Той ще наследи имотите на патриарх Неофит
Той е един от хористите, които основават неповторимата тържествена атмосфера по време на църковните служби в катедралата „ Св. Александър Невски “, която му е като втори дом
Хиляди хора се подредиха на опашка пред храм-паметника „ Св. Александър Невски “ в София, с цел да изпратят патриарх Неофит в последния му път в края на предходната седмица. Саркофагът с тленните му остатъци бе положен под звуците на националния химн, под звъна на камбаните на патриаршеската катедрала и на траурни маршове, изпълнени от армейски оркестри, в последния му дом в южната страна на столичната черква „ Света Неделя “, написа Ретро.
Негово Светейшество издъхна в реанимацията на Военномедицинска академия в София в 22:22 часа на 13 март, откакто прекара в лечебното заведение над четири месеца поради белодробно заболяване. Той бе на 78 години. Смъртта му потопи в тъга цяла България. Докато бе в болница, починалият патриарх загуби брат си, с който не можаха да се сбогуват поради влошеното му здраве.
Димитър Димитров умря в столичната болница „ Света Анна “ през този януари. Той си отиде на 80-годишна възраст след малко боледуване поради сърдечни проблеми.
Доц. Димитров бе един от най-изтъкнатите български богослови и музиканти, хоров диригент, възпитател и музикален държавник. Близо 40 години той дирижираше смесения хор към патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “.
Сега единствен правоприемник на патриарха и брат му е синът на Димитър, който се споделя Стефан Димитров. Той е един от хористите, които основават неповторимата тържествена атмосфера по време на църковните служби в катедралата „ Св. Александър Невски “, която му е като втори дом. В негови ръце ще отиде цялото фамилно имане на Неофит и Димитър. Той е приключил бизнес администрация, само че сега се занима с музика и с изключение на в църковния хор се изявява с функции и в оперни спектакли. Въпреки че е племенник на починалия патриарх, в никакъв случай не е търсил гласност и постоянно е избягвал да обявява роднинската си връзка с висшия свещеник. Медийно наличие отхвърли и към кончината му.
Неофит е роден на 15 октомври 1945 година в София със светското име Симеон Николов Димитров. Пътят му до бялото патриаршеско покривало е дълъг и нелек. Произлиза от нормално работническо семейство. Майка му била мощно религиозна, постоянна посетителка на църквите „ Света Петка “ и „ Света Неделя “. Именно тя изиграла съществена роля за постъпването на сина ѝ в Семинарията. Иначе детството на Неофит било като на другите деца от кв. „ Герена “ – безгрижни игри и футбол.
След довеждане докрай на главното си обучение през есента на 1959 година Симеон Димитров е признат за възпитаник в Софийската духовна семинария, която в тези години се обитава в Черепишкия манастир. Завършва я през 1965 година Военната работа е наложителна за всички – даже за бъдещите духовници.
Така през 1965 година редови войник Симеон Димитров влиза в казармата. Полковник Кръстю Стойчев, тогава директен пълководец на бъдещия патриарх в 57-мм зенитна батарея, си спомня, че е бил далекомерист. Притежавал доста положително стереоскопично зрение, с помощта на което доста тъкмо определял дистанцията до задачата. Заради отличните си стрелби редови войник Димитров бил нараснал в звание „ ефрейтор “. Малко откакто се уволнява, през 1971 година приключва Духовната академия „ Св. Климент Охридски “. На 3 август 1975 година в Троянската света обител е подстриган в монашество с името Неофит от патриарх Максим. През 1994 година е определен за Русенски митрополит, а БПЦ оглавява през 2013 година През 70-те години Неофит е назначен за учител по пеене в Духовната семинария. Негово Светейшество е прочут и с музикалните си заложби и благ глас. Преди време излязоха два албума с негови църковни песнопения.
В частния си живот патриархът бягаше надалеч от суетата и изкушенията. Недолюбваше мобилните телефони и лукса, само че пък ползваше преносим компютър, с цел да се осведомява за църковните и светските каузи. Обичаше да си почива, като слуша църковна и класическа музика. Преди да се разболее през ноември предходната година и да постъпи във ВМА, Неофит живееше на третия етаж в постройката на Софийската митрополия на ул. „ Калоян “ в столицата. Нито един път той не преспал в първокласната патриаршеска резиденция в „ Драгалевци “. Приживе Неофит казвал, че желае да бъде положен на слънчево място , за да си спомня за хубостта на света.
Хиляди хора се подредиха на опашка пред храм-паметника „ Св. Александър Невски “ в София, с цел да изпратят патриарх Неофит в последния му път в края на предходната седмица. Саркофагът с тленните му остатъци бе положен под звуците на националния химн, под звъна на камбаните на патриаршеската катедрала и на траурни маршове, изпълнени от армейски оркестри, в последния му дом в южната страна на столичната черква „ Света Неделя “, написа Ретро.
Негово Светейшество издъхна в реанимацията на Военномедицинска академия в София в 22:22 часа на 13 март, откакто прекара в лечебното заведение над четири месеца поради белодробно заболяване. Той бе на 78 години. Смъртта му потопи в тъга цяла България. Докато бе в болница, починалият патриарх загуби брат си, с който не можаха да се сбогуват поради влошеното му здраве.
Димитър Димитров умря в столичната болница „ Света Анна “ през този януари. Той си отиде на 80-годишна възраст след малко боледуване поради сърдечни проблеми.
Доц. Димитров бе един от най-изтъкнатите български богослови и музиканти, хоров диригент, възпитател и музикален държавник. Близо 40 години той дирижираше смесения хор към патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “.
Сега единствен правоприемник на патриарха и брат му е синът на Димитър, който се споделя Стефан Димитров. Той е един от хористите, които основават неповторимата тържествена атмосфера по време на църковните служби в катедралата „ Св. Александър Невски “, която му е като втори дом. В негови ръце ще отиде цялото фамилно имане на Неофит и Димитър. Той е приключил бизнес администрация, само че сега се занима с музика и с изключение на в църковния хор се изявява с функции и в оперни спектакли. Въпреки че е племенник на починалия патриарх, в никакъв случай не е търсил гласност и постоянно е избягвал да обявява роднинската си връзка с висшия свещеник. Медийно наличие отхвърли и към кончината му.
Неофит е роден на 15 октомври 1945 година в София със светското име Симеон Николов Димитров. Пътят му до бялото патриаршеско покривало е дълъг и нелек. Произлиза от нормално работническо семейство. Майка му била мощно религиозна, постоянна посетителка на църквите „ Света Петка “ и „ Света Неделя “. Именно тя изиграла съществена роля за постъпването на сина ѝ в Семинарията. Иначе детството на Неофит било като на другите деца от кв. „ Герена “ – безгрижни игри и футбол.
След довеждане докрай на главното си обучение през есента на 1959 година Симеон Димитров е признат за възпитаник в Софийската духовна семинария, която в тези години се обитава в Черепишкия манастир. Завършва я през 1965 година Военната работа е наложителна за всички – даже за бъдещите духовници.
Така през 1965 година редови войник Симеон Димитров влиза в казармата. Полковник Кръстю Стойчев, тогава директен пълководец на бъдещия патриарх в 57-мм зенитна батарея, си спомня, че е бил далекомерист. Притежавал доста положително стереоскопично зрение, с помощта на което доста тъкмо определял дистанцията до задачата. Заради отличните си стрелби редови войник Димитров бил нараснал в звание „ ефрейтор “. Малко откакто се уволнява, през 1971 година приключва Духовната академия „ Св. Климент Охридски “. На 3 август 1975 година в Троянската света обител е подстриган в монашество с името Неофит от патриарх Максим. През 1994 година е определен за Русенски митрополит, а БПЦ оглавява през 2013 година През 70-те години Неофит е назначен за учител по пеене в Духовната семинария. Негово Светейшество е прочут и с музикалните си заложби и благ глас. Преди време излязоха два албума с негови църковни песнопения.
В частния си живот патриархът бягаше надалеч от суетата и изкушенията. Недолюбваше мобилните телефони и лукса, само че пък ползваше преносим компютър, с цел да се осведомява за църковните и светските каузи. Обичаше да си почива, като слуша църковна и класическа музика. Преди да се разболее през ноември предходната година и да постъпи във ВМА, Неофит живееше на третия етаж в постройката на Софийската митрополия на ул. „ Калоян “ в столицата. Нито един път той не преспал в първокласната патриаршеска резиденция в „ Драгалевци “. Приживе Неофит казвал, че желае да бъде положен на слънчево място , за да си спомня за хубостта на света.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ