Проф. Огнян Минчев: Най-добрият национален празник е този, който празнува това, което нацията е дала на др...
Това съобщи пред bTV политологът проф. Огнян Минчев по отношение на концепцията, инициирана от ПП-ДБ, 24 май да бъде вписан в главния закон на страната като народен празник.
" Чрез кирилицата, посредством превода на християнски богослужебни книги на български славянски език, посредством предаването на културата на другите славянски народи, България на процедура взе участие пълноценно в основаването на европейската цивилизация, която е християнска и просвещенска цивилизация. Ако се вършат избрани конституционни промени, те би трябвало да бъдат добре разисквани и контрактувани на парламентарно ниво. 24 май е скъпа дата и тъй като българското национално възобновление се е случило с напъните на първо място на тези, които са се грижили за българската религия и за българската просвета. Българската съвременна нация бе основана на основата на образованието и културата ", безапелационен бе специалистът.
По думите му 3 март ще си остане важен български празник заради аргументи, които са известни на всички.
" Не е рационално и обикновено един народен празник да чества това, което ние сме получили вследствие на един интернационален контракт, при който даже не са участвали българи. Ние не трябва да честваме това, което сме получили като подарък. Ние ще честваме това, което ние сме дали на другите ", акцентира проф. Минчев.
Политологът и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски " проф. Мария Пиргова от своя страна изрази мнение, че правосъдната промяна изисква към този момент промени във връзка с основния прокурор.
" Ние и сега сме със подозрителен основен прокурор. Ако погледнем пакета от предложение, гражданското внимание се насочва към националния празник. Там сме противопоставили Ботев и Левски на Кирил и Методий. Това е страшна драма за българския народ като цяло, която не обслужва бързото деяние по конституционната смяна ", означи тя.
Според нея полемиката за правосъдната промяна е изядена безусловно от полемиката за националния празник.
" Чрез кирилицата, посредством превода на християнски богослужебни книги на български славянски език, посредством предаването на културата на другите славянски народи, България на процедура взе участие пълноценно в основаването на европейската цивилизация, която е християнска и просвещенска цивилизация. Ако се вършат избрани конституционни промени, те би трябвало да бъдат добре разисквани и контрактувани на парламентарно ниво. 24 май е скъпа дата и тъй като българското национално възобновление се е случило с напъните на първо място на тези, които са се грижили за българската религия и за българската просвета. Българската съвременна нация бе основана на основата на образованието и културата ", безапелационен бе специалистът.
По думите му 3 март ще си остане важен български празник заради аргументи, които са известни на всички.
" Не е рационално и обикновено един народен празник да чества това, което ние сме получили вследствие на един интернационален контракт, при който даже не са участвали българи. Ние не трябва да честваме това, което сме получили като подарък. Ние ще честваме това, което ние сме дали на другите ", акцентира проф. Минчев.
Политологът и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски " проф. Мария Пиргова от своя страна изрази мнение, че правосъдната промяна изисква към този момент промени във връзка с основния прокурор.
" Ние и сега сме със подозрителен основен прокурор. Ако погледнем пакета от предложение, гражданското внимание се насочва към националния празник. Там сме противопоставили Ботев и Левски на Кирил и Методий. Това е страшна драма за българския народ като цяло, която не обслужва бързото деяние по конституционната смяна ", означи тя.
Според нея полемиката за правосъдната промяна е изядена безусловно от полемиката за националния празник.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ