Интервюто с Алисон: Не мисля за „Златната топка“
Той не стопира да събира награди: „ Златна ръкавица “ на Премиър Лийг 2018/19, Вратар на сезона на Шампионската лига, Вратар №1 на Копа Америка… Призовете се натрупат във визитката на Алисон Бекер, който имаше основна роля за триумфите на Ливърпул в ШЛ и на Бразилия в Копа Америка. Една от сензациите на предишния сезон, чието име се загатва даже като вид за „ Златната топка “, приказва пред екип на вестник „ Марка “ за мечтаната си спортна година.
- Към какво може да се цели един професионален футболист в новия сезон, откакто в предходния е спечелил ШЛ и Копа Америка?
- Има доста цели – и за Ливърпул, и за бразилския народен отбор; и групови, и самостоятелни. Все още ми остава много, до момента в който ги реализира, и нека този сезон да е добър като последния!
- Кой от двата трофея ти донесе по-голямо задоволство? Кой от двата смяташ за най-трудно постижимия?
- Всеки трофей си има лична значимост. Шампионската лига е най-големият клубен шампионат на Европа, а Ливърпул от много време не го бе печелил. Копа Америка пък е специфична, защото бе първият ми трофей с националния тим, а и бе завоюван в нашата страна, пред нашите хора и нашите фамилии.
- Малцина професионални футболисти могат да се похвалят със спечелването на два толкоз огромни трофея в един и същи сезон. След като отпътува на почивка и можа да осмислите това по-хладнокръвно и аналитично, по какъв начин го оцени?
- Като един доста специфичен сезон, на който се насладихме доста, но във футбола няма време за празнуване. Вече започнахме нов сезон, с нови цели и би трябвало да скочим крепко за тях.
- Кой бе най-трудният ти миг във футбола в последната година?
- Много бяха и е мъчно да се уточни единствено един. Може би постигането на оня поврат против Барселона, защото той е с голяма компликация поради това, че противникът е един от най-силните тимове на света и ни водеше с цели три „ чисти “ гола след първия конфликт.
- Смяташ ли, че може да си претендент за „ Златната топка “?
- Четох сходни вести и това ме направи горделив, само че зная, че това няма да е по никакъв начин елементарно, тъй като е голяма необичайност наградата да отиде у вратар. Същевременно съзнанието ми е изцяло умерено, тъй като такива приказки значат, че си правя добре работата и хората го правят оценка.
- Колко е мъчно да завоюва „ Златната топка “ вратар в днешния футбол?
- Футболът е сложен за всички. Спортът се разви доста и се промени фрапантно в последните години. Използва се повече технология във всеки смисъл, физическата подготовка е доста тежка, играчите са длъжни да съблюдават уравновесена диета и да си отпочиват добре… Пък и в ден сегашен всички тимове си познават и кътните зъби, играчите също своите директни противници, заради което би трябвало всеки ден да тренираш още и още, с цел да се подобряваш непрестанно.
- Вратарите също са с основна роля в най-популярния спорт на света, въпреки и не толкоз награждавани. Защо вратарят на международно равнище не се цени колкото да вземем за пример нападател или халф?
- Темата е доста комплицирана. Вратарят има все по-голямо присъединяване в играта. Да, би трябвало да е добър с ръцете си, несъмнено, само че и да умее да играе с краката, защото е фундаментална фигура от началната фаза на строеж на офанзивата. Освен това вратарят е фаворизиран да вижда пред себе си целия терен и е значим за ориентирането на своите съотборници. Разликата е единствено, че вратарят не вкарва головете, той ги заобикаля (бел. инт. – разсмива се). Хората обаче обичат да отпразнуват головете, те са най-важният миг във футбола, по тази причина и съгласно мен нападателите изпъкват малко повече. Това е нещо естествено, но малко по малко нещата се трансформират.
- Ти може да счупиш тази норма. Няма никой с толкоз сполучлива 2019 година като теб. Не е ли заслужено да имаш действителен късмет да спечелиш „ Златната топка “?
- Би било чест за мен, несъмнено, само че избирам да не мисля за това.
- Единственият джентълмен на наградата на твоя пост бе именитият руснак Лев Яшин. Знаеш ли през коя година? 1963-та! Изминали са към този момент цели 56 години оттогава…
- Вече знаех за това. То демонстрира образно какъв брой е мъчно за вратарите (бел. инт. – разсмива се). Както ти споделих, би било огромна чест, само че избирам да мисля единствено за това по какъв начин да си правя все по-добре работата и да оказа помощ на Ливърпул в новия сезон.
- Ти изпъкна предишния сезон, само че по-миналия към този момент се показа на топ равнище в Италия и в Шампионската лига с Рома. Подготвен ли си да се задържиш на върха и по какъв начин работи душевен Алисон за задачата?
- Онези, които ме познават, знаят, че съм доста фокусиран човек. Много съм спокоен и концентриран върху работата си, постаравам се постоянно да се развъртвам. Двете ми години в Италия бяха доста положителни и узрях доста като състезател и като персона, а в първата ми в Англия също научих много отвън и на терена, както съм сигурен и че ще науча още много във втората с Ливърпул. Винаги можеш да се подобриш още.
- Ти си на 26 години и ще навършиш 27 през октомври. Какво още ти остава да постигнеш и окуражен ли си да го сториш?
- Млад съм и имам още доста цели за подчинение. Уповавам се на всекидневния здрав труд, с цел да ги реализира.
- Изправен си пред тежка година поради високите условия към Ливърпул, защото не е по никакъв начин лесна задача да се завоюва Премиър Лийг и да се затвърди триумфа в Шампионската лига. Смятате ли се с тима за любимци както в едното, по този начин и в другото огромно съревнование?
- Ще се борим за всички титли, само че има и други доста мощни тимове, които ще имат същите високи цели като Ливърпул.
- Представял ли си си, че на тези си години ще имаш такива триумфи?
- От дете постоянно съм си мечтал да стана професионален футболист и съм доста признателен на Господ, че го реализирах. Разбира се, че мисля за титли и групови и самостоятелни цели, но истината е, че съм доста благополучен от всичко към този момент изживяно досега.
- Когато направи скока към европейския футбол, какви бяха задачите ти? Какви страхове и фантазии имаше?
- Минаваха ми много неща през главата, когато отпътувах за Италия, защото всичко се случваше доста бързо в моята кариера. Спомняш си всичко, през което си минал, с цел да стигнеш до този миг. Трябваше да напусна моята страна и не знаех какво иска ми се случи в идните месеци – същинска комбинация сред еуфория и неустановеност. Още от първите ми дни обаче бях признат доста добре и след това бързо се приспособих. След две години пристигнах в Англия и всичко ми се получи добре.
- Бих могъл да ти изброя няколко огромни спасявания, които направи в последните изключително две години, само че ми се ще да схвана кое особено за теб е най-хубавият спомен?
- Трудно е да подбера единствено един миг, само че съгласно мен най-важният бе против Наполи на „ Анфийлд “ в последните минути на груповата фаза на Шампионската лига против Аркадиуш Милик.
- Кой е идолът ти измежду вратарите?
- Няколко са, само че предпочитам преди всичко Тафарел.
- Кое негово качество би изтъкнал?
- Изборът му на позиция.
- Ще те помоля да бъдеш до дъно почтен. Кое е най-силното ти качество като вратар?
- Четенето на играта от точната позиция.
- А къде смяташ, че имаш още какво да подобряваш, с цел да си по-силен и от днешната си версия?
- Много са детайлите за възстановяване и по тази причина би трябвало да работя все по-усърдно и с още повече пристрастеност всеки един ден.
Дарио Пюидж, „ Марка “
- Към какво може да се цели един професионален футболист в новия сезон, откакто в предходния е спечелил ШЛ и Копа Америка?
- Има доста цели – и за Ливърпул, и за бразилския народен отбор; и групови, и самостоятелни. Все още ми остава много, до момента в който ги реализира, и нека този сезон да е добър като последния!
- Кой от двата трофея ти донесе по-голямо задоволство? Кой от двата смяташ за най-трудно постижимия?
- Всеки трофей си има лична значимост. Шампионската лига е най-големият клубен шампионат на Европа, а Ливърпул от много време не го бе печелил. Копа Америка пък е специфична, защото бе първият ми трофей с националния тим, а и бе завоюван в нашата страна, пред нашите хора и нашите фамилии.
- Малцина професионални футболисти могат да се похвалят със спечелването на два толкоз огромни трофея в един и същи сезон. След като отпътува на почивка и можа да осмислите това по-хладнокръвно и аналитично, по какъв начин го оцени?
- Като един доста специфичен сезон, на който се насладихме доста, но във футбола няма време за празнуване. Вече започнахме нов сезон, с нови цели и би трябвало да скочим крепко за тях.
- Кой бе най-трудният ти миг във футбола в последната година?
- Много бяха и е мъчно да се уточни единствено един. Може би постигането на оня поврат против Барселона, защото той е с голяма компликация поради това, че противникът е един от най-силните тимове на света и ни водеше с цели три „ чисти “ гола след първия конфликт.
- Смяташ ли, че може да си претендент за „ Златната топка “?
- Четох сходни вести и това ме направи горделив, само че зная, че това няма да е по никакъв начин елементарно, тъй като е голяма необичайност наградата да отиде у вратар. Същевременно съзнанието ми е изцяло умерено, тъй като такива приказки значат, че си правя добре работата и хората го правят оценка.
- Колко е мъчно да завоюва „ Златната топка “ вратар в днешния футбол?
- Футболът е сложен за всички. Спортът се разви доста и се промени фрапантно в последните години. Използва се повече технология във всеки смисъл, физическата подготовка е доста тежка, играчите са длъжни да съблюдават уравновесена диета и да си отпочиват добре… Пък и в ден сегашен всички тимове си познават и кътните зъби, играчите също своите директни противници, заради което би трябвало всеки ден да тренираш още и още, с цел да се подобряваш непрестанно.
- Вратарите също са с основна роля в най-популярния спорт на света, въпреки и не толкоз награждавани. Защо вратарят на международно равнище не се цени колкото да вземем за пример нападател или халф?
- Темата е доста комплицирана. Вратарят има все по-голямо присъединяване в играта. Да, би трябвало да е добър с ръцете си, несъмнено, само че и да умее да играе с краката, защото е фундаментална фигура от началната фаза на строеж на офанзивата. Освен това вратарят е фаворизиран да вижда пред себе си целия терен и е значим за ориентирането на своите съотборници. Разликата е единствено, че вратарят не вкарва головете, той ги заобикаля (бел. инт. – разсмива се). Хората обаче обичат да отпразнуват головете, те са най-важният миг във футбола, по тази причина и съгласно мен нападателите изпъкват малко повече. Това е нещо естествено, но малко по малко нещата се трансформират.
- Ти може да счупиш тази норма. Няма никой с толкоз сполучлива 2019 година като теб. Не е ли заслужено да имаш действителен късмет да спечелиш „ Златната топка “?
- Би било чест за мен, несъмнено, само че избирам да не мисля за това.
- Единственият джентълмен на наградата на твоя пост бе именитият руснак Лев Яшин. Знаеш ли през коя година? 1963-та! Изминали са към този момент цели 56 години оттогава…
- Вече знаех за това. То демонстрира образно какъв брой е мъчно за вратарите (бел. инт. – разсмива се). Както ти споделих, би било огромна чест, само че избирам да мисля единствено за това по какъв начин да си правя все по-добре работата и да оказа помощ на Ливърпул в новия сезон.
- Ти изпъкна предишния сезон, само че по-миналия към този момент се показа на топ равнище в Италия и в Шампионската лига с Рома. Подготвен ли си да се задържиш на върха и по какъв начин работи душевен Алисон за задачата?
- Онези, които ме познават, знаят, че съм доста фокусиран човек. Много съм спокоен и концентриран върху работата си, постаравам се постоянно да се развъртвам. Двете ми години в Италия бяха доста положителни и узрях доста като състезател и като персона, а в първата ми в Англия също научих много отвън и на терена, както съм сигурен и че ще науча още много във втората с Ливърпул. Винаги можеш да се подобриш още.
- Ти си на 26 години и ще навършиш 27 през октомври. Какво още ти остава да постигнеш и окуражен ли си да го сториш?
- Млад съм и имам още доста цели за подчинение. Уповавам се на всекидневния здрав труд, с цел да ги реализира.
- Изправен си пред тежка година поради високите условия към Ливърпул, защото не е по никакъв начин лесна задача да се завоюва Премиър Лийг и да се затвърди триумфа в Шампионската лига. Смятате ли се с тима за любимци както в едното, по този начин и в другото огромно съревнование?
- Ще се борим за всички титли, само че има и други доста мощни тимове, които ще имат същите високи цели като Ливърпул.
- Представял ли си си, че на тези си години ще имаш такива триумфи?
- От дете постоянно съм си мечтал да стана професионален футболист и съм доста признателен на Господ, че го реализирах. Разбира се, че мисля за титли и групови и самостоятелни цели, но истината е, че съм доста благополучен от всичко към този момент изживяно досега.
- Когато направи скока към европейския футбол, какви бяха задачите ти? Какви страхове и фантазии имаше?
- Минаваха ми много неща през главата, когато отпътувах за Италия, защото всичко се случваше доста бързо в моята кариера. Спомняш си всичко, през което си минал, с цел да стигнеш до този миг. Трябваше да напусна моята страна и не знаех какво иска ми се случи в идните месеци – същинска комбинация сред еуфория и неустановеност. Още от първите ми дни обаче бях признат доста добре и след това бързо се приспособих. След две години пристигнах в Англия и всичко ми се получи добре.
- Бих могъл да ти изброя няколко огромни спасявания, които направи в последните изключително две години, само че ми се ще да схвана кое особено за теб е най-хубавият спомен?
- Трудно е да подбера единствено един миг, само че съгласно мен най-важният бе против Наполи на „ Анфийлд “ в последните минути на груповата фаза на Шампионската лига против Аркадиуш Милик.
- Кой е идолът ти измежду вратарите?
- Няколко са, само че предпочитам преди всичко Тафарел.
- Кое негово качество би изтъкнал?
- Изборът му на позиция.
- Ще те помоля да бъдеш до дъно почтен. Кое е най-силното ти качество като вратар?
- Четенето на играта от точната позиция.
- А къде смяташ, че имаш още какво да подобряваш, с цел да си по-силен и от днешната си версия?
- Много са детайлите за възстановяване и по тази причина би трябвало да работя все по-усърдно и с още повече пристрастеност всеки един ден.
Дарио Пюидж, „ Марка “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ