Всичко е любов. Сценаристът Боян Папазов на 80
Той е сценарист на най-малко два безсмъртни български кино лентата - " Всичко е обич " и " Една жена на 33 ". И в двата се оглежда епохата на комунистическия режим. Боян Папазов навърши 80 години и е Човек на деня на Свободна Европа.
Драматург, сценарист и режисьор. Боян Папазов е прочут освен с два кино лентата, както казахме първоначално, а с нещо доста по-голямо - с устойчивата самостоятелност и гражданска позиция, с които прекосява комунизма и посткомунизма.
Автор е на десетки пиеси, режисьор е на документални филми, награждаван е с театралните награди „ Икар “ , „ Аскеер “ и „ Иван Радоев ” . Давал е, през които минава една и съща алена нишка - че той не се дефинира като „ деен герой против комунизма “ и не би се самоизтъквал, тъй като намира това за „ слаба драматургия “. Въпреки тази негова настройка сюжетите му за филмите „ Всичко е обич “ и „ Една жена на 33 “ се одобряват като изобличаване на тоталитарния режим.
В събота Боян Папазов навърши 80 години.
Той е роден на 2 декември 1943 година в София, където е приключил гимназия с преподаване на британски език. След това следва кинодраматургия в Москва. Повече от 10 години е редактор в студия „ Бояна “ , а през 1978 година стартира да преподава във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). Освен това е бил режисьор и продуцент във Филмова къща „ Конкордия ” , и драматург в Театър „ Българска войска ” .
През 1990 година е. По-късно е културен аташе във Вашингтон.
Цензурата не е от през вчерашния ден
Близо 2 милиона души са гледали кино лентата „ Всичко е обич “ (1979 г.). В него Боян Папазов употребява езика, на който приказват младежите от 70-те години. Това го отличава от доста други български филми, в които героите се показват като на изпит по литература.
Според сценариста езикът на героите прави кино лентата толкоз харесван.
Историята е за любовта на Радо, избягал от трудово-възпитателно учебно заведение (ТВУ) и Албена, която е от заможно семейство, живеещо в центъра на София. Нейните родители са срещу тази обич. А неговото ТВУ е като най-лошите затвори - места, които те трансформират в загрубял нарушител, вместо в човек, който се е отказал да краде, да вземем за пример.
Тогавашното Министерство на просветата намира, че показаните проблеми в ТВУ и детските педагогичен стаи са удар по просветителната система.
Три години по-късно излиза и „ Една жена на 33 “, който споделя за живота на една разведена жена. Филмът демонстрира един неприветлив обичай, който няма нищо общо с лозунгите за светлото бъдеще и грижите за работническата класа. Филмът е неразрешен, откакто към този момент е гледан в продължение на няколко дни.
Песен стопан няма
А сценаристът Боян Папазов е уволнен от киноцентъра - факт, който през днешния ден не би направил огромно усещане, само че в тези години може да се окаже път без излаз. В едно скорошно изявление той споделя, че има две обичани поговорки, с които се утешава, че цензурата не е от през вчерашния ден - „ Песен стопан няма “ и „ Дума синор няма “.
Теренни изследвания
Яде, спи и поддържа връзка дружно с учениците. Това си спомня заместник-директорът на ТВУ-то, в което е сниман „ Всичко е обич “. Прототипът на основния воин е бил негов ученик, а Боян Папазов демонстрира интерес към историята му.
За последните си пиеси драматургът споделя, че теренните изследвания са най-вече свързани с четене на книги и архиви на вестници. Това му оказва помощ за пиесата за Димчо Дебелянов „ Любовен бестиарий “, в която е употребен езикът от навечерието на Балканската война.
„ В пресата е езикът на времето. И тъй като тези мои изследвания лишават нормално година-две, без да се усетя, аз езиково започвам да пребивавам в 1910 година “, добавя в свое Боян Папазов.
Той употребява турцизми, чуждици, диалект, диалекти, архаични и рядко използвани думи, с цел да способства за облика на героите. Влечението към богата речева характерност идва от дядо му, който е бил историк, и годините общуване с него го учат на „ архаичния “ български.
Драматургията като човекознание
Драматургът намира писането на пиеси за по-трудно от това на сюжети. За него драмата се занимава с „ човешкото време “, което за разлика от „ историческото време “, е непреходно.
„ Сценарият е салфетка, а пиесата – пешкир. "
„ Сценарият е салфетка, а пиесата - пешкир. Пиесата не е за еднократна приложимост “, споделя той в във връзка конкурс за нова пиеса, проведен от Новия български университет.
Боян Папазов твърди, че първата му пиеса потегля от инцидентен диалог с занаятчия, който казвал, че произлиза от оскъдно и развратно семейство. Оправданията за креативен страдания го разсмиват, тъй като за него „ търкалянето на думички “ е берекет.
Драматург, сценарист и режисьор. Боян Папазов е прочут освен с два кино лентата, както казахме първоначално, а с нещо доста по-голямо - с устойчивата самостоятелност и гражданска позиция, с които прекосява комунизма и посткомунизма.
Автор е на десетки пиеси, режисьор е на документални филми, награждаван е с театралните награди „ Икар “ , „ Аскеер “ и „ Иван Радоев ” . Давал е, през които минава една и съща алена нишка - че той не се дефинира като „ деен герой против комунизма “ и не би се самоизтъквал, тъй като намира това за „ слаба драматургия “. Въпреки тази негова настройка сюжетите му за филмите „ Всичко е обич “ и „ Една жена на 33 “ се одобряват като изобличаване на тоталитарния режим.
В събота Боян Папазов навърши 80 години.
Той е роден на 2 декември 1943 година в София, където е приключил гимназия с преподаване на британски език. След това следва кинодраматургия в Москва. Повече от 10 години е редактор в студия „ Бояна “ , а през 1978 година стартира да преподава във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). Освен това е бил режисьор и продуцент във Филмова къща „ Конкордия ” , и драматург в Театър „ Българска войска ” .
През 1990 година е. По-късно е културен аташе във Вашингтон.
Цензурата не е от през вчерашния ден
Близо 2 милиона души са гледали кино лентата „ Всичко е обич “ (1979 г.). В него Боян Папазов употребява езика, на който приказват младежите от 70-те години. Това го отличава от доста други български филми, в които героите се показват като на изпит по литература.
Според сценариста езикът на героите прави кино лентата толкоз харесван.
Историята е за любовта на Радо, избягал от трудово-възпитателно учебно заведение (ТВУ) и Албена, която е от заможно семейство, живеещо в центъра на София. Нейните родители са срещу тази обич. А неговото ТВУ е като най-лошите затвори - места, които те трансформират в загрубял нарушител, вместо в човек, който се е отказал да краде, да вземем за пример.
Тогавашното Министерство на просветата намира, че показаните проблеми в ТВУ и детските педагогичен стаи са удар по просветителната система.
Три години по-късно излиза и „ Една жена на 33 “, който споделя за живота на една разведена жена. Филмът демонстрира един неприветлив обичай, който няма нищо общо с лозунгите за светлото бъдеще и грижите за работническата класа. Филмът е неразрешен, откакто към този момент е гледан в продължение на няколко дни.
Песен стопан няма
А сценаристът Боян Папазов е уволнен от киноцентъра - факт, който през днешния ден не би направил огромно усещане, само че в тези години може да се окаже път без излаз. В едно скорошно изявление той споделя, че има две обичани поговорки, с които се утешава, че цензурата не е от през вчерашния ден - „ Песен стопан няма “ и „ Дума синор няма “.
Теренни изследвания
Яде, спи и поддържа връзка дружно с учениците. Това си спомня заместник-директорът на ТВУ-то, в което е сниман „ Всичко е обич “. Прототипът на основния воин е бил негов ученик, а Боян Папазов демонстрира интерес към историята му.
За последните си пиеси драматургът споделя, че теренните изследвания са най-вече свързани с четене на книги и архиви на вестници. Това му оказва помощ за пиесата за Димчо Дебелянов „ Любовен бестиарий “, в която е употребен езикът от навечерието на Балканската война.
„ В пресата е езикът на времето. И тъй като тези мои изследвания лишават нормално година-две, без да се усетя, аз езиково започвам да пребивавам в 1910 година “, добавя в свое Боян Папазов.
Той употребява турцизми, чуждици, диалект, диалекти, архаични и рядко използвани думи, с цел да способства за облика на героите. Влечението към богата речева характерност идва от дядо му, който е бил историк, и годините общуване с него го учат на „ архаичния “ български.
Драматургията като човекознание
Драматургът намира писането на пиеси за по-трудно от това на сюжети. За него драмата се занимава с „ човешкото време “, което за разлика от „ историческото време “, е непреходно.
„ Сценарият е салфетка, а пиесата – пешкир. "
„ Сценарият е салфетка, а пиесата - пешкир. Пиесата не е за еднократна приложимост “, споделя той в във връзка конкурс за нова пиеса, проведен от Новия български университет.
Боян Папазов твърди, че първата му пиеса потегля от инцидентен диалог с занаятчия, който казвал, че произлиза от оскъдно и развратно семейство. Оправданията за креативен страдания го разсмиват, тъй като за него „ търкалянето на думички “ е берекет.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ