Чакъров: Нужна е дългосрочна държавна политика и спешни мерки за задържането на младите кадри в здравеопазването
Това съобщи зам.-председателят на отрасловата комисия в Народното събрание доцент доктор Джевдет Чакъров по време на разискванията в пленарна зала големия проблем с дефицита на медицински личен състав.
Дебатът бе иницииран от Движение за права и свободи.
Необходимо е в най-кратки периоди да се набележат ограничения, като част от една дълготрайна държавна политика, за решаването на този проблем и те допустимо най-бързо да стартират да се извършват, безапелационен бе доцент Чакъров.
В отговор на моето запитване към министъра на опазването на здравето проф. Сербезова тук в пленарната зала чухме извънредно притеснителна статистика. Потвърдена беше информацията от оповестени неотдавна резултати от социологическа анкета „Индекс на болниците“, направена в лечебни заведения у нас, че 73% от лечебните заведения имат дефицит на лекари, а към 90% – на медицински сестри. И че 78% от лечебните заведения мъчно обезпечават 24-часовата активност на работа и като следствие от това 45% от интервюираните лечебни заведения регистрират като проблеми закъсняла или неточна диагностика и понижаване на качеството на лекуване, както и огромна пренатовареност на фрагментите и тяхното така наречен „прегаряне“, съобщи доцент Чакъров. Той показа голям брой тревожни данни:
По информация на Българския лекарски съюз над 60% от лекарите са над 50 години. По данни на Българската асоциация на експертите по здравни грижи всяка трета здравна сестра е пенсионерка и прогнозата е, че след 10 години ще има по-малко от 10 000 сестри, в случай че актуалната наклонност се резервира.
От отговора на проф. Сербезова стана ясно, че има сериозен дефицит на лекари-специалисти по незабавна медицина, инфекциозни заболявания, вътрешни заболявания, трасфузионна хематология, правосъдна медицина, клинична лаборатория, пневмология и фтизиатрия, анестезиология и реанимация, педиатрия, както и на персонални лекари и експерти от доболничната помощ. Като цяло общият брой на лекарите се резервира в границите на нужното за страната – сред 32 000 и 30 000, сподели националният представител от Движение за права и свободи.
Ето какво още съобщи доцент доктор Джевдет Чакъров от парламентарната естрада:
Но, първо, както към този момент показах, има свръхпроизводство на лекари в избрани специалности, а изострен дефицит – в посочените нагоре специалности. Второ – тези лекари са неравномерно разпределени в другите райони на страната, като тук-там избрани експерти въобще липсват. Трето – възрастовата конструкция е извънредно тревожна: по данни на Българския лекарски съюз над 63%!!! от тези 30 000 лекари са над 50 години, а при персоналните лекари дори 88% са над 50 години. В профилираната доболнична помощ главно работят лекари в предпенсионна и пенсионна възраст.
Отново по информация на Българския лекарски съюз всяка година към 300 от новозавършващите медици напущат страната, като общо всички медицински университети в страната годишно приключват към 1000 души.
Според информация от изследване на Медицинския университет в София 60% от младите лекари през предходната година са декларирали, че ще изоставен страната, като 25-30% от тях са заявили, че ще го създадат незабавно, откакто си получат дипломите за приключено здравно обучение, а други 25-30% – откакто вземат компетентност.
Можем да продължим да изреждаме неподходящи трендове, само че по-важното е да дискутираме вероятните ограничения, посредством които в дълготраен проект да се преодолеят тези проблеми.
Според нас е належащо да се направи първо: доста съществено изследване на възрастовата конструкция на популацията по райони и обитаеми места и да се идентицират съответните потребности от медицински услуги. В тази посока даже имаме рекомендация от Европейската комисия някои от общинските лечебни заведения да се преструктурират като лечебни заведения с няколко отделения, които главно се употребяват в границите на годината от популацията, в това число и с отделения за долекуване, каквито сега в нашата система липсват. А пациентите, за които съответната общинска болница не предлага профилирано лекуване, да се насочват към районни или регионални високотехнологични многопрофилни лечебни заведения, за което обаче ще би трябвало да се обезпечи инфраструктура за бързо напредване до тях, изключително на незабавните пациенти. В последната обществена версия на националния План за възстяновяне и резистентност имаше заложен план за пазаруване на медицински хеликоптери. Ще са нужни също и високотехнологично оборудвани освен с инсталация, само че и с медицински личен състав коли за спешна помощ.
Второ: би трябвало да се обезпечат обитаемоте места с нужните персонални лекари и експерти от доболничната помощ. В момента има обитаеми места, в които няма освен общопрактикуващ доктор, само че въобще няма никакво здравно лице – мецинска сестра или фелдшер. И хората си записват персонални лекари в други обитаеми места, някои от които се намират на по 50 до 100 и повече километра. В 21-ви век е безусловно належащо да решим въпроса с обезпечаването на качествена първична медициска помощ, която по принцип взема решение 80% от здравословните проблеми на популацията. Според нас за решаването на този проблем би трябвало да се работи взаимно с общините, които съгласно опциите си да оферират ограничения за обезпечаване на лекари за доболничната помощ като да вземем за пример обезпечаване на жилище, съоръжение на медицински пункт и поемането на разноските по неговото поддържане и действие, в това число и заплащането на ток, вода, отопление и така нататък
Трето: би трябвало да се набележат съответни ограничения в региона на образованието на медицинските фрагменти. Българският лекарски съюз има предложение, което неотдавна показа неговият ръководител, страната да поеме цялостната прехрана на образованието и по-късно на специализацията им, като тази поддръжка бъде обвързана с контракти за работа в България за избран интервал. А тези, които не желаят да употребяват такава помощ, да могат да продължат да учат по същите правила, които има сега. Необходимо е да се обсъдят разнообразни разновидности за това да се основат както нужните медицински експерти, по този начин и те да останат в страната. Защото казусът с неналичието на медицински фрагменти е проблем за съвсем всички страни в Европейски Съюз. Наскоро при откриването на конгрес на Германската лекарска камара в Берлин нейният ръководител съобщи, че дефицитът на експерти в системата на опазването на здравето в Германия е толкоз изострен, че има риск тя да колабира. И че сега в страната доста от лечебните заведения действат с помощта на лекарите от чужбина. Посочвам това, с цел да се види какъв брой е огромна конкуренцията при търсенето на медицински фрагменти в цяло Европа. И България би трябвало да се конкурира с такива развити страни като Германия, с цел да стимулира младите фрагменти, които образова, да останат да работят тук. Което ще е доста мъчно.
Четвърто: би трябвало да се направи цялостен разбор на потребностите в системата на опазването на здравето и на основата на него да се ползва дълготрайно държавно обмисляне.
Надяваме се на ползотворна полемика, лишена от политиканстване и реализиране на надпартиен консенсус за решаването на тези проблеми в полза на цялото на общество.
Дебатът бе иницииран от Движение за права и свободи.
Необходимо е в най-кратки периоди да се набележат ограничения, като част от една дълготрайна държавна политика, за решаването на този проблем и те допустимо най-бързо да стартират да се извършват, безапелационен бе доцент Чакъров.
В отговор на моето запитване към министъра на опазването на здравето проф. Сербезова тук в пленарната зала чухме извънредно притеснителна статистика. Потвърдена беше информацията от оповестени неотдавна резултати от социологическа анкета „Индекс на болниците“, направена в лечебни заведения у нас, че 73% от лечебните заведения имат дефицит на лекари, а към 90% – на медицински сестри. И че 78% от лечебните заведения мъчно обезпечават 24-часовата активност на работа и като следствие от това 45% от интервюираните лечебни заведения регистрират като проблеми закъсняла или неточна диагностика и понижаване на качеството на лекуване, както и огромна пренатовареност на фрагментите и тяхното така наречен „прегаряне“, съобщи доцент Чакъров. Той показа голям брой тревожни данни:
По информация на Българския лекарски съюз над 60% от лекарите са над 50 години. По данни на Българската асоциация на експертите по здравни грижи всяка трета здравна сестра е пенсионерка и прогнозата е, че след 10 години ще има по-малко от 10 000 сестри, в случай че актуалната наклонност се резервира.
От отговора на проф. Сербезова стана ясно, че има сериозен дефицит на лекари-специалисти по незабавна медицина, инфекциозни заболявания, вътрешни заболявания, трасфузионна хематология, правосъдна медицина, клинична лаборатория, пневмология и фтизиатрия, анестезиология и реанимация, педиатрия, както и на персонални лекари и експерти от доболничната помощ. Като цяло общият брой на лекарите се резервира в границите на нужното за страната – сред 32 000 и 30 000, сподели националният представител от Движение за права и свободи.
Ето какво още съобщи доцент доктор Джевдет Чакъров от парламентарната естрада:
Но, първо, както към този момент показах, има свръхпроизводство на лекари в избрани специалности, а изострен дефицит – в посочените нагоре специалности. Второ – тези лекари са неравномерно разпределени в другите райони на страната, като тук-там избрани експерти въобще липсват. Трето – възрастовата конструкция е извънредно тревожна: по данни на Българския лекарски съюз над 63%!!! от тези 30 000 лекари са над 50 години, а при персоналните лекари дори 88% са над 50 години. В профилираната доболнична помощ главно работят лекари в предпенсионна и пенсионна възраст.
Отново по информация на Българския лекарски съюз всяка година към 300 от новозавършващите медици напущат страната, като общо всички медицински университети в страната годишно приключват към 1000 души.
Според информация от изследване на Медицинския университет в София 60% от младите лекари през предходната година са декларирали, че ще изоставен страната, като 25-30% от тях са заявили, че ще го създадат незабавно, откакто си получат дипломите за приключено здравно обучение, а други 25-30% – откакто вземат компетентност.
Можем да продължим да изреждаме неподходящи трендове, само че по-важното е да дискутираме вероятните ограничения, посредством които в дълготраен проект да се преодолеят тези проблеми.
Според нас е належащо да се направи първо: доста съществено изследване на възрастовата конструкция на популацията по райони и обитаеми места и да се идентицират съответните потребности от медицински услуги. В тази посока даже имаме рекомендация от Европейската комисия някои от общинските лечебни заведения да се преструктурират като лечебни заведения с няколко отделения, които главно се употребяват в границите на годината от популацията, в това число и с отделения за долекуване, каквито сега в нашата система липсват. А пациентите, за които съответната общинска болница не предлага профилирано лекуване, да се насочват към районни или регионални високотехнологични многопрофилни лечебни заведения, за което обаче ще би трябвало да се обезпечи инфраструктура за бързо напредване до тях, изключително на незабавните пациенти. В последната обществена версия на националния План за възстяновяне и резистентност имаше заложен план за пазаруване на медицински хеликоптери. Ще са нужни също и високотехнологично оборудвани освен с инсталация, само че и с медицински личен състав коли за спешна помощ.
Второ: би трябвало да се обезпечат обитаемоте места с нужните персонални лекари и експерти от доболничната помощ. В момента има обитаеми места, в които няма освен общопрактикуващ доктор, само че въобще няма никакво здравно лице – мецинска сестра или фелдшер. И хората си записват персонални лекари в други обитаеми места, някои от които се намират на по 50 до 100 и повече километра. В 21-ви век е безусловно належащо да решим въпроса с обезпечаването на качествена първична медициска помощ, която по принцип взема решение 80% от здравословните проблеми на популацията. Според нас за решаването на този проблем би трябвало да се работи взаимно с общините, които съгласно опциите си да оферират ограничения за обезпечаване на лекари за доболничната помощ като да вземем за пример обезпечаване на жилище, съоръжение на медицински пункт и поемането на разноските по неговото поддържане и действие, в това число и заплащането на ток, вода, отопление и така нататък
Трето: би трябвало да се набележат съответни ограничения в региона на образованието на медицинските фрагменти. Българският лекарски съюз има предложение, което неотдавна показа неговият ръководител, страната да поеме цялостната прехрана на образованието и по-късно на специализацията им, като тази поддръжка бъде обвързана с контракти за работа в България за избран интервал. А тези, които не желаят да употребяват такава помощ, да могат да продължат да учат по същите правила, които има сега. Необходимо е да се обсъдят разнообразни разновидности за това да се основат както нужните медицински експерти, по този начин и те да останат в страната. Защото казусът с неналичието на медицински фрагменти е проблем за съвсем всички страни в Европейски Съюз. Наскоро при откриването на конгрес на Германската лекарска камара в Берлин нейният ръководител съобщи, че дефицитът на експерти в системата на опазването на здравето в Германия е толкоз изострен, че има риск тя да колабира. И че сега в страната доста от лечебните заведения действат с помощта на лекарите от чужбина. Посочвам това, с цел да се види какъв брой е огромна конкуренцията при търсенето на медицински фрагменти в цяло Европа. И България би трябвало да се конкурира с такива развити страни като Германия, с цел да стимулира младите фрагменти, които образова, да останат да работят тук. Което ще е доста мъчно.
Четвърто: би трябвало да се направи цялостен разбор на потребностите в системата на опазването на здравето и на основата на него да се ползва дълготрайно държавно обмисляне.
Надяваме се на ползотворна полемика, лишена от политиканстване и реализиране на надпартиен консенсус за решаването на тези проблеми в полза на цялото на общество.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ