Така самата тя поема по пътя на политиката, с цел да бъде от другата страна на диалога и да подаде ръка на тези принудени да търсят нов дом.

„ Сега аз самата съм в позиция, в която мога да работят бежанци или хора, пристигнали в Германия заради други аргументи, да имат опцията да останат “, изясни Ясмина.

Близо до Бундестага е и централната гара в Берлин. Където всеки ден идват влакове с деца, наподобяващи на Ясмина преди съвсем 30 години, а тя има какво да им каже:

Със сигурност бих споделила на децата, че би трябвало да бъдат мощни. Те са претърпели толкоз тежест и би трябвало да осъзнаят, че са мощни. Бих им споделила също, да одобряват новото общество, в което се намират. Бих им споделила да си играят доста, да вървят на учебно заведение, да се срещнат с нови деца и това време, в което не са се усмихвали да го наваксат и още веднъж да се радват на живота. Знам, че не е елементарно, само че човек не би трябвало да се отхвърля. “

Броят на бежанците от Украйна пораства с всеки минал ден, а с тях и променените ориси, като тази на Ясмина - босненското дете, трансформирало се в народен представител в немския Бундестаг.