Той бяга бързо, много бързо. А преди броени дни стана

Той бяга бързо, доста бързо. А преди броени дни стана народен първенец по лека атлетика на 1500 м в зала. В този триумф не би имало нищо изключително, нищо учудващо даже, в случай че младежът бе като останалите здрави спортисти, с които се състезава. Но не е.

Християн Стоянов е роден с увреждане на дясната ръка. Сега ще кажете, че той е бегач, това несъмнено не му пречи. Истината обаче е, че казусът с ръката основава съществени компликации при бягането. Когато си с една недоразвита ръка, се нарушава салдото на тялото. Тя е 2-3 кг по-лека от другата. Представете си какво се получава, когато бягате по виража на стадиона, а и освен. Християн споделя, че резултатът е трайно увреждане на гръбначния дирек - деформиране. По-приведен е, което му носи спомагателни компликации, тъй като се понижава белодробният потенциал, а дишането в бяганията на междинни дистанции е основно. " Всяко нещо се тренира, - уверен е спортистът. - Трябва да се вършат извършения за подсилване - при мен съответно на дясната част на тялото. Тя в никакъв случай няма да е равна на лявата, само че стремежът е да е оптимално близо до нея. "

Питам го какъв брой по-трудно му е да се състезава и да побеждава здрави спортисти. Философията му обаче е впечатляваща. Казва, че е по-лесно, тъй като знае, че не са тъкмо тези, които би трябвало да победи. Успехът над тях е бонус. Но когато се състезава при параолимпийците, където всички са с увреждания на ръката, си споделя, че да завоюва е наложително, тъй като всички са при идентични условия. " Повече бих го преживявал, в сравнение с в случай че изгубя от здрав човек ", безапелационен е Християн.

При параолимпийците обаче българинът е праволинеен. Той е международен и европейски първенец на 1500 м за хора с увреждания. Световната купа я завоюва през есента на предходната година. При това се състезава (обърнете внимание!) при мъжете, а не в своята възрастова група, където е без конкуренция.

Роден е на 20 август 1998 година в Габрово. Започва да се занимава с лека атлетика в гимназията, някъде към VI - VII клас. След учебно заведение отивал на стадиона, с цел да си запълни времето, само че последователно бягането се трансформирало в негова пристрастеност. Първият му треньор е Веселин Георгиев. Християн стартира да взе участие на национални шампионати, само че първоначално е неоснователен. Неуспехите обаче единствено го окуражават още повече. " Харесваше ми да се състезавам ", споделя Християн, а това е качество, което е доста значимо, с цел да успееш в спорта. Първоначално габровецът се пуска в надпревари при здравите спортисти, само че по-късно схваща за параолимпийския спорт и концентрира напъните си там.

" Искаш да постигнеш от ден на ден и повече. Тези, които са те побеждавали, в този момент се стремиш да ги оставиш след теб. Докато не стигнеш върха, не намираш успокоение. А когато стигнеш този връх, виждаш, че има по-висок. Постепенно се мотивираш да постигнеш все по-високо и по-високо равнище. Хубаво е да имаш резултати в нещо, което можеш да правиш и което ти харесва да правиш, " споделя вижданията си Християн.

Недъгът не го отчайва, а в допълнение стимулира. " Хората те подценяват при първата среща. Готови са да ти оказват помощ. Но не схващат, че когато имаш подобен проблем от дребен, свикваш с него, приспособяваш се и в последна сметка се научаваш да живееш по собствен метод. Хората не се раждат научени. Те се учат, привикват със средата и стартират да вършат това, което се чака от тях, с цел да могат да съществуват. Изпитваш усложнение, мислиш си по какъв начин да го преодолееш, последователно ти става табиет и най-после към този момент не съставлява проблем ", изяснява спортистът.

Макар че сега спортът е всичко за него, Християн намира време и за образованието си. Той е студент трети курс в Софийския университет, един ден желае да стане пиар. Преди това е приключил Априловската гимназия в Габрово. Учил е в паралелка с профил български език, където са имали и публицистика. " Мислех да продължа с публицистиката, само че след това взех решение да е пиар, което повече се вмества в визиите ми какво ще върша в бъдеще. Харесва ми, че се работи с хора. " След завършването обаче счита в началото да се отдаде професионално на леката атлетика, до момента в който му стигнат силите.

Интересувам се дали спортът е метод да се потвърди на хората. Той обаче ме парира, че не обича да се харесва на другите, не му е цел. " Искам на себе си да потвърдя, че мога да стигна до такава степен, докъдето мога да стигна. Основната ми цел е да тичам толкоз бързо на 1500 м, колкото никой в България не е бягал. А какъв брой бързо ще е, в този момент не мога да кажа ", прям е първенецът.

Надеждите това да се случи са свързани и с треньора, при който се готви от три години. Това е легендата в бяганията на дълги дистанции у нас Евгени Игнатов. На Християн му подхожда неговата свръхамбициозност: " Осъзнавам, че това, което е постигнал той в спорта, е не тъй като е по-различен от мен или теб, а тъй като не е имал граници в съзнанието си. Знаел е, че желае да реализира нещо, и му се е отдал напълно. " На това Евгени учи и своя млад ученик. Убеждава го, че човек не би трябвало да има граници. И тъкмо това е сложното.

В живота Християн се дефинира като съдбоносен човек. Когато реши, че би трябвало да направи нещо, не се двоуми, а работи: " Може би не е най-правилното, само че в случай че изпуснеш момента, той може в никакъв случай да не се случи още веднъж и да съжаляваш ".

Няма метод да не го запитвам и за режима му. Казва, че си е наложил да живее здравословно - дори не поради леката атлетика, а поради самия себе си. Да се храни с качествена храна, да си ляга рано. Опитва се да не прекалява с нездравословна храна. Това не е нито диета, нито режим. Когато свикнеш, ти е прелестно да знаеш, че и през днешния ден си живял, както би трябвало. Свикваш с един доста верен живот: лягаш си в точния момент, спиш задоволително, ставаш заран рано, храниш се добре, спортуваш, чувстваш се жизнен. И в случай че нарушиш този темп, се чувстваш зле.

Казва, че изпитва същинска приятност от живота. " Когато тренировките лишават огромна част от времето ти, наподобява на пръв взор, че нямаш време за себе си. Но това не е по този начин. Цялото време е за теб. Да се отдаваш на себе си, с цел да можеш да тренираш по-добре и да живееш по-добре. "

Християн разкрива, че умее да се стимулира от себе си. Най-вече от нещо, което е трябвало да свърши, само че не му се е желало и все пак го е направил. Няма кумири нито в спорта, нито в живота. По-скоро му харесва методът, по който някои хора реализират задачите си. Допадат му тези, които са напълно отдадени на дадена област: както в спорта, по този начин и в живота.

Сега огромната му и най-близка цел са Параолимпийските игри в Токио през есента на тази година. Конкуренция ще му бъдат спортисти, които към този момент е побеждавал на международното състезание. Но е наясно, че това нищо не значи. Познаваш тези хора като лица. Обаче всеки тренира и не можеш да знаеш в каква форма ще е на Игрите. Затова би трябвало да се готвиш на доста високи обороти, с цел да поддържаш равнище.

Интересно ми е, дали в случай че се класира за олимпийски игри, ще взе участие? Категоричен е: " Всяко огромно съревнование за здрави спортисти на мен ми е цел - олимпийски игри, международно и европейско състезание. Не знам ще съумея ли да я реализира, тъй като конкуренцията там е убийствена. В историята на българската лека атлетика към момента няма човек, който да е взел участие на олимпийски игри на 1500 м. Не би трябвало обаче да си поставям ограничавания, както ме учи моят треньор. Това, че никой не е бягал, не значи, че аз няма да го направя. Всеки, който потегля с някаква вътрешна граница, няма да успее. Знам, че съм към момента надалеч от тези достижения, само че по тази причина упражнявам. "

Често виждам Християн в парка. Бяга бързо, доста бързо. Бяга с хъс. Независимо от атмосферните условия. Трудно можеш да осъзнаеш, че има здравословен проблем. Но както разбрахме, когато човек в действителност желае нещо, когато има някаква цел, границите нямат значение, а единствено стимулират. Нали?